Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№85, 02.11.2017г.; гр.Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 Добричкият окръжен съд,  наказателно отделение

 На трети октомври две хиляди и седемнадесета година

 В публично заседание в следния състав:

                                                                 Председател  Петър Монев

Членове: Деница Петрова

            Милена Хараламбиева

Секретар  Елица Александрова

като разгледа докладваното от  съдия Д.Петрова  в.н.ч.х.д. № 278 по описа за  2017 година, за да се произнесе съобрази следното:

 

 С присъда №53/10.07.2017г. по н.ч.х.д.№1163/2016г. Добричкият районен съд е признал подсъдимата К.А.Ч.  за невиновна в това, че на 22.05.2015г. гр. Добрич в жалба до Началник ІІ РУ МВР публично е разпространила позорно обстоятелство,че „всъщност краде” за К.А.К. с ЕГН **********-престъпление по чл. 148 ал. 2 вр. ал.1 т.2 и т.3 вр. чл.147 ал.1 от НК,като на осн. чл.304 от НПК я оправдал по повдигнатото обвинение . С присъдата е отхвърлен предявения граждански иск от частния тъжител срещу подсъдимата за сумата от 5000лв.и в тежест на частния тъжител са възложени сторените от подсъдимата разноски.

Срещу така постановената присъда е постъпила жалба от повереника на частния тъжител . С жалбата се сочи,  че по отношение на тъжителя е налице отказ на съдебните инстанции да работят ,доколкото първоначално била подадена тъжба, впоследствие съдът бил приел, че престъплението е от общ характер и го изпратил на прокуратурата, прокуратурата казала, че няма престъпление, подали били нова тъжба, а съдът оправдал подсъдимата. Изтъква се ,че от събраните доказателства безспорно се доказвало инкриминираните на подсъдимата деяния, доказана била вината й.Заявеното искане е за осъждане на подсъдимата по повдигнатото обвинение, уважаване на гражданския иск и присъждане на разноските.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от повереника на частния тъжител на основанията посочени в същата.Пледира за признаване подсъдимата за виновна, налагане на съответно наказание ,уважаване на гражданския иск и присъждане на сторените разноски.

Защитникът на подсъдимата пледира за потвърждаване на присъдата

На дадената последна дума подсъдимата заяви, че е съгласна с решението на районния съд, не се чувства виновна, че подала жалба , майка й  й се обадила и й казала какво става и тя тогава е пуснала жалбата.

Добричкият Окръжен съд, като прецени жалбата, взе предвид становищата на страните в съдебно заседание, и след цялостна проверка на присъдата съгласно чл.313 и чл.314 от НПК намира за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срок.

По същество съдът намира следното:

Фактическата обстановка е безспорно установена по делото и следната:

Подсъдимата К.Ч. и частния тъжител К.К. са брат и сестра. Помежду им /съответно и със съделители майка им и съпругът на подсъдимата/ било водено гражданско дело за делба на съсобствен недвижим имот, находящ се в с.Б., ведно с постройките в същия. С решение по гр.дело №5710/2011г. на ДРС, потвърдено с решение от 17.11.2014г. по в.гр.д.№417/2014г. на ДОС делбения имот /съсобственото дворно място в с.Б. и постройките в него/ бил изнесен на публична продан.

На 25.05.2015г. подсъдимата К.Ч. подала жалба във ІІ-РУ на МВР-Д., в която посочила, че от горепосочения недвижим имот, който бил в процес на изнасяне на публична продан, но решението било обжалвано пред ВКС от брат й  К.К., последният тихомълком изнася вещи и всъщност краде ,както и конкретно, че вечерта на 25.05.2015г. заедно със семейството си брат й изнесъл тухли, греди и други неща.

За станалото на 25.05.2015г. / а именно, че частния тъжител изнася определени вещи от имота/ на подсъдимата се обадила майка им, която също била в обтегнати отношения със сина си и във връзка с казаното от майка й подсъдимата подала процесната жалба.

В процесния имот имало различни вещи, собственост на съсобствениците, включително тухли, принадлежащи на частния тъжител и тръби, собственост на св.Атанас Станев, като на въпросната дата частния тъжител изнесъл именно тези тухли и тръби / последните с разрешение на св.С./  от имота.

По подадената жалба било образувано д.п.№533/2015г. по описа на Второ РУ Добрич за извършено престъпление по чл.323 ал.1 от НК, което с Постановление от 20.04.2016г. на ДРП било прекратено на осн. чл.24 ал.1 т.1 от НК.

На 30.11.2015г. частния тъжител К.К. ***,по която било образувано НЧХД №1557/2015г. по описа на РС Добрич,като тъжбата е с идентично съдържание с тази по настоящото производство.С протоколно определение от 12.05.2016г. съдът е прекратил съдебното производство по делото, считайки,че са налице данни за престъпление по чл.286 ал.1 от НК  и е изпратил делото на ДРП по компетентност. С Постановление от 28.06.2016г. на зам. районен прокурор при ДРП било отказано да се образува досъдебно производство.Постановлението на ДРП е обжалвано и отказът е потвърден с Постановление на ОП Добрич от 21.07.2016г., последното потвърдено с Постановление от 08.08.2016г.на АП Варна.

Поради липсата на правна възможност за възобновяване на производството по НЧХД №1557/2015г. по описа на ДРС,от частния тъжител била подадена нова тъжба срещу подсъдимата, по която било образувано настоящото наказателно производство.

 В настоящата тъжба, в съответствие с първоначално подадената такава се сочи, че с подадената жалба от подсъдимата К.Ч. *** същата посочила неверни факти  относно собствеността на вещите и приписала престъпление на частния тъжител.

Очевидно, че така повдигнатото обвинение в частната тъжба не е било достатъчно конкретизирано и е неясно, доколкото изобщо не е посочено , кое именно изявление / кои посочени фактическа обстоятелства/ в жалбата на подсъдимата до ІІ-РУ на МВР-Добрич според тъжителя са с клеветническо съдържание. Защото е важно именно очертаването на фактическите обстоятелства, изявленията, с които според тъжителя подсъдимата е изнесла неверни позорящи обстоятелства и/или му е приписала престъпление. С така неясното обвинение защитата на подсъдимата е била сериозно затруднена, още повече и с дадената квалификация на деянието в разпореждането на съда за даване ход на тъжбата- квалифицирано по чл.148 ал.2 вр. ал.1 т.2 и т.3 от във вр. с чл.147 ал.1 от НК, като е видно, че изобщо не е имало обвинение по чл.148 ал.2 т.3 от НК / а и посочената т.3 е очевидно неотносима към процесния казус/.

Изследвайки съдържанието на цялата жалба е видно, че подсъдимата е сезирала органите на полицията с твърдения, че брат й изнася определени вещи от съсобствения недвижим имот, по отношение на който е налице висящо производство за делба / последното обстоятелство е визирано и в самата жалба/, считайки че това е нередно и заявявайки на едно място в жалбата становището си, че той всъщност краде, докато имотът е в процес на изнасяне на публична продан. Безспорно е установено по делото, че повод за подаване на жалбата е обаждане до подсъдимата от майка й / живуща по това време в спорния имот в с.Б./ за обстоятелството, че частния тъжител изнася определени вещи. Че действително се изнесени вещи от частния тъжител– тухли ,тръби безспорно се установява от събраните гласни доказателства- показанията на св.С., св.А., св.Д.. Подавайки жалбата подсъдимата всъщност е сигнализирала за действия, които според нея са нередни, действала е със субективната увереност, че е нередно да се изнасят вещи от съсобствения имот от един от съсобствениците, докато е висящо делото за делба. Подсъдимата е сигнализирала за станали й известни факти с цел предизвикване на проверка от компетентните органи, убедена, че действията по изнасяне на вещи от съсобствен имот, докато е висящо делото за делба са неправомерни, поради което и не е действала с умисъл за оклеветяване на тъжителя. Допълнително следва да се посочи и че при положение, че след като прокуратурата е извършила проверка и с постановление е отказала образуване на наказателно производство за престъпление по чл.286 срещу подсъдимата тъй като липсва умисъл за набеждаване се изключва престъплението клевета при същите факти и обстоятелства за които е извършена. /вж. в този смисъл Решение № 418 от 12.11.2009 г. на ВКС по н. д. № 459/2009 г., III н. о./  Тук следва да се посочи, че видно от постановленията на ОП-Добрич и Апелативна прокуратура-Варна отказът за образуване на наказателно производство за престъпление по чл.286 от НК срещу подсъдимата е именно на това основание-липса на умисъл за набедяване, а не защото деянието е от частен характер, напротив прието е изрично, че жалбата е депозирана пред надлежен орган на властта.

Фактът, че при извършената проверка по жалбата на подсъдимата се е оказало, че изнесените движими вещи от имота от частния тъжител  са негова лична собственост, което е било и основание за прекратяване на образуваното по жалбата на подсъдимата наказателно производство, не означава, че подсъдимата съзнателно, знаейки, че частният тъжител изнася лични вещи му е приписала престъпление и/ или изнесла неистински позорящи обстоятелства относно него. Видно от жалбата на подсъдимата същата не е посочила чия собственост са вещите, които частния тъжител е изнесъл, очевидно считайки за нередно самото изнасяне на такива вещи, докато е висящо делото за делба. Тя не е посочила неверни факти относно собствеността на вещите – никъде не е визирала чия собственост са , а е съобщила факти, предадени й по телефона от нейната майка, понастоящем покойница, които факти не са неистински –действително частния тъжител е изнесъл определени вещи / друг е въпросът, че те са се оказали негова лична собственост/, считайки това за нередно. Видно от разпитания св.Д.-кмет на с.Б. приживе майката на подсъдимата и частния тъжител му се е оплакала, че частния тъжител изнася вещи от имота, че руши стени и т.н., като свидетелят лично е видял съборена постройка /л.64-65 от н.ч.х.д./, все обстоятелства, посочени в жалбата на подсъдимата, в които обстоятелства при положение, че са били предадени от майка й, подсъдимата не е имала основание да се съмнява. Още повече, че видно от показанията на св.А. / съпруга на частния тъжител/  в имота преди е имало тухли и тръби собственост на всички съсобственици, както и тръби на св.Станев, като свидетелката посочва, че съсобствените тухли и тръби били вложени в постройка и така останали тухли, закупени лично от частния тъжител и тръбите на св.С., а св.Ч. / съпруг на подсъдимата/ визира, че тухлите били съсобствени, вложени в постройка, която била съборена, както и част от тръбите, т.е очевидно самите съсобственици са имали противоположни виждания относно това кой има право на тези вещи. Считайки, че е нередно да се изнасят вещи от имота, докато е в процес на делба, подсъдимата е депозирала процесната жалба, отразявайки в нея обстоятелства, за които е била субективно уверена, че са истински и реализирайки конституционното си право на жалба. Предвид изложеното крайните изводи на първата инстанция за изцяло оправдаване на подсъдимата се споделят.

Посочените по-горе процесуални нарушения / досежно неясно повдигнатото частно обвинение и погрешната квалификация и по т.3 на чл.148 ал.1 във вр. с ал.2 от НК / са нарушили единствено правата на подсъдимата и не могат да обусловят отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, доколкото с постановената оправдателна присъда на практика в най-пълна степен са защитени правата й.

Правилно е отхвърлена и гражданскоправната претенция. Подавайки процесната жалба подсъдимата е била убедена, че изнесените в жалбата факти отговарят на действителността.  Тъй като не е налице противоправно поведение от страна на подсъдимата и вина / и под формата на умисъл, и под формата на небрежност,/, то е изключена и деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД. Съществуващото у подсъдимата убеждение за верността на отразените от нея в жалбата й факти изключва задължението й да предвиди опозоряването на тъжителя – т.е. не е налице и небрежност като възможна форма на субективната страна на деликта.

Процесуални нарушения, които да накърняват правата на частния тъжител не се констатират от въззивната инстанция, поради което и с оглед изложеното присъдата следва да бъде потвърдена.

Водим от горното и на основание чл.338 от НПК  Добричкият окръжен съд 

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                           

Р   Е   Ш   И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА присъда №53/10.07.2017г. по н.ч.х.д.№1163/2016г. на Добричкият районен съд.

            Решението не подлежи на обжалване.

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                                                                                                                                                                   

           2.