Р     Е   Ш    Е   Н   И   Е

305                                                  27.11.2017 год.                              гр.Добрич                 

В    И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

Добричкият окръжен съд                                        гражданско отделение

На втори  октомври                                                                            2017 год.

В открито заседание в следния състав:

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ДИАНА ДЯКОВА        

                                                   ЧЛЕНОВЕ:            ГАЛИНА ЖЕЧЕВА              

                                                                               ЖЕЧКА МАРГЕНОВА                                                                   

Секретар:Павлина Пенева

като разгледа докладваното от председателя

въззивно гражданско дело       № 421            по описа  за    2017год.

за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството по делото е образувано  по реда на глава ХХ от ГПК  въз основа на жалба рег.№ 2739/25.07.2017 год.  ,подадена от   "***" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. В., “В.Т.*”, бул. „В.В.” № ***срещу решение №77 /30.06.2017 год. по гр.д.№ 560/20** год. на  Районен съд,гр.КаВ.,вписано под № 67 т.ІІ стр.216-219 в регистъра по чл.235 ал.5 от ГПК,с което е отхвърлен иска по чл.422 от ГПК на дружеството срещу Д.Г.  Ч. , ЕГН **********,*** ** за установяване,че дължи по заповед за изпълнение на парично задължение № 228/23.10.20** год.  по ч.гр.д. № 448 /20** год. на КРС :1./сумата от 7 628.76 лв.-  главница за незаплатена ел.енергия по фактури, издадени за периода 14.08.20** год.–28.09.20**год.,както и такса за възстановяване на електрозахранването, за обект с абонатен №*** Ш. о.Пивница и абонатен №*** Ш. о.Магазин, с клиентски №***; 2./сумата 69.29 лв.-мораторна лихва, представляваща сбор от мораторната лихва на всяка фактура от падежа й до 07.10.20**год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 22.10.20**год. до окончателно изплащане на задължението.

С доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалвания съдебен акт се настоява за отмяната му ,като въззивният съд постанови нов по съществото на спора за уважаване в цялост на исковата претенция  по чл.422 от ГПК.Изходът по спора бил предпоставен от установяване  наличието на валидно облигационно отношение между страните по време на доставката на процесните количества ел.енергия,от значение за което било съобразяването на момента,в който въззиваемият е придобил правото на собственост върху имотите /31.08.2005 год./ и предвижданията на разпоредбите на чл.17,чл.8 ал.5 от ОУ за продажба на ел.енергия от дружеството и § 1 т.2 от ЗЕ.Вписването в констативния протокол от дата 04.07.2013 год. на друго лице за ползвател ,а именно ЕТ“Н.-Н.К.“ било направено въз основа извличане на данни от системата на дружеството за титуляра на партидата,а не по причина лицето да е заварено като ползвател на обектите и съответно да е подписало протокола.На проверката присъствал пълномощник на въззиваемия - М.В.М.,който от негово име и подал на дата 13.07.2017 год. заявлението за сключване  на два договора от дата 20.07.2017 год.Всички процесни фактури-въз основа на редовен отчет за реална доставка на ел.енергия , корекция на сметка,въз основа на протокол на БИМ за добавено устройство за дистанционно въздействие върху електромера и такси за възстановяване на електроподаването , били издадени за период,в който собственик и ползвател на обектите бил въззиваемият,а част от задълженията по тях били и заплатени от него след подаване на исковата молба. При съобразяване на данните от съдебно-счетоводната експертиза и разпоредбите на чл. 16 т.2 и чл.32 от ОУПЕЕ,следвало да бъде направен извод за основателност на претенцията и същата уважена в пълния размер на заявяването й, като на страната бъдат присъдени и разноските,вкл.юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции.

 При данни,че постановеното неизгодно за въззивника решение му е връчено на дата 11.07.2017 год., жалба рег.№ 2739/25.07.2017 год. е подадена в срока по чл. 259 ал.1 от ГПК и е процесуално допустима .

Въззиваемата страна Д.Г.  Ч. , ЕГН **********,*** ** счита жалбата за немотивирана и   неоснователна и настоява да не бъде уважавана,което свое становище е изразила в подаден в срока и по реда на чл. 263 ал.1 от ГПК отговор рег.№2987/18.08.2017 год.В хода на делото въззивникът не бил посочил началната дата на правоотношението между страните с предмет доставка на електроенергия за два обекта,а представените доказателства сочели,че от него се претендира заплащането на потребена от друг ползвател на обектите.От значение по делото било да се направи разграничение на претенцията ,заявена за вземания на различно основание-такси,доставка и корекция,както и да бъде съобразено плащане преди образуване на заповедното производство и изхода по арбитражно дело между страните.

Претенцията е заявена с искова молба рег.№ 3871/21.12.20** год. като установителна относно вземания за 1./стойността на доставена и потребена електроенергия  за периода от месец януари 2013 год. до месец юли 20** год.,както и такса за възстановяване на  електрозахранването в общ размер на главниците  възлизащ на сумата от 7 628.76 лв. ,ведно със законната лихва,считано от датата

на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане;  2./ сумата от 69.29 лв.,представляваща общия размер на мораторните лихви върху главниците, за периода от падежа на всяко от задълженията и до дата 07.10.20** год. ,както и сторените съдебно-деловодни разноски в заповедното  производство в общ размер от 653.39 лв.Претендират се направените по делото разноски.

Изложени са обстоятелства,че ответникът е клиент на дружеството ,незаплатил стойността на доставена и използвана електрическа енергия  в притежаваните от него два енергоснабдени обекта в сроковете и по реда,регламентиран в Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия.След настъпване на падежа на всяка една от издадените му 4 бр.фактури и без да е нужно да му бъде отправена нарочна покана за плащане на дължимите суми, изпадал в забава и дължал обезщетение,определено по размер на законната лихва върху задълженията ,посочени в съответната покана.

Ответникът Д.Г.  Ч. е депозирал в срока по чл. 131 от ГПК отговор вх.№ 546/22.02.2016 год. на исковата молба,в който оспорва предявения иск по основание и размер.Електрическата енергия,стойността на която се претендирало да заплати,била доставена  преди между него и дружеството ищец да възникне правоотношение по доставката й.Ищецът бил получил плащане на сумата от 2 388.28 лв.,като част от задължение в размер от 7 164.87 лв. по една от фактурите в изпълнение на решение по арбитражен спор,воден с наследниците на предходен собственик на енергоснабдените обекти.Сумите по фактури с №№***/14.08.20** год. и ***/28.09.20** год. бил заплатил с касови бонове на дата **.02.2016 год.

Настоящото производство се развива след проведено заповедно такова по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 448/20** год. по описа на Каварненския районен съд,където въз основа на подадено от"***" АД по реда на чл. 107 от ЗЕ заявление вх.№ 3116/22.10.20** год.  на дружеството е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 288/23.10.20** год. за 1./сумата от 7 628.76 лв.-  главница за незаплатена ел.енергия по фактури, издадени за периода 14.08.20**год.–28.09.20** год.,както и такса за възстановяване на електрозахранването, за обект с абонатен №*** Ш. о.Пивница и абонатен №*** Ш. о.Магазин, с клиентски №***; 2./сумата 69.29 лв.-мораторна лихва, представляваща сбор от мораторната лихва на всяка фактура от падежа й до 07.10.20**год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 22.10.20**год. до окончателно изплащане на задължението,както и 3./сумата от 653.39 лв.,представляваща съдебно-деловодни разноски,от които **3.96 лв. внесена ДТ и 499.43 лв. юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 78 ал.8 от ГПК,във връзка с чл. 7 ал.5 и чл. 7 ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,срещу която длъжникът Д.Г.Ч. е депозирал по реда на чл. 414 от ГПК възражение вх.№ 3318/11.11.20**  год.

Установява се от представения по делото констативен протокол № ***, че на 04.07.2013 год. е извършена  техническа проверка на Аб.№/Кл.№ ***/***, с ползвател ЕТ „Н.Н.К.”, с място на потребление Ш., при която е демонтирано средството за техническо измерване  с цел предоставянето му за експертиза. На проверката  и демонтажа са присъствали лицата М.В.М.  и В.М.К.,които са син и съпруг на Н.С.К. . Протокола е подписан от тях в качеството им: М.М.-баща на собственика и В.К. -съпруг на титуляра.

С Констативен протокол № ***/22.08.2013 год. за метрологична експертиза на средство за измерване №***/20.08.2013г., извършена в БИМ е установено, че е осъществен достъп до вътрешността на електромера – в корпуса е добавено устройство за дистанционно въздействие, чуждо на схемата. Електромерът съответства на метрологичните характеристики, отговаря на изискванията за точност при незадействано дистанционно устройство. 

Със справка № *** от 22.08.2013 год.  е извършена корекция в съответствие с чл.38 ал.3 т.2 от ОУ на ДПЕЕЕМ –при наличие на СТИ, но липса на конкретен измерител на отклонението, по отношение на кл.№ ***, аб.№ ***, клиент ЕТ „Н.Н.К.”, с период на корекция 19.01.2013 год. – 04.07.2013 год.

На 30.08.2013 год. от "***" АД е издадено дебитно известие № ***, към фактура № ***/26.07.2013 год., с основание за издаване - КП № ***/20.08.2013 год., с получател ЕТ „Н.Н.К.”, за консумирана ел.енергия за периода 19.01.2013 год. – 04.07.2013 год. на обща стойност 7 164.87 лв., с вкл.ДДС.

С писма изх. № ***/02.09.2013 год. и изх. № ***/03.09.2013 год. ищцовото дружество е уведомило ЕТ Н.Н.К., за извършената проверка на СТИ, съставения КП № *** и направеното преизчисляване на количеството потребена ел.енергия, като е изпратило и издадената фактура за корекция на сметка за потребена енергия в резултат на констатирано неточно измерване на ел.енергия, както и е уведомило  ЕТ, че срока на плащане на същата е 23.09.2013 год., с възможност за разсрочено плащане. 

Поради неплащане на дължимите суми с искова молба вх.№**1/27.12.2013 год.”Е.П.М.” АД и "***" АД са сезирали Арбитражен съд В., с искане да бъде установено със сила на пресъдено нещо съществуването в полза на "***" АД  на вземане против В.М.К., М.В.М. и С.В.М., в размер на 7 164.87 лева с вкл. ДДС, представляващо стойността на доставена, неотчетена с техническо средство – електромер № ***, при място на потребление – Ш., снек-бар „М.У.” и потребители ответниците, за незаплатена ел.енергия в размер на 28257 кВтч за периода от 19.01.2013 год. до 04.07.2013 год., установена с КП № *** от 20.08.2013 год. и справка № *** от 22.08.2013 год. и за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца посочените по-горе суми. С молба от 21.03.2014 год. ищците са оттеглили предявените искове по отношение на ответниците М.В.М. и С.В.М.а и са поискали производството по отношение на тях да бъде прекратено. С молба от 24.03.2014 год. са поискали да бъде допуснато изменение на иска, който вместо за сумата от 7 164.87 лв. се счита предявен за дължима от В.М.К. сума в размер на 2 388.29 лева.Видно от приложените по делото доказателства,ответниците са наследници по закон на починалата на дата 08.07.2012 год. Н.С.К.,съответно В. К. –съпруг,а останалите двама низходящи. По делото ,всички ответници са се бранили с възражение,че не на тях принадлежи собствеността на енергоснабдените обекти,поради отчуждаването й от наследодателя им  с договор от 2005 год. в полза на ответника по настоящото дело Д.Г.Ч..

С решение постановено на 22.10.2014 год. по арбитражно дело №78/2013 год., Арбитражен съд  В. е признал за установено по отношение на ”Е.П.М.” АД и "***" АД , че ответникът В.М.К. дължи на втория ищец  сума в размер на 2 388.29 лева с вкл. в нея ДДС, представляваща 1/3 от стойността на доставена, потребена и неотчетена с техническо средство електромер с № *** и незаплатена електрическа енергия в размер на 28257 кВтч, при място на потребление с.Ш., снек-бар „М.У.” и е осъдил ответника да заплати на ищеца същата. В мотивите на решението решаващият орган е приел, че въпреки прехвърлянето на имота – обект на извършената проверка, от наследодателя на ответника на друго лице, легитимиран по предявените искове е именно ответникът, тъй като при извършената служебна справка е установено, че ЕТ „Н.Н.К.” е регистрирана като ползвател на обекта в регистрите на „БАБХ”.С решение № 75/27.04.20** год. по т.д.№ 324/20** год. на ВКС,І т.о. е отхвърлен иска на В.М.К. за отмяна на решението по арбитражното дело.

С договор от 31.08.2005 год.,сключен с н.а.№ ***, том *, рег. № ****, дело № ***/2005 год. на вписания в НК под № *** нотариус,вх.рег.№ ***/31.08.2005 год.,АКТ № *** т.*** д.№***/2005 год.,Н.С.К.,в качеството си на ЕТ „ Н.К.Н.” е продала на ответника Д.Г.Ч. недвижими имоти в с.Ш.,общ.Д.Ч.:Пивница“М.У.“ ,със застроена площ от 320 кв.м. ; Сладкарница,със застроена площ от 160 кв.м.,Плод-зеленчук със застроена площ от 50 кв.м.

Със заявления № ***/13.07.20** год. и № ***/13.07.20** год.,към които е приложен посочения по-горе нотариален акт, Д.Г.Ч. е поискал за съществуващ обект с кл.№ ***, аб.№ ***/***, които досега са използвани от ЕТ „Н.Н.К.”, да бъде осигурен достъп , пренос и продажба  на електрическа енергия.

Между ”Е.П.М.” АД и ответника са сключени  договор  № ***/20.07.20**год. и № 3***/20.07.20**год. за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на ”Е.П.М.” АД при общи условия, за обекти сладкарница, плод зеленчук и пивница в с.Ш., общ.Д.Ч., мест.М.У., аб.№ *** и аб.№ ***.От името на клиента-  Д.Г.Ч.,договорите са били подписани от неговия пълномощник М.В.М. (низходящ от първа степен на Н.С.К.).

  След извършена проверка от вещото лице   в информационната  система на дружеството –ищец  се установява,че с начална дата и с титуляри фигурират клиенти  за абонатен № ***, обект – магазин с място на потребление Ш. и за абонатен № ***, обект – пивница с място на потребление Ш.,както следва : ЕТ „Н.Н.К. , ЕИК *** за периода 17.10.2006год. до 01.07.20**год. и Д.Г.Ч. , ЕГН ********** за периода от 02.07.20**год. и към настоящия момент.

По делото са представени 4 бр. фактури с издател  ищеца  и получател ответника за  вземания    ,както следва:

1.№ ***/14.08.20** год.,с падеж 25.09.20** год.и за сумата от 361.99 лв.-потребена енергия за периода от 02.07.20** год.  до 27.07.20** год. в обект с аб.№ ***-магазин в с.Ш.,както и лихва към 07.10.20** год. в размер на сумата от 1.21 лв.

2.№ ***/14.08.20** год.,с падеж 25.09.20** год. и за сумата от 82.90 лв.-потребена енергия за периода от 02.07.20** год. до 27.07.20** год. в обект с аб.№ ***-пивница в с.Ш.,както и лихва към 07.10.20** год. в размер на сумата от 0.28 лв.Сумата е платена от ответника с касов бон от дата **.02.2016 год.

3.№ ***/14.08.20** год.,с падеж 03.09.20** год. и за сумата от 7 164.87 лв.-потребена енергия за периода от 19.01.2013 год. до 04.07.2013 год. в обект с аб.№ ***-магазин в с.Ш.,както и лихва към 07.10.20** год. в размер на сумата от 67.80 лв.Като основание за издаването й е посочено КП № ***/20.08.2013 год.В отправено ,чрез пълномощника му М.В.М. до ищеца заявление вх.№ 3830408/26.06.20** год. ,ответникът е поискал да бъде възстановено електрозахранването на обект,с потребител ЕТ“Н.-Н.К.“, тъй като част от  задължението в размер на 2 388.28 лв. е заплатено въз основа на решение по арбитражен спор,както и е заплатена таксата за възстановяне на прекъснато електрозахранване.Видно от приложеното платежно нареждане , превода на сумата е нареден на дата 25.06.20** год. от  М.В.М..

4.№***/28.09.20** год. ,с падеж 28.09.20** год. и за сумата от 19.00 лв.-възстановяване на захранването за обект с аб.№ ***-магазин в с.Ш..Сумата е платена от ответника на дата **.02.2016 год. съобразно приложен касов бон.

От заключението на вещото лице вх.№ 1866/17.05.2017 год. Г.Н., извършила назначената по делото съдебно-икономическа експертиза се установява ,че  фактури № ***/14.08.20** и № ***/14.08.20** год. са издадени по редовен отчет за реално доставена количество ел.енергия.От представените по делото писмени доказателства,арбитражно дело и заключение на вещо лице по безспорен начин се установява,че фактура № ***/14.08.20** год. е издадено за вземане  от 7 164.87 лв.,идентично на това,което е било предмет на установяване по арбитражното дело,като по повод заявление № ***/13.07.20** год. за встъпване в договорни отношения  на ответника с ищеца и представен нотариален акт ,задължението  по КП № ***/20.08.2013год. е било префактурирано от потребителя ЕТ „Н.- Н.К.” на потребителя Д.Ч..

Решението е постановено по предявени искове за съществуване на вземания с правно основание чл. 422 от ГПК,във връзка с чл. 4** ал.1 от ГПК,във връзка с чл. 79 ал.1 от ЗЗД, чл.98а от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД за сума в общ размер от  7 628.76 лв.-  главница и сума в общ размер  от 69.29 лв.,обезщетение за забава,изчислено по размер на законната лихва.

При служебната проверка на решението съдът не установи порок, който да го определя като недопустим или нищожен акт. Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав,в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност ,поради което е валидно.Постановено е по положителен установителен иск,предявен от лице-заявител,имащо правен интерес да иска установяване със сила на присъдено нещо съществуването и дължимостта на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,против която е постъпило своевременно възражение от страна на длъжника.Не е налице процесуална пречка- формирана сила на присъдено нещо по влязло в сила арбитражно решение по чл.19 от ГПК,неотменено по предвидения за това ред,което да изключва гражданския съд да приеме за разглеждане по ГПК същия спор . Произнасянето от арбитражен съд е по спор относно задължението по една от фактурите ,представена  по настоящото дело  ,но е със страни-същото търговско дружество като ищец,а  ответник  е друго физическо лице,наследник на потребител на електрическа енергия,той от своя страна праводател на ответника от преди завеждане на арбитражния спор.Горното води до извод,че липсва идентичност на  страните по арбитражния и гражданския спор и по правилото на чл. 298 ал.1 от ГПК  не е формирана сила на пресъдено нещо.

С оглед характера на предявения иск, а именно установителен такъв, с който се иска съдебно установяване на съществуването в полза на ищеца на вземане срещу ответника, доказателствената тежест за установяване на вземането се носи от първия. Ето защо в случая, ищецът следва при условията на пълно и главно доказване, да установи наличието на основание за възникване на вземането и неговия размер.

Претенцията касае потреблението на електрическа енергия в периода  19.01.2013 год.-27.07. 20** год. ,осъществено от собственик,отчуждил енергоснабдените обекти на 31.08.2005 год.,но продължил ползването им и след това ,респективно от приобретател на енергоснабдените обекти,уведомил търговското дружество за промяната в собствеността ,както и  за заплащането на задълженията на предходния потребител на дата 26.06. 20** год. , с искане да бъде възстановено електроподаването до обектите му.

Спора между страните следва да бъде разрешен при съобразяване ,че в отношенията в отношенията с абонатите на „Е.-В.” АД, 67 % от които в началото на 2005 год. са придобити в резултат на приватизационна сделка от „***.Б.” ЕАД,преобразувано в края на 2006 год. в  „***-Б.М.” АД-гр.В. и „***-Б.П.” АД-гр.В.,понастоящем с променени наименования ”Е.П.М.” АД и "***" АД,които нови дружества са встъпили  като правоприемници в правоотношенията с абонатите на бившето ЕРД-В.,приложими са ОУ на договорите за продажба на ел. енергия за битови нужди на потребителите на "Е. - В." ЕАД, гр. В.,както и Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на "***" АД,одобрени с Решение № ОУ-061/07.11.2007 год. на ДКЕВР ,след като  с решение № 798/20.01.2017 год. по адм.д.№ 3068/2016 год. на Върховния административен съд ,ІV о. е отменено окончателно Решение № ОУ-06 от 21.07.2014 год. на ДКЕВР,с което са одобрени Общи условия на договорите  за продажба на електрическа енергия на "***" АД,влезли в сила на дата 07.09.2014 год.

Съобразно разпоредбата на чл. 9 ал. 1 от ОУ на договорите за продажба на ел. енергия за битови нужди на потребителите на "Е. - В." ЕАД, гр. В., в срок от 30 дни преди сделката старият ползвател заявява писмено пред доставчика, желанието да прекрати качеството си на купувач на ел. енергия. Аналогична е уредбата и в чл. 17 т. 3 от ОУ на договорите за продажба на ел. енергия на "***.Б. П." АД, гр. В.,респ.чл. 17 т.3 от ОУ на договорите за продажба на ел. енергия на"***" АД.Договорът не се прекратява автоматично с прехвърляне на собствеността върху имота или с промяната на ползвателя му.Касае се за двустранни отношения,при които,за да настъпи ефектът на прекратяването им,едната страна,за която е отпаднала необходимостта от правоотношението,следва да доведе до знанието на другата волята си за преустановяване действието на сделката. Промяната в притежателя на правото на собственост няма пряко действие спрямо облигационното правоотношение по повод доставката и ползването на електроенергия, като новият собственик не встъпва автоматично и не замества предходния като потребител и страна в това правоотношение. Последният е този, който има задължението по чл.17 т.3 от общите условия да уведоми ответното дружество за промяната в собствеността, което е основание за прекратяване на договора с него и сключването на такъв с новия собственик като потребител съобразно чл.13 т.1 от общите условия. В случая това не е сторено ,като доказателства за писмено уведомяване от ЕТ „Н.Н.К.”,респ.нейните наследници не са ангажирани, нито са наведени и твърдения, че е извършено такова. Електроразпределителното дружество не е могло да знае за промяната в собствеността на енергоснабдените обекти,нито е било длъжно да извършва постоянно справки по наличните договори за извършени прехвърляния на имоти в съответните служби по вписванията.То и не би могло да извърши някъде такава справка в случаите,когато потребител и абонат е бил само ползвател на облигационно основание,а не собственик на имота,а промяната в ползването не се отразява в специален публичен регистър. Горното неизпълнение на задължението за уведомяване на  дружеството за промяната е обусловило съществуване на облигационното правоотношение между дружеството и наследниците на ЕТ и през периода 19.01.2013 год.-02.07.20** год.Вън от горното,с оглед данните от констативен протокол № ***, че на 04.07.2013 год.,независимо от промяната в собствеността,именно наследниците на ЕТ са лицата,заварени да ползват обектите в с.Ш. и да потребяват доставената ел.енергия.С оглед  клаузата на чл.17 т.3 от ОУ на ДПЕЕ,въпреки промяната в собствеността ,но при запазено качество на ползватели ,именно наследниците на ЕТ следва да заплатят сумите,посочени в фактура № ***/14.08.20** год.В този смисъл е и постановено решение по арбитражния спор разрешен между дружеството и част от наследниците на ЕТ.По изложените съображения,неоснователно ищцовото дружество е префактурирало задължението и претендира заплащането му от ответника по делото.В тази й част установителната претенция е неоснователна и следва да бъде отхвърлена,а обжалваното решение като законосъобразно постановено –потвърдено.

Претенцията обаче е основателна по отношение задълженията,посочени в останалите 3 фактури,две от които въз основа на редовен отчет  за стойност на реално доставена и потребена електрическа енергия за периода 02.07.20** год.-27.07.20** год. От заключението на вещото лице се установява,че в  информационната  система на дружеството –ищец  , с начална дата и с титуляри фигурират клиенти  за абонатен № ***, обект – магазин с място на потребление Ш. и за абонатен № ***, обект – пивница с място на потребление Ш.,както следва : ЕТ „Н.Н.К. , ЕИК *** за периода 17.10.2006год. до 01.07.20**год. и Д.Г.Ч. , ЕГН ********** за периода от 02.07.20**год. и към настоящия момент.Горните записвания са направени в съответствие с предприети действия и искания на  първоначалния и последващия потребител на електрическа енергия ,както и с предвиждания на ОУ на ДПЕЕ както следва:

По арбитражното дело ,наследниците на ЕТ са противопоставили възражение в писмени отговори  за недължимост на претендираните от тях суми,поради отчуждаване собствеността на енергоснабдените обекти в полза на Д.Г.Ч..Горното оспорване по правната си природа   следва да бъде приравнено на уведомяване по смисъла на чл.17 т.3 от ОУ на ДПЕЕ,макар и извън установените за това срокове.Решението по арбитражния спор е окончателно стабилизирано след  отхвърляне на иска за отмяната му на дата 27.04.20** год.с решение на ВКС.В изпълнение на арбитражното решение,на дата 25.06.20** год. са платени суми за задълженията към енергоснабдителното дружество,посочени в него. След като търговското дружество е било уведомено за промяната в собствеността, а наследниците на ЕТ са престанали да бъдат фактически ползватели на  имота , ищецът е прекратил продажбата на електрическа енергия на бившите собственици на имотите,тъй като са престанали да отговарят на условията да бъдат потребители-чл.22 т.1,във връзка с чл.4 ал.1 от ОУ на ДПЕЕ. На дата 26.06.2016 год.,ответникът Д.Г.Ч. е отправил заявление до ищеца да му бъде възстановено електрозахранването поради извършеното плащане,което по същество е искане за започване на продажба на електрическа енергия по смисъла на чл.11 изр.1-во от ОУ на ДПЕЕ.За начало на продажбата се счита моментът,в който „Е.П.М.”АД постави под напрежение електрическите съоръжения до границите на собственост на потребителя-чл.11 изр.2-ро от ОУ на ДПЕЕ,т.е. в конкретния случай възстанови електрозахранването.Съобразно посочената разпоредба,продажбата започва в 7 дневен срок ,след подаване на писменото заявление,т.е. в случая от дата 02.07.20** год. В този смисъл от значение не е датата на сключване на договорите с „Е.П.М.”АД -20.07.20** год.,а дата на която е започнала продажбата-02.07.20** год.

След като считано от  дата 02.07.20** год. ,партидата на обектите се води на ответника  и се установява по категоричен начин, че за обектите е отчетена и таксувана ел.енергия,която е потребена и е на стойност съвпадаща с исковата сума,то ответникът дължи заплащане на сумите,за които са издадени процесните 3 фактури ,при липса на оспорване на тяхната дължимост на друго основание.

Горното води до извод за основателност на претенцията относно фактура № ***/14.08.20** год.Обжалваното решение е незаконосъобразно постановено и следва да бъде отменено,а спора решен съобразно настоящото изложение.

Задължението по две от фактурите е платено в хода на съдебното производство.Горното е основание претенцията да бъде отхвърлена,но не поради това,че търговското дружество няма  вземане срещу ответника,а поради това ,че длъжникът е погасил задълженията си с плащане,което подлежи на отчитане и във връзка с отговорността за разноски на ответника,дал повод за завеждане на делото. Съобразно даденото в тълкувателно решение №4/2013 от 18.06.2014 год. по тълкувателно дело № 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС разрешение по т.9 ,в производството по чл. 422, респ. чл. 4** ал. 1 ГПК, съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл. 235  ал. 3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес.По тия съображения,обжалваното решение следва да бъде отменено  и претенцията отхвърлена съобразно настоящото изложение.

Съобразно т.12 от посоченото по-горе тълкувателно решение,съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 4** ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство,като произнасянето е с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,вкл. и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.

         В заповедното и исковото производство е заявена претенция в общ размер от 7 698.05 лв.За сумата от 465.38 лв. (сбор на дължими вземания и отчасти платени в хода на съдебното производство) и за сумата от 7 232.67 лв.(сбор на недължими вземания) , съразмерно на първия размер ,разноски в производствата се следват на ищеца,а съобразно втория размер,разноски в производствата се следват на ответника.В заповедното производство,ищецът е заплатил ДТ в размер от **3.96 лв.-ДТ,както и му е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер от 499.43 лв.При съобразяване на горното,ответникът следва да заплати на ищеца разноски за ДТ в размер от 10 лв.,както и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение  по  чл. 78 ал.8 от ГПК,във връзка с 7 ал.5 и ал.2 т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 год.   в размер от **0 лв.

В производството пред районния съд,ищецът е сторил разноски   в общ размер от 401.20 лв. (ДТ-201.20 лв. и възнаграждение за вещо лице -200 лв.).При съобразяване на горното,ответникът следва да заплати на ищеца  припадаща се част от разноските в размер на 24.25 лв.,както и да му бъде юрисконсултско възнаграждение  по  чл. 78 ал.8 от ГПК,във връзка с 7 ал.5 и ал.2 т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 год.   в размер от 300 лв.В производството пред въззивния съд,ищецът е сторил разноски  в размер от 177.58 лв.-ДТ.При съобразяване на горното,ответникът следва да заплати на ищеца  припадаща се част от разноските в размер на 11 лв.,както и да му бъде юрисконсултско възнаграждение  по  чл. 78 ал.8 от ГПК,във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.25 ал.1 от Наредбата за плащането на правната помощ в размер от 100 лв.

Ответникът е  сторил разноски в производството пред районния съд в размер на 1010 лв.,от които за ДТ-10 лв.,възнаграждение на вещо лице-100 лв.  и адвокатско възнаграждение в размер от 750 лв.,ведно с ДДС от **0 лв.За въззивното производство ответникът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер от 750 лв.,ведно с ДДС от **0 лв.Адвокатското възнаграждение не е прекомерно и е определено в миналния размер по с 7 ал.5 и ал.2 т.3 от Наредба № 1/09.07.2004 год.,поради което не следва да бъде намалявано.При съобразяване на горното,ищецът следва да заплати на ответника  припадаща се част от разноските в размер на 949 лв. за първата инстанция и 846 лв. за втората инстанция.

         По изложените съображения,съдът

 

Р   Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 77 /30.06.2017 год. по гр.д.№ 560/20** год. на  Районен съд,гр.КаВ.,вписано под № 67 т.ІІ стр.216-219 в регистъра по чл.235 ал.5 от ГПК  в частта на отхвърляне на  иска с правно основание чл. 422 от ГПК,във връзка с чл. 4** ал.1 от ГПК,във връзка с чл. 79 ал.1 от ЗЗД, чл.98а от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, предявен от "***" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. В., “В.Т.*”, бул. „В.В.” № *** срещу Д.Г.  Ч. , ЕГН **********,*** **,за съществуване на вземания:в размер на сумата 7 164.87 лв.,представляваща стойността на доставена,потребена и неотчетена с техническо средство електромер № *** незаплатена електрическа енергия в размер на 28257 кВтч при място на потребление с.Ш.,снек-бар“М.У.“ за периода от 19.01.2013 год. до 04.07.2013 год.,установена с констативен протокол № ***/20.08.2013 год.,както и  в размер на сумата от 67.80 лв.,обезщетение за забава ,определено по размер на законната  лихва за периода   03.09.20** год.-07.10.20** год.,за които въз основа на фактура № ***/14.08.20** год., е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 228/23.10.20** год.  по ч.гр.д. № 448 /20** год. на КРС.

ОТМЕНЯ  решение №77 /30.06.2017 год. по гр.д.№ 560/20** год. на  Районен съд,гр.КаВ.,вписано под № 67 т.ІІ стр.216-219 в регистъра по чл.235 ал.5 от ГПК в останалата му част,като вместо това п о с т а н о в я в а :

ОТХВЪРЛЯ  иска с правно основание чл. 422 от ГПК,във връзка с чл. 4** ал.1 от ГПК,във връзка с чл. 79 ал.1 от ЗЗД, чл.98а от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД,предявен "***" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. В., “В.Т.*”, бул. „В.В.” № *** срещу Д.Г.  Ч. , ЕГН **********,*** **  и клиентски № ***,за съществуване на вземания : в размер на сумата от 82.90 лв.,стойност на доставена и потребена електрическа енергия за периода от 02.07.20** год. до 27.07.20** год. в обект с аб.№ ***-пивница в с.Ш.,както и  в размер на сумата от 0.28лв.,обезщетение за забава ,определено по размер на законната  лихва за периода    25.09.20** год.-07.10.20** год.,за които въз основа на фактура № ***/14.08.20** год. е издадена  заповед за изпълнение на парично задължение № 228/23.10.20** год.  по ч.гр.д. № 448 /20** год. на КРС,поради погасяване на вземанията   с плащане от длъжника в хода на съдебното производство на дата **.02.2016 год.

ОТХВЪРЛЯ   иска с правно основание чл. 422 от ГПК,във връзка с чл. 4** ал.1 от ГПК,във връзка с чл. 79 ал.1 от ЗЗД, чл.98а от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД,предявен "***" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. В., “В.Т.*”, бул. „В.В.” № *** срещу Д.Г.  Ч. , ЕГН **********,*** **,за съществуване на вземане в размер на сумата19.00 лв. за възстановяване на захранването за обектс аб.№ ***-магазин в с.Ш. ,за което въз основа на фактура №***/28.09.20** год.   е издадена  заповед за изпълнение на парично задължение № 228/23.10.20** год.  по ч.гр.д. № 448 /20** год. на КРС,поради погасяване на вземанията   с плащане от длъжника в хода на съдебното производство на дата **.02.2016 год.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО  на основание чл. 422 от ГПК,във връзка с чл. 4** ал.1 от ГПК,във връзка с чл. 79 ал.1 от ЗЗД, чл.98а от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД,че Д.Г.  Ч. , ЕГН **********,*** ** дължи на "***" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. В., “В.Т.*”, бул. „В.В.” № *** сумата от 361.99 лв.-стойност на доставена и потребена електрическа енергия за периода от 02.07.20** год.  до 27.07.20** год. в обект с аб.№ ***-магазин в с.Ш.,ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението -22.10.20** год. и до окончателното й изплащане,както и сумата от 1.21 лв.,обезщетение за забава ,изчислено по размер на законната лихва за периода 25.09.20** год.-07.10.20** год.,за които вземания въз основа на фактура № ***/14.08.20** год.е издадена  заповед за изпълнение на парично задължение № 228/23.10.20** год.  по ч.гр.д. № 448 /20** год. на КРС

ОСЪЖДА "***" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. В., “В.Т.*”, бул. „В.В.” № ***ДА ЗАПЛАТИ на Д.Г.  Ч. , ЕГН **********,*** **,сторени съдебно-деловодни в исковото производство пред КРС и ДОС в общ размер от  1 795.00лв.

ОСЪЖДА Д.Г.  Ч. , ЕГН **********,*** ** ДА ЗАПЛАТИ на"***" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. В., “В.Т.*”, бул. „В.В.” № *** разноски,както следва: в заповедното производство по ч.гр.д.№ 448/20** год. на КРС-сумата от 10 лв. за разноски и сумата от  **0 лв.-юрисконсултско възнаграждение;в исковото производство  пред първата инстанция –сумата от 24.25 лв. за разноски и 300 лв. юрисконсултско възнаграждение;в исковото производство пред въззивната инстанция-сумата от 11 лв. за разноски и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване при условията на чл.280 ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                          2.