О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1006

гр.Добрич 13.11.2017 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На тринадесети ноември 2017 год.

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

Секретар:………………………

Прокурор:………………………

като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

въззивно частно гражданско дело №497 по описа за 2017 год.,

за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК във връзка с чл.396 ал.1 от ГПК.Подадена е частна жалба от А.Б.А. от гр.Добрич срещу определение №1890/17.10.2017 г. по гр.д.№2772/2017 г. на Добричкия районен съд,с което е отхвърлена молба на частната жалбоподателка,обективирана в отговора на исковата молба по гр. дело №2772/2017 г. по описа на Добричкия районен съд,с правно основание чл.389 от ГПК,с която се настоява да бъде допуснато обезпечение на претенцията й за признаване право на задържане до заплащане на подобрения в размер на сумата от 63 970,73 лв,чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране на производството по изпълнително дело №20178100400263 по описа на ЧСИ Н.Н.с рег.№810 по отношение процесния имот” до приключване на гр. дело №2772/2017 г. по описа на Добричкия районен съд.

Като постави на разглеждане депозираната частна жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

За атакуваното определение жалбоподателката е уведомена на 18.10.2017 г.Частната жалба е подадена чрез куриерска служба на 24.10.2017 г.Преклузивният срок за обжалване по чл.396 ал.1 от ГПК е изтекъл на 25.10.2017 г.Следователно жалбата е депозирана в рамките на горния срок и като изхождаща от активно легитимирано лице-страна по делото с правен интерес от атакуване на неизгодното за него определение от категорията по чл.274 ал.1 т.2 от ГПК във връзка с чл.396 ал.1 от ГПК,подлежащо на самостоятелен контрол за законосъобразност,е процесуално допустима.Разгледана по същество,жалбата е неоснователна.

Гр.д.№2772/2017 г. на ДРС е образувано по повод искова молба,с която е предявен на основание чл.108 от ЗС ревандикационен иск от Д.И.И.от гр.Ген.Тошево срещу А.Б.А. от гр.Добрич за установяване правото на собственост на ищеца върху недвижим имот в гр.Д.представляващ апартамент №6 със застроена площ от 89,60 кв.м-самостоятелен обект с идентификатор ***,намиращ се в сграда с идентификатор ***,построена в поземлен имот с идентификатор ***по к.к. на града,ведно с 8,320% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място,както и за осъждане на ответницата да предаде на ищеца владението върху имота.

В срока по чл.131 ал.1 от ГПК ответницата А. Б.А. е подала отговор на исковата молба,с който оспорва основателността на иска,като навежда и защитно възражение за признаване в нейна полза право на задържане на имота до заплащане от ищеца на извършени от нея подобрения в имота на стойност 73 370,73 лв /сума в отговора/,респ. 63 970,73 лв /сума в петитума на молбата за допускане на обезпечение/.В отговора на исковата молба се съдържа и молба за допускане обезпечение на претенцията на ответницата по делото за признаване право на задържане до заплащане на подобренията чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране на производството по изпълнително дело №20178100400263 по описа на ЧСИ Н.Н.с рег.№810 по отношение процесния имот”.Изложено е,че по цитираното изпълнително дело процесният имот е предмет на принудително изпълнение,като е обявена и публична продан за периода 09.10.2017 г.-09.11.2017 г.,която продан,ако бъде реализирана,ще направи невъзможно упражняването на евентуално признато с бъдещото решение по делото право на задържане на имота в полза на ответницата А..

Районният съд е отхвърлил молбата по съображения,че на обезпечаване подлежат само искове,както и че исканата обезпечителна мярка е неподходяща,тъй като засяга правната сфера на трето на спора лице-взискател в изпълнителното производство,на когото решението по делото не би могло да бъде противопоставено.

Обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.На обезпечаване по реда на чл.389 и сл. от ГПК подлежат само искове.В случая ответницата по предявения ревандикационен иск А. Б.А. не е предявила с отговора на исковата молба насрещен иск за осъждане на ищеца Димитър Ив.Иванов да й заплати извършени в процесния имот подобрения.Осъдителен иск за подобренията би подлежал на обезпечаване,като в този случай би се поставил и въпросът дали исканата обезпечителна мярка е подходяща.Този въпрос обаче не стои в настоящото производство,защото допускането на обезпечение е изначално невъзможно.Ответницата по делото е избрала да се защити чрез възражение за признаване право на задържане до заплащане на подобренията,което безспорно няма характера на искова претенция и не подлежи на обезпечаване.

Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение №1890/17.10.2017 г. по гр.д.№2772/2017 г. на Добричкия районен съд.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.