РЕШЕНИЕ

№279

гр.Добрич,09.**.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публичното заседание на шестнадесети октомври през 2017г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЯКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

при секретаря ПАВЛИНА ПЕНЕВА, в присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от съдия Ж.МАРГЕНОВА в.гр.дело № 424 по описа за 2017г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.№2575/18.07.2017г. от В.Т.Ц. с ЕГН ********** ***, чрез адв. И.Ж., срещу решение №90/23.06.2017г. по гр.д.№309/2016г. на БРС, с което е осъден на основание чл. 109, ал. 1 ЗС да премахне или предостави ключ на ищеца М.Т.Ц., ЕГН:**********,***, за изградената стабилна дървена преграда - врата на първото стъпало на двураменното стълбище, да премахне или предостави ключ на М.Т.Ц. от двукрила плъзгаща се врата, монтирана пред стълбищната площадка на втория етаж в жилищната сграда, построена в ПИ с идент. № ***по кадастралната карта на гр.Б., които възпрепятстват достъпа до стълбището и таванското помещение на М.Т.Ц., както и да ЗАПЛАТИ на М.Т.Ц., с ЕГН:********** ***, за периода 05.05.2016 г. до 22.06.2016 г. в размер на по 25 лв. месечно, предвид експертизата, или общо за сумата от 39.16 лв., представляваща обезщетение за лишаването му от ползване на собствената му част от съсобствено двураменно стълбище и таванско помещение в сграда с идент. № *****.**.**.*в ПИ с идент. № ***по кадастралната карта на гр.Б..

Счита решението за постановено при нарушение на процесуалните правила, неправилно приложение на материалния закон и необосновано. Процесуалните нарушения се обосновават с необсъждане на доводите му, свързани с начина на въззникване на ЕС и обособеността на двата отделни обекта към този момент, както и възражението му, че таванското помещение не е предназначено за ползване от собственика на първи жилищен етаж и поради това не е обща част за сградата.

Необоснован намира извода на съда, че сградата има под покривно пространство, а не таванско помещение, при събрани доказателства/експертиза и свидетелски показания/, които сочат, че таванът представлява обособени тавански помещения, а не подпокривно пространство. Изводът на съда, че таванското помещение представлява обща част не бил мотивиран. Липсвал коментар на съда относно начина на възникване на ЕС, в която връзка излага твърдения за разпореждане от едноличния собственик на сградата с прехвърлителни сделки към който момент се обособявали двете отделни жилища –на първия етаж и на втория, всяко с отделен вход и преграждаща врата на стълбището на втория етаж. Така таванското помещение обслужвало само втория етаж . Категоричен аргумент в същия смисъл било установяването от експерта, че достъпа до таванското помещение се осъществява чрез стълбище, което водело до жилището на втория етаж, стълбище от втория етаж към тавана, като прехода между двете стълбища се извършвал през коридора на жилището на втория етаж.

Неправилно приел съдът, че таванското помещение и стълбището не могат да се придобият по давност. Таванско помещение можело да се придобива по давност от собственик на обект в ЕС, а стълбището, което водело до помещение-индивидуална собственост не било обща част, предназначена за ползване от всички собственици. Изводът на съда за необходимостта от съгласие на другия собственик за приобщаване на общи части към собственото жилище бил неприложим в случая. Неправилно било осъждането му за обезщетение за лишаване от ползване. Общите части не можели да бъдат обект на доходи за отделния собственик. Иска отмяна на атакуваното решение, отхвърляне на претенциите и присъждане на разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по жалбата е подаден от насрещната страна с доводи за неоснователност. Счита твърденията на въззивника за допуснатите процесуални нарушения са голословни, предвид подробната аргументация на съда и липсата на спор относно начина на възникване на ЕС, в която връзка излага обстоятелства, поддържани пред районния съд. Оспорва твърдението в жалбата за необоснованост на решението и в тази връзка извежда извод по съществото на спора относно естеството и предназначението на частите от сградата. Необосновани намира твърденията в жалбата, че таванът не е обща част, в която връзка обсъжда експертното заключение, позовава се на съдебна практика и извежда извод за статута на таванското помещение като обща част, както и извод за наличието на пречене предвид монтирана от ответника-въззивник на първия етаж дървена преграда с еднокрилна врата, която се заключва от него, на втория етаж дървена преграда с плъзгаща се врата. Иска потвърждаване на решението с присъждане на разноски.

По повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства провери обжалваното решение и основателността на иска, като приема за установено следното:

При данни, че постановеното неизгодно за въззивника решение му е съобщено на 05.07.2017г., въззивната жалба, изпратена по пощата на 17.07.2017г., се явява подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от процесуално легитимирано лице с правен интерес от обжалване на неизгодното за него първоинстанционно решение. Подлежи на разглеждане по същество в съответствие с уредените в чл.269 ГПК правомощия на настоящата инстанция– служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, а по правилността – в рамките на посоченото в жалбата. При липсата на релевирани в жалбата конкретни оплаквания – само от гледна точка на съобразяване на съдебния акт с императивните правни норми. В случая решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната му власт, в писмена форма, подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.

Постановено е по предявен с искова молба вх.рег.№2277/22.06.2016г./ уточнена с молба вх.№2503/**.07.2016г./ на М.Т.Ц., с ЕГН:**********,***, чрез пълномощник адв. Кр.К. ***, против В.Т.Ц., с ЕГН**********,*** и настоящ адрес:***, иск на основание чл.109 от ЗС за осъждането на ответника да прекрати своите неоснователни действия, с които пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост по отношение на общите части в къща, находяща се в гр.Б., ул."Д-р З.П." №***, построена върху дворно място - ПИ с идентификатор №***по кадастралната карта на гр.Б. като премахне изградената стабилна дървена преграда - врата между първия и горните етажи на къщата с оглед осигуряването на достъп и подход към общите части, както и за осъждане на ответника на основание чл.31, ал.2 от ЗС да му заплати 200лева обезщетение за лишаване от ползване на таванските помещения за периода от датата на получаване на нотариалната покана 05.05.2016 г. до предявяване на иска 22.06.2016г., ведно със законната лихва.

Обосноваващите нуждата от негаторна защита обстоятелства се свеждат до твърдения за право на собственост на ищеца върху жилище на първи етаж, а на ответника на жилище на втори етаж от двуетажна масивна жилищна сграда в режим на етажна собственост, построена в ПИ с кадастрален идентификатор № ***по КККР на гр.Б., съсобствен в равен обем между двамата, в какъвто обем били правата на двамата и в общите части. Излага се и, че още с построяването на сградата е обособен и тавански етаж, който по естеството и предназначението си се явявал обща част. Жилищните обекти в сградата и таванския етаж се обслужвали от вътрешно стълбище. Преди повече от десет години ответникът поставил стабилна дървена преграда между първия етаж и горните етажи като монтирал врата. От 5 години вратата била постоянно заключена и така бил възпрепятстван достъпа на ищеца до общото вътрешно стълбище и таванските помещения, покрива и останалите общи части. От три години ответника не живеел в имота, предоставил го за ползване на приятелката си и общото им дете. На 05.05.2016г. ищецът връчил на ответника нотариална покана за премахване на преградата и възстановяване на фактическото положение и осигуряване на достъп до общите части. Изложени са и обстоятелства за действия на ищеца по поддържане и ремонтиране на общите части, обосноваващи претенции, каквито не са предявени, поради което и са извън предмета на установяване.

В писмен отговор на исковата молба ответникът изразява становище за неоснователност на претенцията поради липсата на правно основание за воденето на иска, тъй като таванското помещение по своето естество не е предназначено за ползване от собствениците на двата етажа. Конструктивно било свързано със сградата като цяло, но след възникване на етажната собственост чрез разпоредителни сделки, таванското помещение обслужвало само втория етаж поради свързаността му с коридора на жилището на втория етаж. Достъпът до тавана се осъществявал чрез стълбище, което водело до жилището на втория етаж и стълбище от втория етаж към тавана, като преходът между двете стълбища се извършвал през коридора на жилището на втория етаж. Съобразно тези конструктивните особености прилежало към жилището на втория етаж. В жилището на първия етаж имало изградено складово помещение под стълбището. Вратата бил поставил през есента на 2003г. от когато владеел таванското помещение и в която връзка противопоставя възражение за придобиване по давност на същото. Предвид изключителните му права на собственост върху таванското помещение не дължал и обезщетение за лишаване на ищеца от ползване му като обща част. Отделно от това счита и, че обезщетение за лишаване от ползване на обща част не се дължи, тъй като не се касаело за обикновена съсобственост.

Така изложеното в отговора становище по иска съставлява признание на твърдяния от ищеца факт по наличие на преграда-врата между първия и горните етажи на къщата, препятстваща достъпа на ищеца нагоре. Негаторният иск е уважен по съображения, че таванското помещение има статут на обща част . Този извод се споделя и от настоящата инстанция.

По делото не е спорна легитимацията на ищеца като собственик на жилище на първия етаж и на ответника като собственик на жилище на втория етаж от масивна жилищна сграда, построена в ПИ с кадастрален идентификатор № ***по КККР на гр.Б.. Ищецът се легитимира като собственик на жилище на първия етаж по силата на договор от 29.**.2000г., сключен с н.а.№**/2000г.на нотариус с рег.№*** на НК, с който Т.В.Ц.му продава „първи етаж от триетажна , масивна жилищна сграда, който се състои от спалня, всекидневна, кухня и сервизни помещения, построена върху дворно място, общинска собственост”. Т.В.Ц.е придобила същото жилище на първия етаж по дарение от своя баща В.П. В., извършено на 29.03.1975г. с н.а. №***/1975г.на БРС. Ответникът се легитимира като собственик на жилището на втория етаж по силата на договор за издръжка и гледане от 08.12.1993г., сключен с н.а.№***/1993г. на БРС, с който неговите баба и дядо - В.П. В. и С.С.В.а, му прехвърлят собствеността върху „втори етаж от двуетажна жилищна сграда, състоящ се от три стаи, баня и тоалетна, построена върху държавно дворно място”. В никоя от разпоредителните сделки не са описани складови помещения и общи части.

Не е спорно, установява се и от заключението на вещото лице арх.А.Е., че сградата е построена през 1969г. по силата на отстъпено в полза на В. В. Е. право на строеж върху общинско дворно място, по-късно/през 2007г./закупено от страните по делото /договор на л.17 от делото на ДРС/. Според вещото лице по проект сградата е съдържала само един жилищен етаж/надземен/, полуподземен етаж и подпокривно пространство, предназначени за складове, всички свързани с трираменна стълба. Според вещото лице одобреният проект не е бил спазен. В обяснителната бележка от 1968г. е посочена застроена площ съответстваща на половината от проектираната сграда-близнак и забележка за етапно изпълняване на строежа – само първи етаж от стая, дневна, кухня и сервизни помещения. На чертежите има нанесени допълнения - полуподземния етаж става първи етаж, подпокривното пространство-трети. Другите допълнения нанесени на чертежите касаят стълбището и разпределението на първия и втория етаж. Вещото лице ги е разчело, приложението/№3/ към експертизата дават възможност и за разчитането им от съда, и те са във смисъл, че стълбището е изместено, горе има една спалня, голям хол и клозет, долу спалня, всекидневна, кухня, тоалетна. Липсват допълнения , които да касаят третия етаж.

Сградата е изградена като западна част на сграда-близнак с един вход от запад и три надземни етажа - два жилищни и един тавански. При оглед на място вещото лице е установило, че първият етаж включва жилище, което съдържа описаните в н.а.№**/2000г. помещения-дневна, спалня, кухня, санитарен възел, коридор. Общи части на етажа са входно преддверие и двураменно стълбище. Вторият етаж включва жилище, което съдържа описаните в н.а.№***/1993г. три стаи/кухня-трапезария, две спални, свързани с плъзгаща се врата/, санитарен възел, балкон към южна спалня, коридор. Обща част на този етаж е двураменното стълбище. Третия етаж включва само общи части:двураменно стълбище с г-образна площадка, стая с , тераса пред нея и подпокривно пространство. На този етаж няма обособени помещения за санитерен възел и кухня. Стаята е със светла височина от 2.70м., подпокривното пространство няма необходимия минимум за обитаване - 1.50м. в най-ниската част. Двете помещения/стаята и подпокривно пространство/ не са функционално обединени в един самостоятелен обект, изолиран от стълбището. Според данните от заключението на вещото лице и към двете жилища на първия и втория етаж няма складови помещения. Няма изградени избени помещения. За склад на жилището на първия етаж е пригодено пространството под двураменната стълба, което според вещото лице няма необходимите параметри за подобна функция. Вещото лице е констатирало и установеното от гласните доказателства, че на първия етаж на първото стъпало от двураменната стълба е монтирана дървена врата, която се заключва, както и, че част от стълбищната площадка на втория етаж е усвоена към коридора на жилището на втория етаж посредством монтирана непосредствено до стълбищните рамене двукрила плъзгаща се врата, която прекъсва и ходовата линия на стълбата към третия тавански етаж. Подходът към третия етаж е възможен само по двураменната стълба.

Както беше посочено по-горе, при построяването си сградата е била собственост на едно лице- дядото на страните В. В. Е.. Не се твърди, не се и установява след построяването на сграда да са извършвани конструктивни промени или вътрешни преустройства. Етажната собственост е възникнала през 1975г., когато В. В. Е. дарява на дъщеря си Т.В.Ц.жилището на първия етаж, който в последствие, през 2000т., тя продава на ищеца. Към всеки от обектите в сградата-етажна собственост от момента на възникване на етажната собственост принадлежи и дял от общите части, дори и да не е посочен в разпоредителния акт, т.е. заедно с обекта се прехвърлят и съответните идеални части от общите части, които го следват. Общите части в етажната собственост са в режим на задължителна съсобственост. Няма основание да се приеме в случая, че към момента на възникване на етажната собственост таванският етаж е изгубил предназначението си да служи за общо ползване на всички етажни собственици. Още в първоначалния проект е предвидено подпокривно пространство с две помещения без прозорци на стените , а осветявани с правоъгълни покривни табакери, предназначени за складове. Действително сградата е изградена в отклонение на този проект/видно от допълненията по чертежите, върху този на подпокривното пространство е допълнено „III етаж” / , но и във вида в който е изграден таванския етаж като стая и подпокривно пространство, по данните от заключението, не е предназначен за жилищни нужди, нито пък функционално е свързан със жилището на ответника посредством подход различен от общото двураменно стълбище. Ползването на таванската стая като основна полезна площ от етажа през годините от различни членове на фамилията за живеене само по себе си не води до промяна на предназначението. Установява се , че въпреки разпоредителните сделки, в годините назад и до към 2006-2007г., т.е. и след възникване на етажната собственост, майката и бащата на страните са живеели на втория етаж, ползвали и тавана, както и самия ищец живял в таванската стая около десетина години. Баба им и дядо им живеели на първия етаж. Ищецът/по негови обяснения/ живее на първия етаж от 2007г.Ответникът живее на втория етаж от към 2003г., като от тогава ползвал и таванския етаж, според св.В.Ц.П./без родство със страните/. Самата свидетелка като гост била настанявана в стаята, а в другата част ответника си държал зимнина. Плъзгащата врата към таванския етаж била заради топлото. Поставена е към 2013г. /св.С. И. С., първа братовчедка на майката на страните, живуща в източната част на сграда-близнак/. Дървената врата на първото стъпало на първия етаж била поставена още към 2000г., когато ответникът стопанисвал барче в двора на къщата, и с цел посетителите да не ползват тоалетната на етажа. Достъпът на всички членове от общата на двете страни фамилия/родители, баба и дядо/ до горе не бил ограничен до към 2009г. Вратата била заключвана от към 2009г., когато станал пожар в комина на къщата/св.С. И., св.Н.Л.Д.- без родство със страните/.

По смисъла на чл.38 от ЗС общи части на сградата в режим на етажна собственост са онези , които по естеството си или по предназначението си служат за общо ползване. В случая се установява, че жилищната сграда има един вход от запад, едно стълбище, предназначено да обслужва и трите етажа, респ.един подход към таванския етаж и покрива. Таванските помещения не са обособени в самостоятелен обект. Въпреки използването през годините от родителите на страните/до към 1989г. според св.С. И. С./и от ищеца, както и от ответника /от към 2003г. и понастоящем според св.В. Й.Н./ на таванската стаята за роднински и приятелски събирания, и преспиване/св.В.Ц.П./, организационното разпределение на таванските помещения според вещото лице не е самостоятелно, не са и свързани функционално или архитектурно със жилището на втория етаж към момента на възникване на етажната собственост, респ. не са и в предмета на прехвърлителната сделка от 1993г., легитимираща ответника като собственик на жилищния обект на втория етаж. И към момента на възникване на етажната собственост през 1975г. и към момента на придобиване на жилищния обект на втория етаж от ответника през 1993г., тавана е съществувал във вида, в който е изграден/стая и подпокривно пространство/ и с предназначение да обслужва и двата етажа, т.е. има характер на обща част по смисъла на чл.38, ал.1 от ЗС и не може да бъде обект на придобивна давност, респ.възражението на ответника в този смисъл е неоснователно. Стълбищната площадка на втория етаж не е била предназначена за коридор на жилището на втория етаж. Стълбището и стълбищната площадка имат статут на общи части по естеството си. С поставянето на плъзгаща врата на стълбищната площадка на втория етаж, непосредствено до стъпалата на двете стълбищни рамена, при липса на съгласие от страна на другия етажен собственик /липса и на възможност за друг подход към тавана/, ответникът е присъединил стълбищната площадка/обща част/ към коридора на жилището си, като така е прекъснал и ходовата линия към тавана. Това присъединяване няма характер на преустройство, довело до промяна на статута на стълбищната площадка като обща част.

Следователно, с действията си по преграждане на стълбището на ниво първи и на ниво втори етаж, ответника е лишил неоснователно ищеца от достъп до общите части в сграда, респ. и от ползването им според предназначението им. Законът не ограничава правото на обезщетение по чл.31 от ЗС само до случаите на обикновена съсобственост върху една вещ, а държи сметка единствено за общността на притежаваното субективно материално право. В този смисъл възражението на ответника за недължимост на обезщетение при условията на чл.31 от ЗС в хипотезата на ползване на общи части в етажна собственост е неоснователно. Единственото ограничение и в настоящата хипотеза при ползване на общи части над притежаваната квота е в отправяне на покана от неползващия етажен собственик до ползващия, от който момент последния ще дължи обезщетение. Обезщетение не се дължи, ако не е налице ползване, респ. ползване свръх правата, вкл.ако е предоставена възможност за ползване на претендиращия обезщетение и последният не се е възползвал. В настоящия случай не се твърдят и установяват такива обстоятелства. Районният съд правилно е зачел представената по делото нотариална покана, връчена на ответника на 05.05.2016г. като писмено искане по чл.31, ал.2 от ЗС. Ползата, от която е лишен ищеца е определена при използване на вещо лице, дало заключение , неоспорено от страните, за средната пазарна наемна цена от 25лв./месец за половината от общата полезна площ на таванските помещения при равни квоти на страните от общите части. При тази база , за процесния период обезщетението/ по отношение на чийто размер в жалбата не са изложени оплаквания/ се равнява на присъдената сума от 39.16лева. Искът по чл.31, ал.2 от ЗС е основателен и доказан до този размер , следва и правилно е уважен. В тази връзка обжалваното решение в тази част следва да бъде потвърдено.

В частта на произнасянето по негаторния иск, независимо, че крайния резултат по същество на спора в настоящото производство е идентичен с крайния резултат от първоинстанционното, обжалваното решение следва да бъде отменено и постановено ново съобразно установеното. Районният съд по същество се е произнесъл по иска по чл.109 от ЗС, обоснован от твърденията за препятстване на достъпа до общите части чрез поставяне на прегради и искане за преустановяване на преченето чрез премахването им, но в диспозитива на решението това искане е намерило непрецизно отразяване като вместо осъждане за възстановяване на предишното фактическо положение на общите части, е постановено осъждане на ищеца за алтернативни действия-или да премахне поставените на общите части прегради или да предостави ключ за тях.

При този изход от спора във въззивното производство /потвърждаване на обжалваното решение по същество на спора/, в полза на въззиваемия, ищец в пъроинстанционното производство, се следват разноски в удостоверения размер от 300лева адвокатско възнаграждение.

С оглед гореизложеното, съдът

РЕШИ

ПОТВЪРЖДАВА решение №90/23.06.2017г. по гр.д.№309/2016г. на БРС, в частта, в която В.Т.Ц. с ЕГН ********** ***, е осъден да ЗАПЛАТИ на М.Т.Ц., с ЕГН:********** ***, сумата от 39.16 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването на притежаваната от него част от общите части/двураменно стълбище и тавански помещения/ в сграда с идент. № *****.**.**.*, построена в ПИ с идент. № ***по кадастралната карта на гр.Б., за периода 05.05.2016 г. до 22.06.2016 г.

ОТМЕНЯ решение №90/23.06.2017г. по гр.д.№309/2016г. на БРС, в частта, в която В.Т.Ц. с ЕГН ********** ***, е осъден на основание чл. 109, ал. 1 ЗС да премахне или предостави ключ на М.Т.Ц., ЕГН:**********,***, за изградената стабилна дървена преграда - врата на първото стъпало на двураменното стълбище, да премахне или предостави ключ на М.Т.Ц. от двукрила плъзгаща се врата, монтирана пред стълбищната площадка на втория етаж в жилищната сграда, построена в ПИ с идент. № ***по кадастралната карта на гр.Б., които възпрепятстват достъпа до стълбището и таванското помещение на М.Т.Ц., като вместо ктова ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА В.Т.Ц. с ЕГН ********** ***, на основание чл. 109, ал. 1 ЗС да преустанови неоснователните действия, с които пречи на достъпа на М.Т.Ц., ЕГН:**********,***, до общите части/ двураменно стълбище и тавански помещения/ в жилищна сграда с идент.№*****.**.**.*, построена в ПИ с идент.№***по кадастралната карта на гр.Б., като премахне изградената стабилна дървена преграда - врата на първото стъпало на двураменното стълбище и двукрилата плъзгаща се врата, монтирана непосредствено до стълбищните рамене на стълбищната площадка на втория етаж в жилищната сграда.

ОСЪЖДА В.Т.Ц. с ЕГН ********** ***, да заплати на М.Т.Ц., ЕГН:**********,***, съдебно-деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 300лева адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.