Р Е Ш Е Н И Е

№ 298

гр.Добрич 22.11.2017 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На двадесет и втори ноември 2017 год.

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

Секретар:……………………….

Прокурор:………………………

като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

въззивно гражданско дело №494 по описа за 2017 год.,

за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.Подадена е жалба от П.П.Д. *** качеството му на длъжник срещу действия на съдебния изпълнител по изп.д.№20137370400501 по описа на ЧСИ Лучия Тасева с район на действие ДОС,а именно публична продан на недвижим имот в гр.Добрич,ул.”***” №7а,представляващ 110 кв.м в ид.ч. от ПИ с идентификатор ***по кадастралната карта на града ведно с построената в него сграда с идентификатор ***по к.к. със застроена площ от 66 кв.м.Настоява се за отмяна на горната публична продан като незаконосъобразна с доводи за несеквестируемост на недвижимия имот-предмет на принудително изпълнение като единствено жилище на длъжника-жалбоподател.

Взискателят по изпълнението „Юробанк България” АД-гр.София намира жалбата за неоснователна,сочейки че длъжникът не е собственик на процесния имот,тъй като се е разпоредил с него чрез дарение в полза на сина си Самуил Д..Спрямо имота било насочено принудително изпълнение след успешно проведен отменителен иск по чл.135 от ЗЗД,като с влязло в сила съдебно решение горното дарение било обявено за относително недействително спрямо кредитора „Юробанк България” АД-гр.София.Освен това имотът не бил несеквестируем и поради факта на посочената разпоредителна сделка с него,сключена от длъжника по изпълнението,вследствие на която несеквестируемостта е отпаднала.

Като постави на разглеждане депозираната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

Изп.д.№20137370400501 по описа на ЧСИ Л.Тасева е образувано по повод изпълнителен лист,издаден по ч.гр.д.№2454/2012 г. на Добричкия районен съд,съгласно който длъжниците „***” ООД-гр.Добрич в качеството на кредитополучател,П.П.Д. и Д.С.Д.,двамата от гр.Добрич в качеството на съдлъжници,следва да заплатят солидарно на кредитора „Юробанк и Еф Джи България” АД-гр.София следните суми:178 779,58 евро-неиздължена главница по договор за банков кредит,ведно със законната лихва,начиная от 24.07.2012 г. до окончателното плащане;12 612,49 евро-договорна лихва за периода 21.12.2011 г.-12.07.2012 г.,и още суми от 803,14 евро;7 518,02 лв и 4 209,01 лв-такси и разноски.За събиране на горните суми съдебният изпълнител е предприел принудително изпълнение върху недвижим имот в гр.Добрич,ул.”***” №7а,представляващ 110 кв.м в ид.ч. от ПИ с идентификатор ***по кадастралната карта на града ведно с построената в него сграда с идентификатор ***по к.к. със застроена площ от 66 кв.м.Опис на имота е извършен на 30.06.2017 г.,като е насрочена публична продан от 04.08.2017 г. до 04.09.2017 г.,приключила с обявяване на купувач и изготвяне на постановление за възлагане от 12.09.2017 г.

За насрочване на публичната продан длъжникът П.П.Д. не е получил нарочно съобщение.Според постановките на Тълкувателно решение №2/2013 от 26.06.2015 г. по тълк.д.№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС /т.1 от ТР/ срокът за обжалване при позоваване на несеквестируемост при насочване изпълнението върху вещ започва да тече от връчване на съобщението за насрочване на проданта.Доколкото в случая такова съобщение не е било връчено на длъжника Д.,жалбата му вх.№35 880/11.08.2017 г. по описа на ЧСИ се счита за подадена в законоустановения срок по чл.436 ал.1 от ГПК.Същата изхожда от длъжника по изпълнението,който е активно легитимиран съгласно разпоредбата на чл.435 ал.2 т.2 от ГПК да обжалва насочването на изпълнението върху имущество,което смята за несеквестируемо.Жалбата е насочена в този смисъл срещу подлежащо на атакуване от длъжника изпълнително действие на визираното основание и предвид гореизложеното се явява процесуално допустима.Разгледана по същество,същата е неоснователна.

Видно от нотариален акт за дарение №135,т.ІІІ,рег.№4471,д.№296/2011 г. на нотариуса В.Т.с район на действие ДРС /на лист 358 от изп.д. и лист 16 от делото на ДОС/,процесният недвижим имот е бил предмет на разпоредителна безвъзмездна сделка,по силата на която двамата длъжници-съпрузи /вече бивши според изложеното в жалбата/ П.П.Д. и Д.С.Д. са прехвърлили на 23.08.2011 г. имота на своя син С.П.Д. чрез негов особен представител,доколкото тогава надареният е бил малолетен.Дарителите са си запазили правото на ползване на имота,докато са живи.С влязло в сила решение по гр.д.№14/2014 г. на ДРС,потвърдено с решение по в.гр.д.№693/2014 г. на ДОС /последното недопуснато до касационно обжалване с определение №925/16.10.2015 г. по гр.д.№2554/2015 г. на ВКС на РБ,вкл. и при оставена без уважение молба за отмяна на въззивното решение с окончателно решение №106/19.10.2016 г. по гр.д.№1403/2016 г. на ВКС/,горното дарение е обявено на основание чл.135 от ЗЗД за относително недействително спрямо кредитора и взискател по изп.д.№20137370400501 по описа на ЧСИ Л.Тасева „Юробанк България” АД-гр.София.Горното влязло в сила решение по отменителния иск има за правна последица връщане на имота спрямо горния кредитор в имуществото на длъжниците П.П.Д. и Д.С.Д.,при което банката може да събере вземанията си чрез принудително изпълнение спрямо имота,което е и сторено.Предприето е принудително изпълнение спрямо горния имот.

В отношенията между банката-взискател и длъжниците-бивши съпрузи процесният недвижим имот се третира като собственост на последните.Не е спорно между страните,че имотът има жилищен характер и че длъжникът П.Д. задоволява в него жилищната си нужда.Не е и спорно,че последният няма друго жилище.Поставя се въпросът несеквестируемо ли е жилището по смисъла на чл.444 ал.1 т.7 от ГПК.Отговорът е отрицателен,доколкото длъжниците сами са се разпоредили с имота.Независимо че са запазили право на пожизнено ползване върху имота,длъжниците са се разпоредили с имота в полза на сина си,с което свое действие същите са демонстрирали,че не се нуждаят от имота за оцеляването си.С разпореждането,което длъжниците са извършили с една несеквестируема вещ,отпадат облагите на несеквестируемостта.Обратното разрешение би възнаградило недобросъвестния длъжник и е несъвместимо със защитното предназначение на несеквестируемостта /в тази насока решение №1206/19.12.2008 г. по гр.д.№3864/2007 г.,ІІІ г.о.,ГК на ВКС;решение №1120/07.07.2003 г. по гр.д.№1893/2002 г.,V г.о.,ГК на ВКС;решение №456/25.06.2010 г. по гр.д.№1294/2009 г.,ІV г.о.,ГК на ВКС/.

Следователно процесният недвижим имот не е несеквестируем и извършеното спрямо него принудително изпълнение за удовлетворяване вземания на кредитора „Юробанк България” АД-гр.София е законосъобразно.Жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Страните не са претендирали разноски за настоящото производство и такива не следва да се присъждат.

Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата,подадена от П.П.Д. с ЕГН ********** *** със съдебен адрес ***,офис 10-адв.Г.С.М. в качеството му на длъжник срещу действия на съдебния изпълнител по изп.д.№20137370400501 по описа на ЧСИ Лучия Тасева с район на действие ДОС,а именно насрочена публична продан на недвижим имот в гр.Добрич,ул.”***” №7а,представляващ 110 кв.м в ид.ч. от ПИ с идентификатор ***по кадастралната карта на града ведно с построената в него сграда с идентификатор ***по к.к. със застроена площ от 66 кв.м.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.