Р Е Ш Е Н И Е

№ 180

гр. ***, 13.11.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

***КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на втори ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АДРИАНА ПАНАЙОТОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕМЕНУГА СТОЕВА

ГЕОРГИ ПАВЛОВ

при участието на секретар БИЛСЕР МЕХМЕДОВА ЮСУФ разгледа докладваното от СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ в. т. д. № 244/2017 г. по описа на ***кия окръжен съд.

Въззивно търговско дело № 244/2017 г. по описа на ***кия окръжен съд е образувано по въззивна жалба на „***“ ЕООД гр. *** против С атакувания съдебен акт, първостепенният съд е осъдил „***“ ЕООД гр. *** да заплати на И.Г.П. следните суми: 9 000.00 лв., представляващо неизплатено възнаграждение по договор за изработка на инвестиционен проект от 01.12.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане; 2 748.07 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 03.06.2013 г. – 03.06.2016 г.; отхвърлил е предявения от „***“ ЕООД гр. *** срещу И.Г.П. иск за плащане на сумата от 10 000.00 лв., представляваща платен аванс за извършване на изкоп в зърнобаза с. ***, платена с РКО от 23.11.2011 г., чието връщане се иска поради отпадане на основанието след разваляне на договора, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане. Първоинстанционният съд е осъдил ответника да заплати на ищеца сторените по делото разноски.

Недоволен от така постановения съдебен акт, ответникът го обжалва с оплаквания за нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, като претендира отмяната му и решаване на правния спор от въззивната инстанция по същество, която да отхвърли исковата претенция и уважи насрещния иск.

Въззиваемата страна изразява становище за правилност и законосъобразност на атакувания съдебен акт, като моли за потвърждаването му от въззивната инстанция.

Третото лице – помагач на страната на ответника не изразява становище.

***КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на осн. чл. 258 и сл. ГПК, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което валидно.

Наличието на всички положителни процесуални предпоставки и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост.

Между страните по делото е възникнало облигационно отношение по договор за изработка по см. на чл. 258 и сл. ЗЗД. С договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, което да бъде годно за обикновеното или предвиденото в договора предназначение - арг. от чл. 258, чл. 261, ал. 1 ЗЗД, а поръчващият - да заплати уговореното възнаграждение за приетата работа – чл. 266 във вр. с чл. 264 ЗЗД. Фактическият състав, от който възниква задължението за плащане на възнаграждението за изпълнение на възложената работа, включва следните кумулативно свързани елементи: 1. наличие на облигационна връзка; 2. изпълнение на облигационното задължение и 3. уговорено възнаграждение. По делото е безспорно установена валидността на сключения договор, изпълнението и приемането на работата, размера на договореното възнаграждение. Поръчващият не е изпълнил задължението по чл. 266, ал. 1 ЗЗД за плащане на договореното възнаграждение в размер на исковата сума. По делото не се събраха доказателства относно наличието на елементите на фактическия състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, обосноваващи претенцията на ответника срещу ищеца за връщане на сумата от 10 000.00 лв. като дадена на отпаднало основание.

Въззивният съд напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, включително и крайният резултат по спора. По тези съображения не е необходимо повторното обсъждане на всички доказателства, доводи и възражения на страните и тъй като решаващата дейност е еднаква по обем за двете инстанции, на осн. чл. 272 ГПК обжалваното решение следва да бъде потвърдено, при препращане към мотивите на първоинстанционния съд.

На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, на въззиваемата страна следва да се присъдят сторените по делото разноски пред въззивната инстанция съобразно представения списък по чл. 80 ГПК, в размер на сумата от 1 850.00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.

Правният спор, предмет на делото, има търговскоправен характер - arg. чл. 1, ал. 1 във вр. с чл. 286 ТЗ във вр. с чл. 365 ГПК , поради което решението на въззивната инстанция не подлежи на касационно обжалване – чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК.

Воден от гореизложеното, ***КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 289/31.03.2017 г. на ***кия районен съд по гр. д. № 1573/2016 г.

ОСЪЖДА „***“ ЕООД гр. ***, бул. „**“ № *, ет. *, ап. * да заплати на И.Г.П. ЕГН ********** с наст. и пост. адрес *** сумата от 1 850.00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.