О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 547

Гр.ДОБРИЧ 09.11.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на ДЕВЕТИ НОЕМВРИ 2017г.в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: А.ПАНАЙОТОВА ЧЛЕНОВЕ: Т.СТОЕВА

ЕВА ИВАНОВА

Като разгледа докладваното от съдия-докладчика Ева Иванова вз.ч.т.д.№ 299/2017г. по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.278,във вр. с чл.413,ал.1 от ГПК.

Образувано е по подадена от адв.М.П.,ДАК,в качеството му на пълномощник на ООД „ ***“,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:с.П.,Добричка община,Стопански двор,представлявано от Ж.С.В.,частна жалба срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,№ 1757/01.09.2017г.по ч.гр.д.№ 3187/2017г.по описа на Добрички районен съд,в частта на съдебния акт,с която в полза на заявителя са присъдени разноски в размер на 854.40 лв.-адвокатско възнаграждение.Излагат се съображения,че по делото няма доказателства за сторени от заявителя разноски,а ако съдът приеме,че такива доказателства са представени,то присъденото адвокатско възнаграждение се явява прекомерно съобразно фактическата и правна сложност на делото,с оглед на което се претендира то да бъде намалено до сумата от 300 лв.,която се явява минималния размер съгласно чл.7,ал.7 от Наредба № 1/09.07.2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Ответната страна оспорва възражението на жалбоподателя за липса на доказателства за сторени от заявителя по ч.гр.д.№3187/2017г.по описа на ДРС разноски.В случай,че съдът приеме за основателно възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение,моли същото да бъде намалено до двойния размер на минималното,определено в Наредба № 1/09.07.2004г.,а именно 600 лв.В подкрепа на това искане се сочи,че не винаги размерът на адвокатското възнаграждение зависи от правната и фактическата сложност на извършената работа.Може да става въпрос за точно поставен от клиента срок за изпълнение на работата,което да се отрази и на заплатения хонорар за извършването й,както е в процесния случай.

Добричкият окръжен съд,като извърши проверка на обжалвания съдебен акт,констатира,че като подадена от надлежна страна,срещу подлежащ на обжалване акт,в законовия срок,при липса на подадено от длъжника в срока по чл.414,ал.2 от ГПК писмено възражение срещу заповедта,частната жалба се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество,жалбата е основателна.

Неоснователно е възражението в жалбата,че по ч.гр.д.№ 3187/2017г.по описа на ДРС няма доказателства за сторени от заявителя разноски за адвокатско възнаграждение.

Заявлението е подадено от адв.Б.С.,***,в качеството му на пълномощник на управителя на ЕООД „ Л.“,ЕИК ***,гр.П..По делото са представени пълномощно от 28.08.2017г.,удостоверяващо учредената в полза на адвоката представителна власт,както и договор за правна помощ,също от 28.08.2017г.,в т.2 от който изрично е записано,че договореното адвокатско възнаграждение за осъществяването на описаната в т.1 дейност,в размер на 854.40 лв.,е заплатено изцяло в брой.Съгласно т.1 от ТР 6/2013г.на ОСГТК на ВКС,ако в договора е вписан като начин на плащане на адвокатското възнаграждение – в брой,то това вписване е достатъчно за присъждане на възнаграждението и има характер на разписка.

Анализът на нормата на чл.78,ал.5 от ГПК налага извод,че за да се намали присъденото възнаграждение,следва да са налице две кумулативно предвидени предпоставки:прекомерност на заплатеното възнаграждение съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото(материална предпоставка) и искане на насрещната страна(процесуална предпоставка).По отношение на материалната предпоставка законът е категоричен,че единствените критерии,от които се ръководи съда при преценка основателността на искането,са фактическата и правна сложност на делото.Предвид това,при произнасянето си по основателността на жалбата съдът не следва да коментира,като правно ирелевантни,наведените в отговора на жалбата доводи,че в случая става въпрос за поставен от клиента срок за изпълнение на работата,което е дало отражение и на заплатения хонорар.

Настоящата инстанция намира,че действително фактическата и правна сложност на делото обуславят намаляване на присъденото в полза на заявителя възнаграждение.Фактическата и правна сложност на делото са обстоятелства,които подлежат на конкретна преценка по всяко дело.Преценката се прави с оглед конкретния предмет на делото и извършените процесуални действия.В процесния случай,единственото извършено по делото действие е подаването на заявление по чл.410 от ГПК по законоустановения образец.В случая е извършено минимално необходимото по закон действие за провеждане на производството,като освен това се касае за заповедно производство по чл.410 от ГПК,т.е достатъчни са само твърденията на заявителя във връзка със вземането,без по принцип да е необходимо представянето на някакви документи.След като е извършено минимално възможното по закон,то следва да бъде присъдено и възнаграждение,съответстващо на този минимален обем от действия.Съгласно т.3 от ТР 6/2013г.на ОСГТК на ВКС,при намаляване на подлежащото на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл.78,ал.5 от ГПК,съдът е свободен да намали възнаграждението до предвидения в Наредба № 1/09.07.2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер.В случая,съгласно чл.7,ал.7 от Наредбата,за процесуално представителство,защита и съдействие в производства по издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се определя по правилата на ал.2 на същия член на базата на половината от стойностите на претендираните суми.Претендираната сума е в размер на 1800.00 лв.-неплатена цена по договор за покупко-продажба,като половината от сумата възлиза на 900.00 лв.Изчислено по правилата на чл.7,ал.2,т.1 от Наредбата,дължимото минимално възнаграждение възлиза на 300.00 лв.,в какъвто размер следва да бъде присъдено,като за горницата над тази сума до присъдения в заповедта за изпълнение размер от 854.40лв. заповедта следва да бъде отменена,а заявлението-отхвърлено.

Воден от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ ЗАПОВЕД за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,№ 1757/01.09.2017г.по ч.гр.д.№ 3187/2017г.по описа на Добрички районен съд,в ЧАСТТА на съдебния акт,с която в полза на заявителя са присъдени разноски в размер на 854.40 лв.-адвокатско възнаграждение, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА на основание чл.78,ал.5 ГПК по възражение на ООД „ ***“,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:с.П.,Добричка община,Стопански двор,представлявано от Ж.С.В.,дължимото на заявителя адвокатско възнаграждение на 300.00 лв./триста лева/,като ОТХВЪРЛЯ претенцията на заявителя за горницата над тази сума до присъдения в заповедта за изпълнение размер от 854.40лв.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.