Р Е Ш Е Н И Е

№ 283 ,13.11.2017 година, град Добрич

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение

На единадесети октомври две хиляди и седемнадесета година

В публичното заседание в следния състав :

Председател : ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

Членове : ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

при секретаря Павлина Пенева

като разгледа докладваното от съдията Десислава Николова въззивно граж-данско дело № 397 по описа за 2017 година намира следното:

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба, с вх.№ 2428/4.07.2017 г. ( по регистратурата на БРС ) на ответника „ ***” ЕООД ,село *** срещу решение № 77 от да-та 8.06.2017 г. на Балчишкия районен съд по гр.д.№ 378/ 2016 г. в частите, с които са уважени осъдителните искове на ищеца Г.П. *** за : парични вземания от нетно трудово възнаграждение за м. VІІІ и м. Х.2014 г. в размери от по 1 500,11 лева , за м. ІХ .2014 г. в размера над 393,43 лева ( или за горница от 1 106,68 лева ) и за част от м. ХІ.2014 г. ( до прекратяване на трудовото правоотношение на 19.11.2014 г. ) в размер от 900,06 лева ; обезщетения за забава при плащането на вземанията в размери ( в горната поредност ) : 275,53 лева , 250,04 лева ; над сумата от 68,87 лева ( или за горница от 193,70 лева ) и 142,25 лева и за обезщетение за не-използван платен годишен отпуск за 20 дни в 2014 г. в размер от 1 664 ле-ва.

В жалбата има оплаквания за необоснованост на фактическите изводи на съда поради противоречието им с писмените доказателства ( разчетно – платежна ведомост, декларации до НАП и други подписани от управителя и работника документи, в т.ч. счетоводни ) и с гласните доказателства и следваща от нея неправилност на решението по исковете за обезщетение за забава. Иска се отмяна на обжалваното решение, отхвърляне на исковете и присъждане на разноските .

В отговор въззиваемият Г.П.Г. *** оспорва жалбата поради постановяване на съдебния акт в съответствие с доказаните по делото факти , че не е ползвал неплатен отпуск през м. август, както и платен отпуск за 2014 г., че е работил през месеците – септември, октомври и до 18.11.2014 г. ( доколкото всички от-четни форми за явяване на работа, част от които са без записи за работника, не са подписани ) . Настоява за потвърждаване на решението и присъждане на разноски за въззивното производство съгласно приложен списък и договор с адвоката .

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбата, доводите в отговора и съобразно член 269 от ГПК въззивният съд намира, че то е валидно, допустимо и правилно .

Неоспорен с жалбата е изводът на първоинстанционния съд , че до 19.11.2014 г. ( когато според член 335,ал.2,т.3 от КТ е настъпило прекратяването на трудовия договор от работника на основание член 327,ал.1,т.2 от КТ ) между страните е съществувало трудово правоотношение. Въззиваемият е работил на ( изменена с допълнително споразумение, сключено на дата 19.02.2013 г.) длъжност „ консултант по управление ” при ( запазване на уговореното с допълнително споразумение от 1.02.2013 г. за предходна-та длъжност „ шофьор на лек автомобил ” ) основно месечно възнаграждение от 1 826 лева и допълнително от 87,65 лева ( 4,8% от основното ), при нормална продължителност на работното време от 8 часа дневно. Възнаграждението е дължимо ( според уговорката по т.5 на договора ) до 31 –во число на следващия месец.

Според изявления на пълномощника на въззивника „ ***” ООД ,село *** му ( в съдебно заседание от 18.10.2016 г. – протокол на л.66 от делото на БРС ), на вещото лице ***( в заседание на 23.12.2016 г. – протокол на л. 81- 82 от същото дело ) и писмо с изх.№ 16201831/29.06.2016 г. на Дирекция „ Инспекция по труда ” ,град Добрич – ( на л. 13 ) само част от водената в предприятието за исковия период ( 2014 година ) трудова документация е запазена. При смяната на управителя на дружеството са открити налични следните документи ( предоставени на вещото лице материали по член 197,ал.1 от ГПК) : неподписани от работника Г. молби за ползване на платен годишен отпуск в размер на 10 дни в месец май 2014 г. ( на л. 38) и неплатен годишен отпуск от 21 дни в месец август 2014 г. ( на л.44 ) ; заповед по член 155, ал.1 от КТ за разрешаване ( по първата молба на работника ) на платен отпуск от 10 работни дни ,с подпис за „ ръководител ” ( на л.38) , неподписана заповед за разрешаване ( по втората молба на работника ) на неплатения отпуск от 21 работни дни в август 2014 г. ( на л. 44 ) ; „ отчетни форми за явяването/ не-явяването на работа ” в месеците : август ( на л.45 ), септември ( на л. 49), ноември 2014 г. ( на л. 56 ) ; без име и подпис на съставител ; разчетно – платежна ведомост за месеците август и октомври 2014 г. ( на л. 43 и 53), без подписи на работниците ; „ рекапитулация ” за общия размер на начисленията за работни заплати , удръжки и здравни осигуровки в пред-приятието за месеците август ( на л.41- 42 ), септември ( на л.47) ,октомври ( на л.51 -52) и ноември 2014 година ( на л. 54 -55) . От всички тях неотносими доказателства са „ рекапитулациите ” ,защото не съдържат сведения за факти по индивидуалното трудово правоотношение . Не е запазено трудовото досие на работника .

Ищецът е оспорил присъствените форми поради неяснотата на автора и поради съставянето им не в периодите на съответните месечни отчети, а след изтичането им, за целите на доказването по делото, както и всички неподписани документи за негови и на работодателя изявления .

От свидетелствата на ***се установява, че от април 2014 г. до януари 2015 г. водила счетоводството на дружеството – работодател при условията на възлагане ( по граждански договор ) . При необхдимост изготвяла документи от значение за трудовите правоотношения с работниците. Присъствените форми съставяла в края на месеца по „ предварителна информация ” от други лица, защото като лице от „ външна фирма ” от град Варна, посещавала офиса два пъти седмично ( „ не стояла по цяла седмица ” ).Управителят ги подписвал също. Подготвяла проекти за заповеди за разрешаване на отпуски ( въз основа на подписани от работниците молби със запис в „ горния ъгъл ” от управителя в случай, че разрешавал отпуска ) . Ползвала бланка от компютърна програма. Първата част от бланката съдържала молба за ползване на отпуска , а втората – заповед за разрешаването му. Попълвала и двете части . Трети лица предавали на управителя така изготвения документ ( молба и заповед) и той ги подпис-вал „ с месец закъснение ”. Документите ( изготвената и подписана от работника молба и изготвеният от счетоводителя документ на бланка от две части : втора молба и заповед ) се прилагали в досието на съответния работник. Последно получени от работниците били възнагражденията за месец май 2014 г.

Посоченият от ищеца свидетел ***е установил, че считано от месец декември 2012 г. , работил в „ **” ЕООД, село *** и имал място на работа в един и същ ( с ищеца ) офис в комплекса . През 2014 година сезонът започнал от средата на април и продължил до средата на септември. Всеки ден от сезона , но и след това до освобождаването на ищеца от работа през месец ноември, свидетелят го засичал на работното му място. Като консултант в „ ***” ищецът придружавал клиенти при огледи на апартаменти във ваканционния комплекс с цел продажба. Случвало се е , работници и от двете дружества да се сдобият с разрешения по член 173,ал.1 от КТ , но да не могат реално да ползват отпуските. Документите за отпуски ( в т.ч. молбите на работници-те) се изготвяли от „ счетоводните фирми ” във Варна .

Описаният от свидетелите документооборот между предприятието и „ обслужвалите го счетоводно ” лица в град Варна ( съпътстван от оформя-нето на по две молби за разрешаване на един отпуск и едномесечна забава при издаването на заповед по член 173,ал.1 от КТ ) изключват доказателс-вената сила на представената по делото част от трудовата документация. Работникът не е упражнил ( с неподписаните молби от бланка на л.38 и 44) право на отпуск ( платен и неплатен ). Не е могъл да упражни право да ползва разрешения платен годишен отпуск от 10 дни в месец май 2014 г.

( по подписаната от работодателя заповед от 29.04.2014 г. на л.38), защото разрешението ( като едностранно изявление, нуждаещо се от приемане ) не е достигнало ( заради описаната по – горе забава ) до знанието му и вре-мето на „ така разрешения отпуск ” е било междувременно отработено от него. Не е ползвал, защото не му е бил разрешен ( с неподписаната от работодателя заповед от 31.07.2014 г. ) и неплатен отпуск от 21 дни в месец август 2014 г.

Следователно за изцяло отработения месец август 2014 г. работникът има право да получи незаплатения пълен размер трудово възнаграждение и обезщетението за забава (за периода на забавата 1.10.2014 г.- 21.07.2016 г.), но не повече ( при липса на жалба срещу решението в отхвърлителната част по иска за главницата ) от присъдения от районния съд нетен размер на възнаграждението от 1 500,11 лева и от присъдените съобразно заключението на вещото лице законни лихви от 275,53 лева ( съгласно изчисленията в таблица 3 ).

Представената по делото „ отчетна форма ” за месец ноември не съдържа никакви записи за работника и няма никакво доказателствено значение в полза или вреда на някоя от страните. Представената по делото

„ отчетна форма ” за месец септември ( на л.49 от делото ) не е подписана от работодателя , противно на соченото от свидетелката **, че управителят бил действителният автор . Тя е неистински документ и невярно удостоверява факти за неявяване на работника Г. в 16 работни дни от месеца ( в жалбата няма оспорване на дължимостта на брутно възнаграждение от 501,88 лева за останалите 5 работни дни ) . В подкрепа на този извод са свидетелствата на Попов, че от средата на месец април до освобождаването от работа ( в месец ноември 2014 г. ) ищецът е работил не-прекъснато, явявал се е и стоял ( освен през времето, в което не е бил на огледи с клиенти ) на работното си място в общия офис.

Следователно освен в 16 дена от месец септември , работникът е работил и във всички работни дни от месец октомври и в част от месец ноем-ври до дата 18.11.2014 г. Има право да получи незаплатения пълен размер на трудовото възнаграждение за месец октомври , незаплатената част от трудовото възнаграждение за месец септември ( за отработени 16 дни ) и за месец ноември ( отработените 12 дни ) , но не повече ( при липса на жалба срещу решението в отхвърлителната част по иска за главницата ) от присъдения от районния съд нетен размер на възнагражденията в размери : от 1 500,11 лева ( за м. октомври ), от 1 106,68 лева - оспорена част от взема-нето от 1 500,11 лева ( за месец септември ) ; 900,06 лева ( за част от месец ноември ) съгласно изчисленията в таблица 3. Също работникът има право да получи и обезщетенията за забава върху тези главни вземания в размерите, установени от вещото лице в посочената таблица от : 250,04 лева ; 193,70 лева ( оспорена част от вземането за лихви от 262,57 лева върху дължимото за месец септември ) и 142,25 лева. В обобщение, уважаването на исковете по член 128,т.2 от КТ за четири от вземания от трудово въз-награждение ( с оглед предмета на жалбата и въведения обжалваем интерес ) в нетните им размери , до общата сума от 5 006,96 лева и на исковете за четири вземания от обезщетения за забава до общата сума от 861,52 лева е правилен резултат.

По иска за вземане от обезщетение по член 224,ал.1 от КТ : въззивният съд намира изведения в обжалваното решение извод, че работникът не е ползвал никаква част от уговорения 20 дневен платен годишен отпуск за 2014 г., за правилен. Съображенията за това въззивният съд посочи по повод обсъждане на доказателственото значение на представените по дело-то документи за изявления на работника и работодателя ,насочени към упражняване право на отпуск и разрешаването на ползването му като прие, че те не установяват твърдения от работодателя факт , че работникът е из-ползвал полагащия му се платен годишен отпуск за съответната година. Уважаването на иска в размера от 1 664 лева е също правилен резултат. Въззивният съд потвърждава обжалваното решение изцяло, като присъжда на въззиваемия сторените за това производство разноски от 880 лева , платено възнаграждение за адвокат.

Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 77 от 8.06.2017 г.,постановено от Балчишкия районен съд по гр.д.№ 378/ 2016 г. в частите, с които „ ***” ЕООД ,село ***, община Балчик, ул. „ *** ” № 46, е осъдено да заплати на Г.П.Г., ЕГН : ********** *** по парични вземания от незаплатено нетно трудово възнаграждение за месеците VІІІ , ІХ , Х и ХІ. 2014 г. суми в следните размери : 1 500,11 лева ; 1 106,68 лева ( част от су-мата от 1 500,11 лева ) ; 1 500,11 лева и 900,06 лева или в общ ( според об-жалваемия интерес ) размер от 5 006,96 ( пет хиляди и шест лева и деветде-сет и шест стотинки ) лева ведно със законни лихви, считано от дата 22.07.2016 г. до окончателното им изплащане, а също обезщетения за заба-ва при плащането им в размер на законните лихви , равняващи се следните суми : 275,53 лева ; 193,70 лева ( част от сумата от 262,57 лева ); 250,04 лева и 142,25 лева или в общ ( според обжалваемия интерес ) размер от 861,52 ( осемстотин шестдесет и един лева и петдесет и две стотинки ) лева и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2014 г. в размер на сумата от 1 664 ( хиляда шестстотин шестдесет и четири лева ) лева .

ОСЪЖДА „ ***” ЕООД ,село ***, община Балчик, ул. „ *** ” № 46 с адрес на пълномощника : адвокат Т.Р. *** да заплати на Г.П.Г., ЕГН : ********** ***, с адрес на пълномощника – адвокат К.И. *** сумата от 880 ( осем-стотин и осемдесет ) лева сторени разноски за въззивното производство .

РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО на основание член 280,ал.3,т.3 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.