Р Е Ш Е Н И Е

№ 294 , гр. Добрич, 20.11.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публичното заседание на шести ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

ЕЛИЦА СТОЯНОВА

При участието на секретаря Билсер Мехмедова - Юсуф, разгледа докладваното от съдия Елица Стоянова в. гр. д. № 464 по описа на Добричкия окръжен съд за 2017 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Съдебното производство е образувано по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба, вх. № **/04.09.2017 г., подадена от процесуалния представител на ответника „***“ ЕООД със седалище и адрес на управление с. О., общ. Д., с ЕИК ***, против решение № **/ 28.08.2017 г., постановено по гр. д. № 1768/ 2017 г. по описа на РС гр. Добрич, с което претенциите на К.Г.К. ***, с ЕГН **********, са били уважени, като уволнението му, извършено със Заповед № */ 2017 г. е било признато за незаконно и отменено, ищецът е бил възстановено на длъжността, която е заемал преди уволнението, както и в частта му, в която в тежест на ответника са били възложени сторените от ищеца разноски в заповедното и в исковото производство.Съобразно изложените в жалбата оплаквания, решението било незаконосъобразно и неправилно. Районният съд не съобразил, че дисциплинарното уволнение на ищеца било извършено с предходна заповед поради извършено от последния дисциплинарно нарушение – неявяване на работа на 02. и 03.05.2017 г. Като доказателство била приета и молба от самия работник за прекратяване на трудовото му правоотношение по негова молба без предизвестие. Заповедта за дисциплинарно уволнение не е била обжалвана, влязла е в сила, поради което по - късно издадената и обжалвана в настоящото производство заповед за прекратяване на трудовото правоотношение имала само оповестително действие. Самият първоинстанционен съд приемал, че при издаването на заповедта за дисциплинарно наказание била спазена процедурата по чл. 193 и сл. от КТ. Настоява се за отмяна на решението и отхвърляне на исковете.

По реда на чл. 263 ал. 1 от ГПК ответната по въззива страна К.Г.К. не е депозирал писмен отговор.

Решението е било обявено за решаване на 28.08.2017 г. Въззивната жалба, подадена на 04.09.2017 г., попада в срока по чл. 315 ал. 2, вр. чл. 259 ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирано лице и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Първоинстанционното произвоство е образувано по предяни от К.Г.К. против „***“ ЕООД с. О. претенции за признаване уволнението му за незаконно и за отмяна на уволнителния акт, кактвео и за възстановяването му на длъжността, която е заемал преди уволнението. Съобразно изложените в исковата молба твърдения, със Заповед № */ 2017 г., издадена от работодателя, трудовото му правоотношение било прекратено на основание чл. 330 ал. 2 т. 6 от КТ – поради неявяване на работа в течение на два работни дни. Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не била мотивирана. Не било описано фактическото извършване на нарушението, естеството на деянието и кога е извършено, както и конкретните обективни факти, довели до съответното правно основание за налагането на дисциплинарното наказание. Липсата на посочване на времето на извършването на нарушението осуетявало възможността съдът и на основание чл. 194 ал. 1 от КТ да съобрази сроковете за налагане на дисциплинарното наказание. Нарушени били процесуалните правила на чл. 193 ал. 1 от КТ във връзка с изискването на писмени обяснения от работника. В тази връзка се настоява да се обяви уволнението му за незаконно и да се отмени уволнителния акт, като работникът бъде възстановен на длъжността, която е заемал преди уволнението. Настоява се за уважаване на исковене, претендирани са разноски.

По реда на чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът „***“ ЕООД, чрез процесуалния си представител, е депозирал писмен отговор, в който се е противопоставил на основателността на заявената претенция с възражението, че обжалваната заповед не е за налагане на дисциплинарно наказание, а за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца на основание чл. 330 от КТ. В този случай не били приложими процедурите по чл. 193 – 195 от КТ. Ответникът е отказал да даде обяснения, което било удостоверено с подписите на свидетели. Нямало спор, че ищецът не се е явил на работа на посочените две дати. Приложил е молба трудовия му договор да бъде прекратен, считано от 01.05.2017 г. Поради преминаване на друга работа. Изрично е заявил, че е започнал работа на ново работно място при друг работодател. В тази връзка ответникът настоява ищцовите претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни, претендирани са разноски и адвокатско възнаграждение.

С оглед релевираните в жалбата оплаквания, доводите и съображенията, развити в процеса и ангажираните по делото доказателства, Добричкият окръжен съд приема за установено от фактическа страна следното:

По силата на трудов договор № 10/ 17.01.2017 г., сключен между ответника, в качеството му на работодател, и К.Г.К., последният е заел длъжността „техник – механик“ в отдел „М.“, хранително – вкусова промишленост, комбинирано растениевъдно – животновъдно стопанство. Договорът е сключен на основание чл. 67 ал. 1 т. 1 от КТ, със срок за изпитване до 20.07.2017 г.

На 29.04.2017 г. Ищецът депозирал молба за освобождаване от работа, считано от 01.05.2017 г.

По делото е приложена Заповед № */ 04.05.2017 г. За налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ по сигнал, подаден от Н. М. Г., ръководител производствено поделение. Видно от съдържанието на заповедта К.Г.К. е извършил следното нарушение на трудовата дисциплина: неявяване на работа на 02.05. и на 03.05.2017 г., което според работодателя съставлява нарушение на трудовата дисциплина по чл. 190 ал. 1 т. 2 от КТ. В тази връзка и на основание чл. 1* т. 3 от КТ на работника било връчено дисциплинарно наказание „уволнение“. Заповедта е била връчена на К.Г.К. на 07.06.2017 г. Тази заповед не е предмет на съдебен контрол в настоящото съдебно производство.

От представената заповед № */ 2017 г. Се установява, че работодателят и на основание чл. 330 ал. 2 т. 6 от КТ е прекратил трудовото правоотношение с ищеца, считано от 04.05.2017 г. Заповедта е връчена на работника на 16.05.2016 г. Това е заповедта, която се обжалва от ищеца и се настоява да бъде отменена като незаконосъобразна.

По делото е представена бланка за обяснения от К.Г.К., непопълнена, която съдържа отметка „отказва да даде обяснения“, подписана от свидетели М. В. Б.и Н. И. Ж..

Последната е била ангажирана в качеството на свидетел пред пъроинстанционния съд. В показанията си св. Н. Ж.е посочила, че на втори и трети май 2017 г. К.Г.К. не се явил на работа. Била му връчена нотариална покана. Свидетелката го търсила по телефона, но не го намерила първоначално. В крайна сметка провели разговор, при който ищецът заявил, че работи и не може да се яви в офиса, за да му се връчат книжата по прекратяване на трудовото му правоотношение. Посочил дата, на която ще се яви и не го направил. Свидетелката отново го търсила по телефона. Дошъл един ден, свидетелката му поискала писмени обяснения и след като той отказал да даде такива, му връчила заповедта. М. Б.била колежка на свидетелката в съседна стая, била помолена да подпише отказа на ищеца да даде писмени обяснения. Свидетелката връчила и двете заповеди на ищеца – както № * за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, така и № * за прекратяване на трудовото му правоотношение.

Като доказателство е представен трудов договор № */ 29.04.2017 г., сключен между ищеца като работник и „Б.“ ЕООД като работодател. В тази връзка е удостоверението, издадена от новия работодател, че за периода 03.05. - 15.05.2017 г. ищецът е присъствал на работното си място.

На 02.06.2017 г. На К.Г.К. била връчена нотариална покана да се яви на 09.06.2017 г. В офиса на „***“ ЕООД за получаване и връчване на книжа, свързани с трудовото му правоотношение.

При така изложените фактически данни Добричкият окръжен съд достига до следните правни изводи:

Предявените от К.Г.К. против „Н. Н. - О.“ ЕООД с. О. при условията на обективно съединяване претенции черпят правното си основание от нормата на чл. 357, вр. чл. 344 ал. 1 т. 1 и т. 2 от КТ, щото по своето естество представляват трудов спор между ищеца – работник, и ответника - работодател, за отмяна на едностранното прекратяване на трудовото правоотношение поради налагането на дисциплинарно наказание „уволнение“ и за възстановяване ищеца на длъжността, която е заемал преди уволнението. Исковата молба е депозирана в рамките на двумесечния срок, визиран в чл. 358 ал. 1 т. 2 от КТ и броим от датата на връчване на уволнителния акт, предвид което подлежи на разглеждане. Всяка от страните е легитимирана да участва в процеса, поради което при извършената служебна проверка въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Съдът не споделя изложените от процесуалния представител на въззивника, че решението на първоинстанционния съд било процесуално недопустимо, тъй като отменената от него уволнителна заповед не съдържала диспозитив, с която дисциплинарно наказание се налагало, т. е. липсвал предмет, липсвало съдържание, което влечало процесуална недопустимост. Предмет на произнасянето на първоинстанционния съд е този уволнителен акт, с проверка законосъобразността на който е сезиран. Решението му е постановено по иск, който ищецът е очертал по предмет и страни с исковата си молба и който иск е допустим и редовно предявен. Следователно оплакванията във въззивната жалба в тази насока са неоснователни.

Относно правилността му Окръжният съд намира следното:

Предмет на разглеждане на исковия процес е претенцията на ищеца – работник, за прогласяване незаконността на уволнението му, извършено със заповед № */ 2017 г., с която трудовото му правоотношение е било признато за незаконно на основание чл. 330 ал. 2 т. 6 от КТ, поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.

Видно от съдържанието на самата заповед, в нея не се съдържа описание на нарушението, датата и мястото на неговото извършване, както и неговия характер, не е посочено, че се налага дисциплинарно наказание „уволнение“, което именно представлява основание за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие и съгласно чл. 330 ал. 2 т. 6 от КТ. Следователно уволнителният акт е изцяло и напълно немотивиран, което налага неговата отмяна на това основание.

В жалбата си, а и пред първоинстанционния съд въззивникът – работодател е твърдял, че всъщност трудовото правоотношение между работодателя и ищеца е уредено със заповед № */ 04.05.2017 г., с която му е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за това, че на 02.05. и на 03.05.2017 г. К.Г.К. не се е явил на работа без основателна причина. Тази заповед съдържа реквизитите, предвидени от законодателя, но не е произвела ефект, независимо, че носи номер - *, по – малък от номера на обжалваната заповед – *. Това е така, тъй като уволнителният ефект настъпва от момента на връчване на заповедта на работника. Заповед № *, макар и с по – голям номер на съставяне, е връчена на К.Г.К. на 16.05.2017 г. , за разлика от Заповед № */ 04.05.2017 г., която му е връчена едва на 07.06.2017 г. От значение за законността на уволнението във връзка с преценката на заповедите за уволнение е не, коя от заповедите е била издадена първа, а коя първа по време е била връчена на ищеца – работник. След като това е заповед № */ 2017 г., то съдът е длъжен да съобрази именно дали тя отговаря на изискванията на процесуална – и материалноправна законосъобразност. Връчената по – късно Заповед № */ 04.05.2017 г. не е произвела какъвто и да е ефект, тъй като към този момент трудовото правоотношение между страните вече е било прекратено. Поради липсата на задължителни реквизити заповед № */ 2017 г. е немотивирана и подлежи на отмяна.

Въззивният съд констатира нарушение и на процедурата по чл. 193 ал. 1 от КТ, съставляваща самостоятелно основание за отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и това е нарушение в процедурата по снемане на писмени обяснения от работника по повод конкретното вменено му дисциплинарно нарушение. Действително, по делото е представена бланка за даване на обяснения, в която е отразено, че не желае да дава писмени обяснения, но от показанията на с в. Ж.става ясно, че при явяването на ищеца му е поискала писмени обяснения и след като той отказал такива, му връчила заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение. Това идва да покаже, че заповед № */ 2017 г. вече е била изготвена и подписана от работодателя, което установява нарушение на императивните правила по даване на обяснения от работника.

При тези съображения се налага извода, че заповед № */ 2017 г., с която дружеството – работодател едностранно е прекратило трудовото правоотношение с ищеца на основание чл. 330 ал. 2 т. 6 от КТ, е незаконосъобразна, правилно е отменена като такава, а уволнението е признато за незаконно. В този смисъл главният иск по чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ е основателен и правилно е бил уважен от първостепенния съд.

Основателна е и акцесорната претенция по чл. 344 ал. 1 т. 2 от КТ, за възстановяване ищеца на работа, която е заемал преди уволнението. Тук следва да се отбележи, че действително трудовият договор между страните е бил сключен със срок на изпитване в полза на работодателя до 20.07.2017 г., но предприетото от въззивника – работодател едностранно прекратяване на трудовото правоотношение не е било на основанието по чл. 71 от КТ. С отмяната на незаконното уволнение и поради изтичане срока по чл. 70 ал.1 от КТ трудовият договор между страните се е превърнал в безсрочен, поради което ищецът може да бъде възстановен на длъжността „техник – механик“ в отдел „М.“, хранително – вкусова промишленост, комбинирано растениевъдно – животновъдно стопанство.

При така изложените съображения въззивната инстанция намира за правилно разрешението на спора от Районния съд, което налага потвърждаване на първоинстанционното решение. С него на ответника са възложени сторените от ищеца – работник разноски в процеса, поради което при извършената служебна проверка се налага извода, че не страда от пороци, предпоставящи неговата отмяна.

Във въззивното производство въззиваемият претендира разноски, но е приложен договор за правна защита и съдействие в копие в незаверен вид /изпратено по факс/, поради което не са налице оригинални или заверени от страната преписи от документи, удостоверяващи извършено плащане на адвокатски хонорар, поради което разноски за адвокатско възнаграждение не му се следват.

Водим от горното и на основание чл. 271 и сл. от ГПК, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА против решение № **/ 28.08.2017 г., постановено по гр. д. № 1768/ 2017 г. по описа на РС гр. Добрич.

Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280 ал. 1 от ГПК в едномесечен срок от датата на обявяването му – 20.11.2017 г. пред ВКС на РБ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.