О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 987

гр.Добрич 01.11.2017 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На първи ноември 2017 год.

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

ЕЛИЦА СТОЯНОВА

Секретар:………………………

Прокурор:………………………

като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

въззивно частно гражданско дело №458 по описа за 2017 год.,

за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Подадена е частна жалба от С.П.С. с постоянен адрес *** срещу определение №97/29.05.2017 г. по гр.д.№471/2016 г. на Тервелския районен съд в частта,с която е прогласено,че Тервелски районен съд не е международно компетентен да разгледа спора,и производството по делото е прекратено.С доводи за незаконосъобразност на атакуваното определение в посочената част се настоява за отмяната му в тази част и за връщане на делото на ТРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответницата по частната жалба К. Н.С. *** не е депозирала отговор на жалбата и не изразява становище по нейната допустимост и основателност.

Като постави на разглеждане депозираната частна жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК /страната е уведомена за определението на 14.06.2017 г.,а жалбата е депозирана чрез лицензиран пощенски оператор-куриер на 21.06.2017 г. при изтекъл срок за обжалване на 21.06.2017 г./.Същата изхожда от активно легитимирано лице с правен интерес от атакуване на неизгодното за него преграждащо определение от категорията по чл.274 ал.1 т.1 от ГПК и е процесуално допустима.Разгледана по същество,жалбата е основателна.

Гр.д.№471/2016 г. на ТРС е образувано по повод искова молба,с която са предявени от С.П.С. с постоянен адрес *** срещу К. Н.С. *** обективно кумулативно съединени искове на основание чл.127 ал.2 от СК във връзка с чл.59 от СК и чл.142-143 от СК и на основание чл.127а ал.2 от СК,с които се настоява родителските права върху роденото от съвместното съжителство на страните малолетно дете О.С.П. да бъдат предоставени на бащата,при когото да се определи и местоживеенето на детето;да се определи режим на лични отношения между детето и майката;майката да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка в полза на детето в размер на 150 лв,считано една година назад от предявяване на исковете,ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска;да се постанови решение,заместващо съгласието на майката на детето,последното да пътува до държави-членки на ЕС,вкл.Великобритания.

В исковата молба е изложено,че ищецът от по-рано,а детето от края на 2015 г.,живеят в Лондон,Великобритания,където ищецът работи,а детето учи в начално училище.По делото е представено удостоверение от начално училище „Принсес Мей”-Лондон,съгласно което детето посещава училището от 23.02.2016 г.,като в документа е посочен и адрес на детето в гр.Лондон,където същото се е установило.Същият адрес е посочен и за бащата С.С. в банковото извлечение от клон на Турска банка в града.Банковото извлечение сочи на извършвани банкови операции през септември 2016 г.,което подкрепя твърдението,че бащата и детето към септември 2016 г. продължават да живеят в Лондон,Великобритания.Исковата молба е подадена в ТРС на 07.12.2016 г.,т.е. и към датата на предявяване на исковете бащата и детето са с постоянно пребиваване във Великобритания.

От гореизложените факти е безспорно ясно,че обичайното местопребиваване на детето към датата на предявяване на исковете /07.12.2016 г./ е във Великобритания,като това пребиваване там е постоянно и без прекъсване от около две години към настоящия момент,респ. от минимум една година преди датата на подаване на исковата молба в съда.

За да постанови липса на своя компетентност да разгледа предявените искове,районният съд се е позовал на разпоредбите на Регламент /ЕО/ №2201/2003 г. на Съвета от 27.11.2003 г. относно компетентността,признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата,свързани с родителската отговорност,с който се отменя Регламент /ЕО/ №1347/2000.Приел е,че съгласно чл.8 параграф 1 от горния Регламент компетентни по делата относно родителската отговорност за дете са съдилищата на държавата-членка по обичайното местопребиваване на детето към датата на сезиране на съда и съобразно чл.17 от Регламента служебно е прогласил своята некомпетентност,респ. е указал компетентност на съда на Великобритания като такъв на държава-членка,в която детето на страните обичайно пребивава.

Дори и да се приеме,че Великобритания е държавата на обичайно местопребиваване на детето,следва да се съобразят разпоредбите на чл.12 параграф 3 от цитирания Регламент,в които е уредено изключение от общото правило на чл.8 параграф 1 от Регламента,т.нар. „пророгация на компетентността”.Според чл.12 параграф 3 съдилищата на държавите-членки също са компетентни по отношение на родителската отговорност в производство,различно от това по смисъла на пар.1 на чл.12 /забел. имат се предвид в пар.1 производства по молби за развод и унищожаване на брака,в които се разрешават и въпроси относно родителската отговорност/,т.е. са компетентни в самостоятелни производства относно въпроси на родителската отговорност като настоящото,когато кумулативно са налице следните предпоставки-б.”а”/детето има основна връзка с дадената държава-членка и особено по силата на факта,че единият от родителите има обичайно местопребиваване в тази държава-членка,или че детето е гражданин на тази държава-членка и б.”б”/компетентността на съдилищата е била изрично или по друг недвусмислен начин приета от съпрузите или носителите на родителската отговорност към момента на сезирането на съда и е във висш интерес на детето.В случая детето е български гражданин,т.е. едната от двете изискуеми алтернативни предпоставки на б.”а” е налице,което е достатъчно.На следващо място бащата е избрал компетентността на българския съд и този му избор не е бил оспорен от майката в отговора на исковата молба,т.е. е налице съгласие между носителите на родителската отговорност относно компетентността на българския съд към датата на сезиране на съда и в този смисъл са налице и предпоставките на б.”б”.Произнасянето на българския съд ще е и във висш интерес на детето,доколкото именно този съд е по-добре запознат с манталитета,семейните традиции,социалните и икономически аспекти на взаимоотношенията в българските семейства.

Предвид изложеното българският съд и в частност Тервелски районен съд е компетентен да разгледа спора.Първоинстанционното определение е незаконосъобразно в обжалваната му част и следва да бъде отменено.Делото следва да се върне на ТРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение №97/29.05.2017 г. по гр.д.№471/2016 г. на Тервелския районен съд в частта,с която е прогласено,че Тервелски районен съд не е международно компетентен да разгледа спора,и производството по делото е прекратено.

ВРЪЩА делото на Тервелския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.