РЕШЕНИЕ
№297
гр.Д., 22.11.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публично заседание на осемнадесети октомври през 2017г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ:1.ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
2.ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
при секретаря ПАВЛИНА
ПЕНЕВА в присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от окръжния
съдия Ж.МАРГЕНОВА в.гр.дело №437 по описа за 2017г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК, по въззивна жалба вх.№11903/13.07.2017г. на
Ц.С.С. ***, чрез адв.Ж.А., срещу решение №572/19.06.2017г. по гр.д.№4166/2016г.
на ДРС, с което е отхвърлен предявения от него
срещу Ж.А.З., ЕГН ********** с адрес ***, иск по чл.34 вр. чл.55, ал.1,
предл.трето ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
14 000 лева, представляваща заплатена цена за закупуване на недвижим имот
– апартамент № 1, състоящ се от две стаи, кухня, сервизно помещение и балкони,
със застроена площ от 70,44 кв.м, съставляващ самостоятелен обект с кадастрален
идентификатор *****.***.**.*.**по КК и КР на град Д., попадащ в сграда с
кадастрален идентификатор *****.***.**.*, разположена в ПИ с кадастрален
идентификатор *****.***.**, при граници на имота: на същия етаж - *****.***.**.*.**,
*****.***.**.*.**; под обекта - няма;
над обекта - *****.***.**.*.**, ведно с прилежащото му избено помещение № 1 на
площ от 4,03 кв.м, както и 5,340% ид.части от общите части на сграда с
кадастрален идентификатор *****.***.** и съответните ид.части от правото на
строеж върху ПИ с кадастрален идентификатор *****.***.**, върху който е
построена сградата, която цена е получена без основание с оглед влязлото в сила
решение № 538 от 23.05.2014г. по гр.дело № 02499/2013г. по описа на ДРС, с
което е обявена нищожността на
договора за покупко-продажба на посочения недвижим имот, обективиран в НА № **
от 19.07.2012г., том **, рег.№ ****, дело № ***/2012г. на нотариус № *** при НК
с район на действие ДРС, вписан под вх.рег.№ **** от 19.07.2012г., акт № ***,
том ****, дело № ****/2012г. на СлВп при АВп-Д..
Счита решението за
неправилно и незаконосъобразно. Излага обстоятелства, обосноваващи исковата му
претенция за връщане на сумата от 14 000лева като дадена по прогласен за
нищожен договор за покупко-продажба на недвижим имот, което обосновавало
правния му интерес от иска. Анализира обясненията, доводите на ответната
страна, доказателствата по делото и
извежда извод за дължимост на
процесната сума, като счита, че дори и да се приемело, че нищожният договор за
продажба е прикривал договор за заем /какъвто отрича да е сключвал със сина на
ответницата/, сумата била дадена именно на ответницата и същата се разпоредила
с нея, поради което тя дължала връщането и на основание нормата на чл.34 от
ЗЗД. Иска отмяна на решението и уважаване на иска му.
В срока по чл.263,
ал.1 от ГПК писмен отговор по жалбата е подаден от насрещната страна, която
счита, че оплакванията на въззивника за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното решение не са обосновани. Излага подробно доводи относно
приложимостта на института на неоснователното обогатяване в конкретния случай,
липсата на обогатяване от страна на ответницата за сметка на ищеца предвид
установяването със сила на присъдено нещо, че нищожната сделка прикрива
съглашение по чл.152 от ЗЗД за обезпечаване изпълнението на договор от
19.07.2012г. , с който ищецът дава на сина и
заем от 14 000лева, респ. че сумата
не е дадена като престация по
нищожния договор. Изразява съгласие с извода на съда относно пределите на
силата на присъдено нещо на влязлото в сила решение за прогласяване нищожността
на договора за продажба. Иска потвърждаване на обжалваното решение с присъждане
на разноски.
По повод жалбата Д.кият окръжен съд
разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с
оглед на тях и събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията си
по чл.269 от ГПК провери обжалваното решение и основателността на исковете, като
приема за установено следното:
Атакуваното решението е постановено
от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на
правораздавателната му власт, в писмена форма, подписано, като волята на съда е
изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Постановено
е при надлежно упражнено право на иск от Ц.С.С., ЕГН ********** ***, срещу Ж.А.З.,
ЕГН ********** ***, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
14 000 лева , заплатена цена за
закупуване на недвижим имот/апартамент/ с административен адрес гр.Д., ж.к.”С.”бл.**,
вх.*, ет.*, ап.*, получена без основание с оглед влязлото в сила
решение №538 от 23.05.2014г. по гр.дело № 02499/2013г. по описа на ДРС, с което
е обявена нищожността на договора за покупко-продажба на същия недвижим имот,
обективиран в НА № ** от 19.07.2012г., том **, рег.№ ****, дело № ***/2012г. на
нотариус № *** при НК с район на действие ДРС, вписан под вх.рег.№ **** от
19.07.2012г., акт № ***, том ****, дело № ****/2012г. на СлВп при АВп-Д..
Изложено е от ищеца,
че сумата е заплатена за придобиване на имота по сметка, посочена от продавача
в Р.Б.с вносна бележка №24/19.07.2012г.. Ответницата не само не му предала
владението на имота на посочената в нотарилния акт дата, но и с цел да запази
имота, въпреки, че била заплатена продажната цена, предявила иск за
прогласяване нищожността на договора. С влязло в сила решение договорът бил обявен за нищожен, с
което обосновава правния си интерес от предявяване на настоящия иск за
реституция на даденото по него.
Ответникът е
оспорил иска като недопустим и неоснователен. Излага да е установено със сила
на присъдено нещо по водения вече между страните спор за нищожност на договора
за продажба, че сумата от 14000лева е дадена от ищеца на сина и по договор за заем.
Именно поради това била прогласена нищожността на сделката. Представеното от
ищеца нареждане-разписка от 19.07.2012г. за теглене на сумата от 14000лева от
собствената и сметка, която сума същата сама внесла малко преди това не доказвало твърденията на ищеца.
От събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Ж.А.З. *** и Ц.С.С.
*** са сключили на 19.07.2012г., с н.а№ ** от 19.07.2012г., том **, рег.№ ****,
дело № ***/2012г. на нотариус № *** при НК с район на действие –района на ДРС,
договор за покупко-продажба на недвижим имот- апартамент№ 1, състоящ се от две
стаи, кухня, сервизно помещение и балкони, със застроена площ от 70,44 кв.м,
съставляващ самостоятелен обект с кадастрален идентификатор *****.***.**.*.**по
КК и КР на град Д., попадащ в сграда с кадастрален идентификатор *****.***.**.*,
разположена в ПИ с кадастрален идентификатор *****.***.**, при граници на
имота: на същия етаж - *****.***.**.*.**, *****.***.**.*.**; под обекта - няма; над обекта - *****.***.**.*.**, ведно с
прилежащото му избено помещение № 1 на площ от 4,03 кв.м, както и 5,340%
ид.части от общите части на сграда с кадастрален идентификатор *****.***.** и
съответните ид.части от правото на строеж върху ПИ с кадастрален идентификатор *****.***.**,
върху който е построена сградата, за сумата от 14000лева, платена по банков път.
Инициирано е от Ж.А.З.
исково производство за нищожност на договора на основание чл.152 от ЗЗД. С
решение № 24 от 23.05.2014г. по гр.дело № 2499/2013г. по описа на ДРС договорът
е бил обявен за нищожен като прикриващ съглашение по смисъла на чл.152 ЗЗД за
обезпечаване изпълнение на договор от 19.07.2012г., с който ищецът дава на сина
на ответницата – Ж.З.И., в заем 14 000 лева, отменено с решение № 398 от
18.11.2014г. по в.гр.дело № 564/2014г. по описа на ДОС. С решение № 377 от
16.02.2016г. по гр.дело № 1***/2015г. по описа на ВКС, състав на ІV г.о. е
отменил въззивното решение и е обявил за нищожен договора, оформен в нот.акт№**,
том **, рег.№ ****, дело № ***/2012г. на нотариус № *** при НК с район на
действие ДРС, като прикриващ съглашение
по смисъла на чл.152 ЗЗД за обезпечаване изпълнението на договор от
19.07.2012г., с който Ц.С.С. дава на Ж.З.И. в заем 14 000 лева, по иска,
предявен от Ж.А.З. против Ц.С.С., на основание чл.152 ЗЗД.
Предпоставка
за уважаването на предявения от Ж.А.З. против Ц.С.С., на основание чл.152 ЗЗД иск
за прогласяване нищожност на договора за продажба на недвижимия имот е
установяването на заемно правоотношение между С. и трето лице - Ж.З.И. по
договор от 19.07.2012г. за сумата от 14 000лева, с оглед което е установено,
че сделката
за прехвърляне на собственост върху имота е извършена с цел да се създаде
обезпечение на С. като кредитор по това заемно правоотношение. Съдът е
установил, че са налице договорни отношения между купувача С. и трето лице- Ж.З.И.
по договор за заем от 19.07.2012г. за сумата от 14 000лева, която
заета сума е получена от майката на заемополучателя, която е продала на
заемателя своя недвижим имот като обезпечение на дълга. Договорът за продажба не е
бил сключен за да бъде прехвърлена
собствеността върху имота от ответника З. на ищеца С. срещу сумата от
14 000лева, а за недопустимо обезпечаване изпълнението на заемното
правоотношение, възникнало по договора заем от 14 000лева, сключен в деня
на сделката. Именно с оглед на горното е прогласена и недействителността на договора за
покупко-продажба.
Следователно, в
аспекта на разрешения спор за нищожност на договора, със сила на присъдено
нещо, формирана със съдебното решение по гр.д.№2499/2013г.на ДРС е установено,
че нищожността на договора за продажба произтича от целта му за недопустимо обезпечаване
вземането на купувача кредитор по заема, получен не от ответницата, продавач по
договора, а от трето лице. Формираната със съдебното решение по
гр.д.№2499/2013г.на ДРС сила на присъдено нещо/и при
положение на обвързаност с мотивите на съдебното решение/ изключва
страните да са имали воля за прехвърляне на собственост срещу цена, респ. да са
предавали една на друга сума от
14000лева като уговорена цена или част от цената на имота. Сумата не е била предадена като цена или част от цената на
договора за продажба на имот, а като
заем. При това положение не нищожният договор за продажба/по който не е плащана
цена/, а договорът за заем с третото лице
е основанието на паричното вземане на ищеца от 14 000лева и същият
не може да претендира връщане на тази сума от ответницата по специалната
хипотеза на неоснователно обогатяване по чл. 34 от ЗЗД вследствие обявяване
нищожността на договора за продажба, сключили на 19.07.2012г., с н.а№** от
19.07.2012г.. В този смисъл предявеният
осъдителен иск по чл. 34 от ЗЗД на купувача срещу продавача за връщане на сумата от 14 000лева по
договор за продажба на недвижим имот, признат от съда за нищожен на основание
чл.152 от ЗЗД е неоснавателен, следва и правилно е отхвърлен. Обжалваното
решение на основание чл.2** ал.1 от ГПК следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от
спора , на основание чл.78, ал.3 от ГПК право на съдебно деловодни разноски за
въззивното производство има единствено въззиваемата Ж.А.З., и такива следва да
и се присъдят в удостоверения с представеното пълномощно/л.33/размер от
1700лева платено адвокатско възнаграждение.
С оглед
гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№572/19.06.2017г. по гр.д.№4166/2016г. на Д.ки районен съд.
ОСЪЖДА Ц.С.С. ***,
да заплати на Ж.А.З., ЕГН ********** с
адрес ***, съдебно-деловодни разноски в размер на 1700лева адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи
на обжалване при условията на чл. 280 от ГПК пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.