Р Е Ш Е Н И Е

№ **3

гр.Д. 07.12.2017 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Д.кият окръжен съд гражданско отделение

На осми ноември 2017 год.

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

Секретар:ПАВЛИНА П.

Прокурор:………………………

като разгледа докладваното от председателя

гражданско дело №254 по описа за 2016 год.,

за да се произнесе,съобрази следното:

Производството по делото е образувано по повод искова молба вх.№2921/11.05.2016 г.,с която са предявени обективно съединени при условията на чл.213 от ГПК и пасивно субективно съединени искове на основание чл.45 от ЗЗД и чл.49 от ЗЗД от Е.П.А. *** и В.В.А. ***,поставен под пълно запрещение в хода на производството по делото и представляван от настойника си Е.П.А.,срещу В.Д.П. *** и Д.В.Д. ***,с които се настоява за осъждане на двамата ответници солидарно да заплатят на всеки от ищците по ** 000 лв обезщетение за неимуществени вреди /душевни болки,влошено здравословно състояние и негативни изживявания/ вследствие смъртта на сина им П.В.А. на 26.05.2014 г.,като отговорността на първия ответник е на пряк причинител на вредите,а на втория като възложител на работата,при и по повод изпълнението на която са причинени вредите,ведно с обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху двете главници,начиная от 27.05.2014 г.,до окончателното им изплащане.Претендирани са и сторените по делото разноски.

Ответниците изразяват в хода на устните състезания становище за частична основателност на исковете,като настояват за уважаването им в значително по-малък размер спрямо размера на претендираните обезщетения,т.е. същите настояват за отхвърляне на исковете като неоснователни в по-голямата им част.

Като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства,Д.кият окръжен съд установи следното:

Изложено е в исковата молба,че на 26.05.2014 г. в гр.Д. е починал синът на ищците П.В.А.,като смъртта му е настъпила при и по повод извършване на строителни работи по къща в гр.Д.,ул.”Б.О.” №**.Пряк причинител на смъртта бил ответникът В.Д.П.,който бил признат за виновен за това с влязла в сила присъда по НОХД №88/2016 г. на ДОС,а вторият ответник Д.В.Д. бил отговорен като възложител на работата,при и по повод изпълнението на която е настъпила смъртта.Качеството на втория на възложител се удостоверявало от договор от 19.05.2014 г.,сключен между него и първия ответник-негов баща,по силата на който Д.Д. възложил на В.П. техническото ръководство на посочения строителен обект,вкл. наемане на работници.Сочи се,че приживе между ищците и техния син съществували изключително силни връзки.Поради влошеното здравословно състояние на ищците и напредналата им възраст се налагало техният син да ги обгрижва и да ги подпомага при закупуване на лекарства,подходяща храна,консумативи.Вследствие смъртта на сина им ищците понесли значителни неимуществени вреди-загуба на подкрепа и опора,негативни изживявания /душевни болки и страдания/ от загубата на дете,влошаване на здравословното им състояние,които желаят да бъдат обезщетени от ответниците,чиято отговорност е претендирана като солидарна.

В отговорите на исковата молба двамата ответници навеждат доводи за липса на процесуална дееспособност на ищеца В. В.А. предвид влошеното му психическо състояние,водещо според тях до невъзможност той да разбира и ръководи действията си по лично подаване на исковата молба и упълномощаване на адвокат по делото.Този довод е такъв по допустимостта на исковете,т.е. предявените от този ищец искове се считат за недопустими.По същество се изразява становище за неоснователност на исковете.Ответниците считат,че не само В. Д.П. носи вина за настъпилия вредоносен резултат,а такава имали и други лица,участвали в проектирането на ремонта /проектантът и консултантската фирма,упражнявала контрол върху проекта/.Виновността и на други лица следвало да се отрази върху размера на обезщетението,което ответниците следвало да заплатят.Съдът следвало да отчете и факта,че всъщност не ответникът П. бил наел сина на ищците,а третото лице Ж.В.С.;че ежедневно П. извършвал инструктаж за безопасност на работниците,които обаче не спазвали правилата.Последното изявление е неясен довод за евентуално съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия,но конкретни твърдения за такова поведение на П. А. не са наведени.Ответникът П. нямал вина за влошените метеорологични условия през периода 24-25 май 2014 г. /обилни валежи/,както и за земетресение **І степен на 24 май,които способствали срутването.Налице били следователно субективни и обективни обстоятелства,довели до инцидента.Ответниците оспорват обстоятелството,че синът на ищците ги е подпомагал финансово,тъй като последният 6-7 години преди инцидента не е имал постоянна работа,разчитал на случайно намерена такава в строителството,живеел в къща на село заедно със сина си и получените от него доходи не са стигали за собствената им издръжка.Той не бил майстор-строител,а общ работник,т.е. получавал невисоки доходи.Оспорва се и наличието на силни връзки и привързаност между ищците и сина им.Ответниците оспорват исковете и по размер,като считат,че претендираните обезщетения са твърде завишени и не съответстват на претърпените неимуществени вреди.

Следва да се отбележи,че към датата на предявяване на исковете /11.05.2016 г./ ищецът В.В.А. не е бил с ограничена или липсваща процесуална дееспособност,тъй като същият е поставен под пълно запрещение едва в хода на делото с влязло в сила на 04.05.2017 г. решение №95/11.04.2017 г. по гр.д.№**/2017 г. на ДОС /листи 211 и 212 от делото/.В този смисъл действията му по лично подаване на исковата молба и предявяване на исковете са валидни и исковете от негово име са допустими.Освен това след поставянето му под запрещение всички извършени от негово име чрез адв.Д.Д. процесуални действия до момента на запретяването му са потвърдени от неговия законен представител-настойника Е. П.А. /в тази насока пълномощното на лист 214 от делото/,макар и такова потвърждаване да не е било необходимо,доколкото до влизане в сила на решението по гр.д.№**/2017 г. на ДОС ищецът В.А. е разполагал с пълна процесуална дееспособност.След запретяването му всички процесуални действия са извършени чрез настойника му и упълномощения чрез него адвокат,поради което са валидни и годни за основаване на съдебното решение на тях.

С влязла в сила присъда №15/25.04.2016 г. по НОХД №88/2016 г. на ДОС ответникът В.Д.П. е признат за виновен в това,че на 26.05.2014 г. в гр.Д. като технически ръководител на строеж по смисъла на чл.163а ал.4 изр. първо от Закона за устройство на територията причинил смъртта на П.В.А. *** с ЕГН ********** поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност,представляваща източник на повишена опасност,като тази правно регламентирана дейност е извършването на строителни дейности по къща,намираща се на адрес гр.Д.,ул.„Б.О.” №**,а немарливото изпълнение се изразява в нарушение на:

-правилото за изпълнение на строителни работи,описано в чл.10 ал.2 от Наредба №1/10.09.1996 г. за проектиране на плоско фундиране:„По-дълбоко фундиране на нова сграда или съоръжение в близост до съществуващи строежи,когато новото фундиране ги застрашава,се допуска след укрепване и/или усилване на съществуващите фундаменти (сгради) въз основа на геотехническа експертиза”,като не осигурил изготвянето на геотехническа експертиза и не осигурил укрепване на съществуващия зид на основата на къщата от южната й страна;

-правилото по чл.16 т.3 от Наредба №2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи:„Предприема съответни предпазни мерки за защита на работещите от рискове,произтичащи от недостатъчна якост или временна нестабилност на строителната конструкция”,като не взел предпазни мерки за предотвратяване влизането на дъждовна вода в изкопите и отводняването им и

-правилото по чл.49 т.3 от Наредба №2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи:„При изкопни и подземни работи и при строеж на кладенци,тунели и други подобни съоръжения се предприемат подходящи мерки за безопасност, които включват: ..... 3. предотвратяване на рискове,свързани с падане на хора,продукти и/или предмети и/или с проникване на вода”,като не взел мерки за безопасност,чрез които да се предотврати проникването на вода в изкопите.

Според разпоредбата на чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд,разглеждащ гражданските последици от деянието,относно това дали е извършено деянието,неговата противоправност и виновността на дееца.С оглед горното следва да се приеме,че в настоящото производство съдът не е оправомощен да преразглежда въпроса за вината на ответника В.Д.П. като пряк причинител на вредата,за противоправността на деянието му и за причинно-следствената връзка между неговото поведение и вредоносния резултат-смъртта на пострадалия при срутването на стена в посочения по-горе имот П. Вл.А..Наличието на предпоставките по чл.45 от ЗЗД за ангажиране гражданската отговорност на ответника В.Д.П. за обезщетяване на вредите от противоправното му деяние е установено въз основа на влязлата в сила присъда,която сочи на всички елементи от фактическия състав на цитираната разпоредба-противоправно и виновно извършено деяние,вреда,причинно-следствена връзка между деликта и вредата.Не е спорно по делото,че вторият ответник Д.В.Д. е възложител на работата,при и по повод на която е настъпила смъртта на П. А..Между него и ответника В. Д.П. е сключен договор от 19.05.2014 г.,по силата на който Д. В.Д. възлага на В. Д.П. техническото ръководство на строеж „Пристройка и надстройка на съществуваща жилищна сграда в УПИ **-***,кв.**,жк „Б.Й.Ю.”-гр.Д.”,като изпълнителят П. се задължава с осигурени от възложителя материали да извърши безвъзмездно техническо ръководство на обекта,да наема работници за изпълнение на строителните работи и да се разплаща с тях /договор на лист *** от т.** на ДП №518/2014 г. по описа на І РУ на МВР-Д./.Отговорността на възложителя на работата произтича от разпоредбата на чл.49 от ЗЗД,същата е безвиновна и гаранционно-обезпечителна за чужди виновни действия-тези на лицето,на което е възложена работата,при и по повод на която е настъпила вредата.В този смисъл пасивната легитимация на двамата ответници-на първия като пряк причинител,а на втория като възложител,е доказана по делото.В съдебната практика трайно е прието,че отговорността на двамата е солидарна,макар да не са буквално съпричинители на увреждането по смисъла на чл.53 от ЗЗД /в тази насока Тълкувателно решение №59/03.06.1974 г. на ОСГК на ВС и възприетата в т.15 от Постановление №4/30.10.1975 г. на Пленума на ВС принципна възможност искът на пострадалия да бъде предявен едновременно срещу прекия причинител и отговорното по чл.49 от ЗЗД лице/.Солидарната им отговорност произтича от задължението им за обезщетяване на едни и същи вреди,които са следствие от един и същ деликт,т.е. поради възникване отговорността на двамата от едни и същи юридически факти.

Двамата ответници са навели възражения за съпричиняване на вредоносния резултат-смъртта на П.В.А.-и от трети на спора лица /проектанта на част „Конструктивна” на разрешеното преустройство на съществуващата сграда в гр.Д.,ул.”Б.О.” №** и лицето,упражнило технически контрол по проекта по част „Конструктивна”/.Тези възражения са ирелевантни за настоящото производство и не подлежат на разглеждане,защото по силата на чл.122 ал.1 от ЗЗД пострадалите от деликта не са задължени да предявят исковете си срещу всички лица,които солидарно дължат обезщетение за вредите,т.е. срещу всички съпричинители.Те могат да искат изпълнение на цялото задължение /в частност присъждане в тяхна полза на цялото обезщетение за всички вреди от деликта/ от когото и да е от солидарните длъжници /съпричинители на деликта/.След извършване плащане на задължението платилият солидарен длъжник може да предяви искове срещу останалите солидарни длъжници за осъждането им да му заплатят дължимата от тях част от обезщетенията /чл.127 от ЗЗД/.В този смисъл за ищците А. като увредени от процесния деликт законът е предоставил възможността да претендират и получат цялостна обезвреда на причинените им от смъртта на сина им щети от един от солидарните длъжници и за тях е ирелевантно дали и други лица са съпричинители на вредите,респ. какъв дял от отговорността за обезщетяване на вредите носят в рамките на общото задължение отделните съпричинители.Солидарният длъжник-ответник по исковете дължи на пострадалите по силата на закона цялото обезщетение и не може да възразява,че дължи част от него поради съпричиняване на вредите и от трети лица.Такива възражения на прекия причинител за съпричиняване на вредоносния резултат и от трети лица са относими в производство по регресен иск по чл.54 от ЗЗД,предявен от възложителя на работата,отговорен по чл.49 от ЗЗД и платил дължимото обезщетение,срещу прекия причинител на вредите,който би могъл да възрази пред възложителя,че не само той е отговорен,но такъв иск не е предмет на настоящото производство.Такива възражения биха били допустими в настоящото производство само при хипотеза на осъществено привличане от ответниците на твърдяни от тях съпричинители като трети лица-помагачи на същите или встъпване на такива лица в производството по реда на чл.218 и чл.219 ал.1 от ГПК предвид последиците на решението по спора в отношенията между третите лица и насрещната страна,респ. между третите лица и страната,на която помагат,по смисъла на чл.223 от ГПК /аргумент в тази насока т.15 от Постановление №4/30.10.1975 г. на Пленума на ВС и т.14 от Постановление №7/1959 г. на Пленума на ВС/.Тъй като обаче трети лица-помагачи не са привлечени или встъпили,възраженията за съпричиняване на вредоносния резултат и от трети на спора лица са ирелевантни и не подлежат на разглеждане.

Ответниците са навели най-общо,че ежедневно В. Д.П. извършвал инструктаж за безопасност на работниците на обекта,които обаче не спазвали правилата.Били им осигурени каски,които те не ползвали.Последното изявление е неясен довод за евентуално съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия,но конкретни твърдения за такова поведение в деня на инцидента,спомогнало настъпването на вредоносните последици,именно от страна на починалия П. Вл. А. не са наведени.Следва да се приеме,че съпричиняване от страна на пострадалия не е въведено като довод в предмета на спора и също не подлежи на обсъждане.

Наведени са и доводи за осъществили се обективни фактори,допринесли за настъпване на процесното срутване и последвалата от това смърт на П. Вл.А..Сочи се,че на 24 и 25 май 2014 г. имало обилни валежи,довели до наводнения в гр.Д.,а на 24 май имало земетресение **І степен.Почвата под къщата имала льосов характер-била устойчива при сухо време,но при навлажняване ставала нестабилна и се приплъзвала.Горните природни явления действително са се осъществили на посочените дати.Така според писмо изх.№*/30.06.2014 г. на Националния институт по геофизика,геодезия и география-гр.С. при БАН /лист 103 от т.І на ДП №518/2014 г. по описа на І РУ на МВР-Д./ на 24.05.2014 г. в 12,25 ч. е реализирано земетресение с епицентър на около 400 км в югозападна посока от гр.Д. с магнитуд 6,9 по скалата на Медведев,което е усетено на територията на гр.Д. като такова от **І степен по 12-степенната скала на Медведев-Шпонхойер-Карник.Съгласно писмо изх.№88/18.08.2014 г. на Националния институт по метеорология и хидрология при БАН /лист 104 от т.І на ДП/ на 24.05.2014 г. е имало валежи в района на града от порядъка на 7,2 л на кв.м.В заключението на вещото лице Т.В. по допуснатата съдебно-техническа експертиза /листи 237-239 от делото/ е застъпено становище,неоспорено от страните,че земетресението не е оказало влияние на аварията от 26.05.2014 г.,доколкото е станало 44 часа преди срутването и е било леко.Според експерта обаче именно оводняването на изкопа вследствие дъждовете е допринесло за аварията на строежа.Около **0-700 л вода са се задържали в изкопа повече от денонощие,довели са до преовлажняване на льосовата почва под основите на сградата,при което устойчивостта и якостта на този вид почва рязко намаляват и последното води до значителни деформации в съоръженията и сградите.На база на горните изводи следва да се приеме,че действително обилните валежи на 24.05.2014 г. са допринесли значително за срутването на стена от процесната къща,при което синът на ищците П. А. е получил увреждания,довели до фатален край.Този обективен фактор,съдействал за срутването,е причина за установения в наказателното производство механизъм на аварията.Наличието на паднали дъждове обаче не може да намали отговорността на прекия причинител В. Д.П.,защото като изпълнител по договора за възлагане и технически ръководител на обекта именно негово е било задължението да следи за осигуряване безопасни условия на труд на наетите работници,като в случай на паднали дъждове да вземе всички предпазни мерки за предотвратяване навлизането на вода в изкопа,за отводняването на изкопа и укрепване зида на основата на къщата.Вината на прекия причинител П. е констатирана от наказателния съд именно в немарливото изпълнение на правно регламентирана дейност-източник на повишена опасност,изразяващо се в нарушение на правила за изпълнение на строителни работи и за създаване на безопасни условия на труд при екстрени условия-паднали валежи,налагащи вземане на предпазни мерки за недопускане оводняване на изкопа и за неговото отводняване и укрепване.Въпросът за дъждовете като обективен фактор,допринесъл за аварията и влияещ върху вината на П.,очевидно е бил предмет на обсъждане и в наказателното производство,като разрешаването му е повлияло при произнасянето на наказателния съд по въпроса за вината.Според постановената присъда смъртта на П. А. е настъпила вследствие виновното поведение на П.,изразяващо се именно в несъблюдаване на правилата за безопасност при условия на обилни дъждове,създали опасност при извършването на строителни работи.Наличието на паднали дъждове е в този смисъл дори фактор,водещ до формиране на извода за наличие на вина у П.,който не съобразил природните условия и опасностите,които те са създали за работещите на строежа.Следователно горното природно явление не обуславя намаляване отговорността на прекия причинител,а напротив аргументира вината му за аварията и пълната му отговорност за последиците от немарливото изпълнение на задълженията му.Въпреки горните разсъждения следва да се посочи,че влиянието на обективните фактори земетресение и дъждове е било предмет на изследване в наказателното производство и същото е било взето предвид при формиране извода на наказателния съд за наличие на вина на П..В този смисъл обсъждането наново на тези фактори и влиянието им върху отговорността на П. е равнозначно на поставяне наново на въпроса за вината на последния,което при наличие на влязла в сила присъда е недопустимо.

Видно от удостоверението за раждане на лист 4 от делото,пострадалият П.В.А. е син на ищците Е. П.А. и В. В.А..От показанията на разпитаните свидетели се установява,че между ищците и сина им П. А. са съществували отношения на взаимопомощ,уважение и взаимна обич.Свидетелките Н. С.И.,без родство,дългогодишна приятелка на семейството,и Е. Ж.М.,първа братовчедка на ищцата,депозират еднопосочни показания в горната насока.Сочат,че през летните месеци и през почивните дни П. А. и синът му П. живеели преимуществено на село,като през този период регулярно посещавали ищците в дома им,докато през зимата живеели в едно домакинство с последните в гр.Д..Впечатленията на свидетелките са за постоянно полагани приживе от П. А. грижи за възрастните му родители,които имали ниски пенсии /от порядъка на 260 лв и 285 лв/,страдали от хронични заболявания и се нуждаели от средства за закупуване на лекарства и посрещане на ежедневните си битови потребности.Свидетелките знаели от ищците,че П. им помагал и с парични средства,с купуване на продукти и лекарства,а също така и в домакинската работа-пазарувал и готвел,ако майка му била изморена.Горното обуславя извод за съществували топли отношения между син и родители,изградени на базата на взаимопомощ,уважение,грижи и обич.Ищците са възрастни хора,които към датата на смъртта на П. А. са били съответно-В.А. на 86 години,а Е.А.-на 81 години.Напредналата им възраст,хроничните заболявания /в тази насока епикризи на листи 5 и 6 от делото,решение на ТЕЛК на лист 7 и медицински протокол на лист 10,сочещи на заболявания,както следва:относно Е.А.-захарен диабет тип 2 с неврологични усложнения,диабетна нефропатия,пилорна стеноза,хипертонична болест,остеоартроза;относно В.А.-хроничен обострен нефрит,киста на ляв бъбрек,доброкачествена простатна хиперплазия,хипертонична болест **І ст.,хипертонично сърце,абсолютна аритмия при предсърдно мъждене,мозъчна атеросклероза,двустранна коксартроза,двустранна гонартроза на ставите на крайниците/,ниските доходи от пенсия /според разпорежданията на ТП на НОИ-Д. на листи 8 и 9 от делото пенсията на Е.А. е 256,20 лв,а на В.А.-280,36 лв/ са обуславяли необходимостта от помощ на близки в ежедневието още приживе на сина на ищците П. А..Предвид последната констатация съдът намира за житейски обосновано и потвърдено от свидетелските показания твърдението на ищците,че същите са били изключително зависими в ежедневието от своя син.С оглед възражението на ответниците,че П. А. не е имал постоянна работа и редовни високи доходи от трудова дейност,поради което участието му в парично подпомагане на неговите родители било спорно,следва да се отбележи,че данните по делото действително не сочат на значителни доходи на сина на ищците.Все пак обаче същият е успявал да си намира работа.Видно от справката за регистрирани трудови договори за периода 01.01.2010 г.-26.05.2014 г.,издадена от ТД на НАП-В. /лист 97 от делото/,през периода март 2010 г.-април 2014 г. П. А. е бил зает по седем трудови договора,чийто срок не обхваща целия период,а части от него,което означава,че същият е бил зает по трудово правоотношение за кратко и нерегулярно.Посочената основна заплата по тези договори е ниска в рамките на 310 лв.Последното се установява и от данните за осигуряването му през горния период /справка от ТД на НАП-В. на листи 95 и 96 от делото/.От последната справка е видно,че дължимите вноски за социално осигуряване на А. са внасяни върху осигурителен доход в размер до максимум 340 лв.Следва да се подчертае,че горните данни са официални и касаят само периодите на заетост на П. А. по трудов договор.От показанията на свидетелите Ж.В.С. и П.И.М.,двамата без родство със страните,работили с пострадалия П. А. дълги години преди инцидента /според първия свидетел от 3-4 години,а според втория „от дълги години”/,се установява,че синът на ищците е работил години преди инцидента като строителен работник при надник от порядъка на 30-40 лв на ден,което при средно 20-22 работни дни в месеца обуславя месечен доход от 600-800 лв.Според свидетеля П.М. в строителството имало постоянно работа,докато са били в една бригада с П. А.,и не са оставали без работа.Единствено през тежките зимни дни със снеговалеж не работели.Средномесечно реализирали около 1 000 лв доход.Показанията на последните двама свидетели,посочени от ответниците,опровергават тезата,че П. А. не е имал работа и постоянни доходи.Посочените от тях месечни доходи са достатъчни за стандарта в гр.Д. П. А. да осигури собствената си издръжка,както и да задели средства за подпомагане на своите възрастни болни родители.Свидетелят Ж.С. твърди,че и синът на П. работел с него,т.е. той също е реализирал доходи,с което е облекчавал баща си при осигуряване на нужната за двамата издръжка.От горното следва,че смъртта на П. А. е била тежка загуба за ищците,които са разчитали на неговата помощ и подкрепа в ежедневието.Тежестта на загубата се увеличава и от факта,че ищците са възрастни хора с множество заболявания,които се нуждаят от постоянна помощ от трети лица,каквато са получавали от сина си.От показанията на свидетелките Н. И. и Е. М. става ясно колко тежко са изживяли ищците загубата на детето им,но дори и при липса на такива показания душевните терзания,болки и негативни преживявания при смъртта на толкова близък родственик се презюмират житейски.Същите безспорно подлежат на обезщетяване.Тези душевни преживявания по правило продължават и след смъртта на близкия и съпровождат родствениците му,докато са живи.По делото обаче не са събрани доказателства за последващо влошаване здравословното състояние на ищците след инцидента и то именно вследствие на стреса от смъртта на сина им.Ако има влошаване,както е например при психическото състояние на ищеца В.А.,то може да се отдаде на нормални физиологични процеси и на стандартното развитие на болестта.Причинна връзка между влошаването и стреса от смъртта на сина им не е доказана.

Съдебната практика приема,че вредите определят размера на обезщетението,като съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.Справедливо е обезщетението,което отчита действителния размер на моралните вреди,като при смърт подлежат на преценка отношенията между пострадалия и претендиращите обезщетението негови близки,както и конкретните преживявания на последните във връзка със засягане на емоционалния им живот.Релевантни в случая са установените между ищците и техния син отношения на взаимопомощ,обич и разбирателство,както и фактът,че с оглед напредналата възраст,множеството заболявания и ниски пенсии ищците са загубили своята най-голяма морална и физическа опора в живота.Според съда обаче интензитета на душевните болки и страдания при ищцата Е.П.А. са по-големи и до днес,тъй като същата ги преживява с пълно съзнание за загубата си.По-особено е положението на ищеца В.А.,който от дълги години страда от болестни изменения на съзнанието,започнали още приживе на сина му.Същият е поставен под пълно запрещение в хода на настоящото производство с влязлото в сила на 04.05.2017 г. решение по гр.д.№**/2017 г. на ДОС при констатация на съда за психично заболяване на В.А.-деменция при болестта на Алцхаймер.Според заключението по допуснатата по настоящото дело съдебно-психиатрична експертиза /листи 157-161 от делото/ заболяването е с няколкогодишен ход,като състоянието се влошава с времето.Засегнати са висшите корови функции-памет,мислене,ориентация,смятане,възможност за заучаване,съждения.Засегнати са възможностите за съсредоточаване,схващане,за елементарни логични съждения.Затруднена е ориентацията за собствена личност,за време,за социални събития.Емоциите на Вл.А. са много бедни,налице е паметов и интелектуален дефицит,като промените са необратими.С оглед горното психическо състояние на ищеца В.А. очевидно при него интензитетът на емоционалното преживяване на смъртта на сина му е сведен до минимум,като емоционалното и интелектуално обедняване при него са прогресиращи през годините.Данните са от период към датата на завеждане на делото и впоследствие.Все пак този ищец следва да бъде обезщетен за загубата на сина му при доказателства за тежко емоционално отреагиране на същия към момента на смъртта на сина му и непосредствено след това,като очевидно негативните промени в психиката му са се задълбочили впоследствие с времето.При тези данни съдът намира,че в полза на ищцата Е.А. следва да се присъди обезщетение в размер на 45 000 лв,а в полза на ищеца В.А. в размер на 35 000 лв,ведно със законната лихва върху тях,начиная от 27.05.2014 г. /датата,следваща датата на увреждането/,до окончателното им изплащане.За горниците от 35 000 лв и от 45 000 лв до претендираните 50 000 лв исковете следва да се отхвърлят.

И двете страни са претендирали сторени по делото разноски,като ищците имат право на разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК за уважената част от исковете,а ответниците на основание чл.78 ал.3 от ГПК-за отхвърлената част от исковете.Ищците обаче не са представили доказателства да са сторили разноски в производството,поради което такива не следва да им се присъждат.Ответниците са сторили разноски,както следва:1.В. Д.П.-1000 лв платено адвокатско възнаграждение съгласно договора за правна защита и съдействие на лист 61 от делото;3 лв ДТ за преписи;200 лв възнаграждение за вещото лице по СПЕ+3 лв банкова такса;100 лв възнаграждение за вещото лице по СТЕ+1,** лв банкова такса;20 лв депозит за свидетели+1,** лв банкова такса;2.Д. В.Д.-2 000 лв платено адвокатско възнаграждение съгласно договора на лист 66 от делото.Внесени са от упълномощения от двамата ответници адвокат още 20 лв-ДТ за издаване на удостоверения.Съдът приема,че разноските са сторени в равни части по исковете на двамата ищци с изключение на сумата от 200 лв възнаграждение за вещото лице по СПЕ+ 3 лв банкова такса,която е относима единствено към исковете на В.В.А..На база на горното следва да се приеме,че В. Д.П. е сторил разноски по исковете на Е. П.А. в размер на 568 лв,а по исковете на В. В.А.-в размер на 771 лв.Ответникът Д. В.Д. е сторил разноски по исковете на Е.А. в размер на 1 005 лв и по исковете на В.А. в размер на 1 005 лв.На тази база всеки от ищците следва да бъде осъден да заплати на ответниците сторени от тях разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете,както следва:Е.А. в полза на В.П. сума от 56,80 лв,Е.А. в полза на Д.Д. сума от 100,** лв,В.А. в полза на В.П. сума от 231,30 лв,В.А. в полза на Д.Д. сума от 301,** лв.

Тъй като ищците не дължат и не са внесли ДТ за водене на делото /по исковете срещу В. Д.П. са освободени по силата на закона-чл.83 ал.1 т.4 от ГПК,а по исковете срещу Д. В.Д. са освободени с нарочно определение на съда на основание чл.83 ал.2 от ГПК/,при частично уважаване на исковете ответниците следва на основание чл.78 ал.6 от ГПК да бъдат осъдени да заплатят дължимите държавни такси по чл.1 от ТДТКССГПК за уважената част от исковете:В.П. сума от 1 600 лв,Д.Д. сума от 1 600 лв /общо 3 200 лв/.

Водим от гореизложеното,Д.кият окръжен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА В.Д.П. с ЕГН ********** *** и Д.В.Д. с ЕГН ********** *** да заплатят солидарно на Е.П.А. с ЕГН ********** *** сума в размер на 45 000 лв /четиридесет и пет хиляди лева/,представляваща обезщетение за неимуществени вреди,дължимо от първия като пряк причинител,а от втория като възложител на работа-строително-монтажни работи по обект „ пристройка и надстройка на съществуваща жилищна сграда” в гр.Д.,ул.„Б.О.” №**,при чието изпълнение на 26.05.2014 г. е причинена виновно и противоправно смъртта на сина й П.В.А.,ведно със законната лихва върху горната сума,начиная от 27.05.2014 г.,до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА В.Д.П. с ЕГН ********** *** и Д.В.Д. с ЕГН ********** *** да заплатят солидарно на В.В.А. с ЕГН ********** чрез настойника му Е.П.А. с ЕГН **********,***,сума в размер на 35 000 лв /тридесет и пет хиляди лева/,представляваща обезщетение за неимуществени вреди,дължимо от първия като пряк причинител,а от втория като възложител на работа-строително-монтажни работи по обект „ пристройка и надстройка на съществуваща жилищна сграда” в гр.Д.,ул.„Б.О.” №**,при чието изпълнение на 26.05.2014 г. е причинена виновно и противоправно смъртта на сина му П.В.А.,ведно със законната лихва върху горната сума,начиная от 27.05.2014 г.,до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ исковете на Е.П.А. с ЕГН ********** *** срещу В.Д.П. с ЕГН ********** и Д.В.Д. с ЕГН **********,***,в частта за солидарното осъждане на двамата като пряк причинител и възложител на посочената по-горе работа да заплатят обезщетение за посочените неимуществени вреди в размер на горницата от 45 000 лв до 50 000 лв.

ОТХВЪРЛЯ исковете на В. В.А. с ЕГН ********** *** чрез настойника му Е.П.А. с ЕГН ********** *** срещу В.Д.П. с ЕГН ********** и Д.В.Д. с ЕГН **********,***,в частта за солидарното осъждане на двамата като пряк причинител и възложител на посочената по-горе работа да заплатят обезщетение за посочените неимуществени вреди в размер на горницата от 35 000 лв до ** 000 лв.

ОСЪЖДА Е.П.А. с ЕГН ********** *** да заплати на В.Д.П. с ЕГН ********** *** сторени съдебно-деловодни разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете й в размер на 56,80 лв /петдесет и шест лева и 80 ст./.

ОСЪЖДА Е.П.А. с ЕГН ********** *** да заплати на Д.В.Д. с ЕГН ********** *** сторени съдебно-деловодни разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете й в размер на 100,** лв /сто лева и ** стотинки/.

ОСЪЖДА В. В.А. с ЕГН ********** чрез настойника му Е.П.А.,***,да заплати на В.Д.П. с ЕГН ********** *** сторени съдебно-деловодни разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете му в размер на 231,30 лв /двеста тридесет и един лева и 30 стотинки/.

ОСЪЖДА В. В.А. с ЕГН ********** чрез настойника му Е.П.А.,***,да заплати на Д.В.Д. с ЕГН ********** *** сторени съдебно-деловодни разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете му в размер на 301,** лв /триста и един лева и ** стотинки/.

ОСЪЖДА В.Д.П. с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Д.кия окръжен съд държавна такса за водене на делото върху уважената част от исковете в размер на 1 600 лв /хиляда и шестстотин лева/.

ОСЪЖДА Д.В.Д. с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Д.кия окръжен съд държавна такса за водене на делото върху уважената част от исковете в размер на 1 600 лв /хиляда и шестстотин лева/.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд-гр.В..

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: