Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                         328                     ,8.12.2017 година, град Д.

 

                                     В      ИМЕТО   НА     НАРОДА

 

          Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение

  На тринадесети ноември две хиляди и седемнадесета година

  В публичното заседание в следния състав :

 

                                       Председател : ДИАНА ДЯКОВА

                                              Членове : ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

                                                             ЕЛИЦА СТОЯНОВА

 

                    

при секретаря Павлина Пенева    

като разгледа докладваното от съдията Десислава Николова въззивно гражданско дело № 361 по описа за 2017 година намира следното:

 

                  

                   Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК,

по въззивна жалба с вх.№ 11884/13.07.2017 г. ( по регистратурата на ДРС ) на особения представител на ответника О.С.Т. *** – адвокат Ю.О. от ДАК срещу неизгодните за него части от решение № 616 от 7.07.2017 г., постановено от Д.кия районен съд по гр.д.№ 3818/2016 г.за : определяне на режима на лични контакти между въззивника и детето ; разрешаване пътуването на детето в чужбина и издаване на необходимите лични документи за това, допускане на  предварително изпълнение по член 127а,ал.4 от СК и разноските.

В жалбата по оплаквания за необоснованост на изводите на съда и нарушения на материалния и процесуалния закон се иска отмяна на решението относно определения „ изключително стеснен ” режим на лични контакти , относно разрешените пътувания на детето без съгласие на неговия баща до Германия в разрез с ниската му възраст и с обстановката в тази държава ( пренаселена с бежанци ) и допуснатото не по искане на страната предварително изпълнение на решението относно мярката .

Отговор от И.С.М. *** не е подаден и становище по жалбата не е изразено и в заседанието пред въззивния съд .

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбата и служебния почин за защита интереса на детето въззивният съд намира ,че то е валидно, допустимо ( освен в частта по член 127а,ал.4 от СК ) и правилно .

С обжалваното решение съдът се е произнесъл по спора по член 127,ал.2 от СК между О.Т. и И.М. - родители на малолетното ( родено в Германия на 22.04.2015 г. от фактическо съжителство ) дете М.О. Т.  и по искането на майката да се издадат на детето необходимите документи и да се разрешат негови пътувания без съгласие на бащата до Германия за 5 години с продължителност на престоя от 20 дни през лятото. Установено е ,че тримата са живяли в град Б. . В лятото на 2016 г. дошли в България , но кратко време след това въззивни-кът се върнал обратно в Б. , а майката и детето останали в град Д., където живеят и до сега.

Режимът на лични контакти между бащата и детето е определен при съобразяване със свидетелствата на Н.Н.(майка на въззиваемата) и Н.П.( вуйчо на същата ) ,че по време на съжителството на родителите в град Б. и при завръшането им в страната ( в лятото на 2016 г.) ответникът допускал агресивно поведение спрямо И. , устройвал скандали и й нанасял побоища. При такъв инцидент на домашно насилие ( от  20.08.2015 г. ) , когато въззивникът пожелал да вземе детето и нанесъл на И. лека телесна повреда, е осъществена полицейска акция. Бащата е отстранен от жилището и му е наложена забрана за връщане до 31.08.2015 г. Установено е още, че не работел, не се включвал в издръжката на детето

( макар да получавал от чуждата държава 194 евро на месец за детето ), освен еднократно, с изпращането на 100 евро. След лятото на 2016 г. видял детето само веднъж по Нова година и повече не го е потърсил.  Поради раздялата между родителите към невръстната възраст на детето, между бащата и детето не е могла да бъде създадена необходимата, наситена с чувства на обич и грижа, връзка. Това положение не е променено и до сега с оглед продължаващото разделно живеене и проявеното от бащата безразличие.

         Режимът на лични контакти на първо време ,наложително е, да способства за преодоляване на липсващата емоционална връзка . Ето защо достатъчно е , въззивникът да общува с детето, докато навърши пет годи-ни, не повече от определените от съда дни ( два в месеца ) и продължителност ( за по 3 часа ) , в присъствието на майката, а след това за по – дълго време ( от 10 часа в съботния ден до 18 часа в неделния ) с преспиване в дома на бащата , в отсъствие на майката и за 15 дни през лятото . В зависи-мост от постигнатото качество на общуването режимът подлежи на изменение , при изменение на обстоятелствата, в съгласие с член 127,ал.2 и член 59,ал.9 от СК.

         Даденото от съда разрешение по искането по член 127а,ал.2 от СК е съобразено с обстоятелството, че роднините на детето по майчина линия, а и неговият баща, са в Германия, че в град Б. има условия, където да им гостува. Следователно пътуването на детето с майката до тази държава из-цяло отговаря на интереса му да общува с хората от роднинския кръг, след като расте в страната само със своята майка и без подкрепяща среда , както следва от данните в социалните доклади на Д „СП”- Д. .

         Единствено недопустимо е постановеното от съда предварително изпълнение по член 127а,ал.4 от СК . Нито в исковата молба, нито в хода на производството има заявено искане по член 242,ал.2 от СК за допускане на предварително изпълнение . Следователно произнасянето само в тази част като излизащо от рамките на иска подлежи на обезсилване на основание член 270 ,ал.3,изр.1 от ГПК . Във всички останали обжалвани части по исковете решението следва като правилно да се потвърди .

         Присъждането на разноски на ищцата в общ размер от 750 лева ( 400 лева – възнаграждение за адвоката й + 300 лева – възнаграждение за особения представител на ответника + 50 лева – държавната такса за образуване на делото ) на основание член 78,ал.1 от ГПК е съобразено с действителния размер на разноските и с изхода по спора .

         С оглед неоснователността на жалбата ( освен в частта срещу акта по член 127а,ал.2 от СК ) , въззивникът дължи държавна такса за въззивното производство от 30 лева съобразно т.7 от ТР№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС и на основание член 78,ал.6 от ГПК разноски от 400 лева ( възнаграждение за неговия особен представител, което при освобождаването на ищцата от заплащането им на основание член 83,ал.2 от ГПК е изплатено от бюджета на съда ).

Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

 

                                               Р      Е     Ш     И      :

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 616 от 7.07.2017 г., постановено от Д.кия районен съд по гр.д.№ 3818/2016 г. в частите му ,с които по исковете на И.С.М. , ЕГН: ********** *** срещу О.С.Т., ЕГН: ********** , представляван от особен представител – адвокат Ю.О. от ДАК по член 127,ал.2 от СК и по член 127а,ал.2 от СК е определен режим на лични отношения между ответника и детето М.О. Т., ЕГН: ********** , разрешено е издаването на паспорт за задгранично пътуване на детето и пътуването му без съгласието на неговия родител – бащата до Германия,за посочения в решението срок и при посочените в него условия, както и в частта относно разноските .

         ОБЕЗСИЛВА решението само в частта на допуснатото предварително изпълнение по член 127а,ал.4 от СК на решението в частта по дадените разрешения за документи и пътувания .

         ОСЪЖДА О.С.Т., ЕГН: ********** ***, представляван по реда на член 47,ал. 6 от ГПК от адвокат Ю.О. от ДАК да заплати по сметка на Д.кия окръжен съд сумата от 430 ( четиристотин и тридесет ) лева, сбор от дъл-жимите за това производство държавна такса и разноски .

         РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ само в частта на разрешения въпрос по член 59,ал.2 от СК пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщаването му на страните .

 

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                    ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

                                                                                                         2.