Р Е Ш Е Н И Е № 189

В ИМЕТО НА НАРОДА

гр.Добрич 16.11.2017 г.

ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД...... ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ открито заседание на двадесети октомври

през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т.Стоева

ЧЛЕНОВЕ:

при секретаря …НЕЛИ БЪЧВАРОВА………........................ и в присъствието на прокурора......................................................................като разгледа докладваното от съдия докладчик Стоева...........т.д.№18

от 2017 г.по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск от „***“АД,ЕИК***,представлявано от ***-прокурист и П.Н.Д.-изпълнителен директор,представлявано от Адвокатско дружество „***.“,чрез адв.Х.И. ,САК,със съдебен адрес ***,Бизнес сгради „***“ срещу „***“ЕООД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:гр.***,представлявано от И.В.И. ,в качеството му на управител и едноличен собственик на капитала ,с цена на иска сумата от 301 497,61 лв.-главница и 72 204,85 лв.-договорни лихви и такси в размер на сумата от 3 525,69 лв. и нотариални разходи от 72 лв.

Правното основание на иска е чл.422 във вр.с чл.415 от ГПК и чл.79 във вр. с чл.430 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.

С молба в указания от съда срок ищецът е представил справка по чл.366 от ГПК за размера на задължението.

Исковата молба е депозирана в срока по чл.415 ал.1 от ГПК,редовна и допустима е.Липсват отрицателни процесуални предпоставки,които да правят иска недопустим,в каквато насока е възражението на ответника по делото.

В исковата молба се излагат следните обстоятелства:

Между страните е сключен договор за банков кредит,продукт“***“BL12427/05.03.2008г.Банката е предоставила на кредитополучателя 300 000 лв.,с краен срок за погасяване 240 месеца.Заемната сметка е открита на 11.03.2008г.Кредитът съгласно чл.2 ал.1 изр.2 от договора за банков кредит се усвоява по разплащателната сметка на ответното дружество.С описаните в исковата молба банкови бордера банката е превела по сметката на ответника договорената сума,с което е изпълнила задълженията си по договора за кредит.

Между страните са сключени Анекс №1/12.04.2010г.,Анекс №2 от 15.10.2013г. и Анекс №3 от 24.02.2014г.,неразделна част от договора за банков кредит.

В следствие на постигнато съглашение за въвеждане на облекчен ред на погасяване на съществуващите вземания ,съгласно т.2 от Анекс№2,кредитополучателят дава своето безусловно съгласие,оправомощава и упълномощава банката служебно да погаси съществуващите ,но непогасени към момента на сключване на анекса просрочия,чрез трансформирането им към редовната главница по кредита..След така извършеното преоформяне размерът на кредита става 308 794,98 лв.Задълженията по банковата сделка,съгласно т.4 от Анекс №2 се погасяват по описания в анекса начин-на равни месечни анюитетни вноски по погасителен план,неразделна част от договора за банков кредит.

Дължимата договорна лихва включва действащия БЛПМФ,намален с 3,6 пункта.При просрочие на дължимите вноски по кредита лихвената надбавка се увеличава,като кредитополучателят дължи лихва в размер на 13,85%,представляващ действащия и неподлежащ на договаряне БЛПМФ в размер на 14,1% за лева,намален с 0,25 пункта-т.3.2 от Анекс №2.При просрочие на дължимите погасителни вноски,дължимата договорна лихва се увеличава с наказателна надбавка в размер на 10 пункта.арг.чл.4 от Договора.

Съгласно чл.5 от договора кредитополучателят дължи на банката такса в размер на 1% върху размера на кредита,но не по-малко от 200 лв.,платима еднократно при усвояване на кредита.Съгласно чл.5 ал.2 в началото на всяка следваща година,считано от откриването на заемната сметка по кредита кредитополучателят заплаща еднократно на банката такса подновяване в размер на 1% от сумата по кредита,но не по-малко от 100 лв.Таксата се дължи еднократно и в случай ,че банката на основание чл.1 ал.3 прекрати усвояването на кредита и страните подпишат анекс,съгласно който усвоеният кредит се погасява при условията на погасителен план.Видно от чл.5 ал.3 кредитополучателят дава своето неотменимо съгласие и оправомощава банката да събира служебно така описаните такси,чрез усвояване от свободния лимит по кредита,а при липса или недостатъчност на такъв,кредитополучателят е длъжен да осигури необходимите средства по разплащателната си сметка ,посочена в чл.2 ал.1.Водно от чл.5 ал.4 от договора кредитополучателят дължи на банката комисионна ангажимент в размер на 1% годишно върху размера на неусвоената част от предоставения кредит за периода от откриването на заемната сметка по кредита до крайния срок на усвояването му ,платима в края на календарния месец.

Съгласно т.7 от Анекс №2 с подписването на същия кредитополучателят се задължава да заплаща на баннката такса за управление на кредита в размер на 0,05%върху остатъчната главница по кредита,платима ежемесечно.

Кредитополучателят е поел задължение да отговаря с цялото си имущество за изпълнение на задълженията си по настоящия договор и за пълния размер на щетите ,причинени на банката от неизпълнение на договора-чл.23 от договора.

Поради неизпълнение на задължението за заплащане на вноската от 3 612,78 лв.с падеж 21.08.2014г.,банката обявява цялото задължение за предсрочно изискуемо,без да прекратява действието на договора.

Длъжникът е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост с нотариална покана от 15.01.2016г.,получена на 25.01.2016г.,изпратена на адреса на седалището на длъжника и на посочения в договора за банков кредит адрес.

На 07.04.2016г. банката подава заявление за издаване на заповед за изпълнение,въз основа на документ по чл.417 т.2 от ГПК.,по което е образувано ч.гр.д.№995/2016 г.по описа на ДРС.Издадена е заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

Настоява се съдът да признае за установено в отношенията между страните,че кредитополучателят дължи на банката следните суми:

-301 497,61 лв.-главница,ведно със законната лихва върху главницата,считано от 06.04.2016г.до окончателното му изплащане;

-72 204,85 лв.договорни лихви за периода от 21.08.2014г.до 04.04.2016г.;

-3 525,69 лв.такси за периода от 21. 08.2014г.до 04.04.2016г.;

-72 лв.нотариални такси;

-7 546 лв.-платена държавна такса в заповедното производство;

-7 427,40 лв.-адвокатско възнаграждение и сторените по настоящото дело съдебно деловодни разноски.

В срок от ответника по делото е постъпил писмен отговор ,в който се излага следното:

Предявеният иск е недопустим,тъй като към датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем ищецът не е имал падежирали и изискуеми вземания срещу ответника.

По основателността на иска ,ответникът намира следното:

Оспорва,че по договор за потребителски кредит № BL12427/05.03.2008г.,съгласно чл.2 ,ал.1 изр.2-ро кредитът се усвоява по разплащателна сметка№BG48BPBІ79381054221802.

Видно от текста на цитираната от ищеца разпоредба кредитът се „усвоява в брой или чрез превод към друга сметка“през посочената сметка.

Оспорва се усвояване на кредита на 21.03.2008г.по б.б.520300,от 02.04.2008г. по б.б.№4747509,от 07.05.2008г.по б.б. №5790135,03.06.2008г.по б.б.№6463783,20.06-2008г.по б.б.№4015626,10.09.2008г.по б.б.№6726114,18.05.2009г.-б.б.№7888963,28.05.2009г.-б.б.№1974223,06.08.2009г.-б.б.№8667079,12.10.2009г. по бордеро №5928902 и 27.10.2009г.по бордеро №2473307,защото такива суми не са постъпили по сметката на дружеството,а дори и това да се е случило ,това не съставлява усвояване на кредит.Не са теглени от касата сумите от 15 000 лв.на 21.05.2008г. по бордеро №519274,сумата от 5 000 лв.на 02.04.2008г.по бордеро №4747509,сумата от 5000 лв. на 07.05.2008г. по бордеро №5780473,,27 000 лв.-на 03.06.2008г.по бордеро №6468825,10 000 лв.-на 20.06.2008г.по бордеро №4017199,сумата от 12 000 лв.-на 10.09.2008г.по бордеро №6733159,сумата от 990 лв.-на 18.05.2009г.по бордеро№7878286,сумата от 1 900 лв.-на 28.05.2009г.по бордеро №1974342,сумата от 3000 лв.-на 06.08.2009г.по бордеро №8671200,,сумата от 1 000 лв.-по бордеро №5958343 и сумата от 1 300 лв.-на 27.10.2009г.по бордеро №2473359 общо за 82 190 лв.

Като неусвоена горепосочената сума следва да бъде извадена от главницата,както и начисляваните върху нея лихви през процесния период.

Отделно от това ищецът без знанието на ответника и неговото съгласие едностранно е увеличавал приложимия лихвен процент,като вследствие на това недължимо е заплатена сумата от 27 196,02 лв.,която се счита за недължима към датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем 15.01.2016г.

Според изчисленията на ответника към 15.01.2016г. не е имало просрочен дълг.

Прави се възражение за прихващане с ликвидно и изискуемо вземане на ответника към ищеца в размер на 27 196 ,02 лв.за периода от 11.03.2008г.до 15.01.2016г.

Оспорват се детайлна справка по Договор за банков кредит от 05.03.2008г. относно съдържащите се там твърдения за усвояване на кредит на посочените в отговора дати.Оспорва се извлечения по сметка № BG48BPBІ79381054221802 за усвояване чрез преводи на посочените от ответника дати,като се твърди,че такива суми не са постъпвали по сметката ,а дори и това да се е случило ,това не е усвояване на кредит съгласно договора,както и за теглена на каса на посочените в отговора суми на стойност 82190 лв.общо.Оспорват се представените от банката бордера,описани в п.3 от отговора,относно твърдението на ищеца,че с тях е усвоен процесния кредит.

В допълнителна искова молба ищецът уточнява следното:

Счита се,че предявения иск е допустим,с подробно изложени в допълнителната искова молба съображения.

Във връзка с оспорването от ответника на усвояването на кредита се сочи,че на 19.12.2007г.е взето решение от едноличния собственик на капитала на дружеството за кандидатстване за банков кредит в размер на 300 000 лв.,като за обезпечение на това задължение бъде учредена договорна ипотека в полза на банката.Управителят на ответното дружество е подал молба –искане №35/15.01.2008г.,което се представя като доказателство по делото.В публикувания ГФО на ответника за 2014г.в графа „пасив“,раздел 2-задължения е вписано задължение в размер на 298 000 лв.,дължимо към 2014г.

Относно твърдението на ответника за едностранна промяна на лихвения процент,без знание на длъжника се заявява,че съгласно чл.3 ал.3 от Договора ,страните са договорили по отношение на предоставените суми да се прилага БЛМПФ,намален с един пункт.Информация относно стойността на БЛМПФ и неговото формиране е изнесена в банковите салони,а също на интернет страницата на банката.БЛМФП е променлива,двукомпонентна величина,състояща се от сбора на трансферната цена на ресурса и буферна надбавка.Детайлно е описано как се формират трансферната цена на ресурса и буферната надбавка.Промяната на лихвения процент се известява на кредитополучателите,така че всеки да е наясно какво е съответното изменение.

Използвания при формиране на годишната лихва по кредита референтен лихвен процент е зависим от пазарните промени и е в унисон с тях,поради което не става ясно защо БЛМФП е третиран от ответника като постоянна величина.

Въз основа на постигнатите договорености в г.3.2 от Анекс №2е подписания погасителен план към анекса,в който изрично са записани размерът на вноските,както за главница,така и за лихва и които не са променяни към днешна дата.

Поради неиздължаване на вноски към 21.08.2014,21.09.2014г. е 21.10.2014г.банката е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем.

Ответникът не е представил доказателства за извършени плащания.Приложим за конкретния случай е чл.24 б.Г от кредита.

Твърди се,че между страните не е сключван договор за потребителски кредит.

В срок от ответника по делото е постъпил допълнителен отговор,в който се излага следното:

Съгласно нормата на чл.77 от ЗЗД плащане се доказва с документ-разписка.

Ищецът не представя надлежни писмени доказателства за извършено плащане.

В договора никъде не са изброени по ясен,пълен и точен начин кои са обективните фактори,които участват при изчисляване на понятието БЛМФП и какво е тяхното тегло.Налице е неяснота относно методиката на изчисление на лихвите по двата кредита.Съгласно чл.58 ал.2 от ЗКИ в договора за кредит следва да бъдат дефинирани изрично и изчерпателно всички разходи по кредита/в т.ч. методиката за изчисляване на приложимата премия по кредита/.Сключеният договор за кредит не дава възможност на кредитополучателя да разбере как се формира 80 % от лихвата по кредита.По договора е постигнато съгласие по първоначалния размер на лихвата 9 и 12,5 %.Кредитополучателят е дал съгласие при промяна на БЛМФП банката да променя лихвата по кредита,но съгласието е при наличие на обективни причини,водещи до увеличаване на ЛП.Неяснотата при изчисление на БЛПМФ е равна на липса на съгласие.Нищожността на договорните клаузи е и поради липса на основание за плащане на по-високи лихви.

С тези аргументи ответникът счита,че клаузата на чл.3 ал.3 от договора е нищожна,както и клаузата на чл.3 ал.2 от анекс№2 към договора.

Поради това начислените по договора лихви,различни от приетите между страните се явяват без правно основание.

Оспорва се БЛП да е определян от ищеца на правопропорционална или подобна зависимост от Софибор,Юрибор,Либор или други обективни фактори.

Оспорва се на ответника да е оповестявана методология,съобразно която банката определя стойностите на БЛП.Такава методология не е приемана от ответника и не го обвързва.

Оспорва се към датата на обявяване на предсрочната изискуемост да е имало изискуеми вземания към дружеството .

Оспорва се самият договор за банков кредит продукт „***“№ BL12427/05.03.2008г.

Поддържа се направеното възражение за прихващане.

Окръжният съд,като се запозна с доказателствата по делото и заключенията на основната и допълнителна съдебно икономическа експертиза,приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните е сключен Договор за банков кредит „*** BL12427/05.03.2008г. за сумата от 300 000 лв.-за посрещане на оборотни нужди,с краен срок за погасяване 240 месеца,като банката запазва правото си да промени което и да е условие по договора,за което уведомява кредитополучателя.При промяна на условията по договора страните са длъжни да подпишат анекс,в който да уредят новите условия по кредита.Посочена е банкова сметка ,***.Същият може да бъде усвоен и чрез теглене на суми в брой.Дължимата от кредитополучателя годишна лихва е равна на действащия базов лихвен процент за малки фирми,намалена с един пункт.Към момента на сключване на договора действащия БЛПМФ е 10 процента.За промените в действащия БЛПМФ банката уведомява кредитополучателя,чрез обявяването им в банковите салони,а ако БЛПМФ е включен в Тарифата и на посочената в договора интернет страница.

При просрочие на дължимите погасителни вноски по кредита,както и при предсрочна изискуемост на кредита дължимата лихва по пункт 3.1. от договора се увеличава автоматично с наказателна надбавка –неустойка в размер на 10 пункта.

В чл.5 от договора са уредени стойностите на дължимите такси и комисионни .

Съгласно чл.24 от договора,банката има право да обяви за изискуемо преди срока на цялото кредитно задължение,когато кредитополучателят не е внесъл дължимата вноска по главница и/или лихва.Съгласно приложение към договора от 11 .03.2008г. страните потвърждават ,че заемната сметка е открита на посочената дата.

На 12.04.2010г. е подписан Анекс №1 към цитирания договор за банков кредит,с който се променят условията по договора,а именно:Чл.3.1 от договора придобива следното съдържание-Дължимата по договора годишна лихва за предоставения кредит включва действащия БЛПМФ за лева,намален с 1,25 стотни пункта.

На 15.10.2013г. се сключва Анекс №2 към договора,съгласно който кредитополучателят се задължава да внесе към 15.10.2013г. сумата от 3 500 лв.,с която банката извършва служебно частично или пълно погасяване на просрочените към датата на внасяне на сумата задължения по договора.Текущият размер на главницата се увеличава с всички просорчени задължения по кредита.Лихвеният процент включва действащия БЛПМФ,който не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните,намален с 3,6 пункта.

При просрочие с повече от 30 дни на която и да е дължима погасителна вноска по кредита,лихвената надбавка се увеличава,като кредитополучателят дължи лихва в размер на 13,85%,равен на действащия БЛПМП ,който към момента на анекса е в размер на 14,1 % в лева ,намален 0,25 пункта.Към анекса е приложен погасителен план за изплащане на задължението,съгласно който одобрения размер на кредита е сумата 308 794,98 лв.

И договора и анексите към него са подписани от ищеца и ответника по делото.

С Нотариална покана ,връчена на ответника на 25.01.2016г.,същият е уведомен ,че поради просрочие при заплащането на вноски по договора за кредит,а именно неиздължаване на погасителна вноска с падеж на 21.08.2014г. банката обявява кредита за изцяло изискуем,а именно 301 497,61 лв.-неиздължена главница;59 399,44 лв.-дължими лихви ,2 958,82 лв.дължими такси.Не се оспорва получаването на поканата от страна на ответника по делото.

Представено е банково извлечение за състоянието на кредита и банкови бордера за усвояване на кредита,които са оспорени от ответника.

Оспорва се кредитът да е усвоен,както и да са получени сумите по посочените в ордерите ,описани в исковата молба общо за 82 190 лв.Счита се,че в следствие на едностранно увеличаване от страна на банката на договорения лихвен процент ответникът е заплатил без основание сумата от 27 195,02 лв.-лихва,която не е била дължима.

Ищецът е представил като доказателство по делото Протокол от 19.12.2007г. с взето решение на едноличния собственик на капитала на ответното дружество да кандидатства при ищеца за кредит в размер от 300 000 лв.,както и молба-искане за кредит от 15.01.2008г. ,подписана от представителя на ответното дружество с искане за отпускане на сумата от 500 000 лв.Подписът не се оспори от ответника по делото.

Във връзка с направените оспорвания ,досежно усвояване на сумата,предмет на договора за кредит е допусната съдебно-икономическа експертиза,заключението на която е,че кредитът е усвоен по открита заемна сметка на 11.03.2008г.с IBAN ***,с титуляр „***“ЕООД,разплащателна сметка на търговски предприятия в лева с аналитичен №17139385542218 02 2,като общата стойност на усвоената сума е 682 130 лв.,а погашенията към 14.10.2013г. с в размер на 382 130 лв. и дължим остатък към тази дата 300 000 лв.В тази част заключението не е оспорено от ответника по делото и ведно с представените платежни документи е доказателство за усвояване на сумата на отпуснатия кредит.

След сключване на Анекс №2/15.10.2013г.до датата на последното плащане –за погашение на главница,извършено на 02.12.2015г. общата стойност на погасената главница е в размер на 7 297,37 лв.Размерът на неизплатеното задължение е в размер на 301 497,61 лв. Просрочената главница към 07.04.2016г. е в размер на 13 973,12лв.Просрочени са вноски с настъпил падеж от №77 –на 21.08.2014г. до №96,с настъпил падеж на 21.03.2016г.

Размерът на неизплатеното задължение от кредитополучателя за договорна лихва за редовна главница е в размер на 69 263,31 лв.,а размера на дължимата незаплатена лихва за просрочена главница е сумата от 2 941,54 лв.Датата на последното плащане на договорна лихва по просрочена главница е 05.01.2016г.

Такса „ангажимент последен ден“,събрана от банката е 1533,80 лв.,като начислената за дължима е посочена от банката в размер на 862,90 лв. и погасена до този размер.Разликата до 1553,80 лв.,няма данни да е била начислена,т.е сумата от 670,90 лв. е събрана без основание.

Такса „адм.неподновен револвиращ кредит е събрана от банката в размер от 4 395 лв.,като начислената за дължима сума е 3  150 лв.,а остатъка е събран без основание от банката-сумата от 1 245 лв.

Такса „админ.просрочен кредит“ е събрана от банката в размер на 500 лв.,като начислена като дължима е сумата от 462 лв. или за сумата от 38 лв.няма данни да е начислена като дължима.

Сумата на дължимите застраховки е 727,62 лв.

Размера на разноските в заповедното производство е 15 045 лв.

Предвид размера на дължимата лихва ,установява се следното:Годишният лихвен процент за периода на действие на договора за кредит от 11.03.2008г. до 13.01.2017г. е променян,както следва-9 пункта при сключване на договора до 13,85 % към 13.01.2017г.Това е довело до увеличаване на стойността на вноските за лихва.

При начислената дължима лихва по редовна главница от банката предвид прилагания лихвен процент за целия период от 11.03.2008г. до 04.04.2016г. е на обща стойност 288 568,03 лв.,а начислената лихва по редовна главница от експертизата за целия период ,съгласно условията на Договор за кредит от 05.03.2008г. и Анекс №2/15.10.2013 г.върху същата главница е в размер на 210 632,21 лв.Или в повече начислена дължима лихва по редовна главница ,с произход разлика от прилагания от банката лихвен процент спрямо договорения е на стойност 77 935 лв. към 04.04.2016г.

За периода от 11.03.2008г. до 07.10.2013г. е платена в повече лихва върху главницата в повече с 56 612,68 лв.

Така направените изчисления са въз основа на уговорения в чл.3.1 от Договор за кредит от 05.03.2008г. и въз основа на уговорения в чл. 3.2 от Анекс №2 от 15.10.2013г. към договора лихвен процент,като вещото лице в случая не отчита промените в лихвения процент ,прилаган от банката,описани в т.8 от заключението.

Начислената лихва по просрочена главница е в размер на 2 714,58 лв.,която представлява реално начислените от банката лихви с наказателна надбавка –за периода след забавата 22.10.2013г.,като към 04.04.2016г. начислената от банката дължима лихва върху просрочена главница е в размер на 3 141,40 лв.

В допълнителното изслушано заключение на вещото лице,същото прави следните констатации:

Стойността на прилагания от банката БЛПМФ за периода март на 2008г.до април на 2016г. и следната:

Към сключване на договора началната стойност на БЛПМФ е 10%.Към 21.04.2008г. стойността на лихвения процент е 10,60 пункта.Към 21.05.2008г. БЛПМФ е на стойност 11,10 %.Към 21.10.2008г. лихвеният процент нараства до 12,60 %,а към 21.11.2008г. нараства на 14,10 %.Актуалната стойност на БЛПМФ за оборотни средства към 16.05.2016г. е 14,10 %.

В официалния сайт на банката е публикувана методологията за образуване на БЛПМФ.Според нея БЛП се определя като сбор от следните компоненти-трасферна цена на ресурса и буферна надбавка.

Трансферната цена на ресурса се формира от разходите ,които банката прави за привличане на паричен ресурс,в т.ч.пазарните лихвени мерители-Софибор,Юрибор и Либор,рисковата премия,приложима за банката при привличане на финансов ресурс,директните нелихвени разходи на банката по привличане на финансов ресурс-минимални задължителни резерви,фонд „Гарантиране на влоговете в банката“ и др.

Трансферната надбавка включва оценката под форма на лихвена премия на нивото на риска на най-кердитоспособните клиенти;абсорбира вътрешните сътресения на пазара в лихвените нива в размер до 0,50 % на годишна база.

При промяна на един или повече от изброените компоненти е налице основание за актуализация на БЛП.

Методологията за определяне на БЛП е приета от АЛКО на „***“АД.

От експертното заключение се установява,че БЛП и промените в него се дължат на обективни фактори на банковия пазар,посочени от вещото лице в експертизата и независещи от банката.

Ако се приложи договореният лихвен процент от 9% за периода от 05.03.2008г.до датата на Анекс №2 от 15.10.2008г.дължимите договорирани лихви по редовна главница са на стойност 161 939,20лв.,а реално събраните лихви са в размер на 189 132,74 лв.-разлика в повече със сумата от 27 304,54 лв.

Общата стойност на събраните лихви и такси ,които не са били начислени като дължими е сумата от 191 076 лв.С разликата от 29 238,44 лв.следва да се намали главницата,подлежаща на олихвяване.

Има разлика между реално начислените лихви и заплатените такива,която е описана в табличен вид на стр.339 от делото и е в размер на 29 412,07 лв.

В този вариант на изчисление заключението е,че при дължими месечни вноски за главница с настъпил падеж в размер на 13 973,12лв.,събрана в повече лихва –„минус“ 73 496,96лв.,дължими лихви по редовна главница по месечни вноски с настъпил падеж към 04.04.2016г. в размер на 47 766,55 лв.,при годишна лихва за периода на действие на Анекс №2/15.10.2013г. при годишна лихва за целия период 10,50 %.

При този вариант на изчисление е видно,че на банката е надплатена сумата 5 716,88 лв.

Спорът между страните се свежда до това,правилно и в съответствие с постигнатите договорености между страните банката е начислявала дължимата договорна лихва по задължението,като според ответника банката не е била в правото си да променя стойността на БЛПМФ,а е следвало да прилага стриктно договорения лихвен процент ,съгласно чл.3.1 от Договора и чл.3.1 от Анекс №2 от 15.10.2013г.

Съгласно чл.3.1 ал.3 от сключения между страните договор действащият БЛПМФ не подлежи на договаряне и промените в него стават задължителни за страните.Промяната в лихвения процент се обявява в банковите салони и на интернет страницата на ищеца.Съгласно допълнителното заключение на съдебно икономическата експертиза в официалния сайт на *** АД/Пощенска банка/ е публикувана методологията за определяне на БЛП.Този лихвен процент се определя от посочените в допълниителното заключение обективни пазарни фактори и не представлява едностранно изменение на лихвата единствено по волята на банката.От своя страна ответникът е търговец,който безспорно не може да се ползва от закрилата на ЗЗП,тъй като той не е потребител по смисъла на пар.13 т.1 от ЗЗП,съгласно който потребител е всяко физическо лице,което придобива стоки или ползва услуги,които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност.Напротив дружеството е получило заем,предназначен за професионалната му дейност.Относно търговците законът изисква полагане на по-интензивна грижа за работите им в сравнение с гражданите-потребители на финансови услуги,а именно грижата на добрия търговец.При подписване на договора ответникът е дал съгласието си БЛПМФ да не подлежи на договаряне и промените в него да стават задължителни за страните.Аналогична е и уговорката в чл.3.1 от Анекс №2 /14.10.2013г.Клаузите в сключения договор-чл.3.1 от договора и чл.3.1 от Анекса не се явяват нищожни ,а са израз на договорната автономия и обвързват страните по договора,който съгласно чл.20а ал.1 от ЗЗД имат силата на закон за тези,които са го сключили.От съвкупната преценка на доказателствата по делото е установено,че ответникът е бил информиран за условията ,при които се формира лихвата по договора и е дал съгласието си за този начин на олихвяване на задължението.

Следователно възражението за прихващане със сумата от 27 196,02 лв.,представляваща неоснователно надвнесена лихва за периода от 11.03.2008г.до 15.01.2016г. е неоснователно и следва да се остави без уважение,доколкото лихвата е изчислена от банката в съответствие с уговорките между страните,включващи променлив БЛП и договорна надбавка към него.

Съгласно основното експертно заключение по делото ответникът не е заплатил месечни вноски по главницата с падеж -21.08.2014г. до 21.03. 2016г.Така задължението по обявения за предсрочно изискуем кредит е в размер на 301 497,61 лв.,в т.ч. редовна главница от 287 524,49 лв.,просрочена главница в размер на 13 973,12лв.Размерът на неизплатеното задължение с произход договорна лихва за редовна главница е на стойност 69 263,31 лв.Размерът на задълженията с произход договорна лихва за просрочена главница е на стойност 2 941,54лв.Не се дължат такси“ангажимент за последен ден“,тъй като таксата е събрана в повече от начислената.Не се дължи и такса „админ.неподновен револвиращ кредит“,тъй като таксата е събрана и надвзета.По същите причини е недължима и такса „просрочен кредит“.Дължима е такса“управление 0,05%“в размер на сумата от 2 798,07 лв.Дължи се и сумата от 727,62 лв.-застраховки-за март 2015г. и март 2016г.

Не се спори относно факта,че ответникът е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на задължението с покана,връчена му на 15.01.2016г.Изявлението на банката,че счита кредита за изцяло предсрочно изискуем е достигнало до знанието на ответника преди инициирането на заповедното производство по ч.гр.д.№995/2016г.по описа на Добрички районен съд-на 07.04.2016г.Налице е изискуемо вземане спрямо ответното дружество ,непогасено на падежа,в който случай е приложим чл.24 б.“г“ от договора,установяващ правото на банката да направи кредита изцяло предсрочно изискуем.

В заключение съдът достига до извода,че банката е изправна страна по договора,като е предоставила на ответното дружество процесния кредит,а от своя страна последното дължи претендираните от ищеца суми,въз основа на обявената предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора.

Искът за установяване на дължимостта на сумата от 301 497,61лв.-главница по Договор за банков кредит продукт „***“№ BL12427/05.03.2008г. е изцяло основателен и доказан и следва да се уважи.Искът е основателен и доказан и за претендираните договорни лихви ,считано до 04.04.2016г.-сумата от 72 204,85 лв.,както и за дължими такси в размер на 3 525,69 лв. Следва да се присъдят сторените в заповедното производство разноски 7 546,00лв. държавна такса,7 427,40 лв.-адвокатско възнаграждение,както и 72 лв.нотариална такса.

В настоящото производство от ищеца са направени разноски в размер на 7 546 лв.-държавна такса,666,32 лв.-възнаграждение за процесуално представителство и 550 лв.-депозит за заплащане на експертиза.С оглед изхода на спора те следва да се присъдят в тежест на ответника по делото.

Водим от изложеното Окръжният съд,

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „***“АД,ЕИК***,представлявано от ***-прокурист и П.Н.Д.-изпълнителен директор,представлявано от Адвокатско дружество „***.“,чрез адв.Х.И. ,САК,със съдебен адрес ***,Бизнес сгради „***“ и „***“ЕООД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:гр.***,представлявано от И.В.И. ,в качеството му на управител и едноличен собственик на капитала,че „***“ЕООД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:гр.***,представлявано от И.В.И. дължи на „***“АД,ЕИК***,представлявано от ***-прокурист и П.Н.Д.-изпълнителен директор следните суми,предмет на издадена Заповед №463 от 08.04.2016г. по ч.гр.д.№995/2016г.по описа на ДРС за незабавно изпълнение,а именно :

-301 497,61 лв./триста и една хиляди четиристотин деветдесет и седем лева и шестдесет и една ст./-главница по Договор за банков кредит,продукт“***“BL12427/05.03.2008г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от 06.04.2016г.до окончателното му изплащане;

-72 204,85 лв./седемдесет и две хиляди двеста и четири лева и осемдесет и пет ст./-договорни лихви за периода от 21.08.2014г.до 04.04.2016г.;

-3 525,69 лв./три хиляди петстотин двадесет и пет лева и шестдесет и девет ст./-такси за периода от 21. 08.2014г.до 04.04.2016г.;

-72 лв./седемдесет и два лева/-нотариални такси.

ОСЪЖДА „***“ЕООД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:гр.***,представлявано от И.В.И. да заплати на ***“АД,ЕИК***,представлявано от ***-прокурист и П.Н.Д.-изпълнителен директор сумите от 7 546,00 лв./седем хиляди петстотин четиридесет и шест лева/-държавна такса и 7 427,40 лв./седем хиляди четиристотин двадесет и седем лева и четиридесет ст./-разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№995/2016г.по описа на ДРС .

ОСЪЖДА „***“ЕООД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:гр.***,представлявано от И.В.И. да заплати на ***“АД,ЕИК***,представлявано от ***-прокурист и П.Н.Д.-изпълнителен директор сумите от 7 546 лв./седем хиляди петстотин четиридесет и шест лева/-държавна такса,666,32 лв./шестстотин шестдесет и шест лева и тридесет и две ст./-възнаграждение за процесуално представителство и 550 лв./петстотин и петдесет лева/-депозит за заплащане на експертиза,представляващи съдебно деловодни разноски в настоящото производство.

ОТХВЪРЛЯ направеното възражение за прихващане със сумата от 27 196,02 лв./двадесет и седем хиляди сто деветдесет и шест лева и две ст./,представляваща неоснователно надвнесена лихва за периода от 11.03.2008г.до 15.01.2016г.по договора за банков кредит.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: