Р Е Ш Е Н И Е № 172

Гр.Добрич 06.11.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Добричкият окръжен съд търговско отделение в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ АНГЕЛОВА

При секретаря Н. Бъчварова като разгледа докладваното от Т.Ангелова т.д.№ 117/2017г. по описа на Окръжен съд гр.Добрич и за да се произнесе,взе предвид следното:

Предявен е иск от „***”ЕООД-в несъстоятелност , ЕИК *** със седалище гр.Добрич чрез синдика Т.С. с пълномощници адв.И.Т.-САК и адв. Р.Т.-САК срещу „*** ***”ООД с ЕИК-*** гр.***,ул.”***” № 12 за заплащане на сумата от 50 300 лв.Твърди се,че дружеството-ищец е обявено в несъстоятелност с решение № 75/23.03.2012г. по т.д.№ 399/2011г. на ДОС ,като назначеният синдик е установил,че с нотариален акт от 2010г. дружеството се е разпоредило със свое имущество като е продало на „*** ***”ООД гр.*** недвижим имот в гр.***,ул.”***”№ ***, за сумата 9 600 лв. при данъчна оценка 42 684.80 лв.С решение № 55/06.03.2013г. по т.д. № 118/2012г. на ДОС е уважен искът по чл.646 ал.2 т.4 от ТЗ,предявен от синдика,като сделката е призната за нищожна по отношение на кредиторите на несъстоятелността.С решение № 129/15.05.2014г. по в.т.д.№ 432/2013г. Апелативен съд гр.Варна е потвърдил решението на ДОС и същото е влязло в сила на 07.07.2014г.Сочи се,че с обявяване нищожността на сделката е възникнало основанието на чл.34 ЗЗД,във вр. с чл.55 ЗЗД за връщане на получения по нищожната сделка имот в масата на несъстоятелността.Към настоящия момент имотът не се намира в патримониума на ответника ,като се сочат сключени междувременно три прехвърлителни сделки,последната от 2016г.Поради това ищецът претендира паричната равностойност на отчуждения имот по пазарната стойност на имота към дата на отчуждителната сделка,обявена за нищожна,която е определена от вещо лице по отменителния иск на 50 300 лв.Претендират се също законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане,както и направените съдебно-деловодни разноски.

В писмения си отговор ответникът чрез адв.М.С.-ВАК твърди,че исковата молба е нередовна ,тъй като не е внесена държавна такса.Изрично заявява,че искът е погасен по давност,тъй като престациите по признатата за нищожна сделка са извършени на 23.06.2010г.,а решението за откриване на производството по несъстоятелност е обявено в ТР на 29.03.2012г.Позовава се на изтекла 5-годишна давност към датата на предявяване на иска.Сочи се,че искът е неоснователен поради липса на фактически състав за уважаването му.Последиците от уважаване на иска по чл.646 от ТЗ били уредени от чл.648 от ТЗ,нормата била специална и изключвала приложението на института на гражданското право спрямо третото лице-приобретател.Искът бил ненадлежно предявен.След като имотът бил прехвърлен преди предявяване на иска по чл.646 от ТЗ синдикът е следвало да съобрази дали кредиторите имат интерес от водене на делото.Прави евентуално възражение за прихващане срещу насрещни вземания на „*** ***”ООД със сумата 209 702.86 лв. по заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 558/14.11.2011г. и изпълнителен лист,издадени по ч.гр.д.№ 5244/2011г. на ДРС,прието и включено в обявения в ТР списък по чл.685 ал.1 от ТЗ по т.д.№ 399/2011г. на ДОС,като претендира прихващането да бъде извършено до размера на всички евентуално уважени претенции срещу ответника,включително лихви и деловодни разноски.Прави възражение за прихващане на съответната част от исковата претенция със сумата 9 600 лв.,представляваща платена цена по сделката,призната за нищожна,ведно със законната лихва,като прави искане изявленията за прихващане да се считат отправени както до съда,така и до синдика .Сочи,че производството следва да се прекрати или искът да се отхвърли,като претендира разноски.

С допълнителната искова молба ищецът оспорва възражението на ответника ,че искът е погасен по давност,като се позовава на разпоредбите на чл.649 ал.2 от ТЗ .Твърди,че вземането за връщане на престираното от длъжника по прогласената за относително недействителна сделка или действие в масата на несъстоятелността възниква от влизане в сила на решението по конститутивния иск,какъвто е искът по чл.647 от ТЗ.Позовава се на решение на ВКС-Търговска колегия.По отношение на възраженията за прихващане от ответника ищецът се позовава на чл.645 от ТЗ като твърди,че не са налице условията на чл.645 ал.1 от ТЗ-двете вземания да са съществували преди датата на откриване на производството по несъстоятелност.Сочи се решение на ВКС .Неприложима била и разпоредбата на чл.645 ал.4 от ТЗ,тъй като в рамките на настоящото производство не би могла да се установи частта,която кредиторът би получил при евентуално разпределение.

В допълнителния отговор ответникът поддържа изцяло възраженията си от първоначалния отговор.Твърди,че ищецът превратно и неточно интерпретира цитираната практика на ВКС.

В писмените бележки ищецът поддържа изцяло исковата претенция като цитира съдебна практика.

В писмената защита ответникът поддържа становището си по делото с възраженията за изтекла давност,както и евентуалните възражения за прихващане.

След преценка на събраните писмени доказателства и доводите на страните съдът приема за установено следното:

С решение № 75/23.03.2012г. по т.д. № 399/2011г. по описа на Окръжен съд гр.Добрич „***”ЕООД гр.Добрич е обявено в несъстоятелност с начална дата на неплатежоспособност 06.04.2010г.С решение № 55/06.03.2013г. по т.д. № 118/2012г. на ДОС е уважен предявеният от синдика иск с правно основание чл.646 ал.2 т.4 от ТЗ като е призната за нищожна по отношение на кредиторите на несъстоятелността възмездната сделка,обективирана в нотариален акт № *** на нотариус рег.№ ** с район на действие РС -***,дв. Вх. Рег.№ 1938/23.06.2010г.,акт № *** по описа на СВп. ***, с която „***”ЕООД е продало на „*** ***”ООД ЕИК ***– *** недвижим имот ,находящ се в гр.***,ул.”***”№ ***,заедно с избено помещение,идеални части от сградата и от правото на строеж върху поземления имот.Прието е с решението,че даденото по сделката значително надхвърля полученото,прекратено е производството по предявения на осн. чл.34 от ЗЗД иск за връщане на даденото по недействителната сделка.В мотивите на решението съгласно съдебната практика съдът е приел,че юридическият факт за връщане на даденото по недействителната сделка е влязлото в сила решение по чл.646 от ТЗ.Нищожността на сделката задължително следва да бъде установена по исков ред,поради което осъдителните искове на длъжника по чл.34 във вр. с чл.55 ал.1 от ЗЗД са обусловени от успешно провеждане на установителния иск по чл.646 ал.1т.2 от ТЗ,съответно вземането за връщане на платеното в масата на несъстоятелността възниква от влизане в сила на решението по иска по чл.646 ал.1т.2 от ТЗ.Решението на ДОС е потвърдено от Апелативен съд гр.Варна с решение № 129/15.05.2014г. по в.т.д.№ 432/2013г. и влиза в сила на 07.07.2014г.

На 25.10.2010г. с нот.акт № ** на нотариус * „*** ***” ООД е продал на „*** **”ЕООД процесния имот.Впоследствие имотът е продаден още два пъти ,видно от изисканите по делото договор за покупко-продажба,вписан в Имотния регистър с вх.рег.№ 1191 и дв.вх. рег.№ 1190 на 07.03.2013г. акт № **. и договор за покупко-продажба вписан в ИР с вх.рег.№2652 и дв.вх.рег.№2647 на 01.06.2016г.,акт № **. от описната книга.

При изложените данни безспорно е,че процесният имот не се намира в патримониума на ответника-купувач,поради което за несъстоятелния ищец,чиято маса на несъстоятелността следва да се попълни,възникв правния интерес да претендира паричнта равностойност на отчуждения имот.При извършената и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза се установи,че пазарната стойност на отчуждения имот към датата на обявената за нищожна сделка е 50 300 лв.

Неоснователни са възраженията на ответника за изтекла погасителна давност на предявения иск.Искът за връщане на даденото по обявената за нищожна сделка е обусловен от влизане в сила на уважен иск за прогласяване нищожност на сделката.Прогласяване нищожността на сделката става единствено по съдебен ред и от влизане в сила на съдебното решение следва да тече давностния срок за предявяване на вземането.До влизане в сила на съдебното решение за обявяване нищожността на сделката ,същата е била валидна и действителна,обвързваща страните по нея.Действително с изменението на чл.646 ал.2 т.1 и т.3 от ТЗ видът на иска се променя от установителен в конститутивен.След обявяване на сделката за нищожна по съдебен ред с обратна сила настъпват последиците от нищожността.От момента на съдебното решение за уважаване на иска възниква и правото за обусловения иск за връщане на даденото по нищожната сделка и тече погасителната давност за вземането.В тази насока е решение № 89 /10.05.2016г. по т.д.№ 720/2015г. на ВКС-1ТО.По тези съображения посоченото от ответника решение № 41/22.06.2015г. по т.д. № 2853/2014г. на ВКС-1ТО уреждащо отношенията по чл.646 ал.2 от ТЗ не касае настоящия спор и не е относимо по делото.

Решението на ДОС № 55/06.03.2013г. по т.д.№ 118/2012г. ,с което сделката между „***”ЕООД-в несъстоятелност и „*** ***”ООД е обявена за нищожна по отношение на кредиторите на несъстоятелността е потвърдено с решение № 129/15.05.2014г. по в.т.д.№ 432/2013г. на АС-Варна и е влязло в сила на 07.07.2014г.Исковата молба е депозирана в съда на 09.05.2017г.,т.е. не е изтекъл петгодишният давностен срок по претецията за връщане на даденото по обявената за недействителна сделка.Даденото по нищожната сделка подлежи на връщане по правилата на чл.34 от ЗЗД във р.с чл.55 от ЗЗД като получено без основание.

Неоснователно е възражението на ответника за прихващане със задължения на ищеца към ответника .Не са налице предпоставките на чл.645 ал.1 от ТЗ- двете вземания да са съществували преди датата на откриване на производството по несъстоятелност,да са били насрещни,еднородни и вземането на кредитора да е било изискуемо.Към датата на откриване на производството по несъстоятелност вземането на ищеца за връщане на даденото по сделката не е съществувало,тъй като сделката не е била прогласена за нищожна .Вземането на ищеца възниква с влизане в сила на съдебното решение ,с което е била обявена за нищожна сделката,т.е. след решението за откриване на производство по несъстоятелност.По тези съображения възражението за прихващане е неоснователно и следва да се остави без уважение.

Искът като основателен следва да се уважи,като предвид чл.78 ГПК в полза на ищеца се присъдят направените съдебно-деловодни разноски от 3 500 лв. адвокатски хонорар и 400 лв. възнаграждение на вещо лице,както и по сметка на ДОС дължимата държавна такса от 2012 лв.с оглед изхода на спора.

Воден от гореизложеното Окръжният съд

Р Е Ш И :

О С Ъ Ж Д А „*** ***”ООД ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.***,ул.”***”№12 да заплати на „***”ЕООД – в несъстоятелност ЕИК *** представлявано от синдик Т.И.С. с адрес *** сумата от 50 300 лв./петдесет хиляди и триста лева/ представляващи пазарната стойност на недвижим имот в гр.***,ул.”***”№ *** с идентификатор ** с площ от 65.39 кв.м,заедно с избено помещение № 10,с площ от 10.54 кв.м,заедно с 1.83% ид.части от общите части на сградата с идентификатор ** и от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор **,като получена на отпаднало основание,ведно със законна лихва върху главницата ,начиная от 09.05.2017г. до окончателното изплащане,както и съдебно-деловодни разноски от 3 900 лв./три хиляди и деветстотин лева/.

О С Ъ Ж Д А „*** ***”ООД ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.***,ул.”***” № 12 да заплати по сметка на Окръжен съд гр.Добрич държавна такса от 2012 лв./две хиляди и дванадесет лева/.

Решението може да се обжалва пред Апелативен съд гр.Варна в двуседмичен срок от съобщението до страните.

Съдия: