Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                              № 307

                                             гр. Добрич, 28.11.2017г.

 

                               В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Добричкият окръжен съд                                      гражданско отделени

На тринадесети ноември                                        година 2016

В публичното съдебно заседание в следния състав:

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

                                        ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЯКОВА

                                                            ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

 

Секретар Павлина Пенева

разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева

въззивно гражданско дело           номер 457       по описа за 2017 година

и, за да се произнесе, взе предвид следното:

      

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивна жалба на Я.П. *** срещу решение № 555/13.06.2017г. по гр.д.№ 1349/2016г. на Добричкия районен съд, постановено по реда на чл.250 от ГПК, с което въззивницата е осъдена да предаде на М.Г.Г. владението на останалата 1/2 идеална част от спорния недвижим имот.

Според жалбата решението е постановено в нарушение на закона и на морала. Възразява се срещу постановяването му от първоначално определения съдия – докладчик, а не от друг съдия, както следвало при положение, че делото било върнато от въззивния съд. Възразява се и за това, че по делото не са призовани и изслушани всички съсобственици на спорния недвижим имот.

Жалбата е редовна, подадена е в срок и е допустима.

В съдебно заседание въззиваемата М.Г.Г. ***, чрез адвоката си, оспорва жалбата като неоснователна и настоява за потвърждаване обжалваното първоинстанционно решение.

След като обсъди съображенията на страните и събраните по делото доказателства, въззивният съд намира за установено следното:

Производството по делото е образувано по предявен от М.Г.Г. срещу Я.П.П. иск по чл.108 от ЗС. В първоначалната искова молба и допълнителните за отстраняване на нередовности ищцата е изложила, че по договор за дарение, сключен на 15.12.1997г. с нотариален акт №12 т.36 д.№1088/1997г., притежава правото на собственост върху недвижим имот в гр.Д., а именно – 1/2 идеална част от апартамент на първия етаж на жилищна сграда в поземлен имот с идентификатор -***, ведно с 1/2 идеална част от прилежащата му изба и 1/4 идеална част от общите части на сградата. Ответницата без основание ползвала частта от този апартамент, заснета в кадастралната карта като самостоятелен обект в сграда с идентификатор -***.1.2. При тези обстоятелства ищцата е искала притежаването от нея на 1/2 идеална част от правото на собственост върху заснетия в кадастралната карта самостоятелен обект в сграда с идентификатор -***.1.2, ведно с 1/2 идеална част от прилежащата му изба и 1/4 идеална част от общите части на сградата да бъде установено по отношение на ответницата и последната да бъде осъдена да й предаде владението върху имота изцяло.

По така предявения иск районният съд е постановил първо решение №277/23.03.2017г., с което е признал за установено по отношение на Я.П.П., че по посочения от нея договор за дарение М.Г.Г. е собственик на 1/2 идеална част от недвижим имот в гр.Д., съставляващ по кадастралната карта самостоятелен обект в сграда с идентификатор -***.2 в сграда №1 в поземлен имот с идентификатор -*** и осъдил ответницата да предаде на ищцата владението върху 1/2 идеална част от този имот.

Това решение не е обжалвано от ответницата.

С вх.№5946/06.04.2017г. ищцата М.Г.Г. подала „въззивна жалба“, съдържаща искане за произнасяне и удовлетворяване на предявения от нея иск в осъдителната му част в пълния му предявен обем – за ревандикиране от ответницата и на непритежаваната от ищцата останала 1/2 идеална част от имота. С оглед съдържанието на искането, то погрешно е озаглавено „въззивна жалба“, като в действителност съставлява  молба по чл.250 от ГПК за допълване на решението.

Следователно решение №277/23.03.2017г. по гр.д.№ 1349/2016г. на ДРС е влязло в сила.

Молбата за допълване на това решение е подадена в срока по чл.250 ал.1 от ГПК и е допустима. Така съдът е бил сезиран с иск е за установяване правото на собственост на ищцата върху 1/2 идеална част от недвижим имот в гр.Д., съставляващ по кадастралната карта самостоятелен обект в сграда с идентификатор -***.2 в сграда №1 в поземлен имот с идентификатор -*** и за осъждане на ответницата да предаде на ищцата владението върху целия имот. Както в установителната, така и в осъдителната част първоинстанционният съд се е произнесъл до размера на 1/2 идеална част от имота; за останалата 1/2 част съдът е пропуснал да се произнесе по претенцията в ревандикационната й част.

Следователно налице са били предпоставките за допълване на решението чрез разглеждане и произнасяне по предявения иск, в частта, която е била пропусната.

Допълването правилно е осъществено от съдията, постановил първото решение по делото. Не следва друг извод от определение от 16.05.2017г. по в.гр.д.№185/2017г. на ДОС, с което неправилно администрираната на въззивния съд, погрешно обозначена като „въззивна жалба“, молба по чл.250 от ГПК е била върната на първоинстанционния съд за произнасяне. Не е постановено допълването да се извърши от друг състав на съда, липсва и основание за това и обратно посоченото във въззивната жалба е неоснователно.

Неоснователно е и оплакването за постановяване на решението без призоваване и изслушване по делото на останалите съсобственици в имота /освен ищцата/. При спор за собственост съсобствениците не са необходими другари и тяхното участие като страна по делото не е задължително. Още по-малко е необходимо те да бъдат изслушвани.

Няма пречка един от съсобствениците да ревандикира изцяло съсобствената вещ от трето лице, което я владее или държи без основание. Как, с оглед разпоредбата на чл.31 ал.1 от ЗС, ще се уредят отношенията между този съсобственик и останалите е въпрос между съсобствениците, който не касае чуждото на съсобствеността трето лице, което владее или държи вещта, без да има основание за това. Ревандикирането на съсобствената вещ от третото лице е действие на обикновено управление, което може да се осъществи и само от един от съсобствениците.

Именно такъв е настоящият случай. Ищцата М.Г.Г. е съсобственик в спорния имот. Правото й по отношение на ответницата Я.П.П. е установено с влязло в сила решение и не подлежи на коментар. Безспорно е и от гласните доказателства се установява, че ответницата живее в имота. Ответницата не е съсобственик /не е твърдяла друго/ и не е посочила нито едно конкретно обстоятелство като причина и основание да е в имота. Следователно ответницата владее имота, в който ищцата е съсобственик, за което обаче няма правно основание.

Следователно тя дължи да предаде на съсобственичката М.Г.Г. владяния от нея без основание имот. За 1/2 идеална част това е постановено с първото по делото решение, което е влязло в сила.  За останалата 1/2 идеална част това е постановено със сега обжалваното допълнително решение, което, с оглед изложеното, е правилно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

Р  Е  Ш  И  :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 555/13.06.2017г. по гр.д.№ 1349/2016г. на Добричкия районен съд.

Решението подлежи на обжалване при условията на чл.280 ал.1 и 2 от ГПК пред ВКС в месечен срок от връчването му.

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ: 1.              2.