Р Е Ш Е Н И Е

№ 318 ,4.12.2017 година, град Добрич

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение

На шести ноември две хиляди и седемнадесета година

В публичното заседание в следния състав :

Председател : ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

Членове : ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

при секретаря Билсер Мехмедова – Юсуф

като разгледа докладваното от съдията Десислава Николова въззивно граж-данско дело № 289 по описа за 2000 година намира следното:

Производството е образувано по реда на член 192,ал.2 от ГПК (отм.) във връзка с § 2,ал.1 от ПЗР на ГПК по молба, с вх.№ 2556/14.07.2017 г.

( по регистратурата на БРС ) на С.Р.Н. с адрес *** ( жалбоподател и ответник по иска ) и по служебния почин на съ-да за поправка на допуснати във въззивно решение № 254 от 11.10.2001 г. на ДОС по в.гр. д.№ 289/2000 г. очевидни фактически грешки – пропусна-ти установителни диспозитиви по претендираното от ищеца право на соб-ственост върху реална част от парцел І - 156 в кв.26 по плана на вилна зона „ ***” с площ от 40 кв.м. ( по иска по член 108 от ЗС срещу ответника Н. ) и върху реална част от парцел ***в кв. 26 по същия план с площ от 65 кв.м. ( по иска по член 108 от ЗС срещу ответника С. ).

Въззивният жалбоподател С.Р.Н. изразява чрез упълномощения си адвокат ***от ВАК становище, че пропускът на съда да се произнесе с установителен диспозитив за правото на собственост на ищеца, в съответствие с отричането му в мотивите, е яв-на фактическа грешка, която подлежи на поправка в съгласие с разяснения-та в т.2а на ТР № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС . Заявява искане за присъжда-не на разноските за това производство .

Въззивният жалбоподател П.С. *** изразява чрез упълномощения си адвокат ***от ВАК същото становище, прави искане за присъждане на разноските за това производст-во .

Въззиваемият Л.С.Ж. *** изразява чрез упълномощения си адвокат ***от ДАК становище за липса на очевидни фактически грешки във въззивното решение, защото при оста-вянето му в сила с касационно решение № 1772 от 16.01.2004 г. по гр.д. № 1970/2002 г. на ІV г.о. на ВКС неговият диспозитив е станал източник на сила на пресъдено нещо и не може да бъде променян дори при последващо тълкувателно решение. Счита, че не дължи разноски за това производство.

Производството за поправка на явни фактически грешки по молбата на една от страните и по почин на съда е процесуално допустимо с оглед изложеното от съда в определение № 917 от 5.10.2017 г.

Предмет на въззивното производство са били предявените от *** С.Ж. ( при съединяване с установителни искове по член 32, ал.1,т.2 от отменения ЗТСУ ) осъдителни искове по член 108 от ЗС за час-тите, за които с кадастралните искове е твърдяно ,че са грешно заснети с кадастралния план от 1985 година в границите на записаните на двамата ответника имоти. Ревандикационният иск срещу С.Р. *** има за предмет правото на собственост на ищеца върху реална част с площ от 40 кв.м. от имот с ***, урегулиран в парцел І по пла-на на вилна зона „ ***” . Ревандикационният иск срещу П.С.С. има за предмет правото на собственост на ищеца върху реална част с площ от 65 кв.м. от имот с пл***, урегулиран в парцел ІХ по същия план.

В мотивите на въззивното решение по исковете за ревандикация е прието, че към момента по член 188,ал.3 от ГПК ( отм.) въззиваемият

( ищец ) е носител на право на собственост върху парцели ( УПИ ) ***по плана на вилна зона „ ***”, в град *** , но претендираните с посочените искове поземлени участъци са извън пар-целите , „ в рамките на които е ограничено правото му на собственост ” и той „ не се легитимира като настоящ собственик ” на двете реални части от 40 кв.м. и 65 кв.м. Според мотивите на решението , друго правно положе-ние може да бъде създадено при „ провеждане на изменение на регулаци-онния план ” в бъдеще време въз основа на влязло в сила благоприятно за ищеца решение по исковете за грешки в кадастралния план .

С частта от въззивно решение № 254 от 11.10.2001 г. , съдържаща произнасяне по исковете по член 108 от ЗС, са постановени отмяна на пър-воинстанционното решение за уважаването им и само отхвърляне на двата иска за осъждането на ответниците да предадат на ищеца владението върху посочените части от имотите . Няма произнасяне по принадлежността на правото на собственост върху тях на ищеца . Пропуските да се постановят отхвърлителни диспозитиви по установяването й съставляват явни факти-чески грешки, които подлежат на поправяне по реда на член 192,ал.2 от ГПК ( отм.). Съгласно разясненията на т.2 А от последващото ТР № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС по съдържащите се в иска по член 108 от ЗС две иска-ния съдът дължи толкова разрешения : по принадлежността на правото на собственост на ищеца и по притезанието му срещу ответника за предаване на владението . Постановката на ТР следва да бъде съобразена,защото чрез допускане на поправката ще бъде даден отговор от съда според действи-телния смисъл на правилото на член 108 от ЗС, какъвто то е имало и преди постановяване на тълкувателното решение. Не съставлява пречка за допус-кане на поправката и последващото касационно решение по член 218ж,ал.1 от ГПК за оставяне на въззивното решение в сила. Законът не съдържа ог-раничение за поправянето на едно решение с оглед на това дали е настъпил или не е настъпил стабилитетът му - аргумент от член 192,ал.1 и ал.2 от ГПК ( отм.).

При този изход на производството за поправка на решението въззив-ниците имат на основание член 64,ал.2 от ГПК ( отм.) право на разноски за адвокатски възнаграждения ,доказани с приложените към списъците дого-вори за правна защита и съдействие ( на л. 24 и 28 от въз.д.) в размери от по 300 лева.

Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

Р Е Ш И :

ПОПРАВЯ допуснати в решение № 254 от 11.10.2001 г. на ДОС по в.гр. д.№ 289/2000 г. очевидни фактически грешки , изразяващи се в про-пуснати установителни диспозитиви за правото на собственост на ищеца по исковете по член 108 от ЗС, КАТО ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ предявения от Л.С.Ж., ЕГН: ********** с адрес на пълномощника – адвокат ***от ДАК, срещу С.Р.Н., ЕГН: ********** ***, с ад-рес на пълномощника – адвокат ***от град Варна, бул.

„ ***” № 24,вход „а”, ет.1, иск за установяване правото на собст-веност на ищеца върху поземлен участък с площ от 40 кв.м., от имот с пл.№ **, урегулиран в парцел І по плана на вилна зона „ ***”, град *** на основание сделка , сключена с нот. акт № ** г. по описа на БРС.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Л.С.Ж., ЕГН: ********** с адрес на пълномощника – адвокат ***от ДАК, срещу П.С.С., ЕГН: **********, с адрес на пълномощ-ника - адвокат ***от град Варна, бул. „ ***” № 24, вход „ а”, ет.1 иск за установяване правото на собственост на ищеца върху поземлен участък с площ от 65 кв.м. от имот с пл.№ **, урегули-ран в парцел ІХ по плана на вилна зона „ ***”, град *** на основание сделка , сключена с нот. акт ** г. по описа на БРС.

ОСЪЖДА Л.С.Ж., ЕГН: ********** да заплати на

С.Р.Н., ЕГН: ********** *** и на П.С.С., ЕГН: ********** *** суми в размери от по 300 (триста ) , на всеки един, съставляващи сторени по настоящото произ-водство разноски за адвокатско възнаграждение .

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщаването му на страните .

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.