Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

№ 314, гр. Д., 01.12.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на тридесети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЯКОВА

ЕЛИЦА СТОЯНОВА

С участието на секретаря Билсер Юсуф, разгледа докладваното от

съдия Елица Стоянова в. гр. д. № 387 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Съдебното производство е образувано по реда на чл. 435 ал. 2 от ГПК, по жалба, рег. № 5331/ 16.08.2017 г., подадена от С.Н.Т., в качеството му на Едноличен търговец с фирма „С.-С.Т.“ със седалище и адрес на управление с. О., общ. Д., ул. „***“ № *, с ЕИК ***, длъжник по изп. д. № ПБ*** по описа на ЧСИ Л. *** с район на действие ДОС, вписана под № *** на КЧСИ, против действията на съдебния изпълнител по цитираното изпълнително дело, включително и включените в поканата за доброволно изпълнение, изх. № ***/ 05.06.2017 г. разноски в размер на 10 805. 89 лв., в това число и таксата по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ в размер на 10 284. 01 лв. Съобразно изложените в жалбата оплаквания, всички действия на ЧСИ били незаконосъобразни, тъй като с постановление от 18.04.2017 г. изпълнителното производство по обезсиления изпълнителен лист, по което е било образувано, е било прекратено, като е било продължено изпълнението по пристъпване към изпълнение, вписано в Централния регистър за особените залози под № ***. На 06.06.2017 г. жалбоподателят получил покана за доброволно изпълнение от 05.06.2017 г., в която съдебният изпълнител е посочил, че по извлечение от ЦРОЗ за пристъпване към изпълнение, вписано под № ***, във връзка с първоначално вписване на договор за особен залог под № *** върху оборудване за ФВЕЦ, обезпечаващ сумата от 145 663 лв., която жалбоподателят следва да заплати в полза на „***“, ведно със законната лихва, считано от 19.07.2016 г. С поканата за доброволно изпълнение длъжникът е уведомен, че следва да заплати сумите, посочени в двата договора за залог, както и сумата от 10 805. 89 лв. сторените разноски по изп. дело, включително таксата по т. 26 от Тарифата в размер на 10 284. 01 лв. с ДДС. С поканата е насрочен опис на движимите вещи за 23.06.2017 г., които движими вещи, предмет на особения залог, вписан в ЦРОИЗ под № *** за сумата от 29 667 лв. и под № ***за сумата от 145 663 лв., представляват част от оборудването на ФВЕЦ, находящо се в О., с. О., общ. Д.. Всички действия, извършени от ЧСИ, включително описа на движими вещи, се преценяват като неправилни и незаконосъобразни от жалбоподателя. Такива били принудителните изпълнителни действия относно образуването на изпълнителното производство за сумата от 29 667 лв. по договор за банков кредит, за която сума, еднаква по размер и основание, било образувано изпълнително производство в гр. Б.. Това фактически водело до двукратното събиране на една и съща сума. Според удостоверението за размера на дълга от 17.08.2016 г. на ЧСИ М.П.по изп. д. № 2466/ 2015 г., образувано по договор за кредит „Е.“, дължимата главница е в размер на 37 054. 12 лв.и законна лихва в размер на 4 885. 56 лв. към 31.08.2016 г., т. е. в общ размер на 41 939. 68 лв. Това изпълнително производство било прекратено, поради което по него разноски не се дължат. Дългът по договора „Е.“ възлизал на 41 939. 68 лв., а не търсената от съдебния изпълнител сума в размер на 145 663 лв., която длъжникът бил поканен доброволно да заплати. Следователно незаконосъобразен бил описът за сума от 103 723. 32 лв., тъй като такава сума не била дължима. Взискателят, при прекратяване на изпълнителното производство, е настоял изпълнението против длъжника да бъде продължено на основание вписаното пристъпване към изпълнение по особения залог, като се опише и продаде оборудването на ФВЕЦ. Съдебният изпълнител нямал сключен договор за възлагане от страна на банката и не е бил упълномощен да продаде оборудването на ФВЕЦ. Заложеното оборудване било на стойност 330 180. 78 лв., а според искането на взискателя следва да бъде продадено като движимо имущество на стойност 100 000 лв.Т ъй като заложеното имущество е изцяло употребено във ФВЕЦ, то е станало част от ФВЕЦ и не може да бъде отделено от нея, а самата ФВЕЦ не е предмет на особен залог и с нея не могат да се извършват разпореждания. Заложеното от едноличния търговец имущество не можело да бъде отделено и продадено. Заложният кредитор и на основание чл. 10 ал. 1 т. 3 и ал. 4 от ЗОЗ следвало да се удовлетвори от равностойността на заложеното имущество. Длъжникът обжалва насочването на описа и продажбата на заложеното имущество. Съдебният изпълнител е поискал от длъжника целия размер на вземането, без да съобрази актуалния му размер. Обжалват се и разноските, определени от ЧСИ, в размер на 10 805. 89 лв., включващи и таксата по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ в размер на 10 284. 01 лв. Настоява се за отмяна на всички предприети от съдебния изпълнител обективираните в призовката за доброволно изпълнение незаконосъобразни действия, посочени за яснота, както следва:

1. По образуване на изп. дело за сумата от 29 667 лв., тъй като за същата сума има образувано изпълнително производство в гр. Б.;

2. По отношение на търсената сума от 145 663 лв., тъй като дължимата такава съобразно договора за кредит е в размер на 43 611. 96 лв. и незаконосъобразно е предприет опис за сумата от 102 051. 04 лв.;

3. По отношение описа и продажбата на заложеното имущество – оборудване за ФВЕЦ, което е част от вече изграденото и не може да продава като движими вещи, като взискателят следва да се удовлетвори от неговата равностойност;

4. По отношение неспазване на изричната разпоредба на чл. 10 ал. 3 от ЗОЗ, като съдебният изпълнител не е поискал от взискателя декларация за актуалния размер на вземането;

5. По отношение начислените суми за съдебно изпълнителски разноски в размер на 10 805. 89 лв., включително начислената по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ такса в размер на 10 284. 01 лв. с ДДС.

Настоява се жалбата да бъде уважена, всички действия на ЧСИ – отменени.

Взискателят „***“ ЕАД не е изразил писмено становище по жалбата.

В приложените по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК мотиви на съдебния изпълнител става ясно, че намира жалбата за неоснователна. В постановлението за разноски били индивидиуализирани всички разноски, сторени по изпълнителното дело, включително и във връзка с администрирането на жалбите, подадени от самия длъжник. По отношение на посочените в поканата за доброволно изпълнение разноски, включително такава по т. 26 от Тарифата ТРЗЧСИ, то в тази част жалбата била процесуално недопустима, тъй като съдът вече е проверил дължимостта и с влязло в сила решение. Освен това по тази покана за доброволно изпълнение е бил извършен опис на движими вещи. При посещаване на фотоволтаичната система е станало ясно, че движимите вещи не могат да бъдат отделени, поради което кредиторът е изоставил този изпълнителен способ и избрал определяне на тяхната равностойност. По новоизбрания изпълнителен способ съдебният изпълнител изпратил нова покана за доброволно изпълнение от 05.06.2017 г. При извършването на опис на 23.06.2017 г. взискателят изоставил поисканите до този момент действия, тъй като движимите вещи, предмет на особения залог, били включени трайно във ФВЕЦ, поради което не можели да се продадат принудително като такива, поради което е избрал да се удовлетвори от тяхната равностойност. В тази връзка се настоява за прекратяване на производството в тази му част поради недопустимост на подадената жалба, алтернативно за оставянето и без уважение като неоснователна.

С оглед релевираните в жалбата оплаквания и съображенията на страната, Д.кият окръжен съд приема за установено от фактическа страна следното:

Изп. д. № 2015***0402466 по описа на ЧСИ М.П.с район на действие СГС, вписан под № *** на КЧСИ е образувано по изпълнителен лист от 30.05.2015 г., издаден въз основа на заповед за незабавно изпълнение от същата дата, издадена по ч. гр. д. № 26441/ 2015 г. по описа на СРС. Въз основа на този изпълнителен лист длъжниците С.Н.Т., упражняващ търговска дейност в качеството му на ЕТ „С.-С.Т.“, „В.-***“ ООД и физическото лице Н.С.Т., са били задължени солидарно да заплатя на кредитора „***“ ЕАД сума в размер на 161 298. 85 лв. - главница, 1 377 лв. такса, 13 732. 72 лв. - възнаградителна лихва, 526 лв. мораторна лихва и 6 542. 71 лв. - разноски в заповедното производство.

Видно от приложения приемо – предавателен протокол от ЧСИ с рег. № *** с район на действие СГС, по молба на взискателя делото е предадено на ЧСИ В. Р. с район на действие ДОС, вписана под *** на КЧСИ. Пред нея производството е било образувано под № 2016***0400130, което от своя страна е било присъединено към образуваното дело № 129/ 2016 г. по описа на същия ЧСИ, образувано между същите страни за друго задължение.

По това изп. производство са били приложени в оригинал договор за учредяване на особен залог върху движими вещи към договор за кредит от 27.03.2012 г., сключен на 19.09.2013 г. между „***“ ЕАД и ЕТ „С.-С.Т.“ и вписан в ЦРОЗ под № ***. Приложено е заявление от 19.07.2016 г. за вписване на пристъпване към изпълнение за част от вземането, което се търси, в размер на 29 667 лв., като имуществото, върху което се насочва изпълнението е предмет на особения залог оборудване ФВЕЦ, посочено в първоначалното вписване.

С молба от 09.03.2017 г. взискателят отправил искане до ЧСИ В. Р. да препрати изпълнителното производство на ЧСИ Л. *** с район на действие ДОС, вписана под *** на КЧСИ.

С приемо – предавателен протокол от 13.03.2017 г. делото било изпратено на ЧСИ Л. Т., която го е образувала с постановление от 14.03.2017 г. за сумите от на 161 298. 85 лв. - главница, 1 377 лв. такса, 13 732. 72 лв. - възнаградителна лихва, 526 лв. мораторна лихва и 6 542. 71 лв. - разноски по делото.

На 16.03.2017 г. процесуалният представител на длъжника депозирал до съдебния изпълнител молба за прекратяване на изпълнителното производството поради обезсилване на изпълнителния лист. В тази връзка е представено определение № 4692/ 20.02.2017 г. по ч. гр. д. № 7032/ 2016 г. по описа на СГС, с което е било отменено разпореждането от 30.05.2015 г., с което е било допуснато незабавно изпълнение и е било разпоредено издаването на изпълнителен лист, обективирано в заповедта за незабавно изпълнение по ч. гр. д. № 26441/ 2015 г. по описа на СРС и е бил е обезсилен и изпълнителния лист, издаден по делото.

С молба от 18.04.2017 г. взискателят „***“ ЕАД е посочил, че желае изпълнението да бъде продължено въз основа на приложеното по делото извлечение от ЦРОЗ за пристъпване към изпълнение по реда на ГПК. Поради тази причина с постановление от същата дата съдебният изпълнител е прекратил изпълнителното производство по обезсиления изпълнителен лист и е разпоредил продължаване на изпълнението по второто приложено по делото изпълнително основание - извлечение от ЦРОЗ за пристъпване към изпълнение по реда на ГПК.

Приемайки, че се касае за ново по своето естество принудително изпълнение, съдебният изпълнител изпратил до длъжника ЕТ „С.-С.Т.“ покана за доброволно изпълнение покана за доброволно изпълнение от 26.04.2017 г. Видно от съдържанието и, посочено е, че задължението по изпълнителното дело е в размер на 29 667 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 19.07.2016 г. Дължими, според съдебния изпълнител, са също така сумите от 3 033. 97 лв., сторени до този момент съдебно – изпълнителни разноски, определени съобразно ЗЧСИ и Тарифата към него, в това число и таксата по т. 26 от Тарифата в размер на 2 566. 75 лв. Длъжникът е бил уведомен, че върху движимите вещи, предмет на особения залог, представляващи оборудване на ФВЕЦ, находящо се в О. с. О., общ. Д., е бил наложен запор от съдебния изпълнител, като с призовката за доброволно изпълнение е насрочен опис на движимите вещи.

Против описаните в поканата за доброволно изпълнение разноски, дължими от длъжника ЕТ „С.-С.Т.“ последният депозирал жалба, вх. № 20209/ 05.05.2017 г. , която била изпратена за разглеждане в ДОС и по която било образувано в. гр. д. № 206/ 2017 г. С решение № 143/ 01.06.2017 г. съдът оставил без уважение жалбата на длъжника против действията на ЧСИ Л. ***, състоящи се в насочване на изпълнението срещу имущество на длъжника, предмет на договора за особен залог. Единствено в мотивите на съдебния акт е посочено, че дължимите такси по изпълнението били правилно определени.

По подадена от длъжника ЕТ „С.-С.Т.“ за определяне на дължимите от него до този момент разноски в изп. д. № ***, ЧСИ се произнесъл с постановление от 23.05.2017 г., с което определил конкретен размер на начислени и дължими по делото разноски. Против това постановление длъжникът подал жалба, предмет на разглеждане на в. гр. д. № 399/ 2017 г. по описа на ДОС, приключило с влязъл в сила съдебен акт. С постановление от същата дата изпълнителното производство било спряно на основание чл. 432 т. 1, вр. чл. 438 от ГПК.

На 06.06.2017 г. съдебният изпълнител връчил на длъжника нова покана за доброволно изпълнение, съставена на 05.06.2017 г. Необходимостта от изпращането и произтича според съдебния изпълнител от това, че с постановление от 18.04.2017 г. /л. 150, т. II/, съдебният изпълнител, след като постановил продължаване на принудителното изпълнение въз основа на приложеното извлечение от ЦРОЗ за вписано пристъпване към изпълнение, насрочил опис на заложеното имущество на 26.05.2017 г. Молбата за избиране на този способ на принудително изпълнение /л. 294, т. II/, изхожда от взискателя „***“ ЕАД. По това изпълнение съдебният изпълнител наложил запор върху имуществото, предмет на особения залог, видно от запорно съобщение от 26.04.2017 г. /л. 197, т. II/.

Видно от молба, /л. 402, т. II /, вх. № 24589/ 26.05.2017 г., взискателят, чрез процесуалния си представител, е възложил по изп. дело № 194/ 2017 г. на ЧСИ Л. *** да се пристъпи към опис и продажба на собствените на длъжника движими вещи, представляващи оборудване на фотоволтаична електроцентрала съгласно описа към вписания договор за особен залог от 19.09.2013 г. за сума, не по – малка от 150 000 лв. С молбата взискателят е възложил на съдебния изпълнител да извърши всички действия по чл. 18 от ЗЧСИ.

В тази връзка ЧСИ съставил нова покана за доброволно изпълнение № ***/ 05.06.2017 г., в която посочил, че пристъпва към изпълнение по силата на извлечение от ЦРОЗ за пристъпване към изпълнение, вписано под № *** във връзка с първоначалното вписване на особен залог под № 201309202051, поради което ЕТ „С.-С.Т.“ следва да заплати сума в размер на 145 663 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.07.2016 г. В поканата е посочено, че задължението по изпълнителното дело възлиза на 29 667 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.07.2016 г., сумата от 145 663 лв., ведно със законната лихва от същата дата, както и сумата от 10 805. 89 лв., сторени до този момент съдебно – изпълнителни разноски, с включена такса по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ в размер на 10 284. 01 лв. с ДДС. С поканата за доброволно изпълнение е бил насрочен и опис на движимите вещи, предмет на особения залог, представляващо оборудване на ФВЕЦ, за 23.06.2017 г.

От приложените по изпълнителното производство документи става ясно, че с молба, рег. № 30 364/ 23.06.2017 г., взискателят, чрез процесуалния си представител е настоявал за отмяна на насрочения за същата дата опис на движими вещи, като е избрал друг изпълнителен способ – предаване на движимите вещи на основание чл. 35 ал. 1 от ЗОЗ. В тази връзка на длъжника била изпратена призовка за принудително изпълнение от 23.06.2017 г., в която е посочено, че на 30.06.2017 г. ще се пристъпи към предаването на движимите вещи. С постановление от същата дата /л. 555, т. III/ съдебният изпълнител прекратил изпълнението относно определения от взискателя до този момент способ – опис, оценка и публична продажба на движимите вещи, предмет на особения залог и пристъпва към изпълнение – принудително предаване на заложените в полза на взискателя движими вещи, собственост на длъжника. По искане на взискателя принудителното изпълнение е било пренасрочено за 10.07.2017 г. Срещу насроченото принудително предаване на вещи длъжникът депозирал жалба, вх. № 33220/ 17.07.2017 г. до Окръжен съд гр. Д., по която е образувано в. гр. д. № 481/ 2017 г. по описа на ДОС /след прекратяване на първоначално образуваното и прекратено за администриране на жалбата в. гр. д. № 455/ 2017 г. на ДОС/. На 10.07.2017 г. на място съдебният изпълнител констатирал, че движимите вещи са трайно закрепени за ФВЕЦ, поради което с постановление от 17.07.2017 г. пристъпил към определяне равностойността на заложеното движимо имущество.

Към въззивната си жалба длъжникът е представил удостоверение за размера на дълга по изп. д. № 2015***0402465 по описа на ЧСИ М.П., видно от което главницата е в размер на 29 667. 88 лв., ведно със законна лихва в размер на 3 911. 69 лв. за периода 15.05.2015 г. – 31.08.2016 г., неолихвяеми вземания в размер на 3 436. 55 лв., разноски по гражданското дело – 1 688. 68 лв., такива по изпълнителното дело в размер на 125 лв.и такси по Тарифата към ЗЧСИ – 3 629. 72 лв. Изпълнително дело № 2465/ 2015 г. на ЧСИ М.П.е било включено в изп. дело № 129/ 2016 г. по описа на ЧСИ В.Р. с район на действие ДОС, което от своя страна е преобразувано в изп. д. № 2017***0400171 по описа на ЧСИ Т.Д., вписан под № *** на КЧСИ с район на действие Окръжен съд гр. Б.. В тази връзка Окръжният съд е изискал справка по изп. д. № 171/ 2017 г. на ЧСИ Т.Д., в която последният е посочил, че изпълнителното дело е било образувано при ЧСИ М.П.въз основа на изпълнителен лист от 05.06.2015 г. , издаден от РС гр. С. въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК на 05.06.2017 г., издадена по ч.г р. д. № 26440/ 2015 г. на СРС. Съгласно изпълнителния лист, размерът на дълга по това изпълнително дело възлиза в размер на 29 667. 88 лв., ведно със законната лихва от 15.05.2015 г. до окончателното и изплащане, такса в размер на 530 лв., договорна лихва в размер на 2 796. 45 лв. за периода от 26.08. 2015 г. до 14.05.2015 г. и сумата от 1 688. 68 лв. разноски по делото. Изп. дело № 2465/ 2015 г. на ЧСИ М.П.е било изпратено за продължаване от ЧСИ В.Р., преобразувано под № 129/ 2016 г., което пък е преобразувано на 14.03.2017 г. под № 171/ 2017 г. по описа на ЧСИ Т.Д.. Предмет на изпълнителното производство е така посоченото парично задължение, като към 26.09.2017 г. размерът на дълга възлиза на 45 580 лв., включващ освен горните суми и такси по чл. 79 от ЗЧСИ в размер на 3 643. 43 лв.

При така изложените фактически данни Д.кият окръжен съд достига до следните правни изводи:

Подадената от С.н.т.в качеството на едноличен търговец с фирма „С.“, в качеството му на длъжник по изп. д. № ПБ*** по описа на ЧСИ Л. *** с район на действие ДОС, вписана под № *** на КЧСИ, жалба черпи правното си основание от нормата на чл. 435 ал. 2 от ГПК, която съдържа лимитативно изброени действия или актове на съдебния изпълнител, които подлежат на обжалване на длъжника, а именно: постановлението за глоба; насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; 4. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468 ал. 4 или чл. 485; определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486 ал. 2; отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; разноските по изпълнението.

Жалбоподателят е систематизирал жалбата си в 5 точки, от които единствено обжалването на обиктивираното в поканата за доброволно изпълнение от 05.06.2017 г., задължение за разноски подлежи на обжалване по реда на чл. 435 ал. 2 т. 7 от ГПК.

В останалите и части подадената от ЕТ „С.-С.Т.“ жалбата е насочена срещу неподлежащи на обжалване действия, както следва: по т. 1 – обжалва се обективираното в призовката за доброволно изпълнение образуване на изпълнителното производство за сумите от 29 667 лв. по съображения, че за същата сума има образувано изпълнително производство в гр. Б.. Действията на съдебния изпълнител по образуване на изпълнително производство не подлежат на самостоятелно обжалване в съответствие с чл. 435 ал. 2 от ГПК. Още повече, в процесния случай, Окръжният съд е изискал справка от ЧСИ Т.Д., вписан под № *** на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд гр. Б., видно от която, макар и да е налице идентичност на размера на сумите, предмет на призовката за доброволно изпълнение от 05.06.2017 г. по изп. д. № 194/ 2017 г. на ЧСИ Л. *** и предмет на изп. д. № 171/ 2017 г. по описа на ЧСИ Т.Д., сумите произтичат от различни основание. По изп. д. № 194/ 2017 г. сумата от 29 667. 88 лв. произтича от вписаното пристъпване към изпълнение, а по изп. д. № 171/ 2017 г. – по изпълнителен лист за парично вземане, издаден в заповедно производство за незабавно изпълнение, различно от ч. гр. д. № 26441/ 2015 г. на СРС, изпълнителният лист по което е сложило началото на изп. д. № 194/ 2017 г. на ЧСИ Л. ***, което сочи, че не е налице идентитет в двете изпълнителни производства.

По т. 2 от жалбата се атакува обективираното в призовката за доброволно изпълнение образуване на изпълнителното производство за сумата от 145 663 лв., тъй като дължимата такава съобразно договора за кредит е в размер на 43 611. 96 лв. и незаконосъобразно е предприет опис за сумата от 102 051. 04 лв. Действията по образуване на изпълнителното производство не подлежат на самостоятелно обжалване съобразно чл. 435 ал. 2 от ГПК. Дали следва да се провежда принудително изпълнение и за какъв размер на дълга е въпрос, по който длъжникът може да иска произнасяне от съдебния изпълнител, чийто акт ще подлежи на самостоятелно обжалване по чл. 435 ал. 2 т. 6 от ГПК.

По отношение жалбата срещу предприетия от съдебния изпълнител опис и продажба на заложеното имущество – оборудване за ФВЕЦ, което е част от вече изграденото съоръжение и не може да продава като движими вещи, като взискателят следва да се удовлетвори от неговата равностойност, то Окръжният съд намира, че не подлежат на разглеждане като непредвидени в чл. 435 ал. 2 от ГПК. Способът на принудително изпълнение се определя от взискателя. В процесния случай обаче жалбата за яснота следва да се добави, че от представените по изпълнителното дело доказателства става ясно, че взискателят е изоставил този принудителен способ и с последваща молба е поискал изпълнение посредством предаване на заложеното имущество, а в последствие е поискал удовлетворяване от неговата равностойност.

Изложените в тази връзка съображения за неспазване на реда на принудително изпълнение – по ЗОЗ вместо по ГПК и поради неспазване на изричната разпоредба на чл. 10 ал. 3 от ЗОЗ, като съдебният изпълнител не е поискал от взискателя декларация за актуалния размер на вземането също не следва да се обсъждат. Всички съображения относно актуалния размер на дълга, за който следва да се води изпълнително производство, съответно за прекратяването му за разликата, подлежат на разглеждане по искане на длъжника от съдебния изпълнител, чиито актове и на основание чл. 435 ал. 2 т. 6 от ГПК ще подлежат на самостоятелно обжалване.

Предвид изложените съображения, в тези части подадената от ЕТ „С.-С.Т.“ жалба е процесуално недопустима, следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по нея – прекратено.

По отношение на обективираното в призовката за доброволно изпълнение задължение за разноски в размер на 10 805. 89 лв., в това число и таксата по т. 26 от Тарифата по ЗЧСИ в размер на 10 284. 01 лв., то Окръжният съд намира, че следва да бъде отменено, предвид следното:

С решение № 251/ 20.10.2017 г. по в. гр. д. № 399/ 2017 г. съдът е отменил постановлението за разноски от 23.05.2017 г. по изп. д. № ПБ*** по описа на ЧСИ Л. *** с район на действие ДОС, вписана под № *** на КЧСИ, в частта му, с която в тежест на Едноличен търговец с фирма „С.-С.Т.“ със седалище и адрес на управление с. О., общ. Д., ул. „***“ № *, с ЕИК ***, е било възложено заплащането на следните разноски по изпълнението: по т. 3 от ТТЗРЧСИ /извършване на справка/ – 6 лв. с ДДС, по т. 4 от ТТРЗЧСИ /изготвяне и изпращане на книжа по пощата/ - 60 лв. с ДДС; по т. 9 от ТТРЗЧСИ /налагане на запор/ - 18 лв.; по т. 20 от ТТЗРЧСИ /първоначална такса опис/ - 60 лв.; по т. 31 б.б. „а“, „б“ и „к“ от ТТЗРЧСИ / държавни такси за изискани справки, банкови комисиони за заплатени такси и пощенски разходи/ - 185. 46 лв. с ДДС; по т. 31 б. „д“ от ТТЗРЧСИ /депозит вещо лице/ - 120 лв. с ДДС и по т. 26 от ТТЗРЧСИ върху процесното вземане в размер на 2 566. 75 лв. с ДДС /посочена в поканата за доброволно изпълнение от 26.04.2017 г./. Между издаването на постановлението за определяне на разноски от 23.05.2017 г. до поканата за доброволно изпълнение и обективираното в нея задължение за разноски на 05.06.2017 г. единственото извършено от съдебния изпълнител действие е постановление от 02.06.2017 г. за изпращане на изпълнителното производство в Окръжен съд гр. Д. по жалба на длъжника, следователно разноските, които са обективирани в призовката за доброволно изпълнение от 05.06.2017 г. /извън посочената сума по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ/, в размер на 521. 88 лв. са идентични с тези, които са били посочени в постановлението за определяне на разноски от 23.05.2017 г. По тези разноски съдът вече се е произнесъл с решение № 251/ 20.10.2017 г. по в. гр. д. № 399/ 2017 г., че не се дължат, поради което в тази част жалбата е основателна.

По отношение на сумата в размер на 10 284. 01 лв., представляваща такса по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ, същата е недължима. И в настоящото производство съдебният състав намира, че не се дължи такса по т. 26 от Тарифата, доколкото принудителното изпълнение не касае изпълнение на парично вземане. Такова е било първоначалното изпълнение по обезсиления изпълнителен лист, в който длъжникът е бил осъден да заплати на кредитора определена парична сума. Не е такава обаче хипотезата при изпълнение въз основа на вписано заявление за пристъпване към изпълнение. Това е видно при тълкуване на разпоредбите на Глава 7 от ЗОЗ – „Изпълнение върху заложеното имущество“. Ал. 2 на чл. 32 от ЗОЗ предвижда, че с вписването на пристъпване към изпълнение заложеното имущество преминава в разпореждане на заложния кредитор, който има право да вземе мерки за запазването му /съгласно чл. 34 от ЗОЗ/, да го управлява и да го продаде. Следователно не се касае за изпълнение на парични задължения, за което ЧСИ да си начислява такса по т. 26 от Тарифата. В тази част подадената въззивна жалба е основателна и следва да бъде уважена.

Предвид изложените съображения и на основание чл. 437 от ГПК, Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима, жалба, рег. № 5331/ 16.08.2017 г., подадена от С.Н.Т., в качеството му на Едноличен търговец с фирма „С.-С.Т.“ със седалище и адрес на управление с. О., общ. Д., ул. „***“ № *, с ЕИК ***, длъжник по изп. д. № ПБ*** по описа на ЧСИ Л. *** с район на действие ДОС, вписана под № *** на КЧСИ, в частите и, насочени против обективираните в призовка за доброволно изпълнение от 05.06.2017 г. действия по образуване на изпълнително производство за следните парични суми: в размер на 29 667 лв. по съображения, за същата сума има образувано изпълнително производство № 171/ 2017 г. по описа на ЧСИ ***с район на действие Окръжен съд гр. Б., вписан под № *** в КЧСИ; и в размер на 145 663 лв., по съображения, че размерът на дълга според договора за кредит е в размер на 43 611. 96 лв.; против предприетите опис и продажба на заложеното имущество – оборудване за ФВЕЦ, по съображения, че не представлява движими вещи, че не е спазен реда на принудително изпълнение и поради неспазване на чл. 10 ал. 3 от ЗОЗ, като ПРЕКРАТЯВА производството по жалбата в тези и части.

В тази му част решението, с характер на определение, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд гр. Варна.

ОТМЕНЯВА обективираното в призовка за доброволно изпълнение от 05.06.2017 г. задължение за разноски в размер на 10 805. 89 лв. /десет хиляди осемстотин и пет лева и осемдесет и девет стотинки/, в това число и таксата по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ в размер на 10 284. 01 лв. /десет хиляди двеста осемдесет и четири лева и една стотинка/.

В тази му част решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.