Р Е Ш Е Н И Е

№___170____/ 02.11.2017 год. гр.Д.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТКИЯТ окръжен съд ТЪРГОВСКО отделение

На дванадесети октомври 2017 год.

В открито заседание в следния състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: АДРИАНА ПАНАЙОТОВА

Секретар:Билсер Мехмедова-Юсуф

като разгледа докладваното от съдията Адриана Панайотова

търговско( дело № 77 по описа за 2017 год.

за да се произнесе съобрази следното:

Делото е образувано въз основа на молба от ищеца «. К.»АД ЕИК- ** ,гр.В. , срещу «В. С. Д. » АД,ЕИК- ** , гр.Д. ,с която се иска осъждане на ответното дружество зя сумата от 84 228 лв.,представляваща незаплатена част от цената на продадени стоки по договор от 30.12.2015 г.,ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата.Претендират се разноските по делото.

Твърди се, че страните са сключили Договор за доставка на центробежни хоризонтални помпени агрегати за транспортиране на питейна вода от 30.12.2015 г.,в който стоките са персонализирани по вид,количества и цени,а с приемно-предавателен протокол от 18.04.2016 г.са предадени.Цената им е в размер на 234 151,20 лв.,от които ответното дружество заплатило само 149 923,20 лв.Въпреки отправената и получена на 03.02.2017 г. покана,ответното дружество не е заплатило дължимите 84 228 лв.Претендират се и законните лихви върху главницата от датата на завеждане на иска.

В срока по чл.367 ГПК, ответното «В. С. Д. » АД е депозирало отговор на исковата молба, с който оспорва иска по основание и размер.Твърди,че доставката се считала приключила,след като изпълнителя предостави всички документи по т.6.3,което не било изпълнено.Доставените помпени агрегати показали скрит съществен дефект,който веднъж бил отстранен,но се явил и втори път,а повредата още не била отстранена.При това положение,явно дефектът бил съществен,поради което не се дължало плащане.

Прави евентуално частично възражение за прихващане с дължима от ищеца неустойка за неспазване сроковете за доставка,поддръжка и гаранционно обслужване ,в частичен размер на 42 970,90 лв. по т.9.21 и 11.3 от договора,цялото в размер на 330 000 лв.,в това число-33 000 лв. неустойка и 3 370,90 лв. лихви върху нея за периода 24.02.2016 г..

След получаване отговора на исковата молба ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с която изразява становище по повод направените от ответника възражения по основателността за исковата претенция.

Сочи, че явилата се повреда,се дължи на неправилна експлоатация,неподходящ дебитомер и елиминиране на вградената защита на агрегата.Въпреки това повредата била отстранена,за което бил подписан двустранен протокол,за констатирата неправилна експлоатация.Неправилната експлоатация продължавала,поради което се явявали същите повреди.Сочи,че е изправна страна и не дължи неустойки.Сочи,че липсват изчисления за претендираната неустойка и не е посочен период.

В срока по чл.373 от ГПК ответното «В. С. Д. » АД е депозирало отговор на допълнителната искова молба,с който възразява на твърденията в допълнителната искова молба.Оспорва твърдението за неправилна експлоатация,с мотиви,че дебитомера не влияе на експлоатацията.Сочи,че агрегата няма вградена защита и че подменените части били с лошо качество и фабричен дефект.На дружеството не била предоставена никаква техническа документация,въпреки дадените обещания.

В съдебно заседание процесуалния представител на ищеца уточнява,че претендира неустойка по целия договор,тъй като се касаело за обществена поръчка.Сочи,че тъй като вещта е негодна за употреба,не може да бъде ползувана и е налице изричен отказ за рекламация, ищецът претендира неустойка.

Д.ки окръжен съд,приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Установява се от представеният по делото Договор от 30.12.2015 г.,че страните са сключили договор за продажба на помпи,по вид,технически данни,количество,качество и цени,съгласно приложение към договора/приложено е не предложението,а потвърждение на оферта №**г. на лист 17 от делото /,съпроводени от документите,посочени в т.6.3 от договора.

Договорено е авансовото заплащане на заявената стока в размер на 30 % и окончателно заплащане до 30 дни след представяне на двустранно подписан приемно-предавателен протокол за извършената доставка,фактура и документите посочени,в т.6.3 от договора.

В т.6.3 е предвидено,че на купувача при доставката следва да се представят фактура,технически паспорти,протокол за заводски изпитания,сертификат за качество,информация за стандартите,сертификат за произход и декларация за съответствие съгласно ЗТИП.

Отговорността за неизпълнението на това задължение е регламентирано в т.6.5 от Договора,като е договорено,че евентуалните последващи разходи,предизВ. ани от непредставянето на документите,са за сметка на Изпълнителя.

Относно изпълнението на доставката,в договора се съдържат две различни клаузи.Така в т.2.3 е прието,че за дата на доставката ще се счита датата на получаване на стоката в складовете на „В. “ЕООД,а в т.6.4-че доставката се счита приключила след получаване на всички документи,включително сертификатите по т.6.3.

Страните по договора са предвидили заплащането на неустойка.Изпълнителят дължи неустойка за забава в срока на изпълнение по т.2.1/срок на доставката/, в размер на 0,5 % от общата стойност на забавената доставка,но не-повече от 10 % от стойността й.

Възложителят пък дължи неустойка за забава в плащанията в размер на 0,5 % от общата стойност на забавената сума,но не-повече от 10 % от стойността й.

Не е договорена неустойка за неизпълнение на други задължения.

Изпълнителят е поел гаранционна отговорност за качество на доставените стоки в рамките на 18 месеца от протокола за приемане на доставката.В раздела „Гаранции.Рекламации“ на договора са подробно разписани условията за предявяване на рекламация и сроковете за отстраняване на възникнали дефекти.В т.9-14 е прието,че не се считат за гаранционни дефекти,възникналите в следствие на нарушаване на инструкциите за експлоатация. Не са поети задължения за поддръжка.

Не е договорена неустойка за неизпълнение на гаранционни задължения.

Ищецът е представил приемно-предавателен протокол от 24.03.2016 г.,установяващ получаването на помпи/позиция 1,2/два броя/ и 5 от потвърждението/.В протокола е записано,че стоката е получена чрез куриер на „С.“ от инж.П. П..В протокола е записано,че се предават освен помпите и технически паспорт/инструкция за монтаж и експлоатация-4 броя/;сертификат за качество-ISO;сертификат/декларация за произход;декларация за съответствие и два броя приемно-предавателни протоколи.

Представил е по делото и приемо-предавателен протокол от 18.04.2016 г. ,който установява предаване от ищеца и приемане от ответника на стоки по договор от 30.12.2015 г./позиции 3,4-два броя,6 и 7 от потвърждението/,в който е отбелязано,че съгласно изискванията на производителя,помпите следва да се монтират от квалифицирано лице;че плащането ще се извърши ,съгласно договора и че рискът от повреда,преминава върху купувача от момента на започване на товаро-разтоварните работи в склада на купувача.В протокола не е записано,че се предават други документи.

Установява се от представените по делото фактури,че ищецът е издал по процесната доставка три фактури:съответно №** от 10.02.2016 г. за сумата от 70 245,36 лв.;№** от 24.03.2016 г. за сумата от 11 831,40 лв. и за № ** от 18.04.2016 г. за сумата от 152 074,44 лв. или общо за 234 151,20 лв.

Видно от представения Протокол за ремонт на помпа КМЕ **от 20.09.2016 г., ищецът е извършил ремонт на цитираната помпа,монтирана в ПС с.О.,като са дадени препоръки да се монтира манометър на изхода на помпата.

Ищецът представя и двустранно подписан Констативен протокол от 18.03.2017 г. за сервизно посещение ,когато е е установил,че помпата тип КМЕ **не работи.

С писмо от 07.04.2017 г. ищецът е уведомил ответника,че не може да признае за основателна рекламацията на ответника от м.март 2017 г. за спиране на помпата и за втори път да отстрани повредите,тъй като се касаело не за фабричен дефект,а за неправилен режим на работа и неспазване инструкциите за работа.

С оглед изясняване на делото от фактическа страна е допусната и изслушана съдебно – счетоводна експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и съдът го възприема като компетентно и мотивирано. Видно от същото, процесните фактури са редовно осчетоводени в счетоводствата на двете страни и съответно в счетоводството на ответника по делото като задължения към доставчика, във връзка с покупка.Фактурите са отразени в дневниците за покупки на ответника, като участват във формирането на резултата от СД по ЗДДС за съответните месеци. Видно от експертизата, ответникът е  ползвал право на данъчен кредит по тези фактури.

Експертът е посочил, че паричното задължение на ответното дружество към ищеца по процесните фактури е в размер на 84 228 лв.,като салдо от неизплащането на фактури с №**,** и частично плащане по фактура ** ,извършено на 20.09.2016 г. в размер на 149 923,20 лв..

Както беше посочено по-горе в изложението, съдът възприема експертното заключение, като мотивирано, компетентно и обосновано. Същото не беше оспорено от страните в хода на съдебното производство.

По искане на страните по делото,с поставени от тях задачи,бе назначена техническа експертиза.Вещото лице установява,че на един брой помпа тип КМЕ **/1 от позиция 4-цена 40 470лв./,монтирана в помпена станция с.О. ,са износени детайлите,които са наредени на вала.Според вещото лице,най-вероятната причина за авариите с помпата са пропуски в изработването на детайлите и монтажа на помпата.Относно качеството на механичните детайли,вещото лице уточнява,че точната причина за установеното износване,може да се установи само след специални изследвания.Според вещото лице монтирането на манометри на входа и изхода на помпата,по никакъв начин не се отразява на работата на помпата,а би имало само информативен характер. Заключението на вещото лице не бе оспорено.

След преценка на събраните по делото доказателства,съдът направи следните изводи:

Между страните, които са търговци, са възникнали отношения, имащи характер на търговска продажба по смисъла на чл.318 и сл. от ТЗ.

С договора за продажба продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността на една вещ или друго право срещу цена, която купувачът приема и се задължава да му заплати или това е един двустранен, възмезден, консенсуален и комутативен договор. От момента на постигане на съгласието страните по договора са обвързани и всяка от тях дължи определена престация, като условие за освобождаване от обвързаността си.

С постигане на съгласието задължението на продавача да прехвърли собствеността се оказва изпълнено ако вещта е индивидуално определена, а при вещи, определени по своя род /какъвто е процесният случай/, собствеността се прехвърля щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова - когато бъдат предадени на спедитор или превозвач.

Не е спорно,а се и установява от представените по делото писмени доказателства,че договорената стока е предадена на купувача.

Не се е твърдяло,че предаването на договорените помпи е станало извън договорения срок,за което е предвидено заплащането на неустойка.

На следващо място, нормата на  чл. 321 от ТЗ действително предвижда задължение на продавача да издаде фактура по искане на купувача, а по съгласие на страните - и други документи, но издаването на такава не е предпоставка за настъпване изискуемостта на вземането. Като документ, фактурата е свързана със счетоводното отчитане на заплатената сума и регистриране настъпването на данъчно събитие /по отношение задължението за заплащане на ДДС/, но издаването на такъв документ не е свързано нито с възникване на вземането за цената, нито с настъпване изискуемостта на задължението за нейното заплащане.

Неоснователно е

дилаторното възражение на ответника, препятстващо настъпването на изискуемостта на процесното вземане, основано на клаузите на т.4.1.2 за непредставяне на документите по т.6.3 от договора.Стоките са получени,съставени са приемно-предавателни протоколи,издадена са фактури,а с разпоредбата на т.6.5 от договора,страните са уговорили отговорност за неизпълнението на задължението за предаване на технически паспорти,сертификати и декларации.

Съгласно чл. 327, ал. 1 от ТЗ, купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен, ако не е уговорено друго. Не може да се приеме,че е уговорено друго,тъй като съгласно т.4.1.2., остътъкът от сумата по доставката се заплаща в 30-дневен срок от представяне на …“документите ,посочени в т.6.3“,но за неизпъленине на това задължение ,по т.6.5 продавачът е поел отговорността за последващи разходи от непредставянето им. Т.е.,излиза,че според тази договорка,предвидената за това неизпълнение санкция,задължава купувачът да заплати цената на получената стока веднага след получаването й.Двете разпоредби в договора-тази на т.4.1.2 и тази на 6.5., си противоречат ,поради което следва да се приложи общото законово правило по чл.327,ал.1 от ТЗ,че цената се дължи след получаване на стоката.

Установи се,че ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на цялата цена, процесните фактури са осчетоводени надлежно в счетоводството му и е ползвал данъчен кредит за  съответните периоди, поради което се явява неизправна страна по договора. 

Следователно искът по чл.327, ал. 1 от ТЗ за сумата от 84 228 лв. е основателен, доказан и следва да бъде изцяло уважен.

По възражението за прихващане  с претендирана неустойка за неизпълнение

Като процесуален способ за защита възражението за прихващане представлява правопогасяващо възражение, с което ответникът твърди факти, които погасяват възникналото право. В този смисъл целеният правен ефект на успешно проведено възражение за прихващане е, вследствие погасяване на две насрещни вземания до размера на по-малкото, да се отрече със сила на пресъдено нещо претендираното от ищеца материално право /да се отхвърли изцяло или частично предявен осъдителен иск/.

Не се твърдеше и не се установи по делото,дали повредата на едната от доставените помпи е толкова съществена,че е неотстранима и че вещта не може повече да бъде ползувана по предназначение,за да се приравни случая на пълното неизпълнение.Освен това неустойка страните са предвидили само за забава в срока на доставката,но не и в други случаи на неизпълнение.Това не изключва възможността на ответника да търси обезщетение по чл.193 от ЗЗД на общо основание,но в настоящият случай възражението се основава на договорена неустойка,поради което не може да се прецени като основателно.Не е предмет на така соченото основание и поетата от продавача гаранционна отговорност.

Ищецът е направил и искане за присъждане на разноски по делото.Не е представил списък на разноските,но е поискал с исковата молба присъждане на заплатена държавна такса от 3 706,03 лв. и адвокатски хонорар от 6 612 лв.Направено е от ответника възражение за прекомерност на поисканото адвокатско възнаграждение,с оглед липса на процесуална активност.

Искането за намаляване на адвокатското възнаграждение,платено съгласно Договор за правна помощ от 07.03.2014г.,съдът намира за основателно.В процесния казус с оглед материалният интерес по делото от 84 228 лв.  и съгласно чл.7,ал.2,т.5 от Наредба №1 от 09.07.2004 г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения, нормативно установеният минимум на дължимо възнаграждение  се изчислява на сума в общ размер на  3 799,12 лв.Към настоящия момент е налице задължителна съдебна практика,обективирана в ТР №6 от 06.11.2013г.на ВКС по т.д.№6/2012г.,ОСГК и според т.3 от същото, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл.78, ал.5 от ГПК,съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/ 2004г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.Съдът намира,че в случая са налице предпоставките за намаляване на адвокатския хонорар до посочения по-горе минимален размер, като за да достигне до този извод съобрази  липсата на фактическа и правна сложност на казуса,но и обстоятелството,че упълномощеният адвокат не е присъствал  в открито съдебно заседание и не е имал разходи за явяване на делото в ДОС,поради което в уговорения и изплатен размер от 6 612 лв. хонорарът се явява прекомерен с оглед положените от защитата усилия при упражняване на процесуалните права.Ето защо ,по реда на чл.78,ал.5 от ГПК размера на адвокатското възнаграждение следва да бъде редуцирано до размера на сумата от 3 799,12 лв., общият размер на разноските,които следва да бъдат присъдени в тежест на ответника възлиза на сумата от 7 505,15 лв.

Като се води от гореизложеното,Д.ки окръжен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА «В. С. Д. » АД,ЕИК- ** гр.Д. да заплати на «. К.»АД ЕИК- ** ,гр.В. сумата от 84 228 лв.,представляваща незаплатена част от цената на продадени стоки по договор от 30.12.2015 г.,ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска 24.03.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА «В. С. Д. » АД,ЕИК- ** гр.Д. да заплати на «. К.»АД ЕИК- ** ,гр.В. сумата от 7 505,15 лв. съдебно деловодни разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Окръжен съдия: