Р Е Ш Е Н И Е
№ 276 , гр.
Добрич, 08.11.2017 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публичното
заседание на девети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА
ЖЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖЕЧКА
МАРГЕНОВА
ЕЛИЦА СТОЯНОВА
При участието на секретаря Павлина Пенева, разгледа
докладваното от съдия Елица Стоянова в. гр. д. № 406 по описа на Добричкия окръжен
съд за 2017 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:
Съдебното производство е образувано по реда на чл. 258 и сл.
от ГПК, , по въззивна жалба, вх. № 2152/15.06.2017 г., подадена от процесуалния
представител на ответника О.А., гражданин на Р У., роден на *** г., с
разрешение за постоянно пребиваване в Р България, с ЛНЧ *********, против
решение № 68/ 25.05.2017 г. по гр. д. № 404/ 2017 г. по описа на РС гр. Б., с
което е исковата претенция на „Б.А.М.“ ООД със седалище и адрес на управление
гр. С., ул. „С.М.“ № ** ет. *, с ЕИК ***, в качеството му на Управител на
Етажна собственост в Жилищно – търговски рекреативен комплекс „М.С.“ гр. Б.,
ул. „П.“ № * е била уважена и е било признато по отношение на него, че дължи на
собствениците на сграда в режим на етажната собственост на жилищно – търговски
рекреативен комплекс „М.С.“, находящ се в гр.Б., ул. „П.“ № 8
сумите, представляващи вноски към етажната собственост, в размери, както
следва: Вноска „Общи части“ за 2013 г. – 163,05 лв.(сто шестдесет и три лева и
пет стотинки); Вноска РИО 2013 г. в размер на 32,80 лв. (тридесет и два лева и
осемдесет стотинки); Вноска Общи части за 2014 г. – 188,82 лв. (сто осемдесет и
осем лева и осемдесет и две стотинки); Вноска РИО 2014 г. в размер на 37,76
лв.(тридесет и седем лева и седемдесет и шест стотинки); Вноска Общи части за
2015 г. – 188,82 лв. (сто осемдесет и осем лева и осемдесет и две стотинки);
Вноска РИО 2015 г. в размер на 37,76 лв.(тридесет и седем лева и седемдесет и
шест стотинки); Вноска Общи части за 2016 г. – 188,82 лв. (сто осемдесет и осем
лева и осемдесет и две стотинки); Вноска РИО 2016 г. в размер на 37,76 лв.
(тридесет и седем лева и седемдесет и шест стотинки), както и в частта му, в
която в тежест на ответника са били възложени сторените от ищеца разноски в
заповедното и в исковото производство. Намира решението за незаконосъобразно,
неправилно, постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон.
Неправилни били изводите на съда касателно частното правоприемство на
въззивника. Същите противоречали на чл. 40 ал. 1 от ЗУЕС, която не предвиждала
погасяване правото да се възразява против законосъобразността на решението на
ОС на ЕС. Доказателствата по делото сочели, че предишният собственик и
праводател на ответника не е пропуснал срока, поради което въззивникът редовно
възразил против редовността на Общото събрание и законосъобразността на взетите
на него решения. Настоява се за отмяна на решението и отхвърляне на исковете,
претендират се разноски за две съдебни инстанции.
По реда на чл. **3 ал. 1 от ГПК ответната по въззива страна
„Б.А.М.“ ООД със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „С.М.“ № ** ет. 2,
с ЕИК ***, в качеството му на Управител на Етажна собственост в Жилищно –
търговски рекреативен комплекс „М.С.“ гр. Б., ул. „П.“ 8, чрез процесуалния си
представител, е депозирал писмен отговор, в който се противопоставя на
възведените в жалбата оплаквания и настоява решението, като валидно, допустимо
и правилно, да бъде потвърдено. Претендира разноски за въззивното производство.
Препис от обжалваното решение е било връчено на ответника
чрез процесуалния му представител на 07.06.2017 г. Въззивната жалба, подадена
на 15.06.2017 г., попада в срока по чл. 259 ал. 1 от ГПК, изхожда от
легитимирано лице и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е процесуално допустима.
Първоинстанционното производство е било образувано по предявени
от процесуалния представител на „Б.А.М.“ ООД против О.А. претенции за
признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца следните парични суми: Вноска Общи части за 2013 г. – 163,05 лв.(сто
шестдесет и три лева и пет стотинки); Вноска РИО 2013 г. в размер на 32,80 лв.
(тридесет и два лева и осемдесет стотинки); Вноска Общи части за 2014 г. –
188,82 лв. (сто осемдесет и осем лева и осемдесет и две стотинки); Вноска РИО
2014 г. в размер на 37,76 лв.(тридесет и седем лева и седемдесет и шест
стотинки); Вноска Общи части за 2015 г. – 188,82 лв. (сто осемдесет и осем лева
и осемдесет и две стотинки); Вноска РИО 2015 г. в размер на 37,76 лв.(тридесет
и седем лева и седемдесет и шест стотинки); Вноска Общи части за 2016 г. –
188,82 лв. (сто осемдесет и осем лева и осемдесет и две стотинки); Вноска РИО
2016 г. в размер на 37,76 лв. (тридесет и седем лева и седемдесет и шест
стотинки), за които ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение № 171/
20.06.2016 г., издадена по ч. гр. д. № 297/ 2016 г. по описа на РС гр. Б..
Съобразно изложените в исковата молба твърдения, дружеството – ищец е управител
на Етажната собственост в сграда в режим на етажна собственост, представляваща
жилищно и търговско рекреативен комплекс „М.С.“, находяща се в гр. Б., ул. „П.“
№ 8, а ответникът притежава имот – търговски обект в режим на етажна
собственост, представляващ магазин № 10 с площ от 16. 090 кв. м., имот с
идентификатор 02508.87.104.2.13 по кад. карта на гр. Б.. По силата на решение
по т. 4 от протокол от проведено общо събрание на етажната собственост от
27.04.2011 г., размерът на вноската „Общи части“ за собствениците на търговски
обекти е 5 евро на кв. м. застроена площ без ДДС. Съгласно същото решение
собствениците на имоти в сградата в режим на етажна собственост дължат и
годишна вноска към фонд „РИО“ в размер на 1 евро на кв. м. Срокът за
заплащането им бил до 28.02 на текущата година. Ответникът, в качеството му на
собственик на недвижим имот – търговски обект в сградата в режим на етажна
собственост, не е изпълнил задълженията си да плати вноса „Общи части“ и вноска
към фонд „РИО“ за 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г. Общата сума на вноската
за общи части възлиза в размер на 444. 72 евро с левова равностойност 875 лв. с
ДДС, от които вноска „Общи части“ е както следва: за 2013 г. – 83. 40 евро или
163. 05 лв.; за 2014 г., 2015 г. и 2016 г. – по 95. 54 евро или по 188. 82 лв.
Вноска за фонд „РИО“ за същите години възлиза на 16. 80 евро или 32. 80 лв. за
2013 г. и по 19. 30 евро или 37. 76 лв. за 2014 г., 2015 г. и 2016 г. Настоява
се вземането, за което ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение, а
ответникът е възразил писмено по чл. 414 ал. 1 от ГПК, да бъде признато за
установено. Претендирани са разноски и адвокатско възнаграждение.
По реда на чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът О.А. е депозирал
писмен отговор, в който се е противопоставил на основателността на заявените
претенции с възражението, че не са спазени формалните изисквания на ЗУЕС за
свикване на общи събрания на етажната собственост за периода 2011 г. – 2015 г.
Нарушен бил редът за провеждане на общи събрания, установен от закона. Не бил
спазен реда и правилата за уведомяване за изготвения протокол, поради което
ответникът бил лишен от правото си да защити икономическите си интереси.
Настоява за отхвърляне на исковете, претендира разноски и адвокатски хонорар.
С оглед релевираните в жалбата оплаквания, доводите и
съображенията, развити от страните в процеса и ангажираните по делото
доказателства, Добричкият окръжен съд приема за установено от фактическа страна
следното:
Под вх. № 63-1311-142/ 14.02.2011 г. в Община гр. Б. е била
подадена регистрационна карта на вход в режим на етажна собственост, находящ се
в гр. Б., ул. „П.“ № 8 (ЖТРК „М.С.“), с избран на 28.04.2010 г. управител „Б.А.М.“
ООД гр. С..
От представената справка от СлВп при РС гр. Б., *** А.
притежава, считано от 18.02.2013 г., правото на собственост върху самостоятелен
обект в сграда с площ от 16. 090 кв. м. по силата на договор за покупко –
продажба на недвижим имот, сключен с ***
На 21.04.2011 г. последният е бил поканен да присъства на
Общо събрание на етажната собственост, което ще се проведе на 27.04.2011 г. от
17 ч. Поканата е била залепена за външната врата на самостоятелния обект –
магазин № 10 в етажната собственост, в присъствието на свидетел ***, тъй като
собственикът отсъствал от обекта.
На 27.04.2011 г. било проведено редовно общо събрание на
Етажната собственост в ЖТРК „М.С.“. Видно от т. 4 от протокола от същото, който
протокол е подписан от председателя, секретаря – протоколчик и преброителя на
гласовете, отварящ на т. 4 от дневния ред на събранието, бил определен размера
на паричната вноска за разходите за поддръжка и управление на общите части на
сградата да бъде 10 евро на кв. м. застроена площ без ДДС за апартаментите и 5 евро на кв. м. застроена площ без ДДС за
магазините. Определена е била и такса ремонт и обновяване в размер на 1 евро на
кв. м. За решението са гласували присъствали притежателите на 37, 9939 % от ид.
Части от общите части на сградата.
На 04.05.2011 г. на таблото за съобщения, на рецепцията на
комплекса и на вратата на офиса на домоуправителя бил постановено съобщение, че
протоколът от общото събраните на етажната собственост е бил изготвен и
предоставен на заинтересованите собственици и техните пълномощници при
поискване.
Няма данни ***да е обжалвал решенията на етажната
собственост, взети на проведеното на 27.04.2011 г. заседание.
С решение № 3 по т. 3 б. „В“ от дневния ред на проведеното
на 08.05.2015 г. Общо събрание на
Етажната собственост на ЖТРК „М.С.“ било взето решение съдебните дела и другите
административни действия срещу неплащащите собственици да се предприемат с
приоритет един месец преди настъпването на срока за давност, като изпълнението
на решението е било възложено на управителя.
На 17.06.2016 г. Управителят на
етажната собственост на ЖТРК „М.С.“ подал в РС гр. Б. заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което било образувано ч. гр. д. №
297/ 2016 г. по описа на БРС. По него била издадена заповед за изпълнение №
171/ 20.06.2016 г. за изпълнение на парично задължен по чл. 410 от ГПК, по
силата на което *** А. бил задължен да заплати на Етажната собственост сумата
от 444. 72 евро с левова равностойност от 876 лв. с включен ДДС, представляваща
главница, ведно със законната лихва, считано от 17.06.2016 г. До окончателното и изплащане, както и 25
лв. държавна такса и 450 лв. адвокатско възнаграгждение.
Ответникът *** А., чрез пълномощник,
е подал възражение по реда на чл. 414 ал. 1 от ГПК против заповедта за
изпълнение, поради което с определение от **.07.2016 г. Съдът и на основание
чл. 415 ал. 1 от ГПК указал на заявителя да предяви иск против длъжника за
установяване на вземането си. Съобщението било връчено на заявителя на
05.08.2016 г., като на 18.08.2018 г. Заповедният съд бил уведомен, че
управителят на етажната собственост в ЖТРК „М.С.“ в гр. Б. - „Б.А.М.“ ООД, е
предявил против длъжника иск по чл. 422, вр. чл. 415 ал. 2 от ГПК, вр. чл. 38
ал. 2 от ЗУЕС, за установяване на вземането си, по който е образувано
настоящото производство.
При така изложените фактически данни
Добричкият окръжен съд достига до следните правни изводи:
Предявеният от Етажната собственост в
ЖТКР „М.С.“ в гр. Б., ул. „П.“ № 8, представлява от управителя „Б.А.М.“ ООД,
установителен иск по чл. 422, вр. чл. 415 ал. 2 от ГПК е процесуално допустим.
Страните по заповедното и по исковото производство са идентични. Решението е
постановено от законен съдебен състав в рамките на предоставените му от ГПК
правомощия, поради което при извършената служебна проверка въззивната инстанция
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Относно основателността му Окръжният
съд намира следното:
За да се уважи предявеният от
Етажната собственост против собственика на обект в същата за изпълнение решение
на общото събрание на Етажната собственост за заплащане на вноски за поддържане
и управление на общите части, както и на вноска за фонд „Ремонт и обновявяне“ ,
ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че
представлява надлежно регистрирана Етажна собственост, че Общото и събрание е
взело решение за заплащане на вноски в конкретен размер и че решението на общото
събрание е влязло в законна сила.
В настоящото производство
дружеството – ищец е установило качеството си на управител на Етажната
собственост на ЖТРК „М.С.“ в гр. Б., ул. „П.“ № 8, която Етажна собственост е
регистрирана в Община гр. Б.. Представено е и решение, взето от общото събрание
на същата, проведено на 27.04.2011 г., съгласно което собствениците на
търговски обекти дължат вноски за управление на общите части на собствеността в
размер на 5 евро на кв. м. застроена площ, както и вноска към фонд „Ремонт и
обновление“ в размер на 1 евро на кв. м.
застроена площ.
Спорният в настоящото производство
въпрос е дали решението, взето от Общото събрание на Етажната собственост на
27.04.2011 г. обвързва и ответника *** А., който към този момент не е бил
собственик на обект в етажната собственост. Същият възразява против
законосъобразността на така взетото решение, като се позовава на допуснати в
процедурата по свикване на общото събрание нарушения, както и на такива, допуснати
в разгласяването на взетите решения и връчване на протокола от събранието,
което е довело до невъзможност праводателят на ответника да атакува взетите
решения.
Съгласно чл. 13 ал. 1 от ЗУЕС в
редакцията му, действала към 27.04.2011 г., (Обн. - ДВ, бр. 6 от 2009 г., в
сила от 1.05.2009 г.), общото събрание се свиква чрез покана, която се връчва най-малко
три дни преди датата на събранието, а в неотложни случаи - най-малко 24 часа
преди това, и се поставя на видно място в етажната собственост. В случаите,
когато собственикът или обитателят отсъства или откаже да получи поканата, тя
се смята за връчена, като се залепи на външната врата на самостоятелния обект в
сроковете по ал. 1. Залепването на
поканата се удостоверява от връчителя с протокол, в който се отбелязват
обстоятелствата, поради които поканата не се връчва лично, датата и часът на
залепването й. Протоколът се подписва и от един свидетел, собственик или
обитател на етажната собственост.
Видно от приложения протокол от
21.04.2011 г., подписан от домоуправителя на Етажната собственост и един
свидетел, поканата до праводателя на ответника ***му е била връчена по реда на
чл. 13 ал. 1 от ЗУЕС. Същият е бил уведомен за общото събрание и дори да не е
присъствал, решенията са го обвързали. Протоколът от проведеното общо събрание
е бил огласен по реда на чл. 16 ал. 7 от ЗУЕС /в съответната към този момент
редакция/, следователно срокът за атакуване на взетите на общото събрание на
Етажната собственост решения по чл. 40 ал. 1 от ЗУЕС, а именно 14 дни от
получаване на съобщението по чл. 16 ал. 7 е изтекъл. Решенията на Общото
събрание са влезли в сила и са обвързали **, а след придобиване на
собствеността от ответника – и него на основание чл. 11 ал. 4 от ЗУЕС.
Окръжният съд не споделя твърденията
на въззивника, че правото му да се позовава на незаконосъобразност на взетите
от Общото събрание на Етажната собственост не е преклудирано, тъй като с
изтичане на срока по чл. 40 ал. 1 от ЗУЕС се стабилизират решенията му и се
погасява правото да се оспорват правилността на неговото свикване, състав и
гласуване. Допустимо би било позоваването единствено на нищожност на решенията
на Общото събрание /вж. решение № 4028 от 23.11.1959 г. по гр. д. № 5667/59 г., I г. о. на ВС/, каквито твърдения не са наведени в
настоящото производство.
При това положение
въззивната инстанция счита, че *** А. е обвързан от решението по т. 4 от
проведеното на 27.04.2011 г. Общо събрание на Етажната собственост на ЖТРК „М.С.“,
находяща се в гр. Б., ул. „П.“ № 8, съгласно чл. 11 ал. 4 от ЗУЕС, тъй като
неговият праводател е бил надлежно уведомен за проведеното общо събрание и за
изготвения протокол, и не го е обжалвал по реда на чл. 40 ал. 1 от ЗУЕС. По
силата на това решение и като собственик на търговски обект в Етажната
собственост, ответникът дължи по 5 евро на кв. м. застроена площ без ДДС вноски
за управление на общите части на сградата и по 1 евро на кв. м. застроена площ
без ДДС вноски за фонда „Ремонт и обновление“. След като не ги е заплатил
/каквито твърдения не са били наведени в процеса и доказателства за това не са
представяни/, то управителят на Етажната собственост, комуто Общото събрание е
възложило изпълнението на съдебните процедури и административните действия
против нередовните платци, правилно и в съответствие с чл. 38 ал. 2 от ЗУЕС
Етажната собственост, представлявана от нейния управител, се е снабдила със
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. При подадено възражение заявителят е
предявил иск против ответника – длъжник, който се явява основателен и правилно
е бил уважен от първоинстанционния съд. Обжалваното решение като валидно,
допустимо и правилно, следва да бъде потвърдено.
Окръжният съд намира
за необходимо да отбележи, че със заповедта за изпълнение длъжникът е бил
задължен да заплати на Етажната собственост неплатените вноски в горепосочените
размери, ведно със законната лихва върху тях, считано от 17.06.2016 г. до
окончателното и изплащане. Исковата претенция, заявена от Етажната собственост
касае единствено главните парични задължения, но не е претендирана законната
лихва върху тях. В тази и част заповедта за изпълнение подлежи на обезсилване
от заповедния съд.
Съгласно чл. 78 ал. 1
от ГПК Районният съд е присъдил в тежест на ответника сторените от ищеца в
заповедното и в първоинстанционното производство разноски. Във въззивното
производство въззиваемият претендира адвокатско възнаграждение в размер на 300
лв., което, с оглед изхода на спора, следва да му бъде присъдено.
Водим от горното и на
основание чл. 271 и сл. от ГПК, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
68/ 25.05.2017 г. по гр. д. № 404/ 2017 г. по описа на РС гр. Б..
ОСЪЖДА О.А., гражданин
на Р У., роден на *** г., с разрешение за постоянно пребиваване в Р България, с
ЛНЧ *********, да заплати на „Б.А.М.“ ООД със седалище и адрес на управление
гр. С., ул. „С.М.“ № ** ет. 2, с ЕИК ***, в качеството му на Управител на
Етажна собственост в Жилищно – търговски рекреативен комплекс „М.С.“ гр. Б.,
ул. „П.“ 8, сумата от 300 лв. /триста лева/, платено адвокатско възнаграждение
във въззивното производство.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.