О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1041 , гр. Добрич, 22.11.2017 г.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и седемна*** година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: Г. ЖЕЧЕВА

ЕЛИЦА СТОЯНОВА

Разгледа докладваното от съдия Елица Стоянова в. гр. д. № 514 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Съдебното производство е образувано по реда на чл. 274 ал. 1 от ГПК, по частна жалба, вх. № 7059/ 27.04.2017 г. /приложена по в. ч. гр. д. № 276/ 2017 г. на ДОС/, подадена от В.С.Ц. ***, с ЕГН **********, против разпореждане от 20. 04. 2017 г. по гр. д. № 4275/ 2010 г. по описа на ДРС, с което е била върната като нередовна частна въззивна жалба, вх. № 5577/ 31.03.2017 г. против разпореждане от 20.03.2017 г., подадена от В.С.Ц. против определение № 352/ 27.02.2017 г., с което е върната молбата му за отмяна на влязло в сила решение за делба.

В частната жалба са изложени оплаквания, че обжалването на въпросното разпореждане е продиктувано от необходимостта частният жалбоподател да обжалва нанесените му материални щети и отнети наследствени права чрез решението по допускане на делбата и формиран дял без документ за собственост. Като съделител, лишен от наследство, не бил доловен от безплодната кореспонденция със съдебния състав, за който останал неясен факта на недопускане от страна на ВКС до разглеждане молба за отмяна на съдебния акт. Изложени са съображения, че при проследяване фактологията относно самоотвода на съдията, постановил решение № 20/ 05.06.2012 г. /по допускане на делбата/ става ясно в чия юрисдикция е производството по извършване на делбата и повторната оценка за незаконосъобразно формирания дял на частния жалбоподател. Това довело до накърняване на добрите нрави и до посегателство над неговата частна собственост, предвид демагогията в тригодишния стремеж за легализиране на отсъденото с решение № 27/ 19.06.2014 г. / по извършване на делбата/. В тази връзка не би била недопустима и необоснована евентуална жалба ан блок, разглеждана от апелативната съдебна инстанция.

Жалбата е процесуално допустима, доколкото липсват данни относно редовността на връчването на разпореждането от 20.04.2017 г. и е насочена срещу подлежащ на обжалване неизгоден за страната съдебен акт.

Производството по гр. д. № 4275/ 2010 г. по описа на РС гр. Добрич е образувано по искова молба, предявена от Г.С.Д.против В.С. Д. претенция за делба на съсобствено недвижимо имущество.

С влезли в сила решение № 20/05.06.2012 г. по гр. д. № 4275/2010 г. на ДРС, решение № 504/ 14.12.2012 г. по в. гр. д. № 548/2012 г. на ДОС и решение № 202/ 18.10.2013 г. по гр. д. № 2227/ 2013 г. на ВКС на РБ е била допусната делба на два недвижими имота, а именно 1. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***по кадастралната карта на гр. Добрич, представляващ апартамент със застроена площ 113 кв. м., състоящ се от три стаи, хол, ниша, тоалетна, баня и антре, находящ се в сграда с идентификатор ***, разположена в ПИ с идентификатор ***по кад. к. на града, заедно с изба № 4 в, с площ от 12 кв. м., таван № 5 в, с площ от 7 кв. м., ведно с 5, 144 % ид. ч. от общите части на сградата и 3, 082 % ид. ч. от отстъпеното право на строеж върху поземления имот, находящ се в гр. Добрич,ул. „***” № 1, вх. А, ет. 2, ап. 3,между Г.С.Д.а, Д.И.Д. и В.С.Ц. при квоти 1/6 ид. ч. за Г. Д.а, 4/6 ид. ч. общо за съпрузите Г. Д.а и ДV Д., придобити по време на брака им в режим на СИО, и 1/6 ид. ч. за ответника В.Ц.; 2. на сграда с идентификатор ***по кад. карта на с. О., общ. Балчик със застроена площ от 36 кв. м., ведно с отстъпеното право на строеж, в реализация на което е изградена, върху поземлен имот с идентификатор ***с площ от 512 кв. м. по скица /490 кв. м по договор/ по кад. к. на с. О., имот, находящ се в с. О., общ. Балчик, местността „***”, ул. „***” № 8,между Г.С.Д.и В.С.Ц. при квоти 1/2 ид. ч. за Г. Д.а и 1/2 ид. ч. за В.Ц..

С решение № 27, т. VІІ, стр. 34/ 19.06.2014 г. по гр. д. № 4275/2010 г. на Добричкия районен съд, потвърдено с решение № 440/ 09.12.2014 г. по в. гр. д. № 666/ 2014 г. на ДОС, недопуснато до касационно обжалване с определение № 281/ 15.06.2015 г. по гр. д. № 1593/ 2015 г. по описа на ВКС, I г. о., е била извършена делба посредством разпределение на недвижими имоти, като в дял на съделителите Г.С.Д.и Д.И.Д. е бил поставен апартамент в гр. Добрич, ул. „***”№ 1, вх. А, ет. 2, ап. 3, с площ 113 кв. м., представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***.7, състоящ се от три стаи, хол, ниша, тоалетна, баня и антре, находящ се в сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор 72624.623.578, с изба № 4, с площ 12 кв. м., таван № 5 в, с площ 7 кв. м., заедно с 5, 144% ид.ч от общите части на сградата и 3, 082% от отстъпеното право на строеж, респ. в дял на съделителя В.С.Ц. *** е поставена сграда с идентификатор ***с площ 36 кв. м. в с. О., общ. Балчик, построена въз основа на отстъпено право на строеж върху ПИ ***с площ от 512 кв. м. /по скица 490 кв. м./,като съделителите са осъдени да си заплатят взаимно суми за уравнение на дяловете и дължими разноски, както и ДТ по сметка на ДРС.

След влизане в сила на съдебните решения по извършването на делбата и след множеството подавани молби за допълване и поправка на очевидни фактически грешки в решенията, с молба, нар. „частна молба“, рег. № 8079/ 22.12.2015 г., адресирана до Апелативен съд гр. Варна, В.С.Ц. е атакувал въззивното решение № 440/ 09.12.2014 г., с което е било потвърдено първоинстанционното решение по допускането на делбата.

С разпореждане № 1745/ 29.12.2015 г. по в. гр. д. № 666/ 2014 г. на ДОС на молителя са били дадени указания да уточни характера на т. нар. „частна молба“ и да посочи дали се касае за молба по реда на чл. 303 от ГПК за отмяна на постановените в делбеното производство решения.

На 05.01.2016 г. В.С.Ц. депозирал молба, вх. № 30, с която е изразил становище за порочност на съдебните актове, доколкото делбата била допусната и извършена без документи, удостверяващи правото на собственост на Г.С.Д.а, без данъчна оценка на възложения му в дял имот. Изложени са оплаквания и във връзка с определената му за заплащане държавна такса по извършване на делбата в размер на 742 лв.

По тази молба Добричкият окръжен съд се произнесъл с разпореждане № 15/ 06.01.2017 г., с която на В.С.Ц. са били дадени повторни подробни указания да уточни дали т. нар. „частна молба“ и уточняващата я молба са насочени срещу конкретен съдебен акт, както и реда, по който се стреми да инициира съдебен контрол от горестоящи съдебни инстанции.

В.С.Ц. депозирал молба, рег. № 230/ 14.01.2016 г., с която се противопоставил на определянето на т. нар. „частна молба“ като „частна жалба“. Посочил е, че още в първото по делото заседание по гр. д. № 4275/ 2010 г. на ДРС се противопоставил на заявените от Г.С.Д.квоти. В тази връзка с молбата се настоява за намаляване разполагаемата и част на основание чл. 30 и чл. 31 от ЗН. Съдът знаел както номерата, така и датите на постановените съдебни актове. Поставяйки в негов дял незаконно построено бунгало в с. О., молителят е настоявал и на основание чл. 31 от ЗН за възстановяване на запазената му част от наследството.

С разпореждане от 19.01.2916 г. първоинстанционният съд указал на В.С.Ц. да уточни оплакванията си, като, ако настоява за отмяна на съдебни решения по чл. 303 от ГПК, да уточни същите.

В подадената от В.С.Ц. молба, рег. № 1651/ 29.01.2016 г. е посочено, че настоява за отмяна по реда на чл. 303 ал. 1 от ГПК на решението по извършване на делбата, тъй като такава фактически не била извършена. Отнето му било правото да възстанови наследствените си права по реда на чл. 69 от ГПК. Настоява въпросната молба да бъде присъединена към частната му жалба, рег. № 8079/ 22.12.2015 г. до Апелативен съд гр. Варна.

С разпореждане № 1356/ 03.02.2016 г. Районният съд върнал като нередовна т. нар. „частна молба“ за отмяна на решение № 27/ 19.06.2014 г. на ДРС и решение № 440/ 09.12.2014 г. на ДОС, като прекратява производството по молбата.

Против това разпореждане В.С.Ц. депозирал частна жалба, рег. № 2630/ 12.02.2016 г., до Окръжен съд гр. Добрич. Настоява, че по този начин е лишен от правосъдие. Настоявал е на основание чл. 30 ал. 2 и чл. 69 ал. 1 от ЗС за разделяне на наследствената маса съгласно чл. 31 и чл. 21 от ЗН. Били останали два наследствени имоти, които служели за привременно ползване.

Нови указания на съда за отстраняване нередовностите в жалба, рег. № 2630/ 12.02.2016 г., били дадени с разпореждане от 12.05.2016 г. Жалбоподателят следвало да изложи конкретно искане във връзка с разпореждане № 1356/ 03.02.2016 г.

С разпореждане № 6275/ 03.06.2016 г. Районният съд върнал жалба, рег. № 2630/ 12.02.2016 г. и прекратил производството по нея. В обстоятелствената и част е посочено, че В.С.Ц. е подал „касационна жалба“ , с която настоява за отмяна на влезлите в сила решения по делбеното производство.

Частният жалбоподател е депозирал отговор, рег. № 12263/ 04.07.2016 г., с което е посочил, че в изпълнение на поредното разпореждане сочи, че в цялото производство е настоявал за допускане и извършване на делбата на наследствената маса съобразно законовите квоти. Имотът, който му бил възложен в дял, подлежал на събаряне. По делото имало допълнително заключение на вещо лице, което не представлявало експертна оценка на отстъпено право на строеж и неправилно била приета без възражения от съда при разпределяне привременното ползване на имотите по реда на чл. 344 ал. 2 от ГПК.

С разпореждане от 19.07.2016 г. частна въззивна жалба, рег. № 11028/ 23.06.2016 г. била върната. Съдът указал, че продължава производството по молбата му за отмяна на влезлите в сила решения по извършването на делбата.

Частна жалба, рег. № 10532/ 15.06.2016 г. е била върната с разпореждане от 09.02.2017 г. /л. 225 от първоинстанционното производство/.

В.С.Ц. депозирал касационна жалба, вх. № 9329/ 07.05.2016 г., в която и на основание чл. 305 ал. 1 т. 2 от ГПК е настоявал да бъдат допуснати до касационно обжалване по реда на чл. 290 от ГПК посредством отмяна на влезлите в сила решения по извършването на делбата. Г.С.Д.депозирала отговор на така представената касационна жалба /л. 236, т. II от първоинстнационното производство/.

С разпореждане от 23.06.2016 г. Районният съд е постановил изпращане молбата за отмяна на решенията на ВКС по компетентност. В бланкетното определение липсва индивидуализация коя точно молба съдът намира, че следва да бъде изпратена за разглеждане.

С молба, рег. № 12196/ 13.07.2016 г., адресирана до ВКС, В.С.Ц. е настоявал за отмяна на влезлите в сила решения по допускане и по извършване на делбата на основание чл. 303 ал. 1 т. т. 2, 5 и 6 от ГПК. Не е била администрирана и изобщо не е била съобразена от Районния съд. Поставена е резолюция да се приложи към предходната молба за отмяна на решенията.

С разпореждане от 19.07.2016 г. Районният съд върнал частна жалба № 11028/ 23.06.2016 г., подадена от В.С. Ц., който от своя страна депозирал частна жалба, вх. № 12899/ 26.07.2016 г. Разпореждането за връщане е било потвърдено с определение № 786/ 17.11.2016 г. по в. ч. гр. д. № 579/ 2016 г. на ДОС. На 29.11.2016 г. същият депозирал молба № 7290, адресирана до ВКС на РБ, която е била администрираната като молба за отмяна по чл. 303 от ГПК. С разпореждане № 1454/ 30.11.2016 г. въззивният съд указал на молителя да отстрани нередовностите в частната касационна жалба, именована молба от 29.11.2016 г. В.С.Ц. представил отговор, рег. № 7438/ 06.12.2016 г., с който не успял да отстрани нередовностите в същата, поради което с разпореждане № 1520/ 13.12.2016 г. ДОС върнал касационната частна жалба, именована молба, вх. № 7290/ 29.11.2016 г.

Независимо, че е била върната от въззивния съд по в. ч. гр. д. № 579/ 2016 г., молба, вх. № 7290/ 29.11.2016 г. е била оставена без движение като нередовна с разпореждане от 09.02.2017 г. от Районен съд гр. Добрич по гр.д . № 4275/ 2010 г., като на В.С.Ц. било указано да посочи основанието по чл. 303 ал. 1 т.т. 1 – 7 от ГПК, като изложи конкретни обстоятелства, формулира ясен петитум и представи писмени доказателства. По това разпореждане той представил отговор, рег. № 2959/ 20.02.2017 г. , с който според Районния съд не отстранил нередовностите в молбата за отмяна, поради което я е върнал с определение № 352/ 27.02.2017 г. Частната жалба против това връщане, с вх. № 3953/ 07.03.2017 г., е била оставена без движение като нередовна с разпореждане от 08.03.2017 г. и поради неотстраняване в срок нередовностите в същата с опровержение с вх. № 4699/ 17.03.2017 г., е била върната с разпореждане от 20.03.2017 г. Това разпореждане е било атакувано с частна жалба, вх. № 5577/ 31.03.2017 г., която с разпореждане от същата дата е била оставена без движение с указания да се уточни кой съдебен акт се обжалва и изложи ясни и точни доводи за обжалването му. В изпълнение на указанията му В.С.Ц. представител „отговор“, рег. № 6353/ 13.04.2017 г., в който конкретизирал оплакванията си от разпореждането от 31.03.2017 г., във връзка с липсата на равнопоставеност между страните, незачитане върховенството на закона при постановяването на необжалваеми съдебни актове, непридвижване до ВКС на множеството подадени молби за отмяна и т. н.

С разпореждането от 20.04.2017 г. Районният съд върнал частната жалба, вх. № 5577/ 31.03.2017 г., тъй като с нея не се сочел съдебния акт, който се обжалва, не отстранил нередовностите в първоначалната частна жалба, злоупотребил с процесуални права и засипвал съда с многобройни молби и жалби, които били израз на личната неудовлетвореност на страната, въвеждане на общи оплаквания без конкретни доводи за пороците, от които страдат конкретните съдебни актове.

Срещу това разпореждане В.С.Ц. депозирал частната жалба, рег. № 7059/ 27.04.2017 г., която е предмет на разглеждане на настоящото съдебно производство.

Въззивният съд я намира за процесуално допустима и по същество за основателна, тъй като, независимо, че изложените в нея оплаквания са насочени не срещу конкретното разпореждане от 20.04.2017 г., а срещу цялото съдебно производство по делбата, включително по отношение влезлите в сила решения по допускането и извършването и, в производството по частно обжалване не се прилагат правилата на въззивното производсттво. В частната жалба от 31.03.2017г. В.С.Ц. е посочил акта, който атакува и е изложил оплакванията си, внесъл е необходимата държавна такса, следователна тази частна жалба не е следвало да бъде върната. В този смисъл подадената въззивна частна жалба е основателна и следва да бъде уважена.

Първоинстанционният съд следва да съобрази, че са подадени молби за отмяна по чл. 303 от ГПК, които подлежат на администриране за ВКС.

Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че частната жалба, инициирала настоящото производство, е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 278 от ГПК, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ разпореждане от 20. 04. 2017 г. по гр. д. № 4275/ 2010 г. по описа на ДРС, с което е била върната като нередовна частна въззивна жалба, вх. № 5577/ 31.03.2017 г. против разпореждане от 20.03.2017 г., подадена от В.С.Ц. против определение № 352/ 27.02.2017 г., с което е върната молбата му за отмяна на влязло в сила решение за делба, и ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.