Н Е П
Р И С Ъ С
Т В Е Н О
Р Е Ш
Е Н И Е
№ 197
гр. Добрич, 28.11.2017 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито заседание на втори ноември две хиляди и седемнадесета година в
състав: СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ при секретар
БИЛСЕР МЕХМЕДОВА – ЮСУФ разгледа т. д. № 116/2015 г. по описа на Д.кия окръжен съд и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Търговско дело №
116/2015 г. по описа на Д.кия окръжен съд е образувано по искова молба, рег.
вх. № **/25.05.2015 г. на регистратурата на Д.кия районен съд,с дата на
пощенското клеймо 22.05.2015 г., на „Ю.Б.“ АД гр. С., с която при условията на обективно и
субективно съединяване срещу едноличен търговец М.И.Ц. с фирма ЕТ „О. – М.Ц.“
със седалище и адрес на управление гр. Д., ул. „Н.“ № * и И.К.Ц. със наст. и
пост. адрес ***, са предявени следните искове:
Иск за солидарното плащане на сумата от 305 936.43 швейцарски франка, представляваща неплатена
главница по договор за банков кредит – продукт Бизнес помещения № **г., ведно със законната лихва върху
главницата, начиная от датата на предявяване на иска до окончателното й
изплащане, претендиран на осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ.
Иск за солидарното плащане на сумата от 70 589.20 шв.
франка, представляваща договорна лихва
по договор за банков кредит – продукт Бизнес помещения № **г. за периода 21.11.2011 г. – 12.05.2015
г., претендиран на осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ.
Иск за солидарното плащане на сумата от 959.88 шв. франка,
представляваща такса по договор за банков кредит – продукт Бизнес
помещения № **г. за периода 24.02.2014
г. – 12.05.2015 г., претендиран на осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430,
ал. 1 ТЗ.
Иск за солидарното плащане на сумата 504.11 лв.,
представляваща разноски по договор за банков кредит – продукт Бизнес
помещения № **г., претендиран на осн.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ.
В петитума на исковата молба се съдържа искане за
присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът едноличен търговец М.И.Ц. с фирма ЕТ „О. – М.Ц.“***,
призован по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК не изразява становище по предявените
искови претенции.
Ответникът И.К.Ц., чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6
ГПК особен представител оспорва исковите претенции по основание и размер.
Ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение по
отношение на ответника едноличен търговец М.И.Ц. с фирма ЕТ „О. – М.Ц.“***.
Ответниците
по делото ЕТ „О. – М.Ц.“ и И.К.Ц. имат качество на обикновени другари в
настоящия процес.
Обикновеното
другарство е налице, когато делата на другарите не са идентични, така че могат
да бъдат решени съобразно различното материалноправно положение. Съгласно чл.
216, ал. 1 ГПК при обикновеното
другарство „всеки от другарите действа самостоятелно; неговите процесуални
действия или бездействия нито ползват, нито вредят останалите.“
Per argumentum a
contrario от чл. 216, ал. 2 ГПК, искането за постановяване на
неприсъствено решение по чл. 238 ГПК може да се предяви и само спрямо някой от
другарите.
В разглеждания
случай са налице предпоставките на чл. 239, ал. 1 ГПК за постановяване на
неприсъствено решение по отношение на ответника ЕТ „О. – М.Ц.“.
Ответникът
не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се е явил в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие – чл. 238, ал. 1 ГПК.
На
страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и от неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно основателен с
оглед посочените в исковата молба обстоятелства – чл. 239, ал. 1 ГПК.
Искът е
вероятно основателен, когато от представените от ищеца до този момент
доказателствени средства може да се направи изводът, че претендираното право
вероятно съществува, т. е. доказването е непълно и степента на вероятност за
основателност на иска е над петдесет процента.
В
процесния казус, исковите претенции срещу ответника ЕТ „О. – М.Ц.“ с оглед
доказателствата по делото са вероятно основателни. Б. притежава вземания в размер на исковите
суми срещу главния длъжник ЕТ „О. – М.Ц.“,
представляващи неплатени главници, лихви, неустойки и разноски, произтичащи от
сключения между „Б. Р. С.“ АД в качеството й на цедент и „Ю.Б.“ АД в качеството й на цесионер договор за прехвърляне на вземания от 17.06.2014
г.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски по делото в размер на 44 846.00 лв.
и адвокатско възнаграждение в размер на 21 617.96 лв. с оглед представения
по делото списък по чл. 80 ГПК.
С оглед
изложените съображения, Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА едноличен търговец М.И.Ц. ЕГН ********** с фирма ЕТ „О. – М.Ц.“ със седалище и адрес
на управление гр. Д., ул. „Н.“ № *, ЕИК **
да заплати на „Ю.Б.” АД гр. С., район В., О.п. № ***, съд. адрес ***,
адв. С. З., следните суми: 305 936.43 швейцарски
франка, представляваща неплатена главница по договор за банков кредит –
продукт Бизнес помещения № **г., ведно
със законната лихва върху главницата, начиная от датата на предявяване на иска
до окончателното й изплащане; 70 589.20
шв. франка, представляваща договорна лихва
по договор за банков кредит – продукт Бизнес помещения № **г. за периода 21.11.2011 г. – 12.05.2015
г., 959.88 шв. франка,
представляваща такса по договор за банков кредит – продукт Бизнес
помещения № **г. за периода 24.02.2014
г. – 12.05.2015 г., 504.11 лв.,
представляваща разноски по договор за банков кредит – продукт Бизнес
помещения № **г., разноски по делото в
размер на 44 846.00 лв. и
адвокатско възнаграждение в размер на 21 617.96
лв.
РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.
СЪДИЯ: