Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 328 ,8.12.2017 година, град Д.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение
На тринадесети ноември две хиляди и седемнадесета година
В публичното заседание в следния състав :
Председател : ДИАНА ДЯКОВА
Членове : ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА
ЕЛИЦА СТОЯНОВА
при секретаря Павлина Пенева
като разгледа докладваното от съдията Десислава Николова въззивно гражданско дело № 361 по описа за 2017 година намира следното:
Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК,
по въззивна жалба с вх.№ 11884/13.07.2017 г. ( по регистратурата на ДРС ) на особения представител на ответника О.С.Т. *** – адвокат Ю.О. от ДАК срещу неизгодните за него части от решение № 616 от 7.07.2017 г., постановено от Д.кия районен съд по гр.д.№ 3818/2016 г.за : определяне на режима на лични контакти между въззивника и детето ; разрешаване пътуването на детето в чужбина и издаване на необходимите лични документи за това, допускане на предварително изпълнение по член 127а,ал.4 от СК и разноските.
В жалбата по оплаквания за необоснованост на изводите на съда и нарушения на материалния и процесуалния закон се иска отмяна на решението относно определения „ изключително стеснен ” режим на лични контакти , относно разрешените пътувания на детето без съгласие на неговия баща до Германия в разрез с ниската му възраст и с обстановката в тази държава ( пренаселена с бежанци ) и допуснатото не по искане на страната предварително изпълнение на решението относно мярката .
Отговор от И.С.М. *** не е подаден и становище по жалбата не е изразено и в заседанието пред въззивния съд .
При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбата и служебния почин за защита интереса на детето въззивният съд намира ,че то е валидно, допустимо ( освен в частта по член 127а,ал.4 от СК ) и правилно .
С обжалваното
решение съдът се е произнесъл по спора по член 127,ал.2 от СК между О.Т. и И.М.
- родители на малолетното ( родено в Германия на 22.04.2015 г. от фактическо
съжителство ) дете М.О. Т. и по искането
на майката да се издадат на детето необходимите документи и да се разрешат
негови пътувания без съгласие на бащата до Германия за 5 години с
продължителност на престоя от 20 дни през лятото. Установено е ,че тримата са
живяли в град Б. . В лятото на
Режимът на
лични контакти между бащата и детето е определен при съобразяване със свидетелствата
на Н.Н.(майка на въззиваемата) и Н.П.( вуйчо на същата ) ,че по време на
съжителството на родителите в град Б. и при завръшането им в страната ( в
лятото на
( макар да получавал от чуждата
държава 194 евро на месец за детето ), освен еднократно, с изпращането на 100
евро. След лятото на
Режимът на лични контакти на първо време ,наложително е, да способства за преодоляване на липсващата емоционална връзка . Ето защо достатъчно е , въззивникът да общува с детето, докато навърши пет годи-ни, не повече от определените от съда дни ( два в месеца ) и продължителност ( за по 3 часа ) , в присъствието на майката, а след това за по – дълго време ( от 10 часа в съботния ден до 18 часа в неделния ) с преспиване в дома на бащата , в отсъствие на майката и за 15 дни през лятото . В зависи-мост от постигнатото качество на общуването режимът подлежи на изменение , при изменение на обстоятелствата, в съгласие с член 127,ал.2 и член 59,ал.9 от СК.
Даденото от съда разрешение по искането по член 127а,ал.2 от СК е съобразено с обстоятелството, че роднините на детето по майчина линия, а и неговият баща, са в Германия, че в град Б. има условия, където да им гостува. Следователно пътуването на детето с майката до тази държава из-цяло отговаря на интереса му да общува с хората от роднинския кръг, след като расте в страната само със своята майка и без подкрепяща среда , както следва от данните в социалните доклади на Д „СП”- Д. .
Единствено недопустимо е постановеното от съда предварително изпълнение по член 127а,ал.4 от СК . Нито в исковата молба, нито в хода на производството има заявено искане по член 242,ал.2 от СК за допускане на предварително изпълнение . Следователно произнасянето само в тази част като излизащо от рамките на иска подлежи на обезсилване на основание член 270 ,ал.3,изр.1 от ГПК . Във всички останали обжалвани части по исковете решението следва като правилно да се потвърди .
Присъждането на разноски на ищцата в общ размер от 750 лева ( 400 лева – възнаграждение за адвоката й + 300 лева – възнаграждение за особения представител на ответника + 50 лева – държавната такса за образуване на делото ) на основание член 78,ал.1 от ГПК е съобразено с действителния размер на разноските и с изхода по спора .
С оглед неоснователността на жалбата ( освен в частта срещу акта по член 127а,ал.2 от СК ) , въззивникът дължи държавна такса за въззивното производство от 30 лева съобразно т.7 от ТР№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС и на основание член 78,ал.6 от ГПК разноски от 400 лева ( възнаграждение за неговия особен представител, което при освобождаването на ищцата от заплащането им на основание член 83,ал.2 от ГПК е изплатено от бюджета на съда ).
Воден от
горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 616 от 7.07.2017 г., постановено от Д.кия районен съд по гр.д.№ 3818/2016 г. в частите му ,с които по исковете на И.С.М. , ЕГН: ********** *** срещу О.С.Т., ЕГН: ********** , представляван от особен представител – адвокат Ю.О. от ДАК по член 127,ал.2 от СК и по член 127а,ал.2 от СК е определен режим на лични отношения между ответника и детето М.О. Т., ЕГН: ********** , разрешено е издаването на паспорт за задгранично пътуване на детето и пътуването му без съгласието на неговия родител – бащата до Германия,за посочения в решението срок и при посочените в него условия, както и в частта относно разноските .
ОБЕЗСИЛВА решението само в частта на допуснатото предварително изпълнение по член 127а,ал.4 от СК на решението в частта по дадените разрешения за документи и пътувания .
ОСЪЖДА О.С.Т., ЕГН: ********** ***, представляван по реда на член 47,ал. 6 от ГПК от адвокат Ю.О. от ДАК да заплати по сметка на Д.кия окръжен съд сумата от 430 ( четиристотин и тридесет ) лева, сбор от дъл-жимите за това производство държавна такса и разноски .
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ само в частта на разрешения въпрос по член 59,ал.2 от СК пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщаването му на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.