Р Е
Ш Е Н
И Е
№85, 02.11.2017г.; гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият
окръжен съд, наказателно отделение
На трети октомври две хиляди и седемнадесета
година
В публично заседание в следния състав:
Председател Петър Монев
Членове: Деница Петрова
Милена
Хараламбиева
Секретар
Елица Александрова
като разгледа докладваното от съдия Д.Петрова в.н.ч.х.д. № 278 по
описа за 2017 година, за да се произнесе
съобрази следното:
С присъда №53/10.07.2017г. по н.ч.х.д.№1163/2016г.
Добричкият районен съд е признал подсъдимата К.А.Ч. за невиновна в това, че на 22.05.2015г. гр.
Добрич в жалба до Началник ІІ РУ МВР публично е разпространила позорно
обстоятелство,че „всъщност краде” за К.А.К. с ЕГН **********-престъпление по
чл. 148 ал. 2 вр. ал.1 т.2 и т.3 вр. чл.147 ал.1 от НК,като на осн. чл.304 от
НПК я оправдал по повдигнатото обвинение . С присъдата е
отхвърлен предявения граждански иск от частния тъжител срещу подсъдимата за
сумата от 5000лв.и в тежест на частния тъжител са възложени сторените от
подсъдимата разноски.
Срещу така постановената присъда е
постъпила жалба от повереника на частния тъжител . С жалбата се сочи, че по отношение на тъжителя е налице отказ на
съдебните инстанции да работят ,доколкото първоначално била подадена тъжба,
впоследствие съдът бил приел, че престъплението е от общ характер и го изпратил
на прокуратурата, прокуратурата казала, че няма престъпление, подали били нова
тъжба, а съдът оправдал подсъдимата. Изтъква се ,че от събраните доказателства
безспорно се доказвало инкриминираните на подсъдимата деяния, доказана била
вината й.Заявеното искане е за осъждане на подсъдимата по повдигнатото
обвинение, уважаване на гражданския иск и присъждане на разноските.
В съдебно заседание жалбата се
поддържа от повереника на частния тъжител на основанията посочени в същата.Пледира
за признаване подсъдимата за виновна, налагане на съответно наказание ,уважаване
на гражданския иск и присъждане на сторените разноски.
Защитникът на подсъдимата пледира
за потвърждаване на присъдата
На дадената последна дума
подсъдимата заяви, че е съгласна с решението на районния съд, не се чувства
виновна, че подала жалба , майка й й се
обадила и й казала какво става и тя тогава е пуснала жалбата.
Добричкият Окръжен съд, като
прецени жалбата, взе предвид становищата на страните в съдебно заседание, и
след цялостна проверка на присъдата съгласно чл.313 и чл.314 от НПК намира за
установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена
в срок.
По същество съдът намира следното:
Фактическата обстановка е
безспорно установена по делото и следната:
Подсъдимата К.Ч. и частния
тъжител К.К. са брат и сестра. Помежду им /съответно и със съделители майка им
и съпругът на подсъдимата/ било водено гражданско дело за делба на съсобствен
недвижим имот, находящ се в с.Б., ведно с постройките в същия. С решение по
гр.дело №5710/2011г. на ДРС, потвърдено с решение от 17.11.2014г. по
в.гр.д.№417/2014г. на ДОС делбения имот /съсобственото дворно място в с.Б. и
постройките в него/ бил изнесен на публична продан.
На 25.05.2015г. подсъдимата К.Ч.
подала жалба във ІІ-РУ на МВР-Д., в която посочила, че от горепосочения
недвижим имот, който бил в процес на изнасяне на публична продан, но решението
било обжалвано пред ВКС от брат й К.К.,
последният тихомълком изнася вещи и всъщност краде ,както и конкретно, че
вечерта на 25.05.2015г. заедно със семейството си брат й изнесъл тухли, греди и
други неща.
За станалото на 25.05.2015г. / а
именно, че частния тъжител изнася определени вещи от имота/ на подсъдимата се
обадила майка им, която също била в обтегнати отношения със сина си и във
връзка с казаното от майка й подсъдимата подала процесната жалба.
В процесния имот имало различни
вещи, собственост на съсобствениците, включително тухли, принадлежащи на
частния тъжител и тръби, собственост на св.Атанас Станев, като на въпросната
дата частния тъжител изнесъл именно тези тухли и тръби / последните с
разрешение на св.С./ от имота.
По подадената жалба било
образувано д.п.№533/2015г. по описа на Второ РУ Добрич за извършено
престъпление по чл.323 ал.1 от НК, което с Постановление от 20.04.2016г. на ДРП
било прекратено на осн. чл.24 ал.1 т.1 от НК.
На 30.11.2015г. частния тъжител К.К.
***,по която било образувано НЧХД №1557/2015г. по описа на РС Добрич,като
тъжбата е с идентично съдържание с тази по настоящото производство.С протоколно
определение от 12.05.2016г. съдът е прекратил съдебното производство по делото,
считайки,че са налице данни за престъпление по чл.286 ал.1 от НК и е изпратил делото на ДРП по компетентност. С
Постановление от 28.06.2016г. на зам. районен прокурор при ДРП било отказано да
се образува досъдебно производство.Постановлението на ДРП е обжалвано и отказът
е потвърден с Постановление на ОП Добрич от 21.07.2016г., последното потвърдено
с Постановление от 08.08.2016г.на АП Варна.
Поради липсата на правна
възможност за възобновяване на производството по НЧХД №1557/2015г. по описа на
ДРС,от частния тъжител била подадена нова тъжба срещу подсъдимата, по която
било образувано настоящото наказателно производство.
В настоящата тъжба, в съответствие с
първоначално подадената такава се сочи, че с подадената жалба от подсъдимата К.Ч.
*** същата посочила неверни факти относно собствеността на вещите и приписала
престъпление на частния тъжител.
Очевидно, че така повдигнатото
обвинение в частната тъжба не е било достатъчно конкретизирано и е неясно, доколкото
изобщо не е посочено , кое именно изявление / кои посочени фактическа
обстоятелства/ в жалбата на подсъдимата до ІІ-РУ на МВР-Добрич според тъжителя
са с клеветническо съдържание. Защото е важно именно очертаването на
фактическите обстоятелства, изявленията, с които според тъжителя подсъдимата е
изнесла неверни позорящи обстоятелства и/или му е приписала престъпление. С
така неясното обвинение защитата на подсъдимата е била сериозно затруднена, още
повече и с дадената квалификация на деянието в разпореждането на съда за даване
ход на тъжбата- квалифицирано по чл.148 ал.2 вр. ал.1 т.2 и т.3 от във вр. с
чл.147 ал.1 от НК, като е видно, че изобщо не е имало обвинение по чл.148 ал.2
т.3 от НК / а и посочената т.3 е очевидно неотносима към процесния казус/.
Изследвайки съдържанието на
цялата жалба е видно, че подсъдимата е сезирала органите на полицията с
твърдения, че брат й изнася определени вещи от съсобствения недвижим имот, по
отношение на който е налице висящо производство за делба / последното обстоятелство
е визирано и в самата жалба/, считайки че това е нередно и заявявайки на едно
място в жалбата становището си, че той всъщност краде, докато имотът е в процес
на изнасяне на публична продан. Безспорно е установено по делото, че повод за
подаване на жалбата е обаждане до подсъдимата от майка й / живуща по това време
в спорния имот в с.Б./ за обстоятелството, че частния тъжител изнася определени
вещи. Че действително се изнесени вещи от частния тъжител– тухли ,тръби
безспорно се установява от събраните гласни доказателства- показанията на св.С.,
св.А., св.Д.. Подавайки жалбата подсъдимата всъщност е сигнализирала за
действия, които според нея са нередни, действала е със субективната увереност,
че е нередно да се изнасят вещи от съсобствения имот от един от
съсобствениците, докато е висящо делото за делба. Подсъдимата е сигнализирала
за станали й известни факти с цел предизвикване на проверка от компетентните
органи, убедена, че действията по изнасяне на вещи от съсобствен имот, докато е
висящо делото за делба са неправомерни, поради което и не е действала с умисъл
за оклеветяване на тъжителя. Допълнително следва да се посочи и че при
положение, че след като прокуратурата е извършила проверка и с постановление е
отказала образуване на наказателно производство за престъпление по чл.286 срещу
подсъдимата тъй като липсва умисъл за набеждаване се изключва престъплението
клевета при същите факти и обстоятелства за които е извършена. /вж. в този смисъл Решение № 418 от 12.11.2009 г. на ВКС по н. д. № 459/2009 г., III н. о./ Тук следва да се посочи, че видно от
постановленията на ОП-Добрич и Апелативна прокуратура-Варна отказът за
образуване на наказателно производство за престъпление по чл.286 от НК срещу
подсъдимата е именно на това основание-липса на умисъл за набедяване, а не
защото деянието е от частен характер, напротив прието е изрично, че жалбата е
депозирана пред надлежен орган на властта.
Фактът,
че при извършената проверка по жалбата на подсъдимата се е оказало, че
изнесените движими вещи от имота от частния тъжител са негова лична собственост, което е било и
основание за прекратяване на образуваното по жалбата на подсъдимата наказателно
производство, не означава, че подсъдимата съзнателно, знаейки, че частният
тъжител изнася лични вещи му е приписала престъпление и/ или изнесла неистински
позорящи обстоятелства относно него. Видно от жалбата на подсъдимата същата не
е посочила чия собственост са вещите, които частния тъжител е изнесъл, очевидно
считайки за нередно самото изнасяне на такива вещи, докато е висящо делото за
делба. Тя не е посочила неверни факти относно собствеността на вещите – никъде
не е визирала чия собственост са , а е съобщила факти, предадени й по телефона
от нейната майка, понастоящем покойница, които факти не са неистински
–действително частния тъжител е изнесъл определени вещи / друг е въпросът, че
те са се оказали негова лична собственост/, считайки това за нередно. Видно от
разпитания св.Д.-кмет на с.Б. приживе майката на подсъдимата и частния тъжител
му се е оплакала, че частния тъжител изнася вещи от имота, че руши стени и
т.н., като свидетелят лично е видял съборена постройка /л.64-65 от н.ч.х.д./,
все обстоятелства, посочени в жалбата на подсъдимата, в които обстоятелства при
положение, че са били предадени от майка й, подсъдимата не е имала основание да
се съмнява. Още повече, че видно от показанията на св.А. / съпруга на частния
тъжител/ в имота преди е имало тухли и
тръби собственост на всички съсобственици, както и тръби на св.Станев, като
свидетелката посочва, че съсобствените тухли и тръби били вложени в постройка и
така останали тухли, закупени лично от частния тъжител и тръбите на св.С., а
св.Ч. / съпруг на подсъдимата/ визира, че тухлите били съсобствени, вложени в
постройка, която била съборена, както и част от тръбите, т.е очевидно самите
съсобственици са имали противоположни виждания относно това кой има право на
тези вещи. Считайки, че е нередно да се изнасят вещи от имота, докато е в
процес на делба, подсъдимата е депозирала процесната жалба, отразявайки в нея
обстоятелства, за които е била субективно уверена, че са истински и
реализирайки конституционното си право на жалба. Предвид изложеното крайните
изводи на първата инстанция за изцяло оправдаване на подсъдимата се споделят.
Посочените
по-горе процесуални нарушения / досежно неясно повдигнатото частно обвинение и
погрешната квалификация и по т.3 на чл.148 ал.1 във вр. с ал.2 от НК / са
нарушили единствено правата на подсъдимата и не могат да обусловят отмяна на
присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, доколкото с постановената
оправдателна присъда на практика в най-пълна степен са защитени правата й.
Правилно
е отхвърлена и гражданскоправната претенция. Подавайки процесната жалба
подсъдимата е била убедена, че изнесените в жалбата факти отговарят на
действителността. Тъй като не е налице противоправно поведение от страна на подсъдимата и
вина / и под формата на умисъл, и под формата на небрежност,/, то е изключена и деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД. Съществуващото у подсъдимата
убеждение за верността на отразените от нея в жалбата й факти изключва
задължението й да предвиди опозоряването на тъжителя – т.е. не е налице и
небрежност като възможна форма на субективната страна на деликта.
Процесуални
нарушения, които да накърняват правата на частния тъжител не се констатират от
въззивната инстанция, поради което и с оглед изложеното присъдата следва да
бъде потвърдена.
Водим от горното и на основание
чл.338 от НПК Добричкият окръжен
съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
присъда №53/10.07.2017г. по
н.ч.х.д.№1163/2016г. на Добричкият районен съд.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.