О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 539

ГР.ДОБРИЧ 03.11.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на ТРЕТИ НОЕМВРИ 2017г.в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т.АНГЕЛОВА ЧЛЕНОВЕ: Т.СТОЕВА

ЕВА ИВАНОВА

Като разгледа докладваното от съдия-докладчика Ева Иванова вз.ч.т.д.№ 294/2017г.по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена от Б. Ахмед Б.,ЕГН:**********,и С.Ш.Б.,ЕГН:**********,двамата с постоянен адрес:с***,чрез адв.Д.И.Д.,***,с адрес за кореспонденция:гр.Д.,частна жалба срещу постановеното по гр.д.№ 275/2017г.по описа на Районен съд,гр.Тервел Определение № 186/12.09.2017г.,с което производството по делото е прекратено и по възражение на ответника за местна подсъдност делото е изпратено за разглеждане по подсъдност на Районен съд,гр.София.

В частната жалба са изложени съображения за незаконосъобразност на обжалваното определение,с искане за отмяната му и връщане на делото на РС,гр.Тервел за продължаване на съдопроизводствените действия. Излагат се доводи,че ищците в качеството си на потребители с подаването на исковата молба са заявили на основание чл.113 ГПК,че желаят искът да бъде разгледан пред РС,гр.Тервел,тъй като постоянният им адрес е в с.Жегларци,община Тервел.В обжалвания акт първоинстанционният съд не е изложил мотиви,защо според него в случая разпоредбата на чл.113 от ГПК не намира приложение.Съгласно действащата съдебна практика,общата местна подсъдност по чл.108,ал.1 от ГПК се дерогира при упражнено от ищеца право на избор на местна подсъдност по чл.113 от ГПК.

Ответникът и третото лице-помагач по гр.д.№ 275/2017г.по описа на ТРС не са депозирали отговор на жалбата.

Добричкият окръжен съд,въз основа на изложените в жалбата съображения и като се запозна с материалите по делото,приема за установено следното:

Производството по гр.д.№ 275/2017г.по описа на ТРС е образувано по искова молба на настоящите жалбоподатели против АД „ Застрахователна компания „ Лев Инс“,ЕИК 121130788,със седалище гр.София,с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл.394 от КЗ за заплащане на суми,представляващи стойността на претърпяна щета на лек автомобил при настъпило ПТП,както и на причинени на ищците неимуществени вреди.В исковата молба е налице изрично упражнено от ищците право на избор с позоваване на разпоредбата на чл.113 ГПК.

В срока за отговор ответникът е направил възражение за местна подсъдност съгласно разпоредбата на чл.105 от ГПК,като се е позовал на това,че има седалище в гр.София.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е уважил така направеното възражение,като на основание чл.119,ал.3,вр. с чл.105,пр.2 и чл.108,изр.1,пр.2 от ГПК и факта,че ответникът е със седалище в гр.София,е приел,че единствено компетентен да разгледа предявения иск е Районен съд,гр.София.В атакувания съдебен акт ТРС не е взел предвид упражнения от ищците избор на местна подсъдност по чл.113 от ГПК и не го е коментирал при постановяване на обжалваното определение.

Въз основа на така установената фактическа обстановка,съдът достига до следните правни изводи:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1,от надлежна страна,против подлежащ на съдебен контрол акт,поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество,жалбата е основателна.

Въпросът за приложението на нормата на чл.113 ГПК и съотношението й с нормата на чл.108 от ГПК е предмет на редица постановени от ВКС по новия ГПК и поради това имащи характер на задължителна съдебна практика по чл.280,ал.1,т.1 от ГПК определения,така:Определение № 474/05.08.2009г.по ч.т.д.№ № 361/2009г.,II т.о;Определение № 95/05.02.2010г. по ч.т.д.№ 70/2010г., II т.о;Определение № 236/24.03.2010г. по ч.т.д.№ 886/2009г.,II т.о;Определение № 268/09.04.2011г. по ч.т.д.№ 148/2010г.,II т.о;Определение № 359/13.05.2011г.по ч.т.д.№ 335/2011г.на ВКС,ТК,I т.о.;Определение № 268/09.04.2010г.на ВКС по ч.т.д.№ 148/2010г.,ТК,II т.о.;Определение № 507/05.07.2011г.на ВКС по ч.т.д.№ 83/2011г.,ТК, II т.о.;Определение № 796/24.09.2012г. по ч.т.д.№ 579/2012г., II т.о;Определение № 796/06.12.2012г. по ч.т.д.№ 683/2012г., I т.о и др.В същите еднозначно е прието,че изборната местна подсъдност по чл.113 ГПК е приложима към искове за заплащане на застрахователно обезщетение,предявени от трети увредени лица,срещу застрахователя на делинквента,поради което при упражнено от ищеца право на избор на местна подсъдност по чл.113 от ГПК,общата местна подсъдност по чл.108,ал.1 от ГПК се дерогира.

Действително,приложимостта на чл.113 при определяне на местната подсъдност при тези искове е била обоснована с разпоредбата на пар.1,т.1 от ДР на КЗ/отм./,придаваща на застрахованото лице качеството на „потребител на застрахователни услуги“.Приемането на новия КЗ обаче не е основание за изоставяне на дадените с горепосочените съдебни актове разрешения,тъй като в производството по чл.226 КЗ/отм./ ищецът има качеството на „ ползвател на застрахователни услуги“ по смисъла на чл.2,ал.2 от КЗ/обн.ДВ,бр.102/29.12.2015г.,в сила от 01.01.2016г./Изхождайки от посочените основания,въззивният съд счита,че третото ползващо се лице,третото увредено лице и другите лица,за които са възникнали права по застрахователния договор,могат да се ползват от правото на изборна местна подсъдност,уредено в чл.113 ГПК/т.6 от ТР № 1/23.12.2015г.на ВКС по т.д.1/2014г. на ОСТК/,каквото е и упражненото в случая от ищците право.

По гореизложените съображения обжалваното определение се явява неправилно и като такова следва да бъде отменено,а делото върнато на ТРС за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Воден от горното,Добричкият окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ постановеното по гр.д.№ 275/2017г.по описа на Районен съд,гр.Тервел Определение № 186/12.09.2017г.,с което производството по делото е прекратено и по възражение на ответника за местна подсъдност делото е изпратено за разглеждане по подсъдност на Районен съд,гр.София, и ВРЪЩА делото на Районен съд,гр.Тервел за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.