О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

   1039            , гр. Добрич, 22.11.2017 г.

 

         ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание, проведено на двадесет и втори ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА Д.

                                                         ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

                                                                            ЕЛИЦА СТОЯНОВА

 

         Съдебното производство е образувано по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба, вх. № 18323/ 30.10.2017 г., подадена от процесуалния представител на ответника Г.М.Г. ***, с ЕГН **********, против решение № 948/ 19.10.2017 г., постановено по гр.д . № 1199/ 2017 г. по описа на РС гр. Добрич в частта му, с която в полза на ищцата В.С.Г. ***, ж. к. „Балик“ бл. 28 вх. Б ет. 2 ап. 5, с ЕГН **********, е било предоставено ползването на семейното жилище. Съобразно изложените в жалбата оплаквания, в решението било допусната противоречие между обстоятелствена и диспозитивна част на решението относно описанието на семейното жилище, посочено е това на ответника, а не на ищцата. Настоява се за отмяна на решението.

         В тази и част въззивната жалба представлява молба за отстраняване на допусната от първоинстанционния съд очевидна фактическа грешка, изразяваща се в противоречие относно адреса и описанието на семейното жилище, чието ползване се предоставя на единия от съпрузите между обстоятелствената и резолютивната част на решението. Това налага прекратяване на въззивното производство и връщане на Районния съд за провеждане на процедурата по чл. 247 от ГПК.

         При връщането на делото първоинстанционния съд следва да съобрази редовността на подадената въззивна жалба и съответствието и с разпоредбата на чл. 261 т. 4 от ГПК. Съгласно чл. 18 от ТДТССГПК, за въззивното разглеждане на делото се събира половината от таксата, събрана от първоинстанционния съд за всеки конкретен иск. Съгласно чл. 6 от ТДТССГПК, по молба за развод се събира такса, както следва: т. 1. при завеждане на исковата молба - 25 лв.; т. 2. при решаване на делото - до 50 лв., но не по-малко от 20 лв. В конкретния случай съдът е събрал допълнителна държавна такса в размер на 40 лв. с решението за иска за развод, но не и за произнасянето по кумулативно предявените искове, един от които е този за предоставяне ползването на семейното жилище и по всеки от които /за  предоставяне на родителски права, за издръжка, за семейно жилище, за фамилното име на съпруга/ съпругата/ искове се събира държавна такса съобразно чл. 1 от Тарифата. Такава държавна такса не е събрана от Районния съд с решението. Внесената от въззивника държавна такса в размер на 12. 50 лв. е недостатъчна, тъй като е в размер, по – нисък от предвидения в Тарифата за ДТССГПК. Това налага самостоятелно основание за прекратяване на въззивното производство и връщане на делото на първоинстанционния съд за проверка по чл. 262 от ГПК.

         Водим от горното, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

         ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. д. № 527/ 2017 г. по описа на Окръжен съд гр. Добрич и ВРЪЩА същото на РС гр. Добрич за провеждане процедура по поправка на очевидна фактическа грешка и по проверка редовността на жалбата по чл. 262 ал. 1, вр. чл. чл. 261 т. 4 от ГПК, след приключването на които процедури делото незабавно да се върне на Окръжен съд гр. Добрич за разглеждане на подадената въззивна жалба, вх. № 18323/ 30.10.2017 г.

         Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                                                                         2.