Р Е Ш Е Н И Е

№ 321 ,6.12.2017 година, град Д.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение

На шести ноември две хиляди и седемнадесета година

В публичното заседание в следния състав :

Председател : ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

Секретар Билсер Мехмедова – Юсуф

като разгледа докладваното от съдията Десислава Николова

гражданско дело номер 165 по описа за 2017 година, намира следното :

Предявеният с искова молба с вх.№ 2365/12.04.2017 г. ,изпратена по куриер на 11.04.2017 г. ( според известието на л. 6 от делото ) от Т.Н.Т. *** срещу П. Р. Б.със седалище град С., представлявана от Д. Д., прокурор в Д.ка окръжна прокуратура иск е по член 2, ал.1, т.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди ( от изм. и доп. обн. Дв,бр. 43 от 2008 г. ), за осъждане на ответника да му заплати за претърпените от обвинение в извършване на престъпление – предмет на н. о.х.д.№ 2331/2009 г. по описа на ДРС, за което е оправдан, неимуществени вреди обезщетение в размер от 50 000 лева, ведно със законните лихви от дата 11.04.2012 г. и разноски. Ищецът твърди, че поддържането на обвинението и прилагането на мерки за неотклонение в период от почти две години се е отразило на физическото и психическото му здраве, получил „ психологически проблеми ” ; изживял стрес от престоя си в тежките условия на ареста и затвора , чувство на срам и безсилие ( като осъждано в миналото за криминални деяния лице ) ,тревога и притеснение за децата си, които отглеждал сам, уронено било доброто му име .

Ответникът поддържа възражения, че не носи отговорност за вреди от лошите условия ( в полицейските помещения за арест и затворническите помещения ), при които е бил поставен ищецът с мярка за неотклонение

„ задържане под стража ” ; от разгласата на факти от разследването и за вреди, настъпили през времетраене на съдебните производства ( след внасянето на обвинителния акт в съда на 28.10.2009 г. и приключило в разумен срок разследване ) ; оспорва ,че това обвинение ( а не предходните обвинения , по които има постановени осъждания в периода 1986 – 2004 г) е причинило уронване на името и достойнството на ищеца, както и соченото в исковата молба влошаване на здравословното му състояние и че вземането е погасено по давност.

Въз основа на събраните по делото доказателства окръжният съд приема за установено следното от фактическа страна : ищецът Т. Н.Т. , роден в 1970 година, е привлечен като обвиняем по дознание № *г. по описа на *на МВР, град Д. с постановление от 16.01.2009 г. Повдигнатото обвинение срещу ищеца е за извършено при сговор с Д.Л.П. на дата 2.01.2009 година, като продължавано, престъпление по член 195, ал.1, т.3, т.4, пр.2 и т.5 във връзка с член 194,ал.1 от НК ( квалифицирани състави на кражба на движими вещи на обща стойност от 2 677,92 лева ).

С определение от 19.01.2009 г. по н.ч.д.№ 106/2009 г. по описа на ДРС ( след задържане на същата дата за 72 часа на основание член 64,ал.2 от НПК ) в производство по член 64,ал.1 от НПК , му е наложена мярка за неотклонение „ задържане под стража ”. Тя не е била изменена в производството по член 65,ал.1 от НПК с оглед постановения окончателен акт ( за отмяна на първоинстанционното определение за изменение на мярката от 10.02.2009 г. по н.ч.д. № 246/2009 г. на ДРС ) на второинстанционния съд от 16.02.2009 г. по в.ч.н.д.№ 76/2009 г. на ДОС . Мярката е изпълнявана в следствения арест в град Д.. Докато е бил там , на 16.02.2009 г., с писмена декларация ( на л.48 от делото ) е обявил гладна стачка и несъгласие с това, че „ не му се позволява” да се запознае с доказателствата по делото. При влошаване на състоянието му на 9.03.2009 г. от отказа от храна, е отказал да получи спешна медицинска помощ и да бъде лекуван , според записаното в медицинския картон ( на л.46 ). Преустановил гладната стачка на 12.03.2009 г. Имал оплаквания във връзка с хроничен гастрит, за напрегнатост и тревожност и за други болки на гърло и в главата, предписвани са му лекарства . След заключително постановление от 9.06.2009 г. с мнение за предаване на обвиняемия Т.Н. на съд, на 12.06.2009г. е бил преведен за изпълнение на мярката в Затвора, град В. .

След прекратяване на съдебното производство ( по н.о.х.д.№ 1310/

2009 г. на ДРС ) с определение от 18.08.2009 г. на основание член 288 от НПК ( отм.) обвинителният акт е внесен повторно на 28.10.2009 г. . Образуваното по него съдебно производство ( н.о.х.д.№ 2331/2009 г. на ДРС ) е протекло с провеждане на 17 на брой съдебни заседания, в 3 от които делото не е разглеждано. В заседанието ( второ по ред ) от 18.01.2010 г. мярката на подсъдимия Н. „ задържане под стража ” е изменена в „ домашен арест ” . Определението е изпълнено на дата 24.02.2010 г. В заседанието от 1.06.2010 г. мярката „ домашен арест ” е изменена в „ парична гаранция ” . Производството е приключило на 1.11.2011 г. с постановяване на оправдателна присъда . Присъдата е потвърдена изцяло с окончателно Решение № 50 от 11.04.2012 г. на ДОС по в.н.о.х.д.№ 50/2012 г. Според мотивите на първоинстанционната присъда изготвените „ в резултат на не-правилно разследване , проведено при нарушаване на основни принципи на НПК ” протоколи за оглед са „ негодни доказателствени средства ” , които при липса на други безусловни доказателства изключват извод, че двамата подсъдими са извършили вменените им престъпления , наличието на предположение само за участие в извършването на деянията не е достатъчно . Подсъдимият Н. не е осъществил фактическия състав на престъплението, за което му е повдигнато обвинението .

Според свидетелствата на М.М.А. , две години след изменение на мярката „ задържане под стража ” ( „ като го пуснаха от затвора” ) видял „ коренна промяна” у ищеца . Той се затворил , не излизал , трудно приел , че децата ( тогава ученици ), с които живеел до задържането и за които се грижел сам, започнали да странят от него, след като научили , че баща им е „ пандизчия ” . По съвети на приятели ходил на консултации „ два – три пъти ” при психиатър. Свидетелят Д.Л.П. ( подсъдим по същото дело ,също оправдан ) установил, че докато бил задържан ( в ареста в Д. и в затвора ) , ищецът изпитвал притеснения за децата си, мислел ги ,постоянно пушел, не спял , отслабнал. След като приключило делото , не желаел да общува с никого , споделял, че не се чувства добре психически . Щом децата завършили училище и се преместили да учат в С., ищецът заминал за Германия и се установил да живее там .

Спрямо ищеца е извършено увреждащото действие – повдигането и поддържането на неоснователно обвинение в извършване на тежко престъпление, наказуемо с лишаване от свобода от една до десет години. П. Р. отговаря за вредите, които той е претърпял в резултат на обвинението по продължило повече от три години наказателно производство с приложени мерки за процесуална принуда : в период от повече от година ( 16.01.2009 г. – 24.02.2010 г. ) от „ задържане под стража ” и за период от три месеца ( 25.02.2010 г. – 1.06.2010 г. ) от „ домашен арест ” . Ищецът е имал негативни изживявания ( притеснения за децата, тревожност и стрес, чувство на безсилие ) с по – висока интензивност през времетраенето на „ задържането под стража ” от една година и един месец , без обаче да имат правно значение условията, при които мярката е прилагана . При съобразяване на вида и характера на упражнената спрямо него процесуална принуда, приключилото в разумен срок ( от около девет месеца ), но при липса на ефективност ( с оглед установената в мотивите на оправдателната присъда негодност на доказателствените средства – протоколи за оглед ) разследване и липсата на заболяване у ищеца, окръжният съд намира, че обезщетение в размер от 10 000 лева е съответно на изискването за справедливост по член 52 от ЗЗД . Вземането за обезщетение е изискуемо от 11.04.2012 г. – датата на влизане в сила на оправдателната присъда. Искът за него е предявен на 11.04.2017 г. при условията на член 125 от ГПК и член 62,ал.2 от ГПК в последния ден на петгодишния срок по член 110 от ЗЗД и следователно то не е погасено по давност . Ис-кът за обезщетение за неимуществени вреди е основателен до размера от 10 000 лева, върху който следва да се присъдят законни лихви, считано от посочената дата 11.04.2012 г. до окончателното изплащане на сумата и неоснователен в частта за горницата над 10 000 лева до 50 000 лева .

На основание член 10,ал.3 от ЗОДОВ ищецът има право на заплатената държавна такса от 10 лева. Не е доказано, че платимото според договора за правна защита и съдействие , серия д, № ** ( на л.7 ) „ до приключване на делото в първа инстанция ” възнаграждение за пълномощника – адвокат от 2 030 лева е реално заплатено. Следователно ищецът ня-ма право да получи присъждане и съразмерната част от него.

Воден от горните съображения Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА П. Р. Б., град С. ,бул. „ В.” № * да заплати на Т.Н.Т., ЕГН: ********** *** , с адрес на пълномощника : адвокат В.Г. *** сумата от 10 000 ( десет хиляди ) лева, обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от незаконно обвинение по наказателно производство ( досъдебно № *година по описа на *„ П.” при МВР, град Д. и н.о.х.д № 2331/2009 г. по описа на ДРС ), по което е оправдан с влязла в сила на дата 11.04.2012 година присъда № 10 от дата 1.11.2011 година на Д.кия районен съд н.о.х.д.№ 2331/2009 година на основание член 2,ал.1,т.2 от ЗОДОВ ( изм. и доп. обн. Дв,бр. 43 от 2008 г. ), ведно със законните лихви върху сумата, считано от 11.04.2012 година до окончателно плащане , както и сумата от 10 ( десет) лева , внесена държавна такса на основание член 10,ал.3 от ЗОДОВ.

ОТХВЪРЛЯ иска на Т.Н.Т., ЕГН: ******* *** срещу П. Р. Б.за обезщетение за неимуществени вреди от посоченото увреждащо действие в частта за горницата над 10 000 лева до 50 000 лева.

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ пред Варненския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД :