О П Р Е Д Е Л Е Н И  Е

                                                              № 1016

                                             гр. Добрич, 15.11.2017г.

 

                               В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Добричкият окръжен съд                                 гражданско отделение

На петнадесети ноември                                         година 2017

В закрито съдебно заседание в следния състав:

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

                                        ЧЛЕНОВЕ: Д. НИКОЛОВА

                                                            ГАЛИНА ЖЕЧЕВА                                                         

 

разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева

въззивно частно гражданско дело      номер 492      по описа за 2017 година

и, за да се произнесе, взе предвид следното:

        Производството е по чл.423 от ГПК.

Подадено е възражение до въззивния съд от С.С.Д. ***, чрез упълномощения адвокат, срещу издадената по ч.гр.д.№369/2017г. на ДРС заповед №221/03.02.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. С възражението е подадена и частна жалба срещу разпореждането за издаване на заповедта за изпълнение.

Твърди се във възражението, че длъжникът бил лишен от възможността да оспори вземането по причина, че заповедта не му била връчена надлежно. За заповедта длъжникът узнал на 20.06.2017г., когато му била връчена покана за доброволно изпълнение на задължението, за което заповедта била издадена. В частната жалба се съдържат съображения за несъществуване на вземането, за което е издадена заповедта, като се поддържа становище за основаване на съображенията за несъществуване на вземането на актовете, въз основа на които е издадена заповедта.

Ответната страна А.К. ***, чрез пълномощника си, възразява за подаване на възражението след изтичане преклузивния срок по чл.423 ал.1 от ГПК и за надлежно връчване на заповедта за изпълнение на длъжника.

Съдът обсъди съображенията на страните и въз основа на събраните по делото доказателства намира за установено следното:

По заявление на А.К. Самуджян по ч.гр.д.№369/2017г. на Добричкия районен съд срещу С.С.Д. е издадена заповед №221/03.02.2017г. за изпълнение на парично задължение. Заповедта е по чл.410 от ГПК – за изпълнение на парично задължение, а не по чл.417 от ГПК – за незабавно изпълнение на парично задължение.

Видно от книжата по заповедното производство, за връчване на заповедта призовкарят посетил адреса на длъжника веднъж – на 27.02.2017г. Съгласно отбелязаното от него, при посещението си призовкарят не открил длъжника и залепил уведомление по чл.47 ал.2 от ГПК на вратата на жилището. С разпореждане от 27.03.2017г. заповедният съд приел заповедта за надлежно връчена и разпоредил издаването на изпълнителен лист.

За събиране на задължението, за което е издадена заповедта, било образувано изп.д.2017***0400365 на ЧСИ с рег.№*** и район на действие ВОС, като 20.06.2017г. на пълномощника на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение на задължението.

Възражението и частната жалба са постъпили в съда на 25.07.2017г., но са изпратени по пощата на 20.07.2017г.

Или длъжникът е узнал за издадената срещу него заповед за изпълнение на 20.06.2017г., когато му е връчена поканата за доброволно изпълнение, при което в съответствие с чл.62 ал.2 от ГПК изпратеното по пощата на 20.07.2017г. възражение следва да се приеме за подадено в  едномесечния срок по чл.423 ал.1 от ГПК.

По същество възражението е основателно. И преди измененията на чл.47 от ГПК /ДВ бр.86/2017г./ съществуваше задължение за призовкаря, като посети адреса и не намери страната по делото или друго лице, съгласно да получи книжата, да събере сведения дали страната пребивава на този адрес, които сведения да удостовери в разписката към съобщението. При получени сведения, че страната не пребивава на адреса, връчителят няма нужда да го посещава отново. При получени сведения, че страната пребивава на адреса, той трябва да направи още две посещения. Едва, ако и при последното посещение страната не бъде намерена за осъществяване на връчването, призовкарят поставя уведомление.

Горните задължения на връчителя не са били изрично предвидени в разпоредбата на чл.47 ал.1 от ГПК в редакцията й, действала към момента на връчване на процесната заповед за изпълнение. Те обаче са наложени със задължителна /към онзи момент/ практика по чл.290 от ГПК и е следвало да бъдат изпълнени. В случая призовкарят е посетил адреса на длъжника само веднъж и, с оглед извършеното от него удостоверяване, е установил, че длъжникът пребивава на адреса. Това е изисквало да посети адреса още два пъти и, ако и на третия път не намери длъжника, за да му връчи заповедта, да постави уведомление. Вместо това уведомлението е залепено още при първото съобщение. Следователно длъжникът не е бил уведомен надлежно по чл.47 ал.2 от ГПК и заповедта не му е връчена надлежно по чл.47 ал.5 във вр. с чл.47 ал.7 от ГПК.

Следователно възражението на длъжника трябва да се приеме. Приемането на възражението има за последица спиране на изпълнението  по силата на закона, но това следва да бъде служебно удостоверено от съда.

Подадената заедно с възражението частна жалба срещу заповедта за изпълнение е недопустима. Както се отбеляза по-горе, издадената срещу дължника заповед е по чл.410 от ГПК, а не по чл.417 от ГПК. В съответствие с чл.413 ал.1 от ГПК заповедта по чл.410 от ГПК може да се обжалва от длъжника само в частта за разноските. С оглед изложените в нея съображения и искането за отмяна на заповедта за изпълнение, частната жалба в случая е срещу самата заповед за изпълнение, което е недопустимо. Поради това частната жалба следва да се остави без разглеждане.

С оглед изложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПРИЕМА възражението  на С.С.Д. с ЕГН ********** срещу издадената по ч.гр.д.№369/2017г. на 2015г. на ДРС заповед №221/03.02.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

СПИРА изпълнението  на издадената по ч.гр.д.№369/2017г. на 2015г. на ДРС заповед №221/03.02.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

ВРЪЩА  делото на ДРС за продължаване на  разглеждането му   с указания по чл. 415 ал.1 от ГПК.

В тази част определението е окончателно.

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ  и ПРЕКРАТЯВА производството по частната жалба на С.С.Д. с ЕГН ********** срещу издадената по ч.гр.д.№369/2017г. на 2015г. на ДРС заповед №221/03.02.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

В тази част определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна с частна жалба в седмичен срок от връчването му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ:1.                      2.