Р Е Ш Е Н И Е _№ 173

В ИМЕТО НА НАРОДА

гр.Добрич.....06.11..................................2017 г.

ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД.........................търговска колегия в открито

заседание на ..двадесет и седми октомври............................................................

през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАНЯ АНГЕЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:1.ТЕМЕНУГА СТОЕВА

2.ГЕОРГИ ПАВЛОВ

при секретаря БИЛСЕР МЕХМЕДОВА-ЮСУФ и в присъствието на прокурора................................................................................като разгледа докладваното от съдия докладчик Т.Стоева....................В.Т.Д.№ 252 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:.....................

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Община гр.***,гр.***,пл.“21 септември“№6,представлявана от Кмета ***срещу Решение №115/27.07.2017г.по гр.д.№455/2016г.по описа на РС гр.***.

Жалбата е депозирана в законоустановения срок,допустима е и подлежи на разглеждане по същество.

В срок от ответната по жалбата страна е постъпил писмен отговор ,в който се оспорва основателността й.

Жалбоподателят сочи на немотивираност на съдебното решение,поради което същото се явява неправилно и незаконосъобразно и постановено в противоречие със събрания доказателствен материал.Липсва доказана надлежна облигационна връзка между застраховател и застрахован,за да е налице възможна суброгация в правата на застрахования и предявяването на регрес срещу причинителя на вредата.Липсват доказателства за местонастъпването на процесното ПТП,в улица,която да е собственост на Община ***.Липсват основания за отхвърляне на възражението на застрахователя за евентуално съпричиняване на щетата.Налице е противоречие между мотивите на обжалвания съдебен акт и диспозитива му,както и вътрешно противоречие в самите мотиви на обжалваното решение.

С тези аргументи се настоява за отмяна на атакуваното съдебно решение и постановяване на друго,с което претенцията на ищеца да бъде отхвърлена с присъждане на дължимите съдебно деловодни разноски.

В подадения от ответника по жалбата писмен отговор се оспорва основателността на подадената жалба,с мотиви,подробно изложени в него.

Окръжният съд ,като се запозна с доказателствата по делото, прие за установено следното:

Районният съд е бил сезиран от страна на ЗАД „***“ с иск,основан на разпоредбата на чл.213 ал.1 от КЗ /отм./

По силата на сключен застрахователен договор с увреденото при ПТП лице,съгласно застрахователна полица №4704150200001133,действаща за срок от 09.03.2015г.до 09.03.2016г. и подадено Заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от ***и предвид настъпило на 19.08.2015г.застрахователно събитие е образувана преписка по щета 470415151537727 и на пострадалия е изплатена сумата от 494,14 лв.застрахователно обезщетение.Ответникът по делото е уведомен за претенцията на застрахователя с регресна покана от 25.05.2016г.С отговор от 06.06.2016г. ответникът е заявил,че поради липса на доказателства относно механизма ,времето и мястото на настъпване на процесното ПТП няма да заплати сумата ,предетндирана от страна на ищеца по делото.

Видно от представеното извлечение от направени вноски по полица №4704150200001133 на л.70 по делото ,се установява ,че са заплатени и четирите дължими вноски по застрахователния договор.

Или между пострадалия от ПТП и ищеца в първоинстанционното производство съществува валидно застрахователно правоотношение,противно на твърденията на жалбоподателя.

На местопроизшествието не е съставен протокол за ПТП,тъй като при настъпването му няма пострадали лица,а само материални щети-т.е. налице са предпоставките на чл.125 от ЗДвП и чл.6 т.4 от Наредба Із-41 от 12.01.2009г.,при която хипотеза не е задължително присъствието на органите на МВР.

Мястото,на което е възникнало произшествието се сочи от ищеца по делото и е ул.“**“, местност „**“ в гр.***.Местонастъпването на увреждането и вида на вредите се сочат в декларацията на пътуващия в автомобила ***,както и от показанията на св.*** –собственик и водач на автомобила.Той има непосредствени впечатления от случилото се ,показанията му са дадени под страх от наказателна отговорност и доколкото застрахователното обезщетение вече е заплатено,е незаинтерсован от изхода на спора между застрахователя и деликвента.Следователно показанията му следва да се ценят като обективни и безспристрастни и напълно годни да установят извода ,формиран и от първоинстанционния съд,а именно,че през лятото на 2015г.се е движил в посока към „***„,но объркал пътя,завил наляво и действително излязъл на главния път.Карал със скорост 20-30 км/ч ,но пътят бил в много лошо състояние –в неговото ,а и в насрещното платно имало дупки.Макар и да опитал ,той нямал възможност да избегне дупката в своето платно при което настъпил въпросния инцидент.Спукал гума и едва успял да се придвижи до крайната точка на пътуването си.

От заключението на изслушаната автотехническа експертиза се установява,че при така описания механизъм на настъпване на ПТП,станало на 19.08.2015г.в гр.*** е възможно да настъпят установените повреди по предното дясно колело на автомобила.Щетите по автомобила са на стойност 586,36 лв.Вещото лице действително не е категорично по каква причина автомобилистът е навлязъл в гр.***,тъй като главния път от гр.София за „**“ не минава през града,като предполага ,че автомобилът е пътувал през КК“**“,което е наложило да извърши ляв завой и да попадне на улица „18“.Това обаче може да се обясни с факта,че св.*** не е познавал района ,а са налице и категорични други доказателства,че произшествието е станало в района на гр.***-показанията на св.*** и декларацията на пътуващия с него ***.

По делото не се спори,че въпросната улица е публична общинска собственост-така отговор от 06.06.2016г.на Община гр.*** до ищеца по делото,където се сочи,че доколкото въпросния път се намира в урбанизирана територия,той е общински път.

Що се отнася до твърдяното съпричиняване на щетата,доказателства в тази насока не са събрани.Доказването на съпричиняване от страна на увредения е в тежест на ответника по делото.Няма данни водачът на автомобила да се е движел с превишена скорост,да не е съобразил пътните условия,да е бил под въздействието на алкохол и пр.Не се събраха данни да са поставени знаци за наличие на неравности по пътното платно.

При така установената фактическа обстановка правилен е крайния извод на районния съд,че доколкото задължението за поддържане на общинските пътища е на ответника по делото,то отговорността за неравностите по пътното платно е негова и той следва да репарира щетите,причинени на увредения,които са вече заплатени от страна на застрахователя и му се дължат по силата на чл.213 ал.1 от КЗ/отм./, регламентиращ правото му да встъпи в правата на застрахования срещу прекия причинител на вредата,до размера на обезщетението, заплатено от негова страна.

С тези мотиви атакуваното съдебно решение следва да бъде потвърдено.Няма данни за заплатено адвокатско възнаграждение на въззиваемата страна за въззивната инстанция,поради което такова не се присъжда.

Водим от изложеното Окръжният съд,

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №115/27.07.2017г.по гр.д.№455/2016г.по описа на РС гр.***.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.