Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

                                                           № 184

                                        Гр.ДОБРИЧ  14.11.2017г.

                                        В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

  ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публичното заседание на ДЕСЕТИ НОЕМВРИ 2017г.в състав:

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВА ИВАНОВА

 

  При участието на секретаря Билсер Мехмедова-Юсуф като разгледа докладваното от председателя т.д.№ 156/2017г.по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид следното:

 

  Предявените от ЕООД „ П.“,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:гр..1,представлявано от управителя Т.И.П.,чрез адв.Р.В.-***,съдебен адрес:***,срещу ЕООД  „А.С.“,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:гр.С.№ *,ет.*,ап.*,представлявано от управителя Х.Г.Г.,обективно съединени  осъдителни искове черпят правното си основание от разпоредбата на чл.372,ал.1 от ТЗ.

  Ищецът твърди,че в периода м.май-м.декември 2015г.между него и ответника са възникнали и са се развили търговски отношения по повод възложени на ответната страна от трето лице строителни работи по инвестиционен проект „ Развитие на спорта в И. Ш.– реконструкция и доизграждане на стадион и парков  комплекс в гр.Ш.“.ЕООД  „А.С.“,, е възлагало периодично на ЕООД „ПГ Н.“ извършването на транспортни услуги – извозване на строителни материали и отпадъци до и от обекта,като по този начин между страните са били сключени 12 договори за превоз съгласно чл.367 от ТЗ.По всички тези договори ищецът е издавал на ответника фактури,в които е уговарян размера на дължимото възнаграждение,както и че същото е платимо към момента на издаване на всяка от фактурите.По-голяма част от дължимите по договорите възнаграждения са били заплатени от ответната страна,като са останали неплатени задълженията по 7 договора,възлизащи на общ размер от 69 297.62 лв.По договора от 26.11.2015г. е договорено възнаграждение и е издадена фактура № **г.,на стойност 40 692.00 лв.Част от възнаграждението е платено,като неплатената част,която се претендира по настоящото дело,е в размер на 35 568.30лв.Изцяло неплатени са и възнагражденията по следните договори и издадените въз основа на тях фактури:по договор от 26.11.2015г.,въз основа на който е издадена фактура от същата дата под  № **,на стойност 13 164.00 лв.; по договор от 30.11.2015г.,въз основа на който е издадена фактура от същата дата под  № **,на стойност 10 282.63 лв.; по договор от 18.12.2015г.,въз основа на който е издадена фактура от същата дата под  № **,на стойност 1860.71 лв.;по договор от 18.12.2015г.,въз основа на който е издадена фактура от същата дата под  № **,на стойност 650.40 лв.;по договор от 18.12.2015г.,въз основа на който е издадена фактура от същата дата под  № **,на стойност 5011.58 лв.;по договор от 21.12.2015г.,въз основа на който е издадена фактура от същата дата под  № **,на стойност 2760.00 лв.Претендира се осъждане на ответника да заплати на ищеца неплатените превозни възнаграждения по посочените договори и фактури,възлизащи на общата сума от 69 297.62 лв.,ведно със законна лихва върху тази сума,считано от датата на подаване на исковата молба-**.,до окончателното й изплащане.Прави се искане за присъждане и на сторените по делото разноски.

  В първото заседание по делото ищецът,чрез пълномощника си -  адв. Р.В.,прави искане на основание чл.238,вр. с чл.377 от ГПК, съдът да постанови неприсъствено решение по делото.

  Съдът,като взе  предвид направеното искане,намира,че са налице формалните  предпоставки по чл.238,ал.1 и чл.239,ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.Ответникът е получил препис от исковата молба и  приложенията към нея/връчени му по реда на чл.50,ал.4,във вр. с чл.47,ал.1 и ал.5 от ГПК/,не е представил в срок отговор на исковата молба,не се явява и представлява в първото заседание по делото/призовката му е връчена на основание чл.50,ал.4,изр.2 от ГПК/,без да е направил искане за разглеждането му в негово  отсъствие.Указани са му последиците от неспазване на срока за подаване на отговор на исковата молба и от неявяването му в първото по делото заседание.Налице е и предпоставката на чл.239,ал.1,т.2 от ГПК-предявените искове са вероятно основателни с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства. 

  Предвид изложеното,съдът намира,че следва да постанови неприсъствено решение,като уважи предявените искови  претенции.Съгласно нормата на чл.239,ал.2,изр.1 от ГПК,неприсъственото решение не се мотивира по същество.

  Съобразно този изход на спора и на основание чл.78,ал.1 от ГПК ответникът дължи и следва да заплати на ищеца сторените по делото разноски,които съгласно представения списък на разноски по чл.80 от ГПК възлизат на общата сума от 5 495.87лв.,от която: 2795.87лв. -заплатена държавна такса за образуване на делото;2 700.00лв. -заплатено в брой адвокатско възнаграждение.

  Воден от гореизложеното и на основание чл.238,ал.1 и чл.239,ал.1 от ГПК,Добричкият окръжен съд

 

                                            Р         Е         Ш         И :

 

   ОСЪЖДА ЕООД  „А.С.“,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:гр.С.№ *,ет.*,ап.*,представлявано от управителя Х.Г.Г.,на основание чл. чл.372,ал.1 от ТЗ,да заплати на  ЕООД „ П.“,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:гр.Ш.,ул. „Р.“ № *,представлявано от управителя Т.И.П.,сумата от 69 297.62 лв./шестдесет и девет хиляди двеста седемдесет и седем лева шестдесет и две стотинки/,ведно със законна лихва върху тази сума,считано от датата на подаване на исковата молба-**.,до окончателното й изплащане,която сума представлява сбора от дължими и неплатени превозни възнаграждения,както следва:в размер на 35 568.30лв. по договор от 26.11.2015г. и фактура от същата дата,издадена под № *; в размер на 13 164.00лв. по договор от 26.11.2015г.,въз основа на който е издадена фактура от същата дата под  № **;в размер на 10 282.63лв. по договор от 30.11.2015г.,въз основа на който е издадена фактура от същата дата под  № **; в размер на 1860.71лв. по договор от 18.12.2015г.,въз основа на който е издадена фактура от същата дата под  № **; в размер на 650.40лв. по договор от 18.12.2015г.,въз основа на който е издадена фактура от същата дата под  № **;в размер на 5011.58 лв.по договор от 18.12.2015г.,въз основа на който е издадена фактура от същата дата под  № **;в размер на 2760.00 лв. по договор от 21.12.2015г.,въз основа на който е издадена фактура от същата дата под  № **.

   ОСЪЖДА ЕООД  „А.С.“,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:гр.С.№ *,ет.*,ап.*,представлявано от управителя Х.Г.Г.,на основание чл.78,ал.1 от ГПК,да заплати на  ЕООД „ П.“,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:гр.Ш.,ул. „Р.“ № 1,представлявано от управителя Т.И.П.,сумата от 5 495.87лв./пет хиляди четиристотин деветдесет и пет дева осемдесет и седем стотинки/,от която: 2795.87лв. - заплатена държавна такса за образуване на делото;2 700.00лв. - заплатено в брой адвокатско възнаграждение.

   РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.239,ал.4 от ГПК.

   Препис от решението да се връчи на страните.

 

                                                                                    ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: