Р Е Ш Е Н И Е № 175

Гр.Добрич 07.11.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Добричкият окръжен съд търговско отделение в публичното заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АДР.ПАНАЙОТОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1.ТАНЯ АНГЕЛОВА

2.ТЕМЕНУГА СТОЕВА

При секретаря Билсер Мехмедова-Юсуф като разгледа докладваното от съдия Т.Ангелова в.т.д.№ 263/2017г. по описа на Окръжен съд гр.Добрич и за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „***”ЕООД гр.Л.-ищец по гр.д.№ 125/2016г. чрез адв.М.Р.М.-***, против решението по същото дело,с което са отхвърлени предявените от него установителни искове против „***”ООД гр.Балчик за установяване на вземане за главница от 4 963.20 лв. по две фактури от 27.11.2015г. и изтекли лихви от 84.27 лв., ведно със законната лихва върху главниците, от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.Жалбата е допустима,своевременно предявена от легитимирано лице.В жалбата се твърди,че решението е необосновано , незаконосъобразно,постановено при съществени нарушения на процесуалния и материалния закон.Сочи се,че е налице безспорна доказаност от страна на ищеца на всички релевантни факти и обстоятелства за правния спор,поради което решението е необосновано.Необосновани били изводите за липса на ясна договореност между страните,не е съобразено установеното от техническата експертиза,данните в заключението по допълнителната съдебно-счетоводната експертиза.Твърди се,че решението няма мотиви,липсвал анализ на доказателствения материал,не става ясно защо съдът приема,че искът е неоснователен и недоказан,като е игнорирал заключенията на вещите лица.При пълно главно доказване,че ищецът е доставил и монтирал на поточната линия на ответника фактурираните като допълнително оборудване елементи по двете процесни фактури,работата е приета,поради което правните изводи на съда за недоказаност на исковете са незаконосъобразни.Твърди,че се касае до договор за изработка по чл.266 ЗЗД и се позовава на съдебна практика. Моли да се отмени решението като се уважат предявените искове и му се присъдят сторените разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна чрез процес.представител адв.И.Ж.-ДАК , в подадения в срока по ГПК писмен отговор оспорва твърденията в жалбата.Сочи,че решението е правилно и законосъобразно,съобразено със събраните доказателства,които са обсъдени от съда и са в основата на неговите изводи.Твърди,че липсват доказателства за договаряне на конкретен обем работа при определена цена.Ищецът не е доказал доставка и монтаж на всички елементи,описани в исковата молба.Недоказано е какви видове работи са извършвали работници на ищеца и в какъв обем,недоказано било приемането на работата по монтиране на линията.Недоказани били вложените видове материали и количествата от същите при монтажа на линията,както и изпълнение на задълженията и приемане на извършената работа.Неоснователни били възраженията за неправилно приложение на материалния закон,тъй като в случая липсвали данни за завършване и приемане на работата,независимо,че не е необходим изричен писмен акт,ако това не е уговорено.Моли решението да бъде потвърдено като претендира съдебно-деловодни разноски за въззивната инстанция.

В писмените си бележки и двете страни поддържат изразените становища в жалбата и отговора.

За да се произнесе по спора ,съдът съобрази следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо,постановено от надлежен състав ,в изискуемата форма ,при наличност на всички положителни,респ.липса на отрицателни процесуални предпоставки,обуславящи правото на иск и неговото надлежно упражняване.Извън проверката за валидност и допустимост съгл. чл.269 изр.2 от ГПК въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

От събраните данни по делото е видно,че претенцията се основава на сключен неформален договор за доставка и монтаж на допълнително оборудване към поточна линия за белене на семки в с.Стефан Караджа.Безспорно е установено,че въззиваемата страна е заплатила на въззивника сумата 5 880 лв. по фактура № 0…67/22.10.2015г.Като основание за плащане във фактурата е посочено авансово плащане за допълнително оборудване.Ищецът-въззивник е издал още две фактури - №0…71/27.11.2015г. и № 0…72/27.11.2015г. ,в едната фактурата като основание е посочено „заваръчно-монтажни работи”,а във втората са изброени материали за допълнително оборудване.Оспорват се фактури 71 и 72 от 2015г.като се твърди,че работата не е извършена и оборудване не е получено.При извършената съдебно-счетоводна експертиза се установява,че последните две фактури не са осчетоводени при въззиваемата страна ,не са налице данни за получаването им,в счетоводството не е заведено като актив допълнителното оборудване по ф-ра 72-шнекове,въздуховоди и предходници.Вещото лице по техническата експертиза сочи,че всички материали по фактурите намират приложение в поточната линия като количествата се отчитат по счетоводен начин.Вещите лица по комплексната експертиза посочват,че не всички материали ,описани в исковата молба и фактурите ,представени от страните по делото са доставени и монтирани на място при ответника като преобладаваща част от материалите по представените от ответника фактури са използвани при монтажа на линията.При така изложената фактическа обстановка предявеният иск е недоказан,поради което и неоснователен.

Не са представени изискуемите първични документи към фактурите- стокови разписки или експедиционни бележки за изписване на материалите от склад на ищеца ,като при доставката същите би следвало да бъдат подписани от представител на ответника като получател.Не са съставени приемо-предавателни протоколи за доставките,както и за извършената заваръчно-монтажна работа.Поради това не е доказано доставени ли са материали на ответника като допълнително оборудване по вид и количество.След като свидетелите сочат,че работниците на ищеца са напуснали обекта след неуспешно пускане на поточната линия и възникнали проблеми по завършването ,не може да се приеме за безспорно установено приемане на работата съгл. чл.264 от ЗЗД с конклудентни действия.Поради това и не възниква за ищеца вземане по чл.266 от ЗЗД за заплащане на възнаграждението за приетата работа.

Предвид гореизложеното искът е неоснователен и следва да се отхвърли,а решението на Районен съд гр.Балчик,който е стигнал до същия извод, следва да се потвърди.Съгл. чл.78 от ГПК въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна направените съдебно-деловодни разноски от 580 лв. адвокатско възнаграждение.

Воден от горното Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 107/13.07.2017г. по гр.д.№ 125/2016г. по описа на Районен съд гр.Балчик.

О С Ъ Ж Д А „***”ЕООД ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.Л.,обл.Р.,ул.”Д.”№** да заплати на „***” ООД ЕИК ** със седалище и адрес на управление гр.Б.,обл.Д.,ул.”П.К.Я.”№ ** сумата от 580 лв./петстотин и осемдесет лева/ съдебно-деловодни разноски-адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1. 2.