Р Е Ш Е Н И Е

№ 303

гр.Д. 24.11.2017 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На двадесет и пети октомври 2017 год.

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДЕСИСЛАВА В.А

ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

Секретар:ПАВЛИНА ПЕНЕВА

Прокурор:………………………

като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

въззивно гражданско дело №443 по описа за 2017 год.,

за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от А.М.В. ***,уточнена с молба вх.№**/31.07.2017 г.,срещу решение №605/30.06.2017 г. по гр.д.№**/2016 г. на Д.кия районен съд в частта,с която предявените от А.А.В. и Р.А.В. чрез тяхната майка и законен представител М.Д.Р.,***,срещу въззивника искове по чл.143 от СК за присъждане на месечна издръжка в полза на двете малолетни деца са уважени в частта за горницата от 120 лв до 170 лв месечно за първото дете и за горницата от 120 лв до 180 лв за второто дете,вкл. в частта на присъдената издръжка за минало време за посочените горници.Подадена е и насрещна въззивна жалба от А.А.В. и Р.А.В. чрез тяхната майка и законен представител М.Д.Р. *** срещу цитираното решение на ДРС в частта,с която исковете са частично отхвърлени за горницата от 170 лв до 220 лв за детето А. и за горницата от 180 лв до 230 лв за детето Р..В жалбата си въззивникът А.М.В. навежда неправилност на първоинстанционното решение в атакуваната от същия част поради нарушение на процесуалния и материалния закон и необоснованост.Било допуснато процесуално нарушение от районния съд при даване ход на делото в първото открито съдебно заседание при наличие на отправена от страната молба за отлагане на делото с приложен болничен лист.Неправилно ищцовата страна по делото не била осъдена да заплати дължими от нея разноски и ДТ по повод отхвърлената част от исковете и прекратената поради частичен отказ от исковете част от производството.Районният съд не зачел доказателствата за изплатени от въззивника издръжки за минало време и необосновано приел,че за нуждите на децата били необходими месечно по 310 лв на месец.Поради неправилното даване ход на делото незаконосъобразно постановил насрещните искове на В. да се гледат в отделно производство.Настоява се за отмяна на решението в атакуваната му част и за намаляване размера на дължимата издръжка до 120 лв месечно за всяко дете.В насрещната си жалба въззивниците А.А.В. и Р.А.В. чрез тяхната майка и законен представител М.Д.Р. изразяват становище за неправилност на първоинстанционното решение в отхвърлителната му част в посочените по-горе граници.Районният съд не съобразил двата критерия-нуждите на децата и податните възможности на родителите.Не била взета предвид линията на бедност за едно лице съгласно ПМС №**г.Неправилно били преценени възможностите на ответника да дава издръжка.Последният не доказал задължението си да предоставя издръжка на друга своя пълнолетна дъщеря.Не бил взет предвид размерът на месечния му доход и притежаването от него на 3 бр. МПС.Настоява се за отмяна на решението в обжалваната от тези въззивници част и за присъждане на издръжка в размер на 220 лв месечно за детето А. и в размер на 230 лв месечно за детето Р..

Отделни отговори на двете жалби не са депозирани от страните.С оглед позициите им,изразени в жалбите,следва да се приеме,че същите оспорват жалбата на другата страна.

Като постави на разглеждане подадените жалби,Д.кият окръжен съд установи следното:

Жалбите са депозирани в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК във връзка с чл.315 ал.2 от ГПК /относно жалбата на А. М.В./ и по чл.263 ал.2 от ГПК /относно насрещната жалба на децата А. и Р. чрез тяхната майка М.Д.Р./.Жалбите са процесуално допустими предвид горното и подаването им от активно легитимирани лица-страни в производството по делото-с правен интерес от атакуване на първоинстанционното решение в неизгодната за тях част.Разгледани по същество,жалбите са неоснователни.

Предмет на гр.д.№**/2016 г. на ДРС са предявени от А.А.В. и Р.А.В. чрез тяхната майка и законен представител М.Д.Р.,***,срещу А.М.В. *** обективно съединени искове на основание чл.143 от СК за присъждане в полза на всеки от малолетните ищци на месечна издръжка от по 250 лв за минало време през периода от 18.05.2016 г. до датата на предявяване на исковете 17.10.2016 г. /съгласно уточнението и частично оттегляне на исковете,извършено в открито съдебно заседание на 26.05.2017 г./,както и месечна издръжка в размер на по 250 лв за всяко дете,считано от датата на предявяване на исковете 17.10.2016 г.,до настъпване на законни причини за нейното изменяване или прекратяване,ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска.Районният съд с атакуваното решение е уважил исковете за издръжка на детето А. до размер на 170 лв месечно,а исковете за издръжка на детето Р. до размер от 180 лв месечно-за миналия период,очертан по-горе,и считано от датата на предявяване на исковете занапред,като е отхвърлил исковете съответно за горниците от 170 лв и 180 лв до 250 лв.Сторени съдебно-деловодни разноски не са присъдени на страните,тъй като такива не са претендирани от тях.Ответникът В. е осъден да заплати по сметка на ДРС 574 лв държавна такса върху уважения размер на издръжките.Ответникът по исковете А. М.В. е недоволен от присъдената издръжка в частта за горниците от 120 лв съответно до 170 лв и 180 лв за всяко от децата,а ищците са недоволни от отхвърлянето на исковете им в частта за горниците от 170 лв до 220 лв за детето А. и от 180 лв до 230 лв за детето Р..Първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано в частта,с която в полза на всяко от децата е присъдена издръжка в размер на по 120 лв месечно /за миналия период и занапред/,и в частта,с която исковете са отхвърлени за горниците от 220 лв до 250 лв относно издръжката на детето А. и от 230 лв до 250 лв относно издръжката на детето Р..

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо в атакуваната му част като постановено по предявените допустими искове.Въззивният съд намира първоинстанционното решение за правилно /законосъобразно и обосновано/ в обжалваната му част при следните съображения:

С оглед оплакванията във въззивната жалба на ответника А. М.В.,че районният съд допуснал процесуално нарушение,като дал ход на делото в съдебно заседание на 07.03.2017 г. въпреки подадената от страната молба за отлагане на делото поради заболяване,следва да се посочи,че твърдяното нарушение не се констатира от въззивния съд.Правилно първоинстанционният съд е преценил,че не са налице предпоставките на чл.142 ал.2 от ГПК за отлагане на делото.В представения болничен лист /на лист 64 от делото на ДРС/ е посочено,че на В. е разрешен отпуск за временна неработоспособност през периода 06.03.2017 г.-08.03.2017 г. при режим на лечение „домашен-амбулаторен”.Съобразно разпоредбата на чл.18 ал.2 от действалата към м.март 2017 г. Наредба за медицинската експертиза /отм./,приета с ПМС №**г.,при определен домашен амбулаторен режим осигуреният е длъжен при нужда да се яви пред органите на съдебната власт през периода на разрешения отпуск поради временна неработоспособност,освен ако представи медицинско удостоверение по утвърден от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието образец,в което изрично е отбелязано,че заболяването на лицето не позволява явяването му пред съдебните органи.В случая такова удостоверение по образец не е било представено от ответника В.,поради което и не е била доказана невъзможността му поради заболяване да се яви в съдебно заседание на 07.03.2017 г. пред ДРС.В този смисъл молбата му за отлагане на делото е била неоснователна и правилно е оставена без уважение от районния съд.Освен това неучастието му в горното съдебно заседание по никакъв начин не е накърнило правото му на участие в процеса и защитата му,доколкото в следващите съдебни заседания на същия е предоставена възможност да изрази становище и да сочи доказателства във връзка с доводите си.Във връзка с оплакването за отделяне на насрещните му искове относно родителските права върху децата,издръжката и режима на свиждане в отделно производство следва да се посочи,че правото му на защита в производството по предявените срещу него искове за издръжка също не е накърнено.Издръжката се присъжда до настъпване на законни причини за нейното изменяване или прекратяване.В случай на бъдещо уважаване на исковете на В. и евентуално предоставяне на родителските права по отношение на децата на него,то присъдената в негова тежест издръжка ще бъде преустановена поради новонастъпилите обстоятелства.В този смисъл някаква връзка на обусловеност между настоящите искове и предявените от В. искове не е налице.От значение за произнасянето по исковете за издръжка,предявени срещу В.,е фактическата обстановка към настоящия момент.Не е спорно между страните,че от 18.05.2016 г. майката и двете малолетни деца живеят в гр.Д.,а бащата в с.Д.,общ.П..Бащата А. М.В. има безусловно законоустановено задължение да заплаща парична издръжка на ненавършилите пълнолетие свои деца по силата на чл.143 ал.1 и ал.2 от СК.Размерът на дължимата издръжка се определя според потребностите на издържания и на база податните възможности на дължащия издръжка,като се вземат предвид и податните възможности на родителя,при когото детето живее,който също поема част от паричната издръжка за детето.

Ответникът А.М.В. е баща на малолетните деца А.А.В.,на 3 години,и Р.А.В.,на 4 години,съгласно удостоверенията за раждане на листи 4 и 5 от делото на ДРС.Установено е по делото от обясненията на страните и показанията на свидетелите М. Д.В. и Д. А. С.,че родителите са фактически разделени от 18.05.2016 г.,когато майката М.Д.Р. заедно с децата напуснала дома на бащата в с.Д.,общ.П. и се върнала в родния си гр.Д.,където заживяла с двете деца в дома на своята майка.Въпросът за началния минал момент,от който се дължи издръжка от бащата,не е спорен във въззивното производство,доколкото първоинстанционното решение се обжалва само в частта на определения размер на дължимата месечна издръжка,но не и в частта относно началния момент на издръжката за минало време.

Децата А. и Р. са съответно на 3 и 4 години.По-малкото дете посещава детска ясла,за което майката заплаща по 27,10 лв месечна такса,а по-голямото детска градина при месечна такса в размер на 54,21 лв /сл.бележки на листи 69 и 72,приходни квитанции и ПКО на лист 71 от делото на ДРС/.Детето Р. посещава и занимания по „киндер ру” при месечна такса от 18 лв /в тази връзка и констатациите в социалния доклад на ДСП-гр.Д./.Децата нямат сериозни здравословни проблеми;страдат от обичайните за възрастта им заболявания,поради което и нужда от значителни средства за лечение не е налице.Ежедневните непосредствени грижи за тяхното отглеждане и възпитание се полагат от майката,поради което бащата следва да поеме по-голям дял от паричната им издръжка.

Майката М.Д.Р. според неоспорената декларация на лист 6 от делото на ДРС не притежава недвижими имоти и движими вещи на значителна стойност,в това число МПС.Същата живее в дома на своята майка в гр.Д. /в тази насока и социалният доклад на ДСП-Д./.Според служебна бележка от 14.07.2016 г. на Дирекция „Бюро по труда”-гр.Д. /лист 7 от делото на ДРС/ Р. е регистрирана като безработна и търсеща работа от 25.01.2016 г.-през периода 25.01.2016-16.05.2016 г. в ДБТ- С.,а от 19.05.2016 г.-в ДБТ-Д..През периода февруари 2016 г.-септември 2016 г. Р. е получавала обезщетение като безработна в средномесечен размер от 687,30 лв /така удостоверение от ТП на НОИ-Д. на лист 8 от делото на ДРС/.Няма данни по делото същата да е заета понастоящем по трудово правоотношение.Доколкото обаче е работоспособна,съдът приема,че може да реализира месечен доход поне в размер на минималната за страната работна заплата.Имущественото й състояние не е особено добро и очевидно същата не разполага с достатъчно парични средства,за да осигури собствената си издръжка и тази на двете малолетни деца,което обуславя по-значимото участие на бащата в месечната издръжка на децата.

Въпреки твърденията,че бащата А. М.В. е с много добро имуществено състояние,по делото не са събрани доказателства за негови значителни по размер доходи.Факт е,че същият е собственик на капитала и управляващ няколко дружества /така „В. И.” ЕООД-гр. С.-удостоверение от ТР на лист 9 от делото на ДРС;”И. И..” ЕООД-с.Д.,общ.П.-удостоверение на лист 11 от делото на ДРС;”А. М.” ЕООД-гр. С.-удостоверение на лист 60 от делото на ДРС;до октомври 2016 г.-„Ф. С. К. К.” ЕООД-с.Д.,общ.П.-удостоверения на листи 61 и 62 от делото на ДРС/.Липсват обаче доказателства какви конкретни по размер доходи от дейността си в тези дружества е реализирало физическото лице А.В..Съгласно издаденото от самия ответник удостоверение от **г. /лист 29 от делото на ДРС/ същият през периода септември 2016 г.-януари 2017 г. е реализирал брутен месечен доход като управител на „В. И.” ЕООД-гр. С. в размер на 1 250 лв /тези данни съвпадат с данните за осигурителен доход от горното дружество в справката от ТД на НАП- С. на лист 171 от делото на ДРС/.От приложените писма от ТД на НАП- С. на листи 204 и 211 от делото на ДРС става ясно,че „В. И.” ЕООД-гр. С. няма декларирана печалба през 2015 и 2016 г.Според писмото на лист 177 и данъчната декларация на лист 178 от делото на ДРС ”И. И..” ЕООД-с.Д. също няма декларирана печалба през 2015-2016 г.-декларирано е неизвършване на дейност и неотчитане на приходи и разходи.Твърденията,че В. реализира доходи от голям супермаркет в гр. С.,също не са доказани.Извадката от интернет-публикация на лист 59 от делото на ДРС,сочеща на такава развивана дейност от В.,е индиция за развиване на посочения бизнес,но липсват доказателства какъв конкретен размер доходи е реализирал В. от тази дейност.Въпреки разкритата от ДРС тайна на влоговете и банковите сметки,в нито една банка не са открити сметки на негово име с вложени значителни парични средства.Въпреки извършените в няколко общини справки не са установени и декларирани от В. недвижими имоти.Установени са три притежавани от него МПС-два леки автомобила и един товарен /така удостоверенията на листи 214,229 и 247 от делото на ДРС/.Все пак наличните данни сочат на по-добро материално положение на бащата,който сам е декларирал месечен брутен доход от 1 250 лв /нетен доход от 979,87 лв/,като горните МПС са също евентуален източник на доходи за него.Същият не дължи издръжка на други свои ненавършили пълнолетие деца освен А. и Р..Твърдението му,че заплаща по 180 лв месечна издръжка на пълнолетната си дъщеря М. /удостоверение за раждане на лист 159 от делото на ДРС/,не е доказано.Дори и да бе доказано обаче,този факт е ирелевантен при определяне размера на дължимата в полза на двете малолетни деца издръжка,защото издръжката към пълнолетен учащ се при условията на чл.144 от СК не е безусловно задължение,както задължението за издръжка на малолетните деца.Издръжката на последните е с приоритет пред издръжката на пълнолетната дъщеря.Следва да се отбележи,че представените от ответника в първоинстанционното и въззивното производства документи,удостоверяващи доброволно заплащане от същия на издръжка в полза на двете деца през процесния период,са ирелевантни за спора и не следва да се вземат предвид при произнасяне на съда по основателността на исковете.Тези документи,сочещи на извършени парични преводи,следва да бъдат зачетени по преценка на съдебния изпълнител в евентуално бъдещо изпълнително производство,образувано по издадения изпълнителен лист по настоящото дело,и евентуално заплатените суми могат да бъдат приспаднати от задълженията на ответника.

Децата А. на 3 г. и Р. на 4 г. се нуждаят съответно от 300 лв и 320 лв месечно,като бащата В. следва според доказаните му податни възможности да поеме заплащане на месечна издръжка в размер на 170 лв за детето А. и в размер на 180 лв за детето Р.,като разликите до горните суми следва да се допълват от доходите на майката и семейните помощи за децата.До горните месечни размери исковете са основателни и правилно са уважени от районния съд,респ. правилно са отхвърлени за горниците от 170 лв до 220 лв и от 180 лв до 230 лв,като решението на ДРС в обжалваната част е законосъобразно и следва да бъде потвърдено,вкл. в частта на определената ДТ по сметка на ДРС върху уважените размери издръжка.По повод оплакване на въззивника В.,че ищците не са обременени от районния съд с държавна такса за отхвърлената част от исковете и за прекратената част от производството по тях,следва да се посочи,че ищците са освободени от заплащане на държавни такси по делото по силата на чл.83 ал.1 т.2 от ГПК и не дължат такива вкл. при отхвърляне на исковете или прекратяване на производството по тях.Ответникът е осъден от ДРС да заплати държавна такса върху уважената част от исковете по правилото на чл.78 ал.6 от ГПК.

Във въззивното производство разноски не са претендирани от страните и не следва да се присъждат.

Поради неоснователност на подадената от ищците по делото насрещна въззивна жалба ответникът по делото В. не дължи заплащане на държавната такса по тази жалба,от която ищците са освободени по силата на закона и такава не е била внесена от тях при подаване на жалбата им.

Водим от гореизложеното,Д.кият окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №605/30.06.2017 г. по гр.д.№**/2016 г. на Д.кия районен съд в частта,с която

-А.М.В. с ЕГН ********** е осъден да заплаща на детето А.А.В. с ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител М.Д.Р. с ЕГН ********** месечна издръжка в размер на горницата от 120 лв до 170 лв,считано от 17.10.2016 г.,ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска,до настъпване на законни причини за нейното изменяване или прекратяване,и искът е отхвърлен в частта за горницата от 170 лв до 220 лв месечно;

-А.М.В. с ЕГН ********** е осъден да заплати на детето А.А.В. с ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител М.Д.Р. с ЕГН ********** месечна издръжка в размер на горницата от 120 лв до 170 лв за периода 18.05.2016 г. – 17.10.2016 г.,ведно със законната лихва върху тази сума от 17.10.2016 г. до окончателното изплащане,и искът е отхвърлен в частта за горницата от 170 лв до 220 лв месечно за периода 18.05.2016 г. – 17.10.2016 г.;

-А.М.В. с ЕГН ********** е осъден да заплаща на детето Р.А.В. с ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител М.Д.Р. с ЕГН ********** месечна издръжка в размер на горницата от 120 лв до 180 лв,считано от 17.10.2016 г.,ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска,до настъпване на законни причини за нейното изменяване или прекратяване,и искът е отхвърлен в частта за горницата от 180 лв до 230 лв месечно;

-А.М.В. с ЕГН ********** е осъден да заплати на детето Р.А.В. с ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител М.Д.Р. с ЕГН ********** месечна издръжка в размер на горницата от 120 лв до 180 лв за периода 18.05.2016 г. – 17.10.2016 г.,ведно със законната лихва върху тази сума от 17.10.2016 г. до окончателното изплащане,и искът е отхвърлен в частта за горницата от 180 лв до 230 лв месечно за периода 18.05.2016 г. – 17.10.2016 г.

-А.М.В. с ЕГН ********** е осъден да заплати по сметка на Районен съд-гр.Д. държавна такса от 574 лв върху уважения размер издръжка.

В останалата част решението на ДРС не е обжалвано и е влязло в сила.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.3 т.2 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.