РЕШЕНИЕ№ 288

гр.Добрич,16.11.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в закрито заседание на шестнадесети ноември през 2017г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

при секретаря ………………………….. в присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от съдия Ж.МАРГЕНОВА В.гр.дело №490 по описа за 2017г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК. Образувано е по жалба вх.№6217/19.06.2017г. на „Българска банка за развитие”АД гр.София, срещу постановление от 07.06.2017г. по изп.д.№20108100400195на ЧСИ Н.Н. с рег.№810 и район на действие –района на ДОС, с което е оставено без уважение искането, заявено с молба вх.№521/20.01.2017г. за образуване на ново изпълнително дело.

Настоява се за отмяна на отказа като неправилен, незаконосъобразен и необоснован. Процесуално правната си легитимация жалбоподателя обосновава с извършено на 02.07.2010г. плащане в полза на „Банка Пиреос България”АД- взискател по изп.д.№20108100400195, на сумата от 29 388.96лева по предоставена в нейна полза банкова гаранция реф.№ 590/760/085 от 23.01.2009 г. в обезпечение на отпуснатия на длъжника „**”ЕООД , в рамките на проект "Гаранционен фонд за микрокредитиране", кредит в размер на 48 000 лева. С изплащане на посочената сума „Българска банка за развитие”АД изпълнила задължение на длъжника-кредитополучател и се суброгирала в правата на „Банка Пиреос България”АД по изпълнителния лист, послужил за образуване на изпълнителното дело. Опровомощаването си да иска изпълнение от длъжника по вече издадения в полза на банката-кредитор изпълнителен лист извежда от института на суброгацията, който подробно анализира и сравнява с договора за цесия. Процесуалното положение на „Българска банка за развитие”АД било такова на частен правоприемник на взискателя и текста на чл. 429, ал.1 ГПК и предоставял възможността да иска изпълнение против длъжника въз основа на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист, послужил за образуване на делото. Процесуалното положение на суброгиралия се в правата на удовлетворения кредитор следвало да бъде приравнено на това на поръчителя, но последното също не изключва възможността за приложението на чл. 429, ал.1 ГПК. Изложени са доводи и относно процесуалното представителство. Тъй като „Българска банка за развитие”АД станала частен правоприемник на удовлетворения взискател за изплатената част от вземането му, по силата на закона /чл.74 от ЗЗД и чл.429 ал.1 от ГПК / придобила качеството на кредитор и качеството на взискател, легитимиращи я да обжалва отказа на ЧСИ.

Страните по изпълнителното дело „Банка Пиреос България”АД-взискател и не „**”ЕООД –длъжник, не изразяват становище по жалбата.

В мотивите си по чл.436, ал.3 ГПК съдебния изпълнител излага съображения за допустимост и основателност на жалбата.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Изпълнително .№20108100400195на ЧСИ Н.Н. с рег.№810 и район на действие –района на ДОС, е образувано по молба на взискателя „Банка Пиреос България”АД и въз основа на изпълнителен лист от 11.06.2010г., издаден въз основа на заповед за незабавно изпълнение №276 от 11.06.2010г. по ч.гр.д.№2783/2010г.на ДРС, за събиране на вземане на банката от 41984.23лева неиздължена главница по договор за банков кредит №049/2008г., сключен на 21.01.2008г. по проект „Гаранционен фонд за микрокредитиране”-съвместна програма между МТСП на РБ и „Банка Пиреос България”АД, и анекс №1 към същия от 12.06.2008г., ведно със законната лихва върху главницата от 11.06.2010г. до окончателното плащане; 1749.29лева лихва по чл.4.1, ал.1 б”а” от договора за периода 25.11.2009г.-04.06.2010г.; 123.34лева лихва по чл.4.1, ал.1 б”б” от договора за периода 25.11.2009г.-04.06.2010г.;411.36лева административна такса по чл.4.9 от договора за периода 25.11.2009г.-04.06.2010г и разноски в заповедното производство в размер на 885.36лева държавна такса.

Извършено е проучване на имотното състояние на длъжника и са предприети действия по принудителното събиране на присъденото вземане на взискателя, вкл.осребряване чрез публична продан на недвижим имот, финализирано през 2012г./постановление за възлагане л.171, разпределение на постъпилата от проданта сума л.224/.

С постановление от 16.11.2016г. изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433, ал.1 т.8 от ГПК, т.е. поради не поискване от взискателя извършване на изпълнителни действия в продължение на две години. Няма данни за предприети действия по обжалване на прекратяването.

На 24.01.2017г. е входирана в деловодството на ЧСИ молба на взискателя/л.326 от изп.д./за връщане на изпълнителния лист. По настоящем няма данни същият де е върнат.

Преди това, на 20.01.207г. в деловодството на ЧСИ е депозирана молба вх.№521/20.01.2017г. от „Българска банка за развитие”АД гр.София, с искане за образуване на ново изпълнително дело въз основа на същия изпълнителен лист от 11.06.2010г., по който е образувано вече прекратеното изпълнително дело, издаден в полза на „Банка Пиреос България”АД и който както беше отбелязано по-горе понастоящем не е върнат на банката-взискател. Процесуалната си легитимация „Българска банка за развитие”АД обосновава с изложените и в настоящата жалба обстоятелства- извършено на 02.07.2010г. плащане в полза на „Банка Пиреос България”АД- взискател по изп.д.№20108100400195, на сумата от 29 388.96лева по предоставена в нейна полза банкова гаранция реф.№ 590/760/085 от 23.01.2009 г. в обезпечение на отпуснатия на длъжника „**”ЕООД , в рамките на проект "Гаранционен фонд за микрокредитиране", кредит в размер на 48 000 лева. Към молбата е приложена гаранция реф.№ 590/760/085, искане от „Банка Пиреос България”АД, основано на гаранционно споразумение от 14.01.2009г. между МТСП, „Банка Пиреос България”АД и „Българска банка за развитие”АД, за плащане, и платежно нареждане от 02.07.2010г. за сумата от 29388.96лева.

С обжалваното постановление ЧСИ отказва да уважи молбата по причина да няма основание да образува ново изпълнително дело единствено по воля на „Българска банка за развитие”АД.

По данни от известието за доставяне, Постановлението е връчено на жалбоподателя на 12.06.2017г. Жалбата срещу отказа е подадена на 19.06.2017г..,т.е. в рамките на преклузивния срок по чл.436 ал.1 от ГПК, от лице с правен интерес да обжалва подлежащ на обжалване съобразно чл.435, ал.1 от ГПК акт на ЧСИ-отказ за образуване на изпълнително производство .В този смисъл жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

Изпълнителният лист е съдебният акт, който удостоверява право на принудително изпълнение и разрешава то да бъде упражнено като овластява и задължава изпълнителния орган да пристъпи по молба на кредитора към принудително изпълнение на съответното притезание. Правилото е, че активната и пасивната легитимация в изпълнителния процес се определя от изпълнителния лист, който сочи взискателя и длъжника. Само ако посочените в молбата за образуване на изпълнително производство насрещни страни взискател и длъжник съответстват на страните по изпълнителния лист, образуваното производство ще бъде допустимо. От правилото, че изпълнителния лист сочи надлежните страни, в частност взискателя-кредитор, има изключения. Разпоредбата на чл.429, ал.1 от ГПК сочи случаите , когато взискател може да се яви лице, което не фигурира като кредитор по изпълнителния лист, като регаментира, че наследниците и частните правоприемници на взискателя, както и поръчителят и солидарният съдлъжник, които са платили дълга, могат да искат изпълнение въз основа на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист, като приемството, съответно плащането от поръчителя или съдлъжника, се установява с писмени доказателства. Макар и да не е указано изрично, взискател може да се яви лице, което не фигурира като кредитор по изпълнителния лист и в случаите на процесуална субституция.

Частното правоприемство може да е резултат от прехвърляне на права с договор/цесия, факторинг/ или завет. Легитимацията на частния правоприемник следва от договора/или завета/, съдържащ изявление на взискателя за прехвърляне на правата му. Банковата гаранция не е акт, материализиращ волеизявление на взискателя-кредитор за разпореждане с обезпеченото с нея вземане/което се и погасява при изпълнение на гаранцията/. Гарантът материализира собствено волеизявление и поема самостоятелна отговорност, различна от тази на длъжника по кредитния договор, респ. няма качеството на поръчител, нито на солидарен съдлъжник. Суброгацията на поръчителя или на солидарния съдлъжник в правата на кредитора, удовлетворен от тях, ги легитимира като взискатели по изплатения от тях изпълнителен лист по изричната разпоредба на закона и то в случаите, че не се налага преценка на материални права, които стоят извън изпълнителното основание/ако самия суброгиращ се платец е страна по изпълнението, тъй като само за плащането е предвидено установяване с писмени доказателства/.Такава легитимация по аналогия не може да се изведе за банковия гарант, ако и с оглед задължението, което поема /да отговаря за задължението на трето лице, чийто кредит обезпечава/, банковата гаранция също да е вид лично обезпечение. Банковата гаранция представлява едностранна формална сделка. Според легална дефиниция в чл. 442 ТЗ, " с банковата гаранция банката писмено се задължава да плати на посоченото в гаранцията лице определена сума пари съобразно условията, предвидени в нея". Банковата гаранция най-често/и в случая/ се сключва за обезпечаване вземането на кредитодателя в случай, че длъжникът по кредита не погаси задължението си в сроковете и условията по договора. Гарантът отговаря до размера на поетото с гаранцията задължение, като тази отговорност не е солидарна с отговорността на кредитополучателя. Изплащането на паричната сума на гаранцията/в случая частично / не е единствената предпоставка на суброгацията по смисъла на чл.74 от ЗЗД. Следва да е налице правен интерес и регресно право. Наличието на материалните предпоставки по чл. 74 ЗЗД за суброгацията не може да бъде преценявано от съдебния изпълнител. Да се признае правна възможност на банковия гарант да встъпи в правата на банката-взискател по издадения в негова полза изпълнителен лист би означавало да се вмени на съдебния изпълнител материално-правна компетентност, каквато той няма. Нему е възложено само да следи за външната редовност на основанието за принудително изпълнение. За събиране на платените суми е необходимо гаранта сам да се снабди с изпълнителен титул.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че обжалвания отказ на съдебния изпълнител е законосъобразен.

Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА постановление от 07.06.2017г. по изп.д.№20108100400195 на ЧСИ Н.Н. с рег.№810 и район на действие –района на ДОС, с което е оставено без уважение искането, заявено с молба вх.№521/20.01.2017г. на „Българска банка за развитие”АД гр.София за образуване на ново изпълнително дело въз основа на изпълнителния лист от 11.06.2010г, издаден въз основа на заповед за незабавно изпълнение №276 от 11.06.2010г. по ч.гр.д.№2783/2010г.на ДРС , в полза на „Банка Пиреос България”АД, по който е образувано изп.д.№20108100400195.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.