Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е             №169

         В ИМЕТО НА НАРОДА

           гр.Д.02.*.2017 г.

ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД...... ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ  открито заседание на двадесет и четвърти октомври

през две хиляди и седемнадесета                                 година в състав:

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т.СТОЕВА

                                                                        ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                                                                                                                     

при  секретаря  ……БИЛСЕР МЕХМЕДОВА –ЮСУФ .....................      и в присъствието на прокурора......................................................................като разгледа докладваното  от  съдия докладчик Стоева.........Т.д.№1*

от 2017 г.по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:     

       Постъпила е искова молба от Т. И. С.от гр.Т. ,ул.“Г. С.“№*ап.*,в качеството му на постоянен синдик на „В.“ЕООД в несъстоятелност,ЕИК ** срещу „В. А.“ЕООД ,със седалище и адрес на управление гр.Т. ,ул.“А.“№*,представлявано от управителя К.С.М. ,с цена на иска сумата от 5 800 лв. и правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД.

   Исковата  молба е допустима и редовна.Делото се води за попълване на масата по несъстоятелността на длъжника,поради което на основание чл.620 ал.5 от ТЗ не се дължи предварително внасяне на държавна такса.

   В исковата молба се излагат следните обстоятелства:

   Ищцовото дружество е обявено в несъстоятелност с Решение №75 от 23.03.20* г.по т.д.№399/20* г.по описа на ДОС.Определена е начална дата на неплатежоспособността- 06.04.20*г.Постоянният синдик на дружеството е установил,че преди датата на несъстоятелността ,дружеството се е разпоредило със свое имущество.

   С НА №*,т.*,рег.№**,н.д.№***г.на нотариус рег.№**,вх.рег.№***.05.20*г.,акт №**,т.*,дело №** по описа на СВ гр.Т.  „В.“ЕООД  е продало на „В. А.“ООД ,Т.  следния недвижим имот:Недвижим имот ,находящ се в с.Н. ,общ.Т. ,представляващ трети етаж от административна сграда,построена в  УПИ *,кв.* по плана на селото за сумата от 2 455,70 лв.равна на стойността на данъчната оценка.

   Заведен е отменителен иск на основание чл.646 ал.2 т.4 от ТЗ,като с допуснатата и изслушана СТЕ е установено,че действителната стойност на имота към момента на отчуждителната сделка е 5 800лв.С решение от 05.03.2013г. на ДОС по т.д.№*7/20*г.по описа на съда искът е бил уважен.Сделката е призната за нищожна по отношение на кредиторите на масата по несъстоятелността,а относно връщане на имота ДОС е приел,че следва да се предяви след влизане в сила на постановеното решение относно нищожността.Апелативен съд гр.В. с Решение от 23.05.2014г. по в.т.д.№*4/2013г.е   потвърдил изцяло решението на ДОС,което е влязло в законна сила.

    С обявяване нищожността на сделката,възниква основанието та чл.34 от ЗЗД във вр.с чл.55 от ЗЗД за връщане на получения по нищожната сделка имот.

   Още по време на производството по отменителния иск е установено,че с НА№***г.,том *,рег.№***,дело №***г.на Нотариус П. А.ответникът „В. А.“ООД е продал на „В. А. Г.“ЕООД процесния имот.С оглед изложеното за ищеца възниква правния интерес да иска  присъждане на паричната равностойност на отчуждения имот,която е в размер на 5800 лв.

   Предвид изложеното се настоява ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца по делото сумата от 5 800 лв.-равностойност на процесния имот,ведно със законна лихва,считано от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

      В депозиран в срок писмен отговор ответникът излага следните съображения срещу допустимостта и основателността на предявения иск:

   Ответникът счита иска за неоснователен като погасен по давност.Престациите по атакуваната сделка са извършени на *.05.20*г.,а решението за откриване на производство по несъстоятелност е обявено в ТР на 29.03.20*г.Следователно дори при петгодишен давностен срок,течащ от по-късната дата,предявеният иск е погасен по давност ,изтекла преди постъпването на исковата молба в съда –на 29.05.2017г.

   Искът е неоснователен и поради липса на материално правно предпоставки за уважаването му.Последиците от уважаването на иска по чл.646 от ТЗ  са уредени в чл.648 от ТЗ.Нормата е специална и изключва приложението на институти от гражданското право,липсва правно основание за трансформацията на правото да се иска връщане на имот в правото да се претендира паричния му еквивалент.

   Правят се насрещни изявления за прихващане на вземания на ответника срещу „В.“ЕООД.Видно от приложения и обявен в ТР списък на кредитори с приети вземания „В. А.“ е кредитор на „В.“ЕООД,в несъстоятелност с прието от синдика вземане в размер на сумата от 209 702,86 лв.по заповед за изпълнение на парично задължение,въз основа на документ по чл.417 от ГПК,издаден по ч.гр.д.№5244/20*г.на ДРС,въз основа на нотариално заверен договор за заем от 13.08.20*г. Вземането е установено със СПН и включено в обявения в ТР списък с приети вземания по чл.685 от ТЗ.Ответникът моли съда да извърши прихващане на вземането на ищеца с вземането на ответника към него до размера на предявената искова сума.

   При условията на евентуалност се прави възражение за прихващане между насрещни вземания на страните със сумата от 2 455,70 лв.,представляваща платена цена по сделката,призната за нищожна с Решение №53/05.03.2013г.,ведно със законната лихва.

  Възраженията за прихващане са отправени както към съда,така и към синдика на дружеството.

   С депозирана в срок искова молба ,ищецът изразява следното становище във връзка с оспорванията, направени в отговора.

   Предявеният иск попада в хипотезата на чл.649 ал.2 от ТЗ,като такъв който е обусловен от влязлото в сила съдебно решение по отменителен иск.Приложение следва да намери разпоредбата на чл.649 ал.6 от ТЗ.

   Ищецът счита,че исковата претенция не е погасена по давност.При уважаване на отменителния иск ,който е конститутивен,с обратна сила отпадат последиците от извършените действия или сделки.Като последица от уважаването на отменителния иск ,правата на ищеца могат да възникнат само след успешното упражняване на потестативното право.Поради това и правото да се иска връщане на даденото по  сделката е обусловено от уважаването на конститутивния отменителен иск.Съответно вземането за връщане на даденото от длъжника по прогласената за относително недействителна сделка възниква от влизане в сила на решението по конститутивния иск.От този момент,в който основанието отпада ,тече и погасителната давност за предявяване на обусловения осъдителен иск.Решението по отменителния иск е влязло в сила на 23.05.2014г.,поради което възражението за изтекла погасителна давност на ответника е неоснователно.

   Относно възражението за прихващане срещу насрещни вземания на ответника срещу ищеца по делото се излага следното:Налице е специалната разпоредба на чл.645 от ТЗ,която въвежда ограничения за прихващане в производството по несъстоятелност,целящи да предотвратят намаляването на масата по несъстоятелността,съответно нарушаването на реда за удовлетворяване на кредиторите.При преценката на основателността на възражения за прихващане в производството следва да се съобразят предпоставките за извършване на прихващане на вземане на кредитор  със свое задължение към длъжника по чл.645 ал.1 от ТЗ.В настоящия случай не са изпълнение две от условията на горния законов текст,а именно двете вземания да са съществували преди датата на откриване на производството по несъстоятелност.Същевременно е неприложима и хипотезата на чл.645 ал.4 от ТЗ,тъй като в рамките на настоящото производство не би могла да се установи частта,която кредиторът би получил при евентуално разпределение.

   С допълнителен отговор ответникът поддържа всички възражения срещу исковата претенция,депозирани с отговора на исковата молба.

   Окръжният съд,като се запозна с доказателствата по делото и заключението на изслушаната съдебно –техническа експертиза,прие за установено следното:

   С Решение №75 от 23.03.20*г.по т.д.№399/20*г.на ДОС е открито производство по несъстоятелност на „В.“ЕООД,гр.Д.и е определена начална дата на неплатежоспособността на дружеството-06.04.20*г.

   С Решение №53/05.03.2013г.по т.д.№*7/20*г.на ДОС  е признато за установено  по иска на синдика на дружеството Т.С.,че сключената на *.05.20*г. възмездна сделка,съгласно НА вх.рег.***.05.20*г.,акт №**,т.*,дело №** на СВ с недвижим имот,представляващ трети етаж от административна сграда,находяща се в УПИ *,в кв.* по плана на с.Н.,общ.Т.  е нищожна по отношение на кредиторите на „В.“ЕООД,в несъстоятелност,тъй като даденото от нея значително надхвърля по стойност полученото.Оставен е без разглеждане предявения иск от синдика на дружеството за връщане на даденото по недействителната сделка с правно основание чл.34 от ЗЗД и е прекратено производството в тази част.В мотивите на решението съдът е приел,че  юридическия факт за връщане на даденото по недействителната сделка е именно влязлото в сила решение по чл.646 от ТЗ,поради което едва след успешното провеждане на установителния иск  за несъстоятелния длъжник възниква правото да иска връщането на даденото по сделката в масата по несъстоятелността.Решението е потвърдено от Апелативен съд гр.В. с Решение №136/23.05.2014г. по в.т.д.№*4/2013г.по описа на съда и е влязло в законна сила на същата дата.

   На 25.*.20*г. недвижимият имот е прехвърлен чрез договор за покупко-продажба,съгласно НА №*,том *,рег.№***,дело №** от 25.*.20*г.на Нотариус П. А.,район на действие РС гр.Т.  от „В. А.“ЕООД на „В. А. Г.“ЕООД.То не се намира в патримониума на ответника по делото,към датата на предявяване на настоящия иск.

   От изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза се установява,че стойността на имота към момента на прехвърлянето му на ответника-*.05.20* г. е в размер на 5 900 лв.

   При така събраните доказателства ,съдът намира за установено от правна страна следното:

   По направеното възражение за изтекла погасителна давност:

   Доколкото искът за връщане на даденото по обявената за нищожна сделка е обусловен от прогласяването на нищожността й по съдебен ред,правото на ищеца да иска връщане на даденото по нея възниква от влизане в сила на съдебното решение за обявяването на нищожността .Давностният срок за предявяване на вземането следва да тече от момента на влизане в сила на съдебното решение,прогласяващо нищожността  й.

   С изменението на чл.646 ал.2 т.1  и т.3 от ТЗ е променен видът на иска,който е конститутивен.Това означава ,че след обявяването на сделката за нищожна по съдебен ред с обратна сила настъпват последиците от тази нищожност.Но до момента на съдебното решение,с което искът се уважава ,сделката е действителна и поражда правни последици за страните-т.е. до постановяване на съдебното решение за ищеца не възниква правото да иска връщане на даденото по нея.От момента в който възниква правото на иск,започва да тече и погасителната давност за вземането,а това според настоящия съдебен състав е датата на влизане в сила на съдебното решение по чл.646 ал.1 т.4 от ТЗ.В тази насока са мотивите на Решение №89 от *.05.2016г.по т.д.№720/2015г.по описа на ВКС Първо ТО.

   В настоящия случай решението е влязло в сила на 23.05.2014г.,а молбата е депозирана в съда на 29.05.2017г. или петгодишния давностен срок по отношение на иска за връщане на даденото по обявената за недействителна сделка не е изтекъл.Или претенцията за връщане на даденото по обявената за недействителна сделка не е погасена по давност.

  Даденото по нищожната сделка подлежи на връщане по правилата на чл.34 от ЗЗД във вр.с чл.55 от ЗЗД,като получено без основание.Доколкото имотът е във владение на трето лице,дължи се връщане на стойността му,към момента на отчуждителната сделка-или в случая на сумата от 5 800 лв.,доколкото от заключението на вещото лице се установява,че пазарната стойност на недвижимия имот към *.05.20*г. е била 5 900 лв.

   По направените възражения за прихващане със задължения на ищеца към ответника по делото:

   За да бъде уважено възражение за прихващане със задължения на длъжника към негови кредитори,следва да са налице предпоставките на чл.645 ал.1 от ТЗ,който гласи ,че кредитор може  да извърши прихващане със свое задължение към длъжника,ако преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност двете задължения са съществували и са били насрещни и еднородни и вземането му е било изискуемо.Задължението на ответника да върне даденото по сделката не е съществувало преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност,тъй като към този момент сделката не е била обявена за нищожна,а възниква именно по силата на  съдебното решение,с което е прогласена нищожността й,т.е. след датата на решението  за откриване на производството по несъстоятелност.По същите съображения не е съществувало и задължението на ищеца да върне на ответника полученото по нищожната сделка,а именно платената по сделката цена от 2 455,70лв.Двустранната реституция на даденото по сделката възниква едва след обявяването й  по съдебен ред за относително недействителна.

   По тези съображения и двете ,направени в условията на евентуалност възражения за прихващане са неоснователни и не следва да бъдат уважени.

   С изложените мотиви предявеният иск,като основателен и доказан следва да бъде уважен ,като на ищеца се присъдят сторените съдебно деловодни разноски-сумата от *40 лв.-адвокатско възнаграждение и разходи за експертиза,а ответникът бъде осъден да заплати по сметка на ДОС дължимата държавна такса по делото,предвид изхода на спора.

    Водим от горното Окръжният съд,

        Р  Е  Ш  И:

   ОСЪЖДА   „В. А.“ЕООД ,със седалище и адрес на управление гр.Т. ,ул.“А.“№*,представлявано от управителя К.С.М. да заплати на „В.“ЕООД в несъстоятелност,ЕИК **,представлявано от постоянния синдик Т. И. С.с адрес-гр.Т. ,ул.“Г. С.“№*,ап.* сумата от 5 800 лв./пет хиляди и осемстотин лева/,представляваща пазарната стойност на недвижими имот-трети етаж от административна сграда ,построена в УПИ *,кв.* по плана на с.Н.,общ.Т.   ,като получена на отпаднало правно основание сума,ведно със законна лихва върху главницата,считано от  29.05.2017г.до окончателното й изплащане ,както и сумата от 1 140 лв./хиляда сто и четиридесет лева/-сторени по делото разноски.

   ОСЪЖДА  „В. А.“ЕООД ,със седалище и адрес на управление гр.Т. ,ул.“А.“№*,представлявано от управителя К.С.М. да заплати по сметка на Добрички окръжен съд сумата от 232 лв./двеста тридесет и два лева/-дължима държавна такса по делото.

  Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.В. в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                  ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: