Решение по Гражданско дело 226/2017г.

РЕШЕНИЕ

№348

гр.Д.,19.12.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публичното заседание на двадесети ноември през 2017г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЯКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

при секретаря ПАВЛИНА ПЕНЕВА, в присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от съдия Ж.МАРГЕНОВА в.гр.дело № 226 по описа за 2017г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК повъззивна жалба вх.№4648/17.03.2017г. от П.С.П. с ЕГН ********** и К.Д.П. с ЕГН **********,***, чрез адв.И.Ж., срещу решение №175/24.02.2017г. по гр.д.№33**/2015г.на Д.ки районен съд, с което са отхвърлени предявените от тях срещу Р.П.Х. с ЕГН ********** и Х.Х.Х. с ЕГН **********,***, обективно и субективно съединени искове: 1) за осъждане на ответника Р.П.Х. да премахне от собствения на ищците имот с кадастрален идентификатор ***с площ от 31 кв.м. по КК на гр. Д. складираните бетонни строителни блокчета, чували със строителни материали и отпадъци; 2) за осъждане на ответника Х.Х.Х. да премахне от собствения на ищците имот с кадастрален идентификатор ***по КК на гр. Д. складираните стара бракувана пералня, чували с пясък и пластмасов бидон; 3) за осъждане на ответника Р.П.Х. с ЕГН ********** да заплати на ищците сумата от 1 500 лв. /хиляда и петстотин лева/, представляваща обезщетение за това, че от 14.02.2013 г. до подаване на исковата молба – 16.09.2015 г. ползвала имота на ищците с кадастрален идентификатор ***като склад и за преминаване; 4) за осъждане на ответника Х.Х.Х. с ЕГН ********** да заплати на ищците сумата от 1 500 лв. /хиляда и петстотин лева/, представляваща обезщетение за това, че от 14.02.2013 г. до подаване на исковата молба – 16.09.2015 г. ползвал имота на ищците с кадастрален идентификатор ***като склад и място за преминаване, и в частта, в която са отхвърлени предявените срещу тях от Х.Х.Х. с ЕГН **********,***, срещу П.С.П. с ЕГН ********** и К.Д.П. с ЕГН **********,***, насрещни искове за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 14.02.2013 г. между М.М.Ц.и С.Г.Ц., от една страна като продавачи, и К.Д.П., от друга страна като купувач, на недвижим имот с кадастрален идентификатор ***с площ от 31 кв.м. по КК на гр. Д., който договор е обективиран в нотариален акт № *, том І, рег. № *, дело № */14.02.2013 г. на нотариус с район на действие при Д.кия районен съд, вписан в регистъра на Нотариалната камара под № *, който нотариален акт е вписан под № *, том ІV, вх. рег. № 612/2013 г. на А.П. – гр. Д., поради невъзможен предмет на договора, както и предявените в условията на евентуалност искове за прогласяване нищожността на посочения договор, поради сключването му при накърняване на добрите нрави и при заобикаляне на закона, и

по частна жалба вх.№7213/**.04.2017г. на Р.П.Х. срещу определение №*/13.04.2017 по същото дело по чл.248 от ГПК, с което е осъдена заедно Х.Х.Х. да заплати на П.С.П. и К.Д.П. 527.50лева съдебни разноски.

Оплакванията във въззивната жалба са за нарушения на процесуалните правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Процесуалните нарушения обосновават с не обсъждане от страна на съда на доводите им във връзка с твърдението на ответниците, че фактически обособеният проход не е юридически обособен такъв. Необосноваността се аргументира с неправилно коментиране от страна на съда на заключението на СТЕ. Приел, че извода на експерта за не съществуване на самостоятелна сграда с идентификатор ***означава липса на самостоятелен обект. Видно било от заключението по СТЕ че обозначената като самостоятелна сграда ***отговаря на изискванията за самостоятелен обект, но това не било коментирано от съда. Неправилно съдът приел, че нотариалният акт не ги легитимира като собственици на процесната сграда защото не представлявала отделна сграда, която може да бъде предмет на прехвърлителна сделка. Решението било вътрешно противоречиво-от една страна съдът отхвърлил насрещните искове на ответниците за нищожност на сделката, но не признавал правата им по същата. Липсвало пречка сградата да бъде предмет на прехвърителна сделка. Изводите на съда, че ответниците са придобили право на преминаване през фактически обособен проход със закупуване на собствената си сграда, че той е единствената възможност за преминаване на ответниците не намирали опора в правните норми, регулиращи процесните взаимоотношения. Излагат се доводи относно характеристиките и възникването на процесния обект и се извежда извод, че нито от формална правна страна, нито по естеството си представлява обособен подход за имота от към ул.В.П.

Излагат се доводи за недопустимост на насрещните искове, предявени от Х.Х. поради формирана сила на присъдено нещо относно правото на собственост на праводателя им с решение по гр.д№306/2006г.на ДРС, производството по тях следвало да бъде прекратено, а не да се разглеждат по същество.

Иска се отмяна на решението в обжалваните части, т.е. на произнасянето по техните искове и насрещния иск на Х..

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по жалбата е подаден от насрещната страна Р.П.Х. и Х.Х.Х. Считат жалбата за неоснователна. В отговора подробно се анализира вида и предназначението на процесния обект и се извежда извод, че същият не е самостоятелен обект в сграда. Обсъжда се липсата на доказаност на твърдението на ищците за възпрепятстване на ползването. Извежда се извод, че не обявяване нищожността на сделката не означава признаване на права. Обсъжда се заключението по СТЕ, гласните доказателства, във връзка с фактически твърдения, излагани и пред районния съд, обсъжда се обема на правата на праводателя на ищците, излагат се доводи във връзка с кадастралното заснемане на обекта и се заявява искане за потвърждаване на решението като правилно. В жалбата на Х. е заявено оплакване от несъответното на изхода от делото според нея разпределение на отговорността за разноски, не извършване на компенсация на насрещните задължения за разноски до размера на по-малкото и осъждане на съпрузите П. за разликата като носители на по-голямото по размер задължение .

По повод жалбата Д.кият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства провери обжалваното решение и основателността на иска, като приема за установено следното:

Жалбите са подадени в срока по чл.*9 ал.1 ГПК,подлежат на разглеждане по същество в съответствие с уредените в чл.269 ГПК правомощия на настоящата инстанция– служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, а по правилността – в рамките на посоченото в жалбата. При липсата на релевирани в жалбата конкретни оплаквания – само от гледна точка на съобразяване на съдебния акт с императивните правни норми. В случая решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната му власт, в писмена форма, подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.

С искова молба вх.№16749/16.09.2015г, уточнена с молба вх.№1*68/24.09.2015г., П.С.П. и К.Д.П. ***, са предявили срещу Р.П.Х. ***, иск по чл.109 от ЗС за осъждането и да премахне от собствения на ищците имот с кадастрален идентификатор ***с площ от 31 кв.м. по КК на гр. Д. складираните бетонни строителни блокчета, чували със строителни материали и отпадъци; и иск по чл.59 от ЗЗД за осъждането и да им заплати сумата от 1 500 лв. , представляваща обезщетение за това, че от 14.02.2013 г. до подаване на исковата молба ползвала имота на ищците с кадастрален идентификатор ***като склад и за преминаване, а срещу Х.Х. ***, иск по чл.109 от ЗС за осъждането му да премахне от същия имот с кадастрален идентификатор ***по КК на гр. Д. складираните стара бракувана пералня, чували с пясък и пластмасов бидон; и иск по чл.59 от ЗЗД за осъждането му да им заплати сумата от 1 500 лв., представляваща обезщетение за това, че от 14.02.2013 г. до подаване на исковата молба ползвал имота на ищците с кадастрален идентификатор ***като склад и място за преминаване.

Обосноваващите нуждата от негаторна защита обстоятелства се свеждат до твърдения за право на собственост върху имот-склад със застроена площ от 31кв.м. с кадастрален идентификатор ***, построен в съсобствено между страните дворно място цялото с площ от 1591кв.м. с кадастрален идентификатор *по КК на гр.Д., в което е изградена и жилищна сграда от 68 кв.м. с идентификатор № *тяхна собственост, собствената на ответницата Р.Х. жилищна сграда от 76 кв.м. с идентификатор № *и собствената на ответника Х.Х. жилищна сграда от 52 кв.м. с идентификатор № *. Изложени са твърдения , че двамата ответника преминават през техния имот с кадастрален идентификатор ***/при липсата на учредено право на преминаване/, ползват го и като склад като ответницата Х. складирала бетонни строителни блокчета, чували със строителни материали и отпадъци, а ответника Х. - стара бракувана пералня, чували с пясък и пластмасов бидон, с които си действия двамата ответници ги възпрепятствали да ползват спокойно същия. Правото на собственост върху този имот ищците придобили чрез покупко-продажба с н.а. №*/2013г. от М. и С.Цслед осъждането им от тях с влязло в сила на 22.02.2010г. съдебно решение по гр.д.№306/2006г. да не преминават през имота.

Ответниците считат, че предявените искове са неоснователни по съображения, че процесния обект с кадастрален идентификатор *по КК на гр.Д. е обща част с обслужващо предназначение – осигурява достъпа до вътрешността на съсобственото дворно място и находящите се в него жилища-индивидуална собственост. Ответницата Х. излага, че от 1976г., когато със съпруга си са придобили идеални части от дворното място и жилището с кадастрален идентификатор *ползват прохода, означен на кадастралната карта като обект с кадастрален идентификатор 13, за достъп от улицата до жилището си и обратно, а през годините го ползвали дори и като гараж за лек автомобил. Не оспорват преминаването през процесния обект, но оспорват твърденията за складирани от тях вещи в него-пералня и бидон. Строителните материали и отпадъците/остатъци от мазилката, която ищецът изкъртил от стената на обекта/ били поставени от ищците. Процесният обект считат никога да не е бил собственост на праводателя на ищците ЕТ М.М.Ц, респ. отричат и правото на собственост на ищците върху същия, неправилно заснет според тях в кадастралната карта като самостоятелен обект.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК ответниците са предявили насрещни искове за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 14.02.2013 г. с нотариален акт № *, том І, рег. № *, дело № */14.02.2013 г. на нотариус с район на действие при Д.кия районен съд, вписан в регистъра на Нотариалната камара под № */вписан под № *, том ІV, вх. рег. № 612/2013 г. на А.П. – гр. Д./, с който М.М.Ц.и С.Г.Ц. продават на К.Д.П. недвижим имот с кадастрален идентификатор ***с площ от 31 кв.м. по КК на гр. Д. ведно с поземления имот върху който е построен, поради невъзможен предмет на договора. В условията на евентуалност са предявили искове за прогласяване нищожността на договора поради сключването му при накърняване на добрите нрави и при заобикаляне на закона.

Насрещните искове и на двамата са отхвърлени и понастоящем висящността на спора по тях е преустановена, тъй като решението в тази част не е обжалвано от имащите право и интерес от обжалване Р.П.Х. и Х.Х.Х.. Съобразно положителния за ответниците по насрещните искове резултат, същите нямат правен интерес от обжалване на решението по тях. Вън от горното предмет на гр.д.№306/2006г.на ДРС е иск по чл.109 от ЗС, решението по който не формира сила на присъдено нещо относно собствеността върху имота, обект на неоснователно въздействие. Жалбата им в тази част/срещу решението по насрещните искове на Х.Х./ е недопустима, респ.не подлежи на разглеждане по същество и производството в тази част следва да бъде прекратено.

По делото не е спорна легитимацията на страните като съсобственици на дворно място цялото с площ от 1591кв.м. с кадастрален идентификатор *по КК на гр.Д., и индивидуални собственици на жилищна с идентификатор № *.*.3*4.2/ищците/, жилищна сграда с идентификатор № *.*.3*4.3/ответницата Р.Х./ и жилищна сграда с идентификатор № */ответника Х.Х./

За поземлен имот с идентификатор №*според действащия ПУП-ПРЗ, одобрен с решение №*/31.01.2006г. на Общински съвет гр.Д. е отреден УПИ XI-3*4, кв.97 по плана на ЦГЧ на гр.Д. с лице към улична регулация в север-северозападна посока, по ул.”В.П.”. Съгласно действащата КК, одобрена 2005г., лицето на поземления имот е изцяло застроено, а според предвижданията на ПУП, достъп до имота в дълбочина следва да се осъществява чрез покрит проход/ганг/,разположен в централната част на имота/така вещо лице арх.Д./. Понастоящем, според кадастралното заснемане по действащата КК от 2005г. в имота има 13 сгради с идентификатори от 1 до 15/без сграда с идентификатор 8/, като на северната граница на имота са разположени сгради: 1, 13, 14, 15/след разделяне на сграда 5 на две/ и 6 /приложение №1 от заключението на арх. Е./. Според арх. Д. достъпа до вътрешността на ПИ *се осъществява от два „прохода” – единият е през процесният обект с идентификатор ***, другият през обект с идентификатор *.*.3*4.6 в северозападната част на имота, като всеки от тях обслужва различни съсобственици, при установено наличие на огради, разделящи имота в надлъжна посока на четири неправилни по форма дяла.

Спорен е статутът именно на обект с кадастрален идентификатор ***, ползван според ответниците през годините назад за преминаване както от тях, така и от ищците, който ищците К. и П. П. твърдят да са придобили в режим на съпружеска имуществена общност от М.М.Ц.и С.Г.Ц. с договор за покупко-продажба от 14.02.2013 г., сключен с нот. акт № *, нот.д.№ */ 2013 г.

Съгласно заключението на вещото лице арх.Е., изслушано във въззивното производство, в кадастралните планове до 2005г., когато е одобрена кадастралната карта на гр.Д., сграда с идентификатор ***не съществува. В миналото, по данни от първия кадастрален план на гр.Д. от 1938г. същият обект е бил част от голяма сграда/оцветена в жълто на прил.№3 от СТЕ/ ситуирана по кадастралната граница по ул. „В.П.”, срещу пресечката на север, условно означена от вещото лице като сграда „С”. Сградата е била съставена от складови помещения, всяко с вход от улицата. На приложение №3 към заключението вещото лице е означило складовите помещения на сграда „С” с индекси от 1 до 7, като към две от означенията, които са на сгради с ново жилищно предназначение са добавени: „Ж”, „С2Ж” и „С3Ж”, като втората /С2/ е с намалена площ, защото за нейна сметка е образуван открит проход П2 към двора, посочена като „С2/ЖП2/, а другата съдържа покрит проход към двора, затова вещото лице добавя П5: С5/ЖП5/. С одобряването на кадастралния план от 1953 г.дворното място е разпределено в няколко поземлени имота и помещенията на сграда „С” са обособени като отделни сгради, попадащи в различни поземлени имоти. Така в образувания от дворното място поземлен имот с пл.№ *** в кв. 81 , записан по разписния лист/прил.№4 от СТЕ/ като собственост на Х. и Т.Ц., попада частта от голямата сграда, обозначена от вещото лице като сграда „С3”, като в имота има още една жилищна сграда- „Ж1”с г-образна форма, до югоизточната стена на „С3” и на североизточната кадастрална граница. В имот с пл.№*, записан в разписния лист като собственост на Стефан Кристя, попадат склад”С4”, жилищна сграда с проход „С5ЖП5” и „С6”, като в него има и още една сграда „Ж2”/до югоизточната стена на „С4”/ . От улицата до имот с пл.№* има достъп през покрития проход „П5”, но до имот с пл.*** няма непосредствен достъп.

На 8.08.1953 г. е съставен АДС № */л.104 от делото на ДРС/, с който като държавна собственост е актуван „ склад за зърнени храни от две отделения , масивна постройка по ул. „ В.П.” № * , със застроена площ от 105 кв. м.”/л.104 от делото на ДРС и прил.№5 от СТЕ/ . Според вещото лице на така описания имот отговаря склад „С3” в поземлен имот с пл.№ *** в кв. 81, собственост на Ц.. Първоначално складът е предаден за стопанисване на ДО „ З.Х”, а по-късно, с протокол от 17.06.1958 г. - на СП „Ж.” Толбухин.

На база кадастралния план от 1953г. е изработен ДРП от 1958г. който отрежда за поземлени имоти с пл.№ *** и с пл.№ *29 общ парцел ІV, в който попада одържавения склад на Ц. „С3”. Извършено е упълномеряване на имотите – на запад е придадена площ от пл.*, а на юг-отнета/прил.7 от СТЕ/. За регулирането на парцел ІV, по данни от забележката към акта за държавна собственост № *, с протокол №5/20.06.1960г. комисията по чл.67 от ППИНМ, взема решение за придаване на „ 2 л.м. - част от полумасивния склад на СП „ Ж. ” , равняваща се на 88 куб.м., при които 44мкуб ще бъдат възстановени от лицата, на които се регулира парцела…дава се за излаз към улица…приспада се от общата застроена площ на поменатия склад 17кв.м.”. В резултат на това решение от площта на държавния вече склад се отнемат 17кв.м., застроената му площ остана 88кв.м. Така държавна собственост остава имот, означен като „С3.2” на приложение №7/ в синьо/, предвид данните да извършени действия по изграждане проход за излаз на улицата, констатирани от вещото лице при оглед на място, установени и от гласните доказателства. Вещото лице е установило/прил.№16-долу/, че новообразуваният проход включва покрити площи в границите на сграда „С” и в границите на сграда „Ж1” /сградата с г-образна форма, до югоизточната стена на склад „С3”/. Покритата площ на територията на сграда „С” има г-образна форма и се състои от част „А” – *.30кв.м. и част „Б”- 6.30кв.м., или общо 31.80кв.м. покритата площ на територията на сграда „Ж1”, означена като част „В” има правооъгълна форма с размери 0.90/4.50м. Покритите част „А” и част „Б” общо съставляват обекта с идентификатор ***по КК от 2005г., който според вещото лице е обособен в този си вид още през 1960г.

Кореспондиращи с установеното от заключението на вещото лице относно времето на обособяване на прохода, формата му, са съвпадащите показания на свидетелите Р.Г.Б.и В.К.Д., двамата без родство със страните, относно съществуването на така обособения проход /ганг/назад във времето – „от край време от там се влиза и от там се излиза”/св.Д./, и двамата с непосредствени впечатления / от към 1958г. - св.Д., от дете-св.Б., роден 1960г./. Бил голям ганг, отдолу с дюшеме/св.Д./, имащ около 2,5-3 метра ширина и към 10-ина метра дължина, Г-образен, без кара таван, покрива се виждал/св.Б./. През годините не бил променян/св.Д./, само козметични ремонти-да се измаже, ако е паднала мазилка/св.Б./. Свивало се на ляво по коридорче и от там се влизало в двора, в който „първо са П., след това Х. и после Р /св.Д./ . От вътре нямало врата, а от към улицата имало метална, винкелна врата, която била поставена защото Г/съпруга на ответницата Х./ си държал в този ганг колата/св.Б./. Когато ответницата Х. и съпруга и Г закупили имота си през 76-77-ма година нямало друг пряк достъп до имота им от ул. „В.П.”. От друго място не можело да се мине, тъй като навсякъде е оградено, „оградата е много отдавна поставена от 40 и повече години”,имало три огради по дължина на имота/св.Д./.

С изработването на нов кадастрален план през 1978г. имоти с пл.№ *** и с пл.№ *29 са обединени в един с пл.№ 3*4. На база на същия е одобрен регулационен-застроителен план от 1987г. по който пл.№3*4 е урегулран в парцел І „ за обществено жилищно строителство, магазини и трафопост ”. В последващия РЗП от 1997г. за същия имот е отреден парцел ** в кв.97- за малкоетажно застрояване. През 2005г. е одобрен новия кадастрален план въз основа на който е одобрен новия ПУП- ПЗР, по който за имот с идентификатор № *.*. 3*4/предишен пл.№3*4/ с площ от 1 591 кв.м е отреден УПИ ХІ – 3*4 в кв. 97. Предвижданията по плана са за два вида застрояване- в дълбочина на имота-малкоетажно свободно, и по уличнорегулационната линия - малкоетажно свързано, с покрит проход, северната част на който съвпада по очертания и площ на обекта с кадастрален идентификатор ***.

При така установеното се налага извода, че одържавения от Ц. склад не е съществувал при влизане в сила на ЗВСОНИ през 1992г. във вида, който е имал при отчуждаването през 1953г. Част от склада е била отчуждена през 1960г. в полза на собственика на терена за осигуряване излаз на улица и са извършени фактически действия по изграждане на прохода. През 1992г. на наследниците на Ц. е реституиран „склад за зърнени храни от две отделения върху 120кв.м.дворно място/решение на Кмета на Община Д. на л.62 от делото на ДРС/ и със заповед №57/06.01.1993г./л.137 от делото на ДРС/ такъв имот е отписан от актовите книги на Общината. След преустройството през 1960 на одържавения склад „С3” чрез отнемане от площта му за обособяване на проход за излаз на улицата, очевидно на бившия собственик не може да се върне и тази част от отчуждения склад, която трайно е пременила характера си. Реституция по член 2,ал.1 от ЗВСНОИ е настъпила само за частта от склада, останала след прокарването на прохода с отнемане от площта на склад „С3” или само за реално съществуващата част, съответстваща на сграда с кадастрален идентификатор *.*.3*4.1 по КК. Останалата част, съответстваща на обекта с кадастрален идентификатор ***съставлява част от поземления имот и като такава не е в обема на реституираното право на наследниците на Ц., респективно в обема на придобитите от последващите приобретатели вещни права на собственост по силата на разпоредителните сделки от **.12.1995г./н.а.№81/1995г.л.64-65 от делото на ДРС/ и от 14.02.2013г./н.а.№*/2013г. л.5 от делото на ДРС/, с които М.М.Ц.купува реституирания на наследниците на Ц. имот и продава на ищците като самостоятелен обект от него склад със застроена площ от 31кв.м., представляващ имот с идентификатор ***по КК на гр.Д..

Щом като обекта с кадастрален идентификатор ***съставлява част от поземления имот, съсобствен между страните, ответниците като съсобственици на поземления имот и индивидуални собственици на построени в него жилищни сгради, имат право да си служат с общия проход за преминаване от улицата към нея и обратно. Липсват доказателства това служене да накърнява собственическите правомощия на другите съсобственици -ищците. От събраните по делото доказателства не се установяват и действия на пречене със складиране в прохода от ответниците на строителни материали, отпадъци, бракувана пералня, чували с пясък и пластмасов бидон. Неубедителни са единствените гласни доказателства -показанията на св. А.К.Д./син на ищците/, в този смисъл, предвид изразеното предположение от свидетеля относно складирането именно от ответниците на описаните вещи. На следващо място констатациите на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза при огледа, извършен за изпълнение на възложената задачата във връзка с определяне размера на обезщетението за лишаване от ползване, са за „празна” площ. Не се установява да е налице ползване на прохода от ответниците свръх правата им, в който случай ще дължат обезщетение при условията на чл.31 от ЗС/ а не по чл.59 от ЗЗД/ на ищците.

При така установената липса на неоснователни фактически действия по преминаване и складиране на вещи в съсобствения имот, надхвърлящи ограниченията на собствеността, респ.създаващи ограничения, смущения или каквито и да е пречки за упражняване на правата на ищците, правилно претенциите на ищците са отхвърлени. Решението в обжалваната част/по предявените от въззивниците искове/ следва да бъде потвърдено.

Следва да бъде частично отменено обжалваното от Р.Х. определение № */13.04.2017г. по член 248,ал.3 от ГПК за допълване на решението с осъждането й да заплати съвместно с Х.Х. на ищците съдебно-деловодни в размер на 527.50лева. Съобразно изхода от спора в първа инстанция по предявените от ищците искове/отхвърлени/ и по предявените от ответниците насрещни искове/отхвърлени/, несъмнено право на разноски имат и двете страни, всяка от тях заела позицията и на ищец и на ответник. Представянето на списък по чл.80 от ГПК не е относимо към присъждането на разноски, а към изменението на присъдените. Присъждането на разноски отделно на ищците и ответниците при липса на изявления за компенсиране на взаимно дължими разноски е правилно. Ищците П. и К. П. са извършили разходи за държавна такса - 220лева, за събиране на доказателства - 185лева/135лева депозит за съдебно-икономическа експертиза, 50лева депозит за съдебно-техническа експертиза, като няма доказателства да са внесли възложените им с протоколно определение от *.01.2017г. още 50лева за възнаграждение за вещото лице по СТЕ/ и за възнаграждение за адвокат -600лева. Не са постигнали положителен резултат по предявените от тях искове, във връзка с които са направените разходи за държавна такса и за събиране на доказателства чрез СИЕ, поради което и за тях ответниците не следва да носят отговорност. От разходите за възнаграждение на вещото лице по СТЕ следва да им бъдат възстановени половината предвид факта, че същата се явява относимо доказателствено средство както по предявените от тях искове, така и по предявените от ответниците насрещни искове Предвид на липсата на уточнение как е формиран заплатеният адвокатски хонорар от 600лева, следва да се приеме, че като платен за защита по всички искове в предмета на делото, т.е. както за защита по предявените от тях четири иска, така и за защита по предявените срещу тях шест иска, с оглед постигнатия резултат по исковете срещу тях, следва да им се възстанови сумата от 360лева/6/10части от общо платеното възнаграждение/. При това положение при разпределяне между страните на отговорността за съдебни разноски съобразно изхода от делото/отхвърляне на исковете и на двете страни/, в полза на ищците следва да се присъдят разходи в размер на 385лева/за адвокатско възнаграждение съразмерно на постигнатия резултат по отхвърляне на насрещните искове-360лева и половината от платената от тях сума за възнаграждение за в.л.по СТЕ - *лева/. Отговорността на ответницата Х. е за половината/ответниците не са съпрузи, няма основание за солидарна отговорност/ от тези разходи или за сумата от 192.50лева, а не за половината от сумата от 527.50лева равняваща се на 263.75лева. Ответникът Х. не е обжалвал определението и настоящата инстанция няма основание да съобрази размера на неговата отговорност за разноски. В този смисъл обжалваното от Х. определение следва да се потвърди в частта на осъждането на Х. за разноски в размер на 192.50лева и отмени за разликата до 263.75лева, представляваща половината от общо 527.50лева разноски, които е осъдена да заплати на ищците заедно с ответника Х..

При този изход от спора в настоящата инстанция, съобразно постигнатия резултат право на разноски имат въззиваемите, но такива следва да се присъдят само на Х., удостоверила сторени разходи от 200лева за адвокатско възнаграждение/договор за правна помощ л.89/, общо платено както за защита срещу въззивната жалба, така и за защита по частната жалба/предвид липсата на указания в друг смисъл/ и плащането на 15лева държавна такса по частната жалба. При частично уважаване на частната и жалба, липсва основание за възстановяване на Х. на всички сторени от нея разноски. Съразмерно на постигнатия резултат следва да и се възстанови сумата от 10.95 от платената държавна такса и сумата от 173лева от платеното адвокатско възнаграждение, или общо съдебни разноски за въззивното производство от 183.95лева

С оглед гореизложеното, съдът

РЕШИ

ПОТВЪРЖДАВА решение №175/24.02.2017г. по гр.д.№33**/2015г.на Д.ки районен съд, в частта, в която са отхвърлени предявените от К.Д.П. с ЕГН ********** и П.С.П. с ЕГН **********,***, срещу Р.П.Х. с ЕГН ********** и Х.Х.Х. с ЕГН **********,***, обективно и субективно съединени искове: 1) за осъждане на ответника Р.П.Х. да премахне от собствения на ищците имот с кадастрален идентификатор ***с площ от 31 кв.м. по КК на гр. Д. складираните бетонни строителни блокчета, чували със строителни материали и отпадъци; 2) за осъждане на ответника Х.Х.Х. да премахне от собствения на ищците имот с кадастрален идентификатор ***по КК на гр. Д. складираните стара бракувана пералня, чували с пясък и пластмасов бидон; 3) за осъждане на ответника Р.П.Х. с ЕГН ********** да заплати на ищците сумата от 1 500 лв. /хиляда и петстотин лева/, представляваща обезщетение за това, че от 14.02.2013 г. до подаване на исковата молба – 16.09.2015 г. ползвала имота на ищците с кадастрален идентификатор ***като склад и за преминаване; 4) за осъждане на ответника Х.Х.Х. с ЕГН ********** да заплати на ищците сумата от 1 500 лв. /хиляда и петстотин лева/, представляваща обезщетение за това, че от 14.02.2013 г. до подаване на исковата молба – 16.09.2015 г. ползвал имота на ищците с кадастрален идентификатор ***като склад и място за преминаване

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима въззивна жалба вх.№4648/17.03.2017г. от П.С.П. с ЕГН ********** и К.Д.П. с ЕГН **********,***, чрез адв.И.Ж., срещу решение №175/24.02.2017г. по гр.д.№33**/2015г.на Д.ки районен съд, в частта, в която са отхвърлени предявените срещу тях от Х.Х.Х. с ЕГН **********,***, насрещни искове за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 14.02.2013 г. между М.М.Ц.и С.Г.Ц., от една страна като продавачи, и К.Д.П., от друга страна като купувач, на недвижим имот с кадастрален идентификатор ***с площ от 31 кв.м. по КК на гр. Д., който договор е обективиран в нотариален акт № *, том І, рег. № *, дело № */14.02.2013 г. на нотариус с район на действие при Д.кия районен съд, вписан в регистъра на Нотариалната камара под № *, който нотариален акт е вписан под № *, том ІV, вх. рег. № 612/2013 г. на А.П. – гр. Д., поради невъзможен предмет на договора, както и предявените в условията на евентуалност искове за прогласяване нищожността на посочения договор, поради сключването му при накърняване на добрите нрави и при заобикаляне на закона, и ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№226/2017г.на ДОС в тази част.

ПОТВЪРЖДАВА определение №*/13.04.2017 по гр.д.№33**/2015г.на Д.ки районен съд по чл.248 от ГПК, в частта на осъждането на Р.П.Х. с ЕГН ********** ***, да заплати на П.С.П. с ЕГН ********** и К.Д.П. с ЕГН **********,***, сумата от П.С.П. с ЕГН ********** и К.Д.П. с ЕГН **********,***, сумата от 192.50лева съдебни разноски, като ОТМЕНЯ същото за разликата от 192.50лева до 263.75лева, представляващи половината от разноските от 527.50лева, за които е осъдена общо с Х.Х.Х..

ОСЪЖДА П.С.П. с ЕГН ********** и К.Д.П. с ЕГН **********,***, да заплатят на Р.П.Х. с ЕГН ********** ***, сумата от 183.95лева, сторени разноски за въззивното производство .

Решението подлежи на касационно обжалване пред *на *в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.