О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е   

 

                             996                  ,06.11.2017 година, град Добрич

 

                                    

          ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, на шести ноември през  две хиляди и седемнадесета  година, в закрито заседание в следния състав :

                                       Председател: ДИАНА ДЯКОВА 

                                                Членове : ЖЕЧКА МАРГЕНОВА 

                                                             ЕЛИЦА СТОЯНОВА 

като разгледа докладваното от съдията Ж. МАРГЕНОВА ч.гр.д. №482/2017година, намира следното :

   Производството е образувано по реда на глава ХХІ от ГПК, чл.274 и сл. от ГПК , вр.с чл.248 от ГПК, по частната жалба вх. №3999/20.06.2017г.на адв.В.М., пълномощник на Г.Д.А., частна жалба вх.№4000/20.06.2017г. Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”- МВР, двете срещу определение №66/19.04.2017г. по гр.д.№35/2015г. на ТРС, с което е изменено решение №131/01.12.2016г. по същото дело , като е осъдена Главна дирекция ”Пожарна безопасност и защита на населението” към Министерство на вътрешните работи, гр. София, ул.”***” №171А, да заплати на Г.  Д.А. с ЕГН-********** ***  сумата 580,50 лева  съобразно процента на уважение размер на исковете/вместо 1350лева/; и е осъден Г.  Д.А. с ЕГН-********** *** да заплати на Главна дирекция ”Пожарна безопасност и защита на населението” към Министерство на вътрешните работи, гр. София, ул.”***” №171А, сумата в  размер на 171,00 лева – разноски по   юрисконсултско възнаграждение, съобразно размера на отхвърлената част от исковете/вместо 300лева/, и по частна жалба вх.№2016/21.08.2017г. на Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”- МВР, срещу определение №147/19.04.2017г. по гр.д.№35/2015г. на ТРС, с което е оставена без уважение молбата на дирекцията за допълване на определение №66/19.04.2017г. в  частта на възложените и такси и разноски в полза на бюджета/200лева държавна такса и 150лева възнаграждение за вещо лице/.

Всяка от страните обжалва определението по чл.248 от ГПК съобразно интереса си, като Г.Д.А. счита допуснатото изменение в частта на припадащите му се разноски за неправилно, настоява за отмяната му и присъждане на разноски в размера, определен с измененото решение, а именно 1350лева, с доводи да не е налице прекомерност на адвокатското възнаграждение при дължимо завишение съобразно чл.7, ал.6 от Наредбата за минималния размер на адвокатските възнаграждения от по 100лева за всяко съдебно заседание след второто.

Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”- МВР изразява недоволство от определението по чл.248 от ГПК, с което е изменено решението в частта на осъждането и да заплати адвокатско възнаграждение на ищеца в размер от 580,50 лева, вместо дължимо съобразно изхода от делото, което тя изчислява на 202.49лева , а отказа да се допълни същото определение като се измени/намали/размера на възложените и в полза на бюджета държавна такса от 200лева и възнаграждение за вещо лице от 150лева, счита за неоснователен, с доводи по същество на спора относно отговорността за разноските - за възлагане на такси и разноски при несъобразяване с изхода от спора, твърдения за дължими такива в размер на 86лева държавна такса и 79лева възнаграждение за вещо лице.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството по гр.д.№35/2015г.на ТРС е образувано по искова молбата на Г.Д.А., с която срещу Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”- МВР са предявени осем комулативно съединени осъдителни иска/главни и акцесорни за лихви/ за суми, дължими по служебно правоотношение, поради което и съобразно възприетото тълкуване в т.23 от ТР№6/12г.на ОСГТК на ВКС, ищецът е освободен от заплащане на държавни такси. С решение №131/01.12.2016г. районния съд е уважил исковете с цена 952.87лева, 172.00лева, 290лева и 53.75лева, като е отхвърлил исковете с цена 543.05лева, 85.90лева, 1200лева и 98.90лева. Разпределил е отговорността за съдебни разноски, като в полза на ищеца е присъдил такива в размер на 1350лева адвокатско възнаграждение, платими от ответника, а в полза на ответника – 300лева юрисконсултско възнаграждение, платимо от ищеца. В тежест на ответника е възложено и плащането в полза на бюджета на съдебната власт на 200лева държавна такса и 150 лева възнаграждение за вещо лице.

С молба вх.№2996/28.12.2016г. ответникът е поискал изменение на решението в частта на възложените му в полза на бюджета разноски за  държавната такса и вещо лице, в частта на разноските за вещо лице, които е осъден да заплати в полза на ищеца, в частта на присъдените в негова полза разноски за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, както и в частта на осъждането му за разноски за адвокатско възнаграждение в полза на ищеца.

С  определение №66/19.04.2017г. по реда на чл.248 от ГПК съдебното решение е изменено като съдът е възложил в тежест на ответника заплащането в полза на ищеца на общата сума от 580,50лева съдебни разноски, а в тежест на ищеца заплащането в полза на ответника на 171лева юрисконсултско възнаграждение. С последващото определение №147/19.04.2017г. е отказал да измени решението в частта на възложените в тежест на ответника държавна такса от 200лева и разноски за вещо лице от 150лева.

В частта на присъденото с изменителното определение по чл.248 от ГПК в полза на  Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”- МВР юрисконсултско възнаграждение от 171лева/вместо първоначалните 300лева/ няма подадена жалба и висящността на спора относно размера на юрисконсулското възнаграждение е преустановена.

Подходът на районния съд за изчисленията при разпределяне  на отговорността за разноските между страните, настоящата инстанция намира за неприложим в случая, тъй като се касае за изцяло/а не частично/ уважени и отхвърлени искове, при което липсва необходимост за установяване на процентното съотношение между тях. В случай на общо извършени разходи и липса на указание кои от тях, по кой иск са извършени, следва същите да бъдат разпределяни по равно.

Както беше посочено по-горе, с решение №131/01.12.2016г., чието изменение в частта на разноските е поискано, са разгледани осем комулативно съединени осъдителни иска/главни и акцесорни за лихви/ за суми, дължими по служебно правоотношение, поради което и съобразно възприетото тълкуване в т.23 от ТР№6/12г.на ОСГТК на ВКС, ищецът е освободен от заплащане на държавни такси. Районния съд е уважил исковете с цена 952.87лева, 172.00лева, 290лева и 53.75лева, като е отхвърлил исковете с цена 543.05лева, 85.90лева, 1200лева и 98.90лева.  държавната такса по всеки от които, определена по правилото на чл.72, ал.2 от ГПК е в размера по чл.1 от Наредба за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съобразно цената на всеки иск, се равнява на минимума от по 50лева за всеки иск.  Съобразно този изход от спора в тежест на ответника съобразно правилото на чл.78, ал.6 от ГПК е държавната такса по четирите уважени иска , равняваща се общо 200лева, дължими в полза на бюджета на съдебната власт, и в тази част липсва основание за изменение на решението.

С оглед фактите от спора, за които е намерено, че следва да се ползват специални знания, съдът е назначил вещо лице за установяване на относими по всички искове въпроси и е определил възнаграждение на вещото лице от 300лева.  Ишецът е внесъл 100лева/платежен документ на л.654 от делото на ТРС/ за възнаграждение на вещо лице. Няма данни за реалното плащане и на сума от 50лева за вещо лице, ако и такива да са включени в списъка по чл.80 от ГПК/. Ответникът е внесъл за вещо лице 50лева/платежен документ л.602 от делото на ТРС/. Следователно 150 лева от възнаграждението за вещо лице са за сметка на страните, а останалите 150лева са платени от бюджета на съда.  От така направените от страните разноски за вещо лице, при разпределяне между страните на отговорността за тях, пропорционално на уважените искове ищецът има право да получи 50 лева, а ответника  пропорционално на отхвърлените - 25лева. Отговорността на ответника за частта от възнаграждението на вещото лице, платено от бюджета на съда, а именно сумата от 150лева,  е пропорционално на уважените искове, т.е. същият дължи в полза на бюджета сумата от 75лева възнаграждение за вещо лице, в който смисъл  решението е следва да бъде изменено.

По делото са представени доказателства за извършени от ищеца разходи и за платено в полза на представляващия го адв. В.М. адвокатско възнаграждение в размер на 1200лева, удостоверено с два договора за правна защита и съдействие/л.15 и л. 666 от делото на ТРС/. Предвид на уточнението от страна на адвоката в съдебно заседание от 21.12.2015г., заплатеният адвокатски хонорар  е формиран от възнаграждението от по 300лева за защита по четирите групи главни и акцесорни искове. При това положение при разпределяне между страните на отговорността за съдебни разноски съобразно изхода от делото/уважаване на двете групи искове/, в полза на ищеца следва да се присъдят разходите за адвокатско възнаграждение по уважените главни и акцесорни искове в размер на общо 600лева предвид неоснователността на възражението на ответника по чл.78, ал.5 от ГПК с оглед минималния размер на адвокатското възнаграждение по дела с такъв интерес съобразно чл.7, ал.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Останалата част от платеното адвокатско възнаграждение предвид направеното уточнение е за защита по отхвърлените искове, респ. липсва основание за присъждане на адвокатско възнаграждение в по-голям размер. Съобразно изхода от спора в полза на ищеца следва да се присъдят и 50лева разходи за вещо лице , т.е. половината от заплатените за вещо лице 100лева.  Следователно в полза на ищеца следва да се присъдят съдебно-деловодни разноски в размер на общо 650лева.

В частта на присъденото с изменителното определение по чл.248 от ГПК в полза на  Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”- МВР юрисконсултско възнаграждение от 171лева. няма подадена жалба и висящността на спора относно размера на юрисконсулското възнаграждение е преустановена.

Следователно жалбата на ищеца срещу определението по чл.248 от ГПК е частично основателна. Съобразно изхода от спора и съразмерно на уважената част от исковете, нему се дължат съдебно- деловодни разноски в размер на 650лева, от които 600лева разходи за адвокатско възнаграждение и 50лева разходи за вещо лице. Жалбата на ответника срещу определението по чл.248 от ГПК в частта на осъждането му за разноски в полза на ищеца  и за разноски за държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт е неоснователна и частично основателна за осъждането му за разноски за вещо лице в полза на бюджета, дължими в размер на 75лева, а не на 150лева. Правилен е отказа на съда да измени първоинстанционното решение в частта на възложените в тежест на ответника и в полза на бюджета на съдебната власт разноски за държавна такса.

Ищецът не е сторил разходи за настоящото производство и такива не му се следват въпреки положителния за него изход по подадената от него жалба срещу съдебния акт, с който се намаляват присъдените му разноски несъответно на изхода от спора. По отношение разноските на ответника в настоящото производство следва да се има предвид, че е основателна само жалбата му срещу отказа на съда да намали възложените му разноски за вещо лице от 150лева, които следва да плати в полза на бюджета. Този изход на производството по неговата жалба не може да ангажира отговорност на насрещната страна за разноски съобразно  разпоредбата на  чл. 78, ал. 1 ГПК. Отговорността за разноските по правило се разпределя съобразно изхода от съответния спор, но тя зависи от това доколко с поведението си другата страна по спора е станала причина за постановяване на незаконосъобразния акт, подлежащ на отмяна. В случая се касае за проверка на действията по определяне на разноски в полза на бюджета, за чиято незаконосъобразност страните не носят отговорност, поради което и ищецът не може да бъде отговорен  за разноските на ответника в настоящото производство.  

Настоящото определение е необжалваемо ,тъй като определенията по чл.248 от ГПК следват реда за обжалване на решението, което е изменено или допълнено в частта за разноските.

С оглед гореизложеното, съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ  определение №66/19.04.2017г. за изменение на решение №131/01.12.2016г. по гр.д.№35/2015г. на ТРС в частта, в която  присъдените в полза на Г.Д.А. съдебно-деловодни разноски, които трябва да му бъдат заплатени от  Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”- МВР, са намалени от 1350лева на 580.50лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ  решение №131/01.12.2016г. по гр.д.№35/2015г. на ТРС в частта, в която  Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”- МВР, е осъдена да заплати на Г.Д.А. 1350лева съдебно-деловодни разноски, като:  

ОСЪЖДА Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”- МВР, гр. София, ул.”***” №171А, да заплати на Г.Д.А. с ЕГН ********** ***, съдебно- деловодни разноски в размер на 650лева /600лева адвокатско възнаграждение и 50лева разноски за вещо лице/.

Определение №66/19.04.2017г. за изменение на решение №131/01.12.2016г. по гр.д.№35/2015г. на ТРС в частта, в която присъденото в полза на Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”- МВР юрисконсултско възнаграждение, което трябва да му бъде заплатено от  Г.Д.А., е намалено от 300лева на 171лева, не е обжалвано.

ОТМЕНЯ определение   №147/19.04.2017г.  с което е оставена без уважение молбата на Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”- МВР за изменение на   решение №131/01.12.2016г. по гр.д.№35/2015г. на ТРС в частта на осъждането и за разноски за вещо лице, които трябва да плати в полза на бюджета на съдебната власт, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ  решение №131/01.12.2016г. по гр.д.№35/2015г. на ТРС в частта, в която Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”- МВР, е осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт 150лева разноски за вещо лице, като:

ОСЪЖДА Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”- МВР, гр. София, ул.”***” №171А, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд гр.Тервел, сумата от 75лева разноски за вещо лице.

ПОТВЪРЖДАВА  определение №147/19.04.2017г.   в останалата част.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване по смисъла на чл.248 ал.3 изр.2 от ГПК  във връзка с чл.280 ал.3 т.3 от ГПК.

          

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                             2.