Р Е Ш Е Н И Е

№ 182

гр. Добрич, 13.11.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на втори ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ АНГЕЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕМЕНУГА СТОЕВА

ГЕОРГИ ПАВЛОВ

при участието на секретар БИЛСЕР МЕХМЕДОВА ЮСУФ разгледа докладваното от СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ в. т. д. № 221/2017 г. по описа на Добричкия окръжен съд.

Въззивно търговско дело № 221/2017 г. по описа на Добричкия окръжен съд е образувано по въззивна жалба на В.Х.П. против Решение № 480/25.05.2017 г. на Добричкия районен съд по гр. д. № 1825/2016 г.

С атакувания съдебен акт, първостепенният съд е осъдил В.Х.П. да заплати на „М. Т. Б.“ ЕООД грС.следните суми: 7 396.42 лв., представляваща дължима цена ( втора вноска ) по договор за покупко- продажба на електронна автомобилна везна 60 т., 16х3 м., сключен на 21.10.2013 г., ведно със законната лихва върху сумата от 1 300.00 лв. за периода 24.06.2013 г. - 10.02.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, като отхвърля иск в частта за разликата над 7 396.42 лв. до претендираните 8 723.07 лв. ( частичен иск от цялото вземане за 11 520.00 лв. ); 369.82 лв., представляваща дължима неустойка за забава по чл. 12/14 от договора, като отхвърля този иск в частта за разликата над 369.82 лв. до претендираните 1 440.00 лв. и 1 514.43 лв., разноски по делото и е осъдил „М. Т. Б.“ ЕООД да заплати на В.Х.П. разноски в размер на сумата от 197.86 лв.

Недоволен от така постановения съдебен акт, ответникът го обжалва с оплаквания за нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила; претендира отмяна на атакувания съдебен акт и решаване на правния спор от въззивната инстанция по същество, която да отхвърли исковите претенции.

Въззиваемата страна не изразява становище.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на осн. чл. 258 и сл. ГПК, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което валидно.

Наличието на всички положителни процесуални предпоставки и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост.

Въззивният съд напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, включително и крайният резултат по спора. По тези съображения не е необходимо повторното обсъждане на всички доказателства, доводи и възражения на страните и тъй като решаващата дейност е еднаква по обем за двете инстанции, на осн. чл. 272 ГПК обжалваното решение следва да бъде потвърдено, при препращане към мотивите на първоинстанционния съд.

На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, на въззиваемата страна следва да се присъдят сторените по делото разноски пред въззивната инстанция съобразно представения списък по чл. 80 ГПК, в размер на сумата от 1 850.00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.

Правният спор, предмет на делото, има търговскоправен характер - arg. чл. 1, ал. 1 във вр. с чл. 286 ТЗ във вр. с чл. 365 ГПК , поради което решението на въззивната инстанция не подлежи на касационно обжалване – чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК.

Воден от гореизложеното, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 480/25.05.2017 г. на Добричкия районен съд по гр. д. № 1825/2016 г.

РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.