Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                        

 

                                                        № 292

  

                                    гр.***     20.11.2017 год.      

 

                          В      И М Е Т О     Н А      Н А Р О Д А

 

***кият окръжен съд                                  гражданско отделение

На осемнадесети октомври                               2017 год.

В публичното заседание в следния състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

                                ЧЛЕНОВЕ:Г. ЖЕЧЕВА

                                                   ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

 

Секретар:ПАВЛИНА ПЕНЕВА

Прокурор:………………………

като разгледа докладваното от съдия Г. ЖЕЧЕВА

въззивно гражданско дело №422 по описа за 2017 год.,

за да се произнесе,съобрази следното:

 

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от Г.Х.В. *** чрез особения й представител адв.В.Д. срещу решение №85,т.І,стр.991/20.07.2017 г. по гр.д.№386/2015 г. на Тервелския районен съд,с което е признато за установено в отношенията между „***” ЕООД-гр.*** /сега „***”АД/ и Г.Х.В. като ползвател на ***-услуги за обект в гр.Тервел,ул. „***” №41 за периода от 27.04.2012 г. до 20.05.2015 г.,че в полза на ищцовото дружество към датата на депозиране на заявление  с правно основание чл.410 от ГПК-  25.06.2015 г.-дата,на която е образувано ч.гр.д.№275/2015 г. по описа  на ТРС,съществува вземане по отношение на ответницата в размер на  1367,92 лева по фактури за периода от 27.04.2012 г. до 20.05.2015 г. и  обезщетение за забава в размер на 174,76 лева за същия период,ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване на заявлението пред съда-25.06.2015 г.,до окончателното погасяване на задължението,като Г.Х.В. е осъдена да заплати на „***” ЕООД-гр.*** /сега АД/ сторени по делото разноски в общ размер от 395,16 лв.Навежда се от въззивницата,че обжалваното решение е неправилно,тъй като районният съд не е преценил всички събрани по делото писмени и гласни доказателства.Настоява се за отмяна на атакуваното първоинстанционно решение и за отхвърляне на предявените искове.

Отговор на горната жалба не е подаден от въззиваемото дружество „*** ***” АД-гр.***,което не изразява становище по допустимостта и основателността на жалбата и в хода на въззивното производство.

Като постави на разглеждане депозираната въззивна жалба,***кият окръжен съд установи следното:

Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивницата е получила препис от първоинстанционното решение на 21.07.2017 г.,а жалбата е подадена на 04.08.2017 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 04.08.2017 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице-страна в производството по делото-с правен интерес от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана по същество,жалбата е частично основателна.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,мотивирано и разбираемо.Същото е частично недопустимо,частично правилно и частично неправилно,за което ще се изложат съображения по-долу.

Гр.д.№386/2015 г. на Тервелския районен съд е образувано по повод искова молба,с която са предявени обективно съединени искове на основание чл.124 ал.1 от ГПК във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК,чл.79 и сл. от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД от „***” ЕООД-гр.***,преобразувано в хода на делото и заместено на основание чл.227 от ГПК от правоприемника си „*** ***” АД-гр.***,срещу Г.Х.В. ***,с които се настоява да се признае за установено съществуването на парично задължение на В. *** по заповед за изпълнение на парично задължение №179/30.06.2015 г. по ч.гр.д.№275/2015 г. на ТРС в размер на следните суми:2 473,75 лв-незаплатени ***-услуги,предоставени съгласно фактури за периода от 20.06.2008 г. до 25.05.2015 г. за обект в гр.Тервел,ул.”***” №41,ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-25.06.2015 г. до окончателното изплащане на задължението;752,77 лв-сбор от обезщетения за забава в размер на законната лихва в изплащането на всяка една предоставена и незаплатена ***-услуга,считано от изискуемостта,настъпваща в първия ден след изтичане на 30-дневния срок за плащане от датата на фактурирането на услуга,на всяко непогасено фактурирано месечно задължение за предоставена ***-услуга през посочения по-горе период,до подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-25.06.2015 г..Претендирани са и сторените от ищцовото дружество разноски в исковото производство,като претенцията за разноските в заповедното производство се съдържа още в заявлението по чл.410 от ГПК.В хода на производството по делото във връзка с наведено от ответницата с отговора на исковата молба възражение за погасяване на вземанията по давност ищцовото дружество е оттеглило частично исковете си-за главница в размер на 1 167,46 лв-предоставени ***-услуги за периода 20.06.2008 г.-27.04.2012 г. и за обезщетение за забавено плащане в размер на 594,54 лв,начислено върху главните вземания от горния период до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК.Така след съответно частично прекратяване от първоинстанционния съд на производството по исковете предмет на делото са останали искове за главница в размер на 1 306,29 лв /стойност на предоставени услуги през периода 27.04.2012 г.-25.05.2015 г./ и за обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на 158,23 лв,начислено до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК.

В исковата молба е изложено,че ответницата е абонат на ищцовото дружество за обект в гр.Тервел,ул.”***” №41.На основание подадено заявление по чл.410 от ГПК в полза на ищеца по делото е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №275/2015 г. на ТРС,с която е разпоредено ответницата да заплати на ищеца сумата от 2 473,75 лв-незаплатени ***-услуги,предоставени съгласно фактури за периода от 20.06.2008 г. до 25.05.2015 г. за обект в гр.Тервел,ул.”***” №41,ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-25.06.2015 г. до окончателното изплащане на задължението;752,77 лв-сбор от обезщетения за забава в размер на законната лихва в изплащането на всяка една предоставена и незаплатена ***-услуга,считано от изискуемостта,настъпваща в първия ден след изтичане на 30-дневния срок за плащане от датата на фактурирането на услуга,на всяко непогасено фактурирано месечно задължение за предоставена ***-услуга през посочения по-горе период,до подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-25.06.2015 г.,както и сума от 64,53 лв разноски в заповедното производство.В законоустановения двуседмичен срок ответницата подала възражение срещу заповедта.В едномесечния срок от връчване на съобщение за възражението се предявявали настоящите искове за установяване вземанията на ищеца.

В отговора на исковата молба ответницата Г.Х.В. оспорва основателността на исковете.Навежда възражение за изтекла погасителна давност относно претендираните вземания.Заявява,че през целия период й е начислявана служебна консумация поради повреден водомер,без да са издадени ежемесечни фактури,които да са й предявени,респ. същата не била уведомена за размера на задълженията й.Карнетите на дружеството били частни свидетелстващи документи,които удостоверяват изгодни за издателя си факти,поради което не се ползват с обвързваща съда доказателствена сила.В карнетите имало добавки,зачерквания и поправки,като срещу отбелязването за повреден водомер липсвал подпис на абоната /с изключение на няколко дати/.На ответницата било дадено предписание за смяна на водомера на 26.11.2012 г. без указан срок да стори това.

От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа и правна страна:

По заявление на първоначалния ищец "***” ЕООД-гр.*** /праводател на „***” АД-гр.***/ по ч.гр.д.№275/2015 г. на ТРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №179/30.06.2015 г. срещу ответницата Г.Х.В. за следните суми:2 473,75 лв-незаплатени ***-услуги,предоставени съгласно фактури за периода от 20.06.2008 г. до 25.05.2015 г. за обект в гр.Тервел,ул.”***” №*,ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-25.06.2015 г. до окончателното изплащане на задължението;752,77 лв-сбор от обезщетения за забава в размер на законната лихва в изплащането на всяка една предоставена и незаплатена ***-услуга,считано от изискуемостта,настъпваща в първия ден след изтичане на 30-дневния срок за плащане от датата на фактурирането на услуга,на всяко непогасено фактурирано месечно задължение за предоставена ***-услуга през посочения по-горе период,до подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-25.06.2015 г.,както и 64,53 лв разноски.В срока по чл.414 ал.2 от ГПК длъжницата В. е подала възражение срещу заповедта.Заявителят „** ЕООД-гр.*** е предявил исковете си в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл.415 ал.1 от ГПК /дружеството е получило съобщение за депозираното възражение срещу заповедта на 14.07.2015 г.,а исковата молба е подадена в съда чрез куриерска служба на 14.08.2015 г.-виж товарителницата на лист 39 от делото на ТРС/.Като предявени в законоустановения срок от активно легитимирано лице /заявителя в заповедното производство/ и за установяване съществуването на вземанията-предмет на заповедното производство исковете са допустими.

Не е спорно по делото,че ответницата Г.Х.В. е абонат на ищцовото дружество за обект с административен адрес гр.Тервел,ул.”***” №41,вкл. през периода,за който се претендират процесните вземания.Следва да се подчертае,че районният съд се е произнесъл по искове за главница,начислена за периода 27.04.2012 г.-20.05.2015 г.,т.е. липсва произнасяне за периода 21.05.2015 г.-25.05.2015 г. вкл.,но решението не е допълнено с произнасяне в тази част на исковата претенция по реда на чл.250 от ГПК,поради което висящността на производството за последния период е преустановена.Така предмет на разглеждане е иск за установяване на вземане за главница за периода 27.04.2012 г.-20.05.2015 г.От неоспореното заключение на вещото лице по допуснатата от районния съд съдебно-счетоводна експертиза се установява,че през процесния период 27.04.2012 г.-20.05.2015 г. е отчетена от ***-дружеството потребена от В. вода от 553 куб.м.Последното количество е формирано изцяло от служебно начислена консумация на вода поради повреден през целия процесен период водомер,които количества са фактурирани по фактури,издадени през периода от 30.05.2012 г. до 26.05.2015 г.,като левовата равностойност на цялото начислено за периода 27.04.2012 г.-20.05.2015 г. количество възлиза на 1 306,29 лв /последната сума се получава,като от сумата 1 329,33 лв се извади начислената за периода 28.03.2012-27.04.2012 г. сума от 23,04 лв,която не е част от исковия период и неправилно е включена от вещото лице в таблица №1 на лист 141 от делото на ТРС/.Според констатациите на вещото лице ответницата В. не е извършила никакви плащания на начислените й задължения от процесния период.Същата не е заплатила и обезщетения за забавено плащане в размер на законната лихва върху главниците по фактури до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК.За забавата по плащане на главните задължения от периода 27.04.2012 г.-20.05.2015 г. В. дължи обезщетение по чл.86 ал.1 от ЗЗД и съгласно ОУ на ищцовото дружество в размер на законната лихва върху главниците по отделните фактури,считано от първия ден след изтичане на 30-дневния срок за плащане след фактуриране на задължението до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК /25.06.2015 г./.Според данните в таблица №2 от заключението на вещото лице /лист 143 от делото на ТРС/ дължимото обезщетение за забавено плащане върху главници в общ размер от 1 306,29 лв възлиза на сума от 167,76 лв /след приспадане от сумата от 174,76 лв на начислената лихва върху главница от 23,04 лв от периода 28.03.2012-27.04.2012 г.,погрешно включена,тъй като не се обхваща от исковия период/.Следва да се отбележи,че вещото лице е изчислило обезщетението за забавено плащане до датата 20.05.2015 г. вместо до претендираната от ищеца дата на подаване на заявлението 25.06.2015 г.,т.е. за по-кратък с около месец период от претендирания.Но и така се установява,че претендираното обезщетение върху главница от 1 306,29 лв,начислено до датата на подаване на заявлението,в размер на 158,23 лв е доказано по размер.

Установява се,че районният съд се е произнесъл свръхпетитум относно главницата и обезщетението за забавено плащане в частта за горницата от 1 306,29 лв до 1 367,92 лв относно главницата и за горницата от 158,23 лв до 174,76 лв относно обезщетението за забавено плащане.В частите,в които са установени от ТРС вземания над размерите-предмет на исковете,първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено като недопустимо.В останалата част решението на районния съд е допустимо като постановено по предявените допустими искове.

Процесният период 27.04.2012 г.-20.05.2015 г. се регулира от различни ОУ на ищцовото дружество-периодът 27.04.2012 г.-12.10.2014 г. от ОУ за предоставяне на ***-услуги на потребителите на „***” ЕООД-гр.***,одобрени от ДКЕВР с решение №ОУ-044/23.06.2006 г.,а периодът 12.10.2014 г.-20.05.2015 г. от ОУ,одобрени от ДКЕВР с решение №ОУ-09/11.08.2014 г.,респ. публикувани в централен и местен ежедневник през периода 04.09-11.09.2014 г. и по правилото на чл.71 ал.1 от тези ОУ влезли в сила в едномесечен срок от публикуването им в един местен и един централен ежедневник,т.е. най-късно на 12.10.2014 г.

Начисляването на неплатени ***-услуги за периода 27.04.2012 г.-12.10.2014 г. е осъществено на основание чл.24 ал.2 във връзка с чл.23 ал.5 т.1 от ОУ за предоставяне на ***-услуги на потребителите на „***” ЕООД-гр.***,одобрени от ДКЕВР с решение №ОУ-044/23.06.2006 г.Според разпоредбата на чл.23 ал.5 т.1 от ОУ,одобрени през 2006 г.,при липса на индивидуални водомери или неизправни такива месечното количество изразходвана питейна вода се определя по 5 куб.м при нетоплофицирано жилище за всеки обитател.В случай на повреда на индивидуален водомер е предвидена специална процедура в чл.33 ал.2 от Наредба №4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,издадена от МРРБ,обн.ДВ,бр.88/08.10.2004 г.,действала през горния период.Според цитираната разпоредба при повреда на индивидуален водомер представителят на оператора трябва да направи предписание за отстраняване на повредата и за срока на отстраняването й,като демонтира пломбата на холендъра.Предписанието трябва да е в писмена форма и да е връчено на абоната.За задължителността на писмената форма се съди от разпоредбата на чл.66 ал.1 от ОУ от 2006 г.,според която всички предизвестия и уведомления на ***-оператора следва да са в писмена форма,като по арг. от разпоредбите на чл.66 ал.2 т.1-5 и чл.66 ал.2 от ОУ операторът е длъжен да връчи на потребителя писмени съобщения във връзка с неизпълнение на негови задължения по договора,вкл. и по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка,нотариална покана или телеграма с удостоверено съдържание.Спазването на горната процедура по уведомяване е необходимо от една страна с оглед доказване при бъдещ спор наличното неизпълнение на задълженията от страна на потребителя,а от друга е нужно като правопораждащ факт за прилагане на предвидени в ОУ или други приложими нормативни актове на санкционни последици спрямо потребителя при неизпълнение на негови задължения,за които последици последният следва да е също надлежно предупреден.Изпълнението на горната уведомителна процедура спрямо ответника В. е удостоверено едва с представеното предписание №28815/26.11.2012 г./лист 19 от делото на ТРС/.С това предписание,връчено на абоната В. на същата дата 26.11.2012 г.,е указано в срок до 26.12.2012 г. да смени повредения водомер с нов.Липсват доказателства В. да е била надлежно уведомена за повредата на водомера преди датата 26.11.2012 г.,респ. да й е дадено писмено предписание за смяна на водомера преди горната дата.В карнетите на листи 12-17 от делото на ТРС има отбелязвания за „пълна шахта”,”непочистена шахта” или съкращение „ПВ”,което вероятно означава „повреден”,но срещу тези отметки са положени неидентифицирани подписи неясно от кого.Липсата на доказателства за надлежно проведена уведомителна процедура,касаеща периода 27.04.2012 г.-26.11.2012 г.,възпрепятства доказването на факта,че през горния период индивидуалният водомер на ответницата по делото действително е бил повреден;че същата е била надлежно уведомена за повредата и не е изпълнила предписание в указан й от оператора срок да отстрани повредата.Непровеждането на тази процедура лишава ищцовото дружество от правото да „санкционира” ответницата по делото,като й начисли през визирания период /27.04.-26.11.2012 г./ служебно консумация на вода по реда на чл.23 ал.5 от ОУ.***-операторът не може да се възползва от собственото си неизпълнение на установената в чл.33 ал.2 от Наредба №4/2004 г. на МРРБ процедура по уведомяване на абоната за констатирана повреда на водомера,защото с неизпълнението на същата операторът поставя абоната в неравностойно положение и под угрозата да бъде санкциониран за неотстранена повреда,за която не е бил надлежно известен.Според цитираната разпоредба потребителят има задължение да поправи или подмени повредения индивидуален водомер,но за да изпълни това си задължение той следва да е надлежно уведомен,да му е предоставен срок да го стори,като едва при налично информирано неизпълнение в указания срок следва да настъпят неблагоприятните последици от неизпълнението.

Предвид горното следва,че за периода 27.04.2012 г.-26.11.2012 г. липсва основание за санкциониране на ответницата В. чрез служебно начисляване на вода на основание чл.23 ал.5 т.1 от ОУ,одобрени през 2006 г.При констатация за липса на надлежно информиране на абоната за повреда на индивидуалния му водомер и недаване на същия по установения ред на предписания от ищцовото дружество да отстрани повредата,неговото бездействие не може да му се вмени във вина,което лишава дружеството от право да начислява служебно количества вода по реда на чл.23 ал.5 от ОУ и да претендира заплащането им от абоната.

За следващия период 26.11.2012 г.-12.10.2014 г. ищцовото дружество също няма основание за такова служебно начисляване на вода въпреки даденото на абоната предписание,връчено на 26.11.2012 г.,защото клаузата на чл.23 ал.5 от ОУ е нищожна в частта,касаеща начисляване на вода при неизправни водомери,по смисъла на чл.146 ал.1 от Закона за защита на потребителите като неравноправна по смисъла на чл.143 т.18 предишна /сега т.19/ от същия закон и противоречаща на нормативната уредба.Касае се в случая за клауза,която не е уговорена индивидуално с потребителя,а е част от ОУ /така чл.146 ал.2 от ЗЗП/,поради което спрямо нея е допустимо приложение на разпоредбата на чл.146 ал.1 от ЗЗП-третирането й като нищожна и неприлагането й в отношенията между ***-оператора и потребителя.Клаузата на чл.23 ал.5 от ОУ от 2006 г. в посочената й част противоречи на нормата на чл.39 ал.5 от Наредба №4/2004 г.,цитирана по-горе,според която служебно начисляване на вода по твърдо дефинирани показатели /в частност по 5 куб.м за всеки обитател при нетоплофицирано жилище/ от ***-оператора е допустимо само по изключение за потребители,които нямат монтирани индивидуални водомери.Следователно горната крайна мярка се прилага само и единствено при липса на монтиран водомер,но не и при неизправен такъв.Според разпоредбата на чл.39 ал.8 от горната Наредба при повреден водомер на водопроводното отклонение служебно се начислява количество изразходвана вода,определено обаче въз основа на средния месечен разход от редовно отчетените съответни периоди на предходната година.Тази разпоредба касае само повредени водомери на водопроводно отклонение /общи водомери в сградите с имоти на повече от един потребител/,но не и повредени индивидуални водомери /монтирани в жилищата на отделните потребители/.В Наредбата липсва регламентация при хипотеза на неизправен индивидуален водомер.Очевидно е обаче,че нормативният акт позволява крайната мярка /служебно месечно начисляване по твърдо определени показатели-в частност по 5 куб.м вода на всеки обитател/ само при пълна липса на монтиран водомер.Нормативният акт позволява служебно начисляване на вода само при повреден общ водомер,но не в горните размери,а при по-облекчен режим-въз основа на средномесечния разход за същия период на предходната година,т.е. при отчитане на средното обичайно количество ползвана вода от потребителя.Горната разпоредба на чл.39 ал.8 от Наредбата по правилото на чл.46 ал.2 пр.първо от ЗНА следва да се прилага по аналогия и за индивидуалните водомери на потребителите.Клаузата на чл.23 ал.5 от ОУ от 2006 г. е в противоречие на горния нормативен акт в частта си относно неизправните индивидуални водомери и очевидно представлява уговорка във вреда на потребителя,която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на оператора и потребителите.Тази клауза ограничава правата на потребителя,уредени в нормативен акт-Наредба №4/14.09.2004 г. на МРРБ.Ако се приложи по аналогия разпоредбата на чл.39 ал.8 от Наредбата,то ***-операторът би могъл в краен случай да начислява служебно вода при повреден индивидуален водомер само въз основа на средномесечното потребление на абоната за същия период на предходната година,а не по правилото по 5 куб.м вода на обитател.В подкрепа на горните изводи следва да се цитират и променените клаузи за посочените хипотези в сега действащите ОУ на „***” ЕООД-гр.***,одобрени от ДКЕВР с решение №ОУ-09/11.08.2014 г.,а именно тези на чл.25 ал.8 и чл.26 ал.2 от ОУ,които вече са в унисон с нормативната уредба в отрасъла и е премахнат неравноправният характер на клаузата на чл.23 ал.5 от ОУ от 2006 г.Така според чл.25 ал.8 от сега действащите ОУ само при липса на индивидуален водомер /не и при неизправен такъв/ месечното количество вода се определя чрез служебно начисляване на определени куб.м,а според чл.26 ал.2 при повреждане на индивидуален водомер се начислява служебно количество вода според средномесечния разход за съответния период от предходната година за срока на задължителното предписание за отстраняване на повредата,регламентирано вече изрично с чл.20 ал.1 от ОУ от 2014 г.,като само след неизпълнение на предписанието,връчено по надлежния ред на потребителя,се прилага служебното начисляване по правилото на чл.25 ал.8 от ОУ,т.е. по изключение.Тези променени клаузи,съобразени вече с разпоредбите на Наредба №4/2004 г.,подкрепят изводите на въззивния съд за неравноправния характер и нищожността на клаузата на чл.23 ал.5 от ОУ от 2006 г. в посочената по-горе част относно неизправните индивидуални водомери.Тази клауза не следва да се прилага в отношенията между ищцовото дружество и ответницата по настоящия спор за периода 26.11.2012 г.-12.10.2014 г.,като по същата логика те не се прилагат и за периода 27.04.2012 г.-26.11.2012 г.,за който важат ОУ от 2006 г.Извършеното по правилото на тази нищожна клауза служебно начисляване на вода в тежест на ответницата не следва да бъде зачетено като осъществено при липса на законово и договорно основание.

За периода на служебно начисляване 12.10.2014 г.-20.05.2015 г. важат ОУ от 2014 г.При изпълнена уведомителна процедура чрез връчване на предписанието от 26.11.2012 г. и неизпълнение от страна на абоната В. на даденото предписание нито в указания срок до 26.12.2012 г.,нито по-късно до настоящия момент,което всъщност не е оспорено от ответницата,следва вече да се приложи клаузата на чл.25 ал.8 от ОУ от 2014 г.,към която препраща чл.26 ал.2,като се начислят по 5 куб.м вода на един обитател месечно /при нетоплофицирано жилище/,както е процедирало и ищцовото дружество,при неоспорен брой обитатели в обекта от страна на ответницата през различните периоди.За периода 24.10.2014 г.-20.05.2015 г. са начислени съгласно таблица №1 от заключението по ССЕ суми за доставени *** услуги в общ размер от 260,49 лв.Дължимото обезщетение за забава върху главниците по отделните фактури за горния период възлиза за период на забава до 25.06.2015 г. /датата на подаване на заявлението/ с начална дата на забава посочената в таблица №2 към заключението такава според изчисление с ел.калкулатор на сума от 7,26 лв.Горните вземания не са погасени по давност предвид подаване на заявлението по чл.410 от ГПК относно същите на 25.06.2015 г.,т.е. след по-малко от година от възникване на вземанията.

 Предвид изложеното исковете за установяване главни вземания на „***” АД-гр.*** в частта за периода 27.04.2012 г.-12.10.2014 г. и за горницата от 260,49 лв до 1 306,29 лв се явяват неоснователни и подлежат на отхвърляне в тази част.При недължимост на главните вземания са неоснователни и акцесорните искове за установяване дължимост на обезщетение за забавено плащане на горните главни вземания в размер на законната лихва върху тях в частта за разликата от 7,26 лв до 158,23 лв.Първоинстанционното решение е правилно в частта на установени-главно вземане в размер на 260,49 лв за периода 12.10.2014 г.-20.05.2015 г. и вземане за обезщетение за забавено плащане в размер на 7,26 лв върху горното главно вземане,респ. е неправилно в частта,с която са установени вземания в размер на горницата от 260,49 лв до 1 306,29 лв главница за периода 27.04.2012 г.-12.10.2014 г. и в размер на горницата от 7,26 лв до 158,23 лв обезщетение за забавено плащане на горното главно вземане.Исковете следва частично да бъдат отхвърлени в посочената част,при което следва присъдените от ТРС в полза на ищцовото дружество разноски да се редуцират съразмерно на уважената част от исковете.Ответницата,представлявана от особен представител,не е претендирала присъждане на разноски за първата инстанция и такива не следва да й се присъждат за отхвърлената част от исковете.Първоинстанционното решение обаче следва да се отмени изцяло в частта на произнасянията за главница от 1 306,29 лв и обезщетение за забавено плащане в размер на 158,23 лв,като се постанови изцяло нов диспозитив по исковете,с оглед формулиране на по-прецизен диспозитив на съдебното решение.Диспозитивът за разноските също следва да се отмени изцяло и да се постанови нов такъв,като в полза на ищцовото дружество се присъдят сторени в заповедното и исковото производство в първата инстанция разноски съразмерно на уважената част от исковете при данни,че в заповедното производство са сторени разноски в размер на 64,53 лв държавна такса,а в исковото  разноски в размер на 64,53 лв ДТ;403,17 лв възнаграждение за особен представител на ответницата;250 лв възнаграждение за вещо лице по ССЕ и 10 лв депозит за призоваване на свидетел /общо 727,70 лв/.Съразмерно на уважената част от исковете дружеството има право на разноски в размер на 5,35 лв за заповедното производство и в размер на 60,39 лв за първа инстанция на исковото производство.

При частично отхвърляне на исковете съдът в исковото производство не дължи частично обезсилване на заповедта за изпълнение съгласно т.13 от ТР №4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк.д.№4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

За въззивната инстанция право на разноски имат и двете страни по спора също съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете.Разноски обаче не са претендирани от тях изрично и не следва да им се присъждат.

Водим от гореизложеното,***кият окръжен съд

                                           

                                                 Р  Е  Ш  И  :

 

ОБЕЗСИЛВА решение №85,т.І,стр.991/20.07.2017 г. по гр.д.№386/2015 г. на Тервелския районен съд в частта,с която е признато за установено,че Г.Х.В. с ЕГН ********** *** дължи на „*** ***” АД-гр.*** /преди „***” ЕООД-гр.***/ в качеството й на ползвател на ***-услуги,предоставени в обект в гр.Тервел,ул.”***” №41,сума в размер на горницата от 1 306,29 лв до 1 367,92 лв-стойност на такива услуги в посочения обект за периода 27.04.2012 г.-20.05.2015 г.,и сума в размер на горницата от 158,23 лв до 174,76 лв-обезщетение за забавено плащане на горната главница.

ОТМЕНЯ решение №85,т.І,стр.991/20.07.2017 г. по гр.д.№386/2015 г. на Тервелския районен съд в останалата му част,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между  „*** ***” АД-гр.*** и Г.Х.В. с ЕГН ********** ***,че Г.Х.В. с ЕГН ********** *** дължи на „*** ***” АД-гр.*** следните суми-предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №179/30.06.2015 г. по ч.гр.д.№275/2015 г. на Районен съд-гр.Тервел:сума от 260,49 лв /двеста и шестдесет лева и четиридесет и девет стотинки/-главница,представляваща стойност на незаплатени ***-услуги,предоставени за периода от 12.10.2014 г. до 20.05.2015 г. за обект в гр.Тервел,ул.”***” №41,ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-25.06.2015 г. до окончателното изплащане на задължението;сума от 7,26 лв /седем лева и двадесет и шест стотинки/-сбор от обезщетения за забава в размер на законната лихва в изплащането на всяка една предоставена и незаплатена ***-услуга,считано от изискуемостта,настъпваща в първия ден след изтичане на 30-дневния срок за плащане от датата на фактурирането на услуга,на всяко непогасено фактурирано месечно задължение за предоставена ***-услуга през посочения по-горе период /12.10.2014-20.05.2015 г./,до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-25.06.2015 г.

ОТХВЪРЛЯ исковете,предявени от „*** ***” АД-гр.*** срещу Г.Х.В. с ЕГН ********** ***,за установяване,че Г.Х.В. с ЕГН ********** *** дължи на „*** ***” АД-гр.*** суми-предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №179/30.06.2015 г. по ч.гр.д.№275/2015 г. на Районен съд-гр.Тервел,в частта за установяване на вземания,както следва:за горницата от 260,49 лв до 1 306,29 лв-главница,представляваща стойност на незаплатени ***-услуги,предоставени за периода от 27.04.2012 г. до 12.10.2014 г. за обект в гр.Тервел,ул.”***” №41,ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-25.06.2015 г. до окончателното изплащане на задължението,и за горницата от 7,26 лв до 158,23 лв-сбор от обезщетения за забава в размер на законната лихва в изплащането на всяка една предоставена и незаплатена ***-услуга,считано от изискуемостта,настъпваща в първия ден след изтичане на 30-дневния срок за плащане от датата на фактурирането на услуга,на всяко непогасено фактурирано месечно задължение за предоставена ***-услуга през посочения по-горе период /27.04.2012 г.-12.10.2014 г./ до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-25.06.2015 г.

ОСЪЖДА Г.Х.В. с ЕГН ********** *** да заплати на „*** ***” АД-гр.*** сторени в заповедното производство по ч.гр.д.№275/2015 г. на Тервелския районен съд съдебно-деловодни разноски в размер на 5,35 лв /пет лева и 35 стотинки/.

ОСЪЖДА Г.Х.В. с ЕГН ********** *** да заплати на „*** ***” АД-гр.*** сторени в исковото производство /първа инстанция/ съдебно-деловодни разноски в размер на 60,39 лв /шестдесет лева и 39 стотинки/.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                                             2.