Р
Е Ш Е
Н И Е № 198
гр.Добрич
28.11.2017 г.
ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД...... ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ открито заседание на шестнадесети
ноември
през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:Т.СТОЕВА
при секретаря БИЛСЕР МЕХМЕДОВА-ЮСУФ........................ и в присъствието на
прокурора......................................................................като
разгледа докладваното от съдия докладчик Стоева......Т.д.№24
от 2017г.по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск от „***“АД,ЕИК***
,със седалище и адрес на управление-гр.София,***,представлявано от Г.Д.-Изпълнителен
директор,чрез адв.М.Н.,ДАК срещу „***“АД,ЕИК***,със седалище и адрес на
управление-гр.Добрич,***,представлявано от *** –Изпълнителен директор с цена на
иска сумата от *** лв.,с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД,представляващи
неоснователно начислени санкции за отвеждане и пречистване на отпадни води.
Исковата молба е редовна и
допустима,с внесена държавна такса,родово и местно подсъдна на Добрички окръжен
съд.
С молба от 27.02.2017г.ищецът е
представил справка по чл.366 от ГПК.
Същевременно поради допусната
техническа грешка оттегля иска за сумата над 139 423,22 лв.до предявения
размер от *** лв.
В разменените между страните книжа
и в съдебно заседание ответникът оспорва иска,с аргументи подробно изложени в
отговора и писмения му отговор.
Окръжният съд,като се запозна с
доказателствата по делото и изслушаната основна и допълнителна
съдебно-икономическа експертиза ,прие за установено следното:
Ищецът е потребител на ***услуги и
като такъв е сключил Договор за приемане,отвеждане и пречистване на отпадъчни
води №ДОВ -28-72624-26/17.07.2009г.,по силата на който ***ЕАД ,в качеството му
на оператор приема да извършва отвеждането и последващото пречистване на
отпадъчни води от обекта на ищеца по делото,което се извършва по реда на
Наредба №4 от 14.09.2003г. за реда и условията за ползване на водоснабдителните
и канализационни системи и Наредба №7 от 14.11.2000г.за условията и реда на
заустване на производствени отпадъчни води в канализационните мрежи на
населените места,Закона за водите и ЗЗД.По силата на така сключения договор
потребителят може да изпуска отпадъчни води в канализационната мрежа,отговарящи
на допустимата степен на замърсяване,съгласно Приложение №1 към договора и
съгласно чл.5 от Наредба №7.Операторът се задължава да контролира степента на замърсеност на отпадъчните води чрез
вземане на проба от ревизионната шахта в произволно избран момент и присъствие
на представител на потребителя.Санкциите за изхвърляне на отпадъчни води със
замърсеност по-висока от допустимата са уредени в чл.5 и чл.6 от Договора.
За периода от 30.03.2010г. до
03.10.2013г. на ищеца са издадени фактури №**********/30.03.2010г.,;ф-ра
№111059961/30.04.2010г.;ф-ра №1110061433/31.05.2010г.;ф-ра
№1110062882/30.06.2010г.;ф-ра №**********/01.07.2010г.;ф-ра
№1110064424/29.07.2010г.;ф-ра№1110065963/30.08.2010г.;ф-ра
№1110067506/30.09.2010г.;ф-ра №111069078/29.10.2010г.;ф-ра
№1110070315/25.11.2010г.;ф-ра№1110072234/28.12.2010г.;ф-ра №**********/28.01.2011г.;ф-ра
№1110075061/22.02.2011г.;ф-ра №1110076394/22.03.2011г.;ф-ра
№1110078234/20.04.2011г.;ф-ра №**********/20.05.2011г.;ф-ра
№111081264/20.06.2011г.;ф-ра №1110082500/15.07.2011г.;ф-ра
№1110084384/19.08.2011г.;ф-ра №1110085448/12.09.2011г.;ф-ра
№1110085553/13.09.2011г.;ф-ра №1110087053/12.10.2011г.;ф-ра
№1110088342/04.11.2011г.;ф-ра №1110089462/21.11.2011г.;ф-ра
№1110090104/05.12.2011г.;ф-ра №1110091767/05.01.2012г.;ф-ра
№1110092815/20.01.2012г.;ф-ра №1110093512/09.02.2012г.;ф-ра №1110094962/06.03.2012г.;ф-ра
№ 1110096943/04.04.2012г.;ф-ра №1110098592/04.05.2012г.;ф-ра
№1110100317/05.06.2012г.;ф-ра №1110102133/05.07.2012г.;ф-ра
№1110103215/25.07.2012г.;ф-ра №1110103802/08.08.2012г.;ф-ра
№1110104366/17.08.2012г.;ф-ра №1110105380/11.09.2012г.;ф-ра №1110106837/04.10.2012г.;ф-ра
№1110108585/05.11.2012г.;ф-ра №1110110515/10.12.2012г.;ф-ра №**********/04.01.2013г.;ф-ра
№111013308/05.02.2013г.;ф-ра №1110115025/08.03.2013г.;ф-ра
№1110116722/03.04.2013г. и ф-ра№ 1110126486/03.10.2013г.,съдържащи санкции за
наличие на замърсеност на отпадъчните води над пределно допустимите.
По т.д.№86 от 2015 г. на Добрички
окръжен съд е постановено Решение №127/10.07.2015г.по т.д.№86/2015г.по описа на
ДОС,с което е уважен частичен иск,с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД по
същите фактури с размер на частично предявения иск от 100 000лв.Решението
е потвърдено от Варненски апелативен съд с Решение №330 от 16.12.2015г.по
в.т.д.№699/2015г.по описа на съда.Не е допуснато касационно обжалване на
постановеното решение-Определение №№914/02.12.2016г.на ВКС по т.д.№978/2016г.
В мотивите си съдилищата
приемат,че съгласно представения сертификат №167 ЛИ/11.03.2009г. ,лабораторията
на ***Добрич е акредитирана да извършва изследвания за наличие на сулфати в
питейни,подземни и повърхностни води,а със Заповед №257/20.05.2014г. обхватът
на издадения сертификат е увеличен,като в него е включено изследването на
отпадни води за наличие на сулфати,поради което сумите,представляващи санкции
за пречистване на питейни води са заплатени без основание,а издадените от
лабораторията документи преди разширяване на обхвата на правомощията й не
съставляват официални свидетелстващи документи,обвързващи съда с материална
доказателствена сила ,а съставляват частни свидетелстващи документи,които не
обвързват съда.
Претенцията на ищеца в настоящото
производство е за периода от 05.01.2012г. до 03.10.2013г.,по изброените в
Таблица №3 в исковата молба фактури,както и в представената справка за размера
на задължението по чл.366 от ГПК.
Съгласно Заповед №232/11.03.2009г.на
Българската служба за акредитация
ответникът е акредитиран да изследва за наличие на сулфати питейни ,повърхностни и подземни води,а в
акредитацията не е включено право да бъдат изследвани за сулфати отпадъчни
води.Съгласно Заповед №А 257/20.05.2014г.на Изпълнителна агенция на Българска
служба за акредитация е разширен обхвата на акредитация на изпитвателна
лаборатория на „***„ЕООД гр.Добрич,като съгласно т.2.21 от заповедта на
лабораторията се дава правото да
изследва и за наличие на сулфати в отпадъчни води.Или в исковия период
лабораторията на ответника не е акредитирана да изследва отпадъчни води за
наличие на сулфати.
Съгласно разпределението на
доказателствената тежест и разпоредбата на чл.55 ал.1 от ЗЗД, ищецът следва да
установи размера на преведената без правно основание сума при условията на
пълно и главно доказване,а ответникът да установи ,че е получил сумата на
правно основание.
Видно от представените протоколи
от изпитване за периода от 02.08.2010г.до
19.05.2014г., освен за сулфати са проведени изпитвания и за други замърсители на отпадъчните води-извършена
е проверка за Ph ,ХПК,неразтворени вещества ,олово и др.,налични в отпадните води на ищеца над
пределно допустимите количества.Това се установява от представените от
ответника Протокол от 20.08.2010г.,Протокол от 02.08.2011г.,Протокол от
13.08.2012г.,Протокол от ,Протокол от 18.01.2013г.,Протокол от
05.04.2013г.,Протокол от 12.04.2013г.,Протокол от 16.04.2013г.,Протокол от
09.05.2013г.,Протокол от 27.06.2013г.,Протокол от 17.07.2013г.и Протокол от 09.09.2013г.,които са съставени през исковия период.Санкциите по
представените фактури са начислени като сумарна величина,без да може да се
разграничи какъв е размера на санкцията за наличие на сулфати,за изследването на които ответникът не
е имал акредитация ,от размера на санкцията за наличие на останалите
замърсители,за които е била налице акредитация на ответното дружество.
При това положение съдът намира,че
искът е останал недоказан по размер ,тъй като ищецът следваше да докаже размера
на неправомерно начислените му санкции именно за сулфати.
Що се отнася до това,че е налице
уважен частичен иск по претенцията ,следва да се има предвид,че със СПН се
ползва само решението по отношение на спорното материално право,въведено с
петитума.Решението по частичния иск не произвежда законна сила в последващия
процес за останалата част от вземането,тъй като мотивите на постановеното по
частичния иск съдебно решение не се ползват със сила на пресъдено нещо и не
обвързват със задължителна сила съда,сезиран да се произнесе по останалата част
от вземането-така Решение №33 от 25.03.2013г. на ВКС по т.д.№140/2012г.,Първо
ТО,ТК.
По изложените съображения искът
следва да бъде отхвърлен,като на ищеца се присъдят сторените от ответника
съдебно деловодни разноски.Съгласно представения списък на разноските на
ответника по делото те са в размер на 11 280 лв.-заплатено адвокатско
възнаграждение и 100 лв.депозит за вещо лице.
Водим от изложеното Окръжният съд,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „***“АД,ЕИК*** ,със седалище и адрес на
управление-гр.София,***,представлявано от Г.Д.-Изпълнителен директор иск срещу „***“АД,ЕИК***,със седалище и адрес на
управление-гр.Добрич,***,представлявано от *** –Изпълнителен директор иск за
сумата от 139 423,22 лв. /сто тридесет и девет хиляди четиристотин
двадесет и три лева и двадесет и две ст./,с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „***“АД,ЕИК*** ,със
седалище и адрес на управление-гр.София,***,представлявано от Г.Д.-Изпълнителен
директор иск да заплати на „***“АД,ЕИК***,със седалище и адрес на
управление-гр.Добрич,***,представлявано от *** –Изпълнителен директор сумата от
11 380 лв./единадесет хиляди триста и осемдесет лева/-съдебно деловодни
разноски.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Апелативен съд гр.Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: