Р Е Ш Е Н И Е

№ 313 ,30.11.2017 година, град Добрич

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение

На първи ноември две хиляди и седемнадесета година

В публичното заседание в следния състав :

Председател : ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

Членове : ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

при секретаря Павлина Пенева

като разгледа докладваното от съдията Десислава Николова въззивно граж-данско дело № 423 по описа за 2017 година намира следното:

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба с вх.№ 1869/17.05.2017 г. ( по регистратурата на КРС) на Х.И. *** срещу решение № 40 от дата 4.05.2017 г. на Каварненския районен съд по гр.д.№ 561/ 2015 г., уважаващо предявен срещу него отрицателен установителен иск за право на собственост върху поземлен имот в град Каварна.

В жалбата има оплаквания ( подробно посочени в доклада на въззивния съд ), свеждащи се до допуснати от съда нарушения на процесуалния и материалния закон и до извеждане на неправилни изводи по собственическата легитимация на ищците. Съдът не обсъдил възраженията на въззивни-ка за прилагането на „ сгрешена процедура както в Община Каварна, така и от поземлена комисия ” за установяване на границите на подлежащия на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ имот на ищците . Игнорирал постановените в следващата от закона последователност правни актове за възстано-вяване на същия имот ( с индивидуализирани граници ) в полза на ответника и за вписването му като негов собственик в имотния регистър след „тра-сиране на имота от лицензирано лице”. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго за отхвърляне на претенцията и присъждане на раз-носките .

В отговор на Р.И.О. *** и Р.И. *** жалбата се оспорва по съображения за неуспешно оспорване на титула им за собственост относно обект, който e определен с две решения за възстановяване, от които по – късното e по член 18ж от ППЗСПЗЗ ( съобразно установената с показанията на свидетелката *** практика на службата ), а ищецът нямал правен интерес да се позовава на незаконосъобразност на Заповед № 82 от 2004 г., защото из-вършеното с него попълване на плана ползвало и него. Преценката на съда за основателност на иска е също правилна с оглед липсата на идентичност между имота по констативен нотариален акт ( самостоятелна кадастрална еденица ) и имота по решение № 1412/ 29.07.2008 г. на ОбС – идеална част от три поземлени имота и предвид липсата на правопораждащо действие на трасирането на имота и нанасянето му в кадастралната карта. Искането е решението да се потвърди .

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбата, доводите в отговора и съобразно член 269 от ГПК въззивният съд намира, че то е валидно, процесуално допустимо и правилно.

С предявените искове за установяване несъществуването у ответника Х.И.П. на правото на собственост върху поземлен имот с площ от 1 000 кв.м. и идентификатор № ***по кадастралната карта на град Каварна , констатирано с нотариален акт № 11 /16.12.2008 г. на Нотариус № **,с район на действие – КРС, ищците ( въззиваеми ) защитават своите права на собственост върху същия имот , основани на реституция по ЗСПЗЗ с решение на ОбС по земеделие след уважен иск по член 11,ал.2 от ЗСПЗЗ ( по гр.д.№ 287/2000 г. по описа на КРС). Районният съд им е признал правен интерес от водене на отрицателния установителен иск въз основа на невъведени обстоятелства ( с оглед защита на фактиче-ко състояние и възможност за придобиване на права върху същия имот ), вместо заради конкуренция между твърдяни от двете страни вещни права върху един и същи имот , която е друга предпоставка за неговата допустимост по разясненията на точка 1 от ТР № 8/ 2012 г. на ОСГТК на ВКС.

Ответникът поддържа, че основание на неговото право на собственост , е също реституция по ЗСПЗЗ с решение № 1412 от 29.07.2008 г. на тази ОбС след уважен иск по член 14, ал.4 от ЗСПЗЗ ( по гр.д.№ 1/2001 г. по описа на КРС ). Оспорва като антидатиран документа за решение № 1319 от 6.12.2001 г. на ОбС по преписка № 4858/ 2001 г за възстановяване в полза на ищците - наследници на Иван И.О. - на земеделска земя с площ от 1 дка в съществуващи стари реални граници , с оглед определянето им към датата 6.12. 2001 г. по данни от изработен ( след три годи-ни ) в 2004 г. кадастрален план ,а именно тези за границите на имот с пл.№ 9708. Оспорва законосъобразността на заповед № 82 от 4.02.2004 г. на Кмета на Община Каварна за попълване в кадастралния план на града на имот с пл.№ 9708, защото е издадена при следните нарушения : границите на подлежащия на попълване имот не са установени с надлежни доказателства ( една скица на Служба по кадастъра в град Добрич, която до одобря-ването на КК на 27.02.2008 г. не е оправомощена по закон да издава скици и втора скица, издадена от неидентифицирано „ вещо лице ” без изображение на имота на наследодателя като реална част от общата поземлена повърхност на 50 дка на праводателя Д. ) и липса на съобщение за заповедта до ответника .

Имотът, за който всяка от страните твърди самостоятелно основание за придобиване на правото на собственост, е бивша земеделска земя, вклю-чена в строителните граници на град Каварна в 1988 г. След влязло в сила на 19.12.2000 г. Решение № 199 от 29.11.2000 г. по гр.д.№ 287/2000 г. , установяващо правата на ищците, като наследници по закон на Иван И.О. да възстановят на основание член 10,ал.2 от ЗСПЗЗ правата на собственост върху имот с площ от 1000 кв.м. в град Каварна, Общинската служба по земеделие, град Каварна постановила две решения с № 1319 от една и съща дата – 6.12.2001 г. ( на л. 6 и 100 от делото ), по член 18ж,ал.1 от ППЗСПЗЗ. Само в едното ( вписано под № ***. в книгите по вписванията ,град Каварна ) възстановеният имот е индивидуализиран като имот „ с пл.№ 9708 от кадастрален план, изработен в 2004 г. ” Индивидуализацията е извършена при зачитане правното действие на заповед № 82 от 6.02.2004 г. на Кмета на Община Каварна за попълване на кадастралния план - основа на одобрения със заповед № 368/ 1996 г. застроителен и регулационен план на града - с поземлен имот с № 9708 в кв. 323 и въз основа на представена скица № 1771/ 17.08.2004 г. на отдел ТУС на община Каварна ( документ от преписка с вх.№ 04858 на л.98 ) с графично изображение на имот с пл.№ ** в кв. 323 с площ от 1 000 кв.м.

Първоинстанционният съд не е изложил съображения по обуславящите въпроси по член 17,ал.2 от ГПК с оглед възраженията на ответника срещу законосъобразността на административните актове – заповедта за попълване на кадастралния план и решението за обекта на възстановените права на ищците. Ответникът е могъл да ги повдигне . Не е имал процесуално право на участие в производството ( с оглед едностранния му харак-тер ) по ЗСПЗЗ за възстановяване правата на ищците . Не е бил участник в производството по ЗКИР, защото преюдициалният спор по член 14,ал.4 от ЗСПЗЗ ( предмет на гр.д.№ 1/2001 г. по описа на КРС ) с наследниците на *** – праводател на неговия баща - е бил висящ и е приключил след касационно обжалване по член 218,а ,ал.1,б. „ а ” от ГПК ( отм.) с решение № 756 от 11.06.2008 г. по гр.д.№ 3150/2007 г. на V г.о. на ВКС. Оплакването във въззивната жалба за допуснати процесуални нарушения ( непроизнасяне по посочените възражения ) е основателно .

При съобразяване с писмо с изх.№ ПО-03-195/17.10.2016 г. на ОбС

( на л. 184) и свидетелствата на Жулиета *** ( началник на службата) логично е ( с оглед извършеното от административния орган позоваване в 2001 г. на план от 2004 г. ) да се приеме, че това решение е постановено не на посочената в него дата 6.12.2001 г., а на 17.08.2004 г., когато е вписано в книгите по вписвания . Следователно то е антидатирано както е поддържал ответникът. Антидатираното решение по член 18ж,ал.1 от ППЗСПЗЗ като всеки административен акт, може да е валидно или нищожно , ако е валидно, може да е законосъобразно или незаконосъобразно. Действителната да-та на неговото постановяване има значение само за преценката за момента на проявление на конститутивното му действие с оглед въведените с пра-вилата на член 13,ал.4 – 6 и член 18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ ( при различните законодателни изменения ) изисквания за съдържание и приложения. Няма твърдения, че към дата 17.08.2004 г. постановилият го състав на службата

( дори да е различен от състава на службата към 6.12.2001 г. ) е включвал лица, които не са заемали в действителност длъжности в нея. Актът е изда-ден от компетентен административен орган .

Към дата 17.08.2004 година е приключило административното производство ( по молба с вх. № РД -01-292/4.02.2004 г. от сънаследника Ру-мен О. ) за попълване на кадастралния план с имота на наследодателя. Систематичното тълкуване на § 6,ал.7 от ПЗР на ЗКИР ( в първона-чална редакция ) и § 4,ал.1 от ПЗР на Наредба № 14 от 23.07.2001 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадас-тралните регистри ( отм.) сочи, че до предаването им на АК ( каквото не се твърди да е осъществено до 6.02.2004 г. ) кадастралните планове се под-държат от съответния компетентен орган по досегашния ред – от кмета на общината по реда на член 86 от ППЗСТУ ( отм.). Заповедта е издадена от Кмета на общината , който е разполагал към тогавашния момент с компетентност да отстранява непълноти и грешки в кадастралния план .

От приложената към заключението на вещото лице ** административна преписка по заповед № 82/2004 г. следва, че административният орган ( кметът ) е зачел съдебно признатото ( по иска по член 11,ал.2 от ЗСПЗЗ ) положение на бившия земеделски имот на наследодателя – реална част от друг поземлен имот, а също така е приел, че действителните й граници са посочени в скица ( на л. 244 ), издадена от Служба по кадастъра, град Добрич ( наред със скицата към точка 2 от заключ-нието на вещото лице в производството по член 11,ал.2 от ЗСПЗЗ по гр.д. № 287/2000 г. на КРС ) и „ представен цифров модел ”. Поначало скиците са надлежни доказателства при разрешаване от административния орган на искането за попълването на кадастралния план - член 11,ал.2 от ЗАП (отм.) Не е вярно поддържаното от ответника ,че скицата ( на л.244) не съдържа техническо отразяване на границите на подлежащ на попълване имот. Част от тях съвпадат с улици - № 9682 и № 9679 , посочена е и границата с имот № 2298 – „ обществен терен ” .Ответникът не е обосновал възражението си с липса на идентичност между притежавания от наследодателя на ищците

( на основание покупка от същия праводател Д. ) имот и този – предмет на заповедта. Косвен контрол по член 17,ал.2 от ГПК въз основа на невъведени обстоятелства съдът не дължи. Действията по съобщаването на заповедта изобщо не се отразяват на законосъобразността й .

Следователно заповедта по ЗКИР е валиден и законосъобразен акт. . Породеният с нея правен резултат е основание за довършване на реститу-ционното производство при условията на член 13 от ППЗСПЗЗ с оглед положителните данни по член 13,ал.5,т.1 от ППЗСПЗЗ и издадената скица по член 13,ал.6 от ППЗСПЗЗ ( в ред. от изм., бр. 31/2003 г.).

Правото на собственост върху земеделски земи по член 10,ал.7 от ЗСПЗЗ се възстановява само в стари реални граници. Те се определят с ре-шението по член 14,ал.1,т.1 от ЗСПЗЗ, респ. по член 18ж,ал.1 от ППЗСПЗЗ (в ред. от изм. Дв,бр.31/2003 г. ) , в което се описват размерът на имота, местоположението и границите, ограниченията на собствеността и основанията за тях и към което се прилага скица, заверена от ОбС по земеделие и от техническата служба на общината. Съдебната практика, част от която е решение № 254 от 26.05.2010 г. по гр.д.№ 1134/ 2009 г. на ІІ, г.о. на ВКС, приема, че с издадените удостоверение и скица по член 13,ал.5 и ал.6 от ППЗСПЗЗ индивидуализацията на имота е извършена в хода на админи-стративната процедура и издаването на последваща скица не е необходимо. Следователно с решението от 17.08.2004 г. на ОбС по земеделие на въззиваемите е възстановена бивша земеделска земя, индивидуализирана с данните от изменението на КП от 2004 г. и скицата № 1771/ 17.08. 2004 г. на отдел ТУС на община Каварна, като имот с № * в кв.323 с площ от 1000 кв.м. Съгласно заключението на вещото лице ** по т.1 този имот съответства в поземлен имот с идентификатор № ** по кадастралната карта на град Каварна, одобрена със заповед № РД – 18-32/27.02.2008 г. на ИК на АГКК .

Посоченото като основание на правата на въззивника решение 1412 от 29.07.2008 г. на ОбС повтаря съдебно установеното по спора по член 14, ал.4 от ЗСПЗЗ право на собственост на наследодателя му върху 1 000 кв.м. в идеали части от земеделски имоти, съставляващи имоти с пл.№ 1471, 1473 и 1467 по кадастрален план от 1953 г. и постановява възстановяване на същото, но не определя съобразно изискването на член 18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ ( обсъдено от съда като относимо и към постановяване на решение за възстановяването на правата на ищците върху земя в реални граници ) размерът, местоположението и границите на подлежащия на възстановяване имот. Реалните граници на подлежащия на възстановяване имот следва да се посочат така, че да го отграничават като част от съществува-щата поземлена повърхност, без да е необходимо отразяването им в ус-тройствен план или кадастрална карта по разясненията на т.2 от ТР № 8/ 2014 г. на ОСГК на ВКС. Спорът за материално право установява права към минал момент , но реституцията по ЗСПЗЗ се извършва с индивидуализацията на имота като настоящ обект на вещно право. По липса на опре-делен в решението № 1412/29.07.2008 г. обект , възстановен на въззивника с оглед правата на наследодателя му върху идеална част от бивша земеделска земя, не може да се приеме, че то е произвело конститутивен ефект. Въззивникът не се легитимира на твърдяното от него основание – възстановително решение от 29.07.2008 г. като собственик на спорния имот. Уважаването на предявения срещу него отрицателен установителен иск е закосъобразен резултат и въззивният съд потвърждава обжалваното решение.

Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 40 от дата 4.05.2017 г. на Каварненския районен съд по гр.д.№ 561/ 2015 г.

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщаването му на страните .

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.