Р Е Ш
Е Н И Е
№ 327 08.12.2017
год. гр.Добрич
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Добричкият
окръжен съд
гражданско
отделение
На шести
ноември 2017 год.
В открито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
ЖЕЧКА МАРГОВА
Секретар:Билсер
Мехмедова-Юсуф
като разгледа докладваното от
председателя
въззивно гражданско дело
№ 388 по описа за 2017 год.
за да се произнесе съобрази
следното:
Производството
по делото е за въззивното обжалване на решение №29 /21.02.2017 год. по
гр.д.№347 /2014 год. на Районен съд,гр.Г.Т.,с
което е уважена претенция по чл.124 ал.1 от ГПК на А.Р.Б., ЕГН ********** и М.Д.Б., ЕГН **********,*** за установяване
правото им на собственост върху
земеделска земя с площ 200.004 дка, **І категория при неполивни условия,
находяща се в землището на с.***, общ.Г.Т., ЕКАТТЕ ***, местност “***”, съставляваща
част от имот № *** по КВС, образуван чрез обединяването на имот № *** и № ***
при граници имоти: № ***, № *** и № ***.
Образувано е по реда на глава ХХ от ГПК въз основа на
подадена въззивна жалба от част от ответниците ,а именно:1./К.Т.В., ЕГН **********
***;2./С.К.С., ЕГН ********** ***;3./Н.Р.З., ЕГН ********** ***9;4./Н.Р.С., ЕГН
********** ***;5./А.А.К., ЕГН ********** ***;6./Н.К.Д., ЕГН ********** *** и
7./Е.К.У., ЕГН ********** ***.
С доводи,че първоинстанционния съдебен акт е постановен в
отклонение от процесуалния и материалния закон,в противоречие с установената
съдебна практика и при несъобразяване на всички събрани по делото
доказателства, се настоява за обезсилването му и прекратяване на производството
по делото,а в условията на евентуалност за отмяната му,като въззивният съд
постанови нов по съществото на спора за цялостно отхвърляне на исковата
претенция.
Установителната претенция за право на собственост върху
земеделски имот била заявена на дата
19.08.2014 год. и по време на висящността на гр.д.№ 3749/2015 год. на ДРС в
първата фаза по извършване съдебна делба на същия имот с предмет установяване
принадлежността на правото на собственост и правата на съсобствениците.Иска за
делба бил заявен първоначално пред ГТРС с молба рег.№ 809/15.03.2011 год. Първото решение по спора било отменено от ВКС
и делото върнато за ново разглеждане на въззивната инстанция,която от своя
страна поради неучастие на съделител
постановила повторното разглеждане на спора от ГТРС,а поради отвод на съдията,делото било
изпратено за разглеждане от друг съд-ДРС.Налице била идентичност на страни ,
предмет,заявени оспорвания и наведени възражения по по-ранно заведеното гр.д.№
3749/2015 год. на ДРС и настоящото
гр.д.№ 347/2014 год. на ГТРС.С оглед на горното,предявяването на иска по
чл.124 ал.1 от ГПК било лишено от правен интерес,а сочения обективен и субективен идентитет на
двете дела и момента на образуването им
,определяли иска като недопустим.За да уважи претенцията за
принадлежност на право на собственост,първоинстанционният съд зачел
транслативния ефект на разпоредителна
сделка от 2001 год. и конститутивното
действие на последващо сключен договор за доброволна делба като се позовал единствено и само на решението по в.гр.д.№ 2/2013 год. на
ДОС,което обаче не било влязло в сила поради отмяната му от ВКС.С постановеното
от ВКС по реда на чл. 290 от ГПК решение
било указано,че решението на ОСЗ ,издадено по реда на чл. 14 ал.7 от ЗСПЗЗ ,
въз основа на съдебно решение по чл. 14 ал.4 от ЗСПЗЗ легитимира посочените в
него наследници/ответници по делото/ като собственици на земеделския имот.
При данни,че постановеното неизгодно за въззивниците решение им е връчено на дата 06.03.2017 год.,жалба рег.№
906/09.03.2017 год. е подадена в срока по чл. 259 ал.1 от ГПК и е процесуално
допустима .
Въззиваемите
страни А.Р.Б. и М.Д.Б.,считат жалбата за
неоснователна и настояват да не бъде уважавана,което свое становище са изразили
в подаден в срока и по реда на чл. 263 ал.1 от ГПК отговор рег.№
1755/18.05.2017 год.Доводите за недопустимост на исковата претенция били вече
заявявани ,като постановеното от ГТРС прекратяване на производството било
отменено с влязло в сила определение на ДОС и въпросът не подлежал на
пререшаване.Влязъл в сила съдебен акт по делото за делба не бил
постановяван ,за да бъде съобразяван и
зачитан в настоящото производство,нещо повече производството било спряно
понастоящем.Към датата на предявяване на иска по чл.124 ал.1 от ГПК ,М.Б. не
била конституирана като страна по
делбеното дело,поради което допустимо било да заяви правата си в отделно
производство.Именно установителната претенция за собственост на третите лица
имала обуславящо значение за изхода на съдебната делба ,съобразно
посоченото в определението на
ДОС.Собствеността върху земеделския имот била придобита от ищците от
лице,легитимиращо се към датата на валидното сключване на договора като негов
собственик.Всички граждански дела срещу праводателя им били заведени след осъществяване на
сделката,приобретателите не били конституирани по тях ,поради което и
постановените съдебни актове не можело
да им бъдат противопоставени.Уважаването на иск по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ не
дерогирало автоматично решението на ОСЗ.Такъв ефект можело да има само друго
решение на ОСЗ ,постановено по реда на
чл.14 ал.7 от ЗСПЗЗ,а за наличието на такова ,данни по делото липсвали.Вън от
горното,последваща отмяна на влязъл в сила административен акт не засягала
правата,придобити от трети добросъвестни лица-така действащия към този момент
чл. 32 ал.5 от Закона за административното производство.
Претенцията е заявена
първоначално само от А.Р.Б. с
искова молба рег.№ 5408/19.08.2014 год.
,въз основа на което е било образувано гр.д.№ 575/2014 год. по описа на
Добричкия окръжен съд.С определение № 733/10.10.2014 год.,производството по
делото е било прекратено и делото изпратено по подсъдност за разглеждането му
от Герал Тошевски районен съд,където е било образувано под № 347/2014 год.Нередовности
на исковата молба са били отстранени с молба рег.№ 3494/15.12.2014 год.,с която
претенцията относно имот,обект на СИО е била заявена и от М.Д.Б. .С определение
№ 75/16.03.2015 год. по гр.д.№ 347/2014
год.,ГТРС е оставил без разглеждане като недопустими,заявените с искова молба рег.№ 5408/19.08.2014 год. искове,като
производството по делото е било прекратено,а исковата молба
върната.Определението е било отменено с
определение № 559/24.06.2015 год. по ч.гр.д.№ 3**/2015 год. на Добричкия
окръжен съд.В мотивите си ,окръжният съд е констатирал,че установителните
искове за собственост са заявени по време на висящност на производство по допускане на делба по гр.д.№390/2014 год.
на ГТРС.Посочил,че съобразно трайната съдебна практика (решение № 66/16.06.2014
год. по гр.д.№ 5605/2013 год. на ВКС, I г.о., решение № 120/13.06.2014 год. по
гр.д.№ 6714/2013 год. на ВКС, I г.о.),съдебното производство за делба е уредено
от закона като особено исково производство, в което могат да бъдат повдигани и
разрешавани от делбения съд спорове между съделителите относно правоотношения,
обуславящи възникването и съществуването на съсобственост, участниците в нея и
техните права, едно от които е споровете за собствеността. Предявяването им за
съвместно разглеждане в рамките на делбеното производство е една правна
възможност, а не императивно изискване,поради което при пропускането на срока
по чл. 3** ГПК, може да се предяви извън
делбеното производство установителен иск за собственост на основанието по чл. 124 ал. 1 ГПК.
С определение № 211/06.07.2015год. производството по гр.д.№ 347/2014год. по описа на Районен съд
гр.Г.Т.е било спряно на осн.чл.229 ал.1 т.4 от ГПК до
приключването на преюдициалното гр.д.№ 390/2014 год. на ГТРС за делба на
спорния земеделски имот .Определението за спиране е било отменено с определение №
967/09.11.2015 год. по в.ч.гр.д.№ 692/2015 год. на Добричкия окръжен съд и
делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
Предявените
от А.Р.Б., ЕГН ********** и М.Д.Б., ЕГН **********,***
срещу 1./В.К.М., ЕГН ********** ***
административен център В.;2./ К.Т.В., ЕГН ********** *** административен център
В.;3./ В. И. С., ЕГН **********,***;4./ О.К.С., ЕГН ********** ***;5./ С.К.С.,
ЕГН ********** ***;6./ Н.Р.З., ЕГН ********** ***9;7./Н.Р.С., ЕГН ********** ***;8./
А.А.К., ЕГН ********** ***;9./ Н.К.Д.,
ЕГН ********** ***./ Е.К.У., ЕГН ********** *** ; 11./ Ю.П.Р.-Г., ЕГН **********
***/ Г.Н.Н. ЕГН ********** ***;13./ Й.Б.Н. ЕГН ********** *** и 14./ А.Б.Н. ЕГН
********** *** искове са установяване
правото им на собственост върху земеделска земя с площ 200.004 дка, **І
категория при неполивни условия, находяща се в землището на с.***, общ.Г.Т.,
ЕКАТТЕ ***, местност „***”, която по действащата КВС на селото е включена в
имот № ***, образуван чрез обединяването на имот № *** и № *** при граници
имоти: № ***, № *** и № ***.
Изложени
са обстоятелства,че по силата на сключен
на дата 26.04.2001 год. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане и договор за доброволна делба от дата
06.06.2002 год.,ищците придобили в режим на съпружеска имуществена общност собствеността на недвижим имот:земеделска
земя с площ от 200.004 дка,трета
категория,съставляващ имот № *** по КВС на с.***,общ.Г.Т..Понастоящем имотът
бил обединен с имот № *** и съставлявал част от новообразувания имот № *** по
КВС на същото населено място.Първоначално ,считано от 16.06.1994 год.,владение
върху имота осъществявал праводателят им Ю.Г. ,а впоследствие несмущавано и по силата на посочените по-горе договори
, владението й било продължено от
ищците,чрез трети лица на които те предоставяли ползването на имота по договори
за наем и аренда. Правото им на собственост се оспорвало от ответниците, които
не зачитали правата им , претендирали,те да са притежатели на самостоятелно
правно основание,във връзка с която заявили правата си пред органите на
поземлената собственост и водели помежду си дело за делба.
Горното
обуславяло правния им интерес да искат ,правото им на собственост ,придобито на
договорно основание да бъде съдебно установено,а в условията на евентуалност и
като придобито по силата на изтекла 5 годишна придобивна давност за периода от
датата на сключване на договорите,респективно изтекла 10 годишна
придобивна давност и при присъединяване владението на праводателя им,установено
с въвода в имота на дата 16.06.1994 год.
Ответниците,подали
въззивна жалба са оспорили с подаден в срока и по реда на чл. 131 от ГПК
отговор рег.№ 258/03.02.2015 год. допустимостта и основателността на вещната
претенция с доводи,идентични на излаганите и във въззивната жалба.
Ответницата
Ю.П.Р.-Г. -праводател на ищците, с подаден в срока и по реда на чл. 131 от ГПК
отговор рег.№ 326/10.02.2015 год. е изразила становище за допустимост и
основателност на заявената претенция.
От събраните по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
Ищците по делото са съпрузи,сключили граждански брак на дата 08.10.1994
год. Всички ответници по делото са наследници по закон на Т. Р. Й.. Т. Р. Й. е
починала на дата 23.04.1957 год. и е била наследена от децата си П. Р. Й.,Н.Р. Т.,Й. Р. Д. и В.Р. Ц..Нейният
син П. Р. Й. е починал на дата 11.11.1968 год. ,като е оставил за наследници по
закон низходящи от първа степен : Ю.П.Р.-Г. и Т.П.Р..
Спора по делото е относно
притежанието на земеделски имот,собствеността върху който е била реституирана
както следва:
С решение № **от 16.06.1994 год.
на П.К.в гр.Г.Т.за възстановяване правото на собственост върху земеделски
земи съгласно плана за земеразделяне в
землището на с.*** ,на основание чл. 27 от ППЗСПЗЗ,влезлия в сила план за
земеразделяне и протокол № **/02.11.1992 год. за определяне категориите на
земеделските земи по преписка № ***/10.09.1991 год. по заявление на Ю.П.Б. е възстановено
правото на собственост на наследниците на П. Р. Й. върху нива от 250.003 дка, ** категория,находяща се в
землището на с.***,общ.Г.Т., местност”***”,имот номер *** по плана за земеразделяне.
Въз основа на решение № **от 16.06.1994
год. на П.К.в гр.Г.Т.и на основание чл. 483 от ГПК на дата 24.12.1998 год. ,ответницата Г. се е снабдила с н.а.№ ** т.** д.№ ***/1998 год. за
собственост върху земеделската земя.
С решение № 261/26.01.2001 год.
по гр.д.№64/2000 год. на Г.Т.районен съд,образувано по искова молба вх.№ 284/03.04.2000 год. е било признато за
установено по отношение на Ю.П.Р. –Г.,че правото на собственост върху 250.003 дка земеделска земя в землището
на с.***,общ.Г.Т.,имот № *** принадлежи
на всички наследници на Т. Р. Й..С
решение № 479/28.12.2001 год. по
в.гр.д.№ 486/2001 год. ,Добричкия окръжен съд е оставил в сила решението на
ГТРС в частта на уважаване на исковете по чл. 14 ал.4 от ЗСПЗЗ до размера от 221 дка,а в останалата му част го е
отменил и постановил отхвърляне на претенцията за горницата над 221 дка до 250
дка.Решението на ДОС е оставено в сила с решение № 282/26.02.2003 год. по гр.д.№ 971/2002 год. на V г.о. на ВКС.
С протоколно решение № **/* от 20.09.2006 год. за размера и
категориите на земеделските земи,правото на собственост върху които ще се
възстановява чрез план за земеразделяне в землището на с.*** по преписката по
заявление вх.№ ***/20.09.2006 год. и представени писмени доказателства от Е.К.У.
за възстановяване правото на собственост на наследници на Т. Р. Й., Общинската
служба по земеделие гр.Г.Т.е признала и определила за възстановяване правото на
собственост върху земеделски земи с план за земеразделяне както следва: 220.997 дка.Вписаната е забележка: по
чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ и мотиви :съдебно решение № 261/2001 год. по гр.д.№
64/2000 год. на ГТРС и съдебно решение № 479/28.12.2011 год. на ДОС по гр.д.№
486/2001 год.
С решение № **/3 от 01.11.2010 год.
за определяне на имотите,предоставени като обезщетение на основание влезли в
сила съдебни решения в землището на с.*** по преписка по заявление вх.№ ****/20.09.2006
год. и въз основа на решение №
479/28.12.2011 год. на Добричкия окръжен съд и протокол на ОСЗ № **/03.01.2010
год. за обезщетяване със земя,включена в общинския поземлен фонд по чл. 19 от
ЗСПЗЗ и влезлия в сила план за земеразделяне,Общинската служба по земеделие гр.Г.Т.е
предоставила на наследниците на П. Р.Й. и Т. Р.Й. правото на собственост
върху земи по чл.19 от ЗСПЗЗ както
следва: нива от 250. 004 дка, втора
категория , местност”***”, имот № ***
по плана за земеразделяне на с.***,общ.Г.Т..
С решение № 61/02.06.2011 год.
по адм.д.№ 233/2011 год. на ГТРС е оставена без уважение като неоснователна
жалбата на Ю.П.Р. –Г. против решение № **/* от 01.11.2010 год. на Общинската служба по земеделие гр.Г.Т..Решението
на ГТРС е оставено в сила с решение № 1/13.02.2012
год. по к.а.д.№ 558/2011 год. на Добричкия административен съд.
Реституирания земеделски
имот е бил предмет на извършени разпоредителни сделки както следва:
С договор от 26.04.2001 год.,сключен
с н.а.№ *** т.***а рег.№ *** д.№ ***/2001 год. на вписания в НК под № ***
нотариус, вх.рег.№ ***/26.04.2001 год.,АКТ № *** т.*** д.№ ***/2001 год. на СВ
гр.Г.Т.Ю. П.Р.Г. е прехвърлила на А.Р.Б. поземлен имот –нива с площ от 200.003 дка в идеални части от нива,цялата с площ от 250.003 дка ,**
категория,находяща се в землището на с.***,общ.Г.Т., местност ”***”,имот с
кадастрален номер *** по плана за
земеразделяне срещу задължението да
поеме гледането и издръжката й.В договора е вписана клауза,че прехвърлителят си
запазва правото на ползване върху
имота,както и получаването на ренти и други доходи от него,докато е жива.
С договор от 26.04.2001 год.,сключен
с н.а.№ *** т.***а рег.№ *** д.№ ***/2001 год. на вписания в НК под № ***
нотариус ,вх.рег.№ ***/2001 год.,АКТ № *** т.*** д.№ ***/2001 год. ,Ю. П.Р.Г. е
прехвърлила на Д.С.С.поземлен имот –нива
с площ от 50 дка в идеални части
от нива,цялата с площ от 250.003 дка ,** категория,находяща се в землището
на с.***,общ.Г.Т., местност”***”,имот с кадастрален номер *** по плана за земеразделяне срещу задължението да поеме гледането
и издръжката й.
Със сключен на дата 06.06.2002 год.
договор за доброволна делба на съсобствена земеделска земя АКТ № *** т.**
вх.рег.№ ***,вписан под № ***т.*** с вх.рег.№ ***/06.06.2002 год. на СВ гр.Г.Т.е
била поделена нива с площ от 250.003 дка
,** категория,находяща се в землището на с.***,общ.Г.Т., местност”***”,имот с
кадастрален номер *** по плана за
земеразделяне,като А.Р.Б. е получил в дял и е станал собственик на урегулиран
поземлен имот -нива с площ от 200.003
дка, ** категория,находяща се в землището на с.***,общ.Г.Т., местност”***”
,имот с кадастрален № ***,а Д.С.С.е
получил в дял и е станал собственик на урегулиран поземлен имот -нива с площ от
50 дка, ** категория,находяща се в
землището на с.***,общ.Г.Т., местност”***” ,имот с кадастрален № ***.
По повод възстановената
собственост на земеделска с площ от 250 дка в землището на с.***,общ.Г.Т.,между
страните са било водени множество дела ,изхода по които е както следва:
С определение № 156/24.11.2005 год. по гр.д.№ 144/2005 год.
на ГТРС е оставен без разглеждане иска на наследниците на Т. Р. Й. за делба на нива с площ от 250 дка,представляващ
имот № *** по плана на с.***,общ.Г.Т.и
е прекратено производството по делото,по съображения за липса на позитивно
решение с конститутивно действие освен по отношение обекта на правото ,така и
на субектите му ,издадено от административния орган,овластен от закона да
възстановява право на собственост върху земеделска земя. Същото е било оставено
в сила с определение от 25.05.2006 год.
по ч.гр.д.№ 263/2006 год. на ДОС,оставено в сила с определение № 246/13.09.2006 год. по ч.гр.д.№ 199/2006
год. на І г.о. на ВКС.
Наследниците на Т. Р. Й. са подали
срещу Ю.П.Р.-Г. и А.Р.Б. искова
молба рег.№ 2/03.01.2007 год.,с
която са заявени искове по чл.108 от ЗС относно земеделска земя с площ от 220.997 дка и за прогласяване недействителността на н.а.№ ***
т.***а рег.№ *** д.№ ***/2001 год. на вписания в НК под № *** нотариус,
вх.рег.№ ***/26.04.2001 год.,АКТ № *** т.*** д.№ ***/2001 год. на СВ гр.Г.Т..Индивидуализация
на имота по плана на населеното място не е посочена,представено е било
протоколно решение № **/* от 20.09.2006
год. за размера и категориите на земеделските земи,правото на собственост върху
които ще се възстановява чрез план за земеразделяне в землището на с.*** на
наследниците на Т. Р. Й..С определение от 09.03.2009 год.,поради отказ от иска
от наследниците на Т. Р. Й. е прекратено производството по гр.д.№ 4/2007 год.
на ГТРС.
По гр.д.№ 23/2009 год. на Г.Т.районен съд,образувано въз основа на искова
молба вх.№ 278/30.01.2009 год.,
наследниците на Т. Р. Й. са оспорили
действителността на извършените от ответницата Ю.П.Р.- Г. разпоредителни
сделки със земеделския имот,реституиран на наследниците на П. Р. Й. и сключения между приобретателите по тези
сделки договор за доброволна делба и са поискали извършването на делба с участието на всички
наследници на Т. Р. Й. на новообразуваните земеделски имоти след
подялбата.Производството е проведено с участието на А.Р.Б.,*** качеството му на
ответник по делото.
С решение № 353/12.07.2010 год. по в.гр.д.№ 438/2010 год. на Добричкия
окръжен съд е било обезсилено решение №26/11.03.2010г. по
гр.д.№23/2009г. на Районен съд-Г.Т.в частта, в която са били отхвърлени исковете за делба на имоти №*** с площ 200.004дка и №*** с площ 50дка, образувани от имот №***
по плана за земеразделяне на землището на с.***, от които 220.997дка са съсобствени на страните, наследници на Т. Р. Й.
и за отмяна по чл.537 ал.2 от ГПК на
договор за доброволна делба, вписан под №***т.*** вх.рег.№***/06.06.2002г.,като
е било прекратено производството по тези
искове.Посочено е ,че с влязлото в сила съдебно решение по иска по чл. 14 ал.4
от ЗСПЗЗ и протоколно решение № **/* от 20.09.2006 год.по преписката по заявление
вх.№ ***/20.09.2006 год. ,постановено от Общинската служба по земеделие за размера и категориите на земеделските
земи,правото на собственост върху които ще се възстановява чрез план за
земеразделяне в землището на с.***,реституционната процедура не следва да се
счете за завършена.За възстановяването земеделски земи общо на
двамата наследодатели било
необходимо по реда на чл.14 ал.7а от ЗСПЗЗ органът на поземлената
собственост да постанови не само решение
по чл.14 ал.1 т.2 от ЗСПЗЗ ,но и с
решение по чл. 27 от ППЗСПЗЗ да определи
отделни имоти с реални граници за всеки от наследодателите.Решението на ГТРС е било потвърдено в частта,в която са били отхвърлени исковете за нищожност поради
невъзможен предмет на договор, сключен с нотариален акт №*** т.**** рег.№***
д.№***, и договор, сключен с нотариален акт №*** т.***а рег.№*** д.№***, двата
на нотариус с рег.№*** и район на действие ГТРС, както и договор за доброволна
делба, вписан под №***т.*** вх.рег.№***/06.06.2002г. и в която са отхвърлени исковете за отмяна по
чл.537 ал.2 от ГПК на посочените два нотариални акта
С искова молба рег.№ 809/15.03.2011
год. са били заявени искове за делба
на реституирания на наследниците на Т. Р. Й. земеделски имот ,като с
определение № 118/12.04.2012 год.по образуваното гр.д.№ 00098/2011 год. на Г.Т.районен
съд е конституиран А.Р.Б. като ответник по възражение на ищците с правното
основание по чл.** от ЗН. С решение 103/ 01.11.2012
год. ,допълнено с решение №
8/14.01.2013 год. и поправено с решение
№ 41/04.04.2013 год. по гр.д.№ 00098/2011 год. на ГТРС е
оставено без уважение
възражението на праводателя на А.Р.Б. –Ю.П.Р.-Г. за изтекла в нейна полза
придобивна давност върху имот № ***-заличен
и върху новообразувания от него имот № ***
в землището на с.***,общ.Г.Т.,представляващ нива с площ от 250.004 дка.;
признато е за установено ,че извършените от нея разпоредителни сделки с идеални
части от недвижим земеделски имот-нива с площ от 250.004 дка,съставляващ сега
заличен имот № *** в землището на с.***,общ.Г.Т.,обективирани в нотариални
актове № ***/2001 год. и ***/2001 год.
на ГТРС с приобретатели А.Р.Б. за 200.003 дка в ид.ч. и Д.С.С.за 50.000 дка в
ид.ч. са относително недействителни спрямо ищците по делото В.К.М.;К.Т.В. ; В. И. С. ;О.К.С.;С.К.С.
; Н.Р.З.;Н.Р.С.;А.А.Д.; А.А.К.;Л. А. Д.;Е.К.У.
и Н.К.Д. ;
допуснат е до делба между В.К.М.,
, К.Т.В., В. И. С.,О.К.С., С.К.С., Н.Р.З., Н.Р.С., А.А.К., Л. А. Д., Н.К.Д., Е.К.У.,
Ю.П.Р.- Г.недвижим земеделски имот, находящ се в землището на с. ***, община Г.Т.,
местност”***” , представляващ нива с площ 250.
004 дка, втора категория,имот № ***
по КВС на с. ***, община Г.Т.и са отхвърлени исковете за делба
на земеделския имот,находящ се в землището на с. ***, община Г.Т.,
местност”***” , представляващ нива с площ 250.
004 дка, втора категория,имот № ***
по КВС на с. ***, община Г.Т.срещу А.Р.Б..
С решение № 317/08.07.2013 год. по гр.д.№ 2/2013 год. на ДОС е обезсилено
решение 103/ 01.11.2012 год. по гр.д.№ 00098/2011 год. на Г.Т.районен
съд,допълнено с решение № 8/14.01.2013 год.
и поправено с решение № 41/04.04.2013 год. по гр.д.№ 00098/2011 год.
в частта на произнасянето по възраженията по чл.79 от ЗС и чл.** от ЗН и е отменен
първоинстанционния съдебен акт в частта
на уважаване на исковете по чл. 69 от ЗН,като вместо това е постановено
отхвърлянето на исковете за делба на
недвижим земеделски имот, находящ се в землището на с. ***, община Г.Т.,
местност”***” , представляващ нива с площ 250.
004 дка, втора категория,имот № ***
по КВС на с. ***, община Г.Т.срещу Ю.П.Р.-
Г..Решението на ТГРС за в частта на отхвърляне на иска по чл.69 от ЗН ,предявен
срещу А.Р.Б. е било потвърдено.
С решение № 131/11.06.2014 год.
по гр.д.№ 7755/2013 год. на ВКС ,І г.о.
е отменено решение № 317/08.07.2013 год. по гр.д.№ 2/2013 год. на ДОС и
делото е върнато за ново разглеждане от друг състав.
С решение № 407/25.11.2014 год.
по в.гр.д.№ 399/2014 год. е обезсилено
решение №103/01.11.2012 год. по гр.д.№98/2011 год. на Районен съд-гр.Г.Т. и делото е било върнато за ново разглеждане
от друг състав на същия съд,при което да се конституира като страна в процеса М.Д.Б.-съпруга
на съделителя А.Р.Б.,двамата придобили недвижим имот по силата на договор за
издръжка и гледане в режим на СИО.
След
връщането на делото,разглеждането му продължава
под нов № 390/2014 год. по описа на ГТРС.С определение № 305/03.12.2014
год. като ответник в производството е
била конституирана М.Д. Б..Впоследствие
,тъй като поради отстраняването на всички съдии
от съда,разглеждането на делото в ГТРС е станало невъзможно, производството
по делото е било прекратено,а с определение № 914 /21.10.2015 год. на Добричкия
окръжен съд,изпратено на Добричкия районен съд.Понастоящем производството по образуваното пред ДРС гр.д.№
3749/2015 год. е спряно с определение №
394/30.11.2015 год.,потвърдено с определение от 26.01.2016 год. по в.ч.гр.д.№
40/2016 год. на Добричкия окръжен съд,до приключване с влязло в сила решение на
спора по настоящото дело.
Видно от влязлото в сила решение по гр.д.№ 64/2000 год.
на ГТРС,представените от регистъра на
земеделските земи,гори и земи в ГФ ,землището на с.***,ЕКАТТЕ ***,общ.Г.Т.:пълна
история на имот № *** ,пълна история на имот № ***,скица № ***/26.10.2017
год.,скица № ***/19.01.2007 год.,процесния
имот № *** е образуван от имотите с
№№ *** и ***,възложени в дялове на А.Р.Б.
и Д.С.С.с договора от 06.06.2002 год. за
поделянето на първоначално реституирания
имот № ***,който е предмет на иска
по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ
Св.М.И.В.е дал показания в с.з. от дата
14.11.2016 год.,че между него и Ю.Г.,за която знае че е майката на ищеца ,е
сключен договор за аренда на земеделска
земя с площ от 200 дка в землището на с.***.Работел земите от 8 години и
заплащал рентата на Ю.Г. –всяка година и по банков път.Преди него земите били
обработвани от друг арендатор,който също най-вероятно на нея бил изплащал
рентата.Свидетелят обработвал земите в землището още от 1996 год. и не му е
известно друг,освен Г. да е обработвал или държал земите.Нотариален акт на
името на А.Б. не бил виждал,нито пък бил сключвал с него договор.Никой не бил
изявявал претенции относно земеделския имот пред свидетеля.Известно му било,че
за земята се водят съдебни спорове,като вече се бил явявал по две или три дела
като свидетел.В тази насока са и показанията на св.И.М.М.,както и на св.И.С.И.,който
отнася началото на ползването на земеделските от Г. към 1994 год.В заключение
рег.№ ***/06.12.2016 год. на вещото лице,изготвило назначената по делото
съдебно-техническа експертиза са направени констатации за обработката на
земеделските земи,идентични на събраните
по делото гласни доказателства.В тази насока са и представените договори
за наем на земеделска земя в обем от 250 дка,сключвани от Ю.Г. за периода
2012-2016 год.
Така
изложената фактическа обстановка води до следните правни изводи:
При служебната проверка на решението в обжалваната му
част съдът не установи порок, който да го определя като недопустим или нищожен
акт. Правомощията на въззивният съд съобразно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК са да се
произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост
първоинстанционно решение,както и по приложението на императивните правни норми,а
по останалите въпроси –ограничително от посоченото в жалбата по отношение на
пороците,водещи до неправилност на решението.Постановеното решение е издадено
от надлежен съдебен състав,в рамките на предоставената му правораздавателна
власт и компетентност,поради което е валидно.Наличието на положителните и липсата на отрицателните процесуални
предпоставки във връзка със съществуването и упражняването правото на иск при
постановяване на съдебното решение,обуславя неговата допустимост.На всички
повдигнати от въззивниците в тази насока
възражения –за липсата на правен интерес от инициране на производството за
установяване на вещни права върху земеделски имот,наред с по-ранно заявен иск
за съдебната му
делба,наличието на
обективен и субективен идентитет на двете дела и момента на образуването
им ,определящи иска като недопустим,вече
е даден отговор в хода на производството по повод обжалването на определенията
за прекратяване и спиране на гр.д.№347/2017
год.
Предявените
евентуално обективно съединени искове са по чл. 124 ал.1 от ГПК относно земеделски имот,собствеността
върху който е била възстановявана на различни правоимащи лица.Заявени са от лица,придобили вещни права по реда на чл.
77 пр.І-во от ЗС с договори по чл. 183 и сл. от ЗЗД и чл. 35 ал.1 от
ЗС,евентуално по реда на чл. 77 пр.**-ро
от ЗС,във връзка с чл. 79 ал.1 и 2 от ЗС.Придобиването по договори е извършено по време на висящност
на спор по чл. 14 ал.4 от ЗСПЗЗ между праводателя на ищците и ответниците
,респективно осъществяваното от праводателя на ищците и от тях самите
владение е отпочнало при действието на
решение на орган на поземлената собственост в полза на едни правоимащи лица и е
продължило по време на действието на
решение на орган на поземлената собственост в полза на други правоимащи лица. Праводателят
на ищците е лице от кръга на наследниците както на първоначалните,така и на
последващите правоимащи лица,но правата му по наследяване са в различен
обем,респективно праводателят е извършил разпореждания с идеални части от
земеделския имот не само в полза на ищците,а и на още едно лице.
Собствеността върху земеделските земи се възстановява по реда на нарочно и
уредено в ЗСПЗЗ административно производство пред съответната местно
компетентна общинска служба по земеделие.Решението на ОСЗ за възстановяване на
собствеността е стабилен административен акт с конститутивно действие, изразяващо
се във възникване на собственически права за лицата,ползващи се от акта ,т.е. въз основа на него лицата, в чиято полза се
постановява то, се легитимират като титуляри на правото на собственост върху
земеделски земи, което се ретитуира по реда на ЗСПЗЗ.Предмет на установителните искове по чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ е правото на
собственост върху земеделските земи към момента на одържавяването им или
включването им в ТКЗС, ДЗС или другите селскостопански организации . Установяването на
собственически права към посочения минал момент не е самоцелно, а е предназначено да определи
кръга от лица, в чиято полза органът по поземлената собственост следва да
издаде решение за възстановяване на собствеността.При основателност на иска и
като последица от това органа на поземлена собственост издава позитивно решение в полза на лицата, или
на техните наследници, на които е признато правото на собственост към минал
момент,респективно по реда на чл.14 ал.7
и чл.14 ал.7 а от ЗСПЗЗ изменя постановеното вече решение, относно субектите,
в чиято полза се възстановява правото на собственост ,с което фактическият
състав по възстановяване на правото на собственост е завършен.
Решението по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ е решение
,постановено в спорно гражданско производство и като такова се ползва със сила
на пресъдено нещо по отношение на страните по делото,техните наследници и частни
правоприемници.На основание чл.298 от
ГПК, решение за уважаване на иск по чл.
14 ал. 4 ЗСПЗЗ установява със задължителна сила съсобствения характер на
недвижим имот, подлежащ на реституция по ЗСПЗЗ към момента на образуване на
ТКЗС , легитимира посочените в него наследници като съсобственици на описаните
в него имоти . Тъй като това е релевантният момент за възстановяване на
собствеността съгласно чл. 10 ал. 1 ЗСПЗЗ
и защото съдебните решения са задължителни освен за страните и за всички
административни органи в страната съгласно чл. 297 ГПК, въз основа на него ОСЗ
постановява решение на основание чл. 14 ал. 7 и ал. 7а от ЗСПЗЗ, с което
определя титуляра на правото на собственост към настоящия момент-така решение №
726/08.06.2011 год. по гр.д.№ 1829/2009 год. на ВКС,І г.о.така и определение №
150/10.03.2016 год. по гр.д.№ 6131/2015 год. на І г.о. на ВКС. Издаденото в случая от ОСЗ гр.Г.Т.решение по чл.14 ал.7 а от
ЗСПЗЗ № **/* от 01.11.2010 год. е
противопоставимо на ищците по предявения иск по чл. 124 ал.1 от ГПК ,
макар същите да не са участвали в производството по оспорване правата на
праводателя им , както и в производството по издаването му, с оглед на
обстоятелството, че правата на праводателя им
са отречени по реда на чл.
14 ал. 4 ЗСПЗЗ - принципът на противопоставимост на подобни права е
възприет от ВКС в решение №
96/27.05.2014 год. по гр.д.№ 5198/2013 год. на ВКС,І г.о. и тълкувателно
решение № 1 / 02.06.2010 год. по тълкувателно дело № 1/2009 год. на ОСГК на
ВКС .
При наличие
на прехвърлителна сделка, осъществена след признаването на правото на
възстановяване на собствеността върху същите земеделски земи от една от
страните по иска с правно основание чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ, третото
лице - приобретател по тази сделка се легитимира като собственик на земята по
силата на самата сделка, като след постановяване на ново или изменително
решение на органа на поземлената реституция, спорът относно действителността на
сделката и правото на собственост, следва да се реши по общия исков ред. Съдът следва да зачете обективните и
субективни предели на силата на пресъдено нещо, формирана с влязлото в сила
решение по спора по чл. 14 ал.4 от ЗСПЗЗ, като отчете до какъв обем от правото
на собственост, продавачите по сделката
са могли да го прехвърлят и до каква степен по отношение на същото право
на собственост, сделката е породила вещно-правен ефект. В зависимост от този
извод на съда, ще следва да се прецени по същество и до каква степен е
основателен предявения иск с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК . В случай на
конкуренция между издадените в полза на двете страни решения на ПК,съдът следва
да зачете конститутивния ефект на решението в полза на ответниците по делото, с
оглед постановяването му след разрешаване на спора за материално право с
влязлото в сила решение по гр. д. № 64/2000 год. на ГТРС. Това решение
разрешава със сила на присъдено нещо заявеното от двете страни по делото право
на собственост върху имота към миналия момент на образуване на ТКЗС, съответно
предопределя легитимацията им към настоящия момент. При разрешения спор между
страните на кого следва да се възстанови собствеността върху спорните
земеделски имоти, заявени и от двете страни с претенции, че са били собственост
на всеки от наследодателите им, като собственик към настоящия момент се
легитимира страната, успешно провела иска по чл.
14 ал. 4 ЗСПЗЗ и въз основа на издаденото в нейна полза от органа на
поземлена собственост решение по чл.14
ал.7а от ЗСПЗЗ –така решение № 212 /
30.06.2011 год. по гр. д. № 190/2011
год. на ВКС, II г. о. ,определение № 487 / 29.12.2015 год. по гр. д. № 4529/2015 год. на ВКС, II г. о.
Силата на
пресъдено нещо по спора с
правно основание чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ ,образуван въз основа на искова молба от
дата 03.04.2000 год.,решението по който
е влязло в сила на дата 26.02.2003 год.,в
своите обективни предели обхваща спорния между страните по делото земеделски имот - в
случая 250 дка земеделска земя в землището на с.***,общ.Г.Т., имот № *** и правото на собственост върху тях към минал момент-този
на обобществяването им.Субективните предели на силата на пресъдено нещо се
простира до страните в процеса,респективно техните частни правоприемници- в
случая Ю.П.Р.-Г.,в качеството й на наследник на П. Р.
Й. ;ищците А. и М.Б.,частни правоприемници
на Ю.Г. по сключен с нея на дата 26.04.2001
год. и в хода на производството по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ договор за продажба ,както и наследниците на Т. Р.
Й.,каквито са всички ответници по делото.
Решение № **от 16.06.1994 год. на ПК гр.Г.Т.формално легитимира наследниците на П. Р. Й. за
собственици на нива с площ от 250 дка в землището на с.***,но не им придава това
качество,тъй като правото на собственост върху земеделския имот принадлежи на
лицата,които/чиито наследодатели са го притежавали преди кооперирането.Същото
не е съответствало на действителното правно положение относно принадлежността
на правото на собственост ,поради което и е било преодоляно по реда на чл.14
ал.4 и 7а от ЗСПЗЗ. С издаването на решение № **/* от 01.11.2010 год. на ПК гр.Г.Т.е
отпаднал легитимиращия ефект на предходното решение № **от 16.06.1994 год. на
ПК гр.Г.Т.,с което на наследниците на П. Р. Й. е било възстановено право на
собственост върху имот № *** в с.*** и
в обем от 221 дка .
Макар праводателят на ищците да е продал земеделския имот на дата 26.04.2001
год.,т.е. преди решение № 261/26.01.2001
год. по гр.д.№64/2000 год. на Г.Т.районен съд по иска по чл.14 ал.4 от
ЗСПЗЗ за уважаването му в пълния обем на
заявяване относно имот № *** с площ от 250 дка,отчасти изменено с решение №
479/28.12.2001 год. по в.гр.д.№
486/2001 год. на Добричкия окръжен съд
за уважаване на претенцията относно имот № *** в обем от 221 дка ,оставено в
сила с окончателно решение № 282/26.02.2003 год. по гр.д.№ 971/2002 год.
на V г.о. на ВКС да влезе в сила,то е задължително за страните по него,както и частните им
правоприемници.Това означава,че приюдициалният въпрос относно принадлежността
на правото на собственост към момента на колективизацията на земите е разрешен
с влязло в сила решение,чиято установителна сила ангажира всички страни в настоящия
процес,а и съда да приеме,че имот № ***
в с.*** и в обем от 221 дка
е бил собственост на наследниците на Т. Р. Й. и само те могат да се
легитимират като негови собственици въз основа на реституцията,т.е.
праводателят на ищците е придобил
идеални части от имота на това основание,съответни на правата му по наследяване. За разликата от 29 дка до общия размер от 250
дка като собственици по реституция се легитимират наследниците на П. Р. Й.,един
от които е праводателят на ищците,т.е. същият е придобил идеални части от имота
на това основание, съответни на правата му по наследяване. Решението по
гр.д.№64/2000 год. на Г.Т.районен съд има установително действие за
правото на собственост на общия наследодател към момента на образуване на ТКЗС
и към момента на реституирането на земите, а не от влизането му в сила, поради
което съсобственост между всички наследници на общия наследодател е била налице
и към момента на сключване на договора за продажба от 26.04.2001 год. и към момента на
сключване на договора за доброволна
делба от дата 06.06.2002 год.-така определение № 491/10.06.2010 год. по гр.д.№
1875/2009 год. на ВКС ,І г.о.С оглед на горното договора за продажба на идеална част от имота и договора
за доброволното му поделяне следва
да бъдат преценени като извършени от лице,което
не притежава пълния обем от правата,предмет на
разпореждането,респективно без участието на всички лица,притежаващи права в
имота.
С оглед
изхода по спора по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ , правата на наследниците на П. Р. Й.
и Т. Р. Й. по отношение на предоставения им в
изпълнение на влязлото в сила съдебно
решение от ОСЗГ в реални граници
земеделски имот с площ от 250. 004 дка са съответно в обем от 29.00 дка
и 221 дка.Ю.П.Р. -Г. е наследник по закон и на двамата,съответно
низходяща от първа и втора степен.При съобразяване,че П. Р. Й. е имал 2 деца,едно от които Ю.Р.,а Т. Р. Й.
-4 деца,едно от които бащата на Ю.Р.,то по правилото на чл.5 ал.1 от ЗН,правата
на Ю.Р. по отношение наследството на баща й
следва да бъдат определени на 1 /2 ид.ч. ,а по отношение наследството на
баба й на 1/8 ид.ч.Горното води до извод,че припадащата се идеална част от реституирания земеделски имот с площ от
250 дка на Ю.Р. е в размер общо на **.125 дка :1/8 ид.ч. от 221 дка= 27.625 дка
+1 /2 ид.ч. от 29 дка = 14.50 дка.Ю.Р. е извършила разпореждания с пълния обем
от 250 дка на реституирания имот№ *** :в полза на А.Р.Б.-идеална част от 200
дка,а в полза на Д.С.С.-идеална част от 50 дка,т.е. разпореждането в полза на
първия е с 4/5 ид.ч. от имота,а в полза на втория с 1/ 5 ид.ч.от имота .След
като правата на Ю.Р. са в обема от **.125 дка,то следва че вещнопрехвърлителния
ефект на разпореждането в полза на А.Р.Б. с 4/5 ид. части е до размера на 33.70 дка,а вещнопрехвърлителния
ефект на разпореждането в полза на Д.С.С.с
1/5 ид.части е до размера на 8.**5 дка.
Горното води до извод,че праводателят на ищците е извършил в тяхна полза
разпореждане наред със своите идеални
части от наследствения имот и такова с идеалните части на други
съсобственици. Разпореждането с чужд имот е непротивопоставимо на действителния
собственик. Извършеното разпореждане с чужд недвижим имот няма вещно правен ефект по правилото, че
никой не може да прехвърли повече права, отколкото сам притежава /nemo plus juris ad alium transfere potest, quam
ipse habet/.Приобретателят на имот от
несобственик не придобива право на собственост. Договорът за покупко-продажба е
действителен договор, който обаче не поражда вещен ефект по отношение на
неговия приобретател, тъй като действителният собственик на имота не е загубил
своите права.Предвиденото в материалния закон вещно-транслативно действие на
отчуждителните договори -чл. 24 ал. 1 ЗЗД, настъпва само ако лицето изявило
воля като прехвърлител е притежавало правата, с които се разпорежда. В противен
случай приобретателя не придобива тези права. Титулярът на вещно
право или идеална част от него, който не е участвал при договарянето за
отчуждаването му, не губи собствеността си и
сделката не може да му бъде противопоставена -така постановените от
ВКС решение № 351/09.06.2010 год. по гр.д.№ 4635/2008 год. на ІV г.о. и решение
№ 409/15.11.2013 год. по гр.д.№ 3**4/2013 год. на ІV г.о.
Извършена е делба на земеделския имот № *** с площ от 250 дка с
договор от дата 06.06.2002 год. по чл.
35 ал.1 от ЗС,сключен само между приобретателите по договорите с Ю.П.Б.-Г. от
26.04.2001 год. –А.Б. и Д.С.С.и без
участието на останалите сънаследници.Съобразно разпоредбата на чл. 75 ал.2 от
ЗН,когато делбата е извършена без участието на някой от сънаследниците,тя е
изцяло нищожна и вещноправните й
последици не следва да бъдат зачитани-така и постановените по реда на чл. 290
от ГПК решение № 13/01.02.2011 год. по гр.д.№ 713/2010 год. на ВКС,**І
г.о.,решение № 513/26.01.2012 год. по гр.д.№ 890/2010 год. на ВКС,ІV
г.о.,решение № 91/17.06.2013 год. по гр.д.№ 651/2012 год. на ВКС,І г.о. След като е ликвидирана съсобственост на
възстановени земеделски земи ,
съставляващи новооткрито наследство от общия наследодател Т. Р. Й.,респективно
на наследодателя на част от ответниците П. Р. Й. ,без участието на всичките им
наследници, доброволната делба е изцяло
нищожна .
Горното води до извод,че по силата на чл.77 пр.І-во от ЗС и въз основа
на договор за продажба на имот срещу задължение за издръжка и гледане от дата
26.04.2001 год. ,ищците могат се легитимират като собственици на земеделска
земя в обем от 33.700 дка, съставляваща
идеална част от бивш имот № ***,съответно
след разделянето му от бивш имот № ***,понастоящем обединен с имот №***
в новообразуван имот № *** по КВС
на с.***, ЕКАТТЕ ***,общ.Г.Т., с площ от 250.004 дка.До този размер
претенцията по чл. 124 ал.1 от ГПК е основателна и подлежи на уважаване,а за
горницата до пълния размер на заявяването й
,равняваща се на 166.300 дка в идеални части от посочения имот следва да
бъде отхвърлена.
С оглед
изхода по главния иск,следва да бъдат разгледани евентуалните искове за придобиване на правото на собственост на основанието по чл.
77 пр.**-ро от ЗС,във връзка с чл. 79 ал.1 и 2 от ЗС досежно отхвърлената част
от вещната претенция.
Исковете са
неоснователни.
Съгласно решение № 96/27.05.2014 год. по гр.д.№
5198/2013 год. на ВКС, І г.о. и решение № 584 / 25.09.2009 год. по гр. д. № 2949/2008 год. на ВКС, I г. о.,към случая са
приложими решение № 4 / 11.03.1998 год.
по к. д. № 16/1997 год. на Конституционния съд и тълкувателно решение № 1 /02.06.2010 год. по т.д. № 1/2009 год. на ОСГК на ВКС,съобразно
които не може да се придобие по давност имот,за който не е приключила
процедурата по ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността . В случаите, в които след
първоначална реституция по реда на ЗСПЗЗ имотът е бил прехвърлен на трето лице
с договор, сключен в предвидената в чл. 18 ЗЗД форма, но впоследствие правата
на прехвърлителите са отречени по реда на чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ и правото на
собственост е възстановено с решение по чл. 14 ал. 7а ЗСПЗЗ на други
лица,приобретателят по сделката може да се позове на изтекла в негова полза
придобивна давност, включително и като добросъвестен владелец, ако не е знаел,
че праводателят му не е собственик на имота.Давност в полза на третото
лице-приобретател в подобна хипотеза започва да тече от влизане в сила на
решението по чл. 14 ал. 7а ЗСПЗЗ с оглед разпоредбата на чл. 5 ал. 2 ЗВСОНИ и
принципа , че срещу онзи, който не може
да предяви иск за защита на правата си, давност не тече . Нормата на чл. 5 ал.2
от ЗВСОНИ има ретроактивно действие и
разрешава колизията между собственици и владелци ,като законодателят дава приоритет на правото на
собственост, гарантирано и защитено от Конституцията пред фактическото
състояние владение, заличавайки последиците от изтеклата придобивна давност.
Законодателят обвързва началния момент на срока на придобивната давност с
момента на възстановяване на собствеността в полза на лицето, срещу което е
направено възражението за придобивна давност и чиито права се иска да бъдат
отречени с възражението, а не с момента на сключване на договора, представляващ
годно основание за придобиване на собствеността по смисъла на чл. 77 ал. 1 ЗС.
Придобивната давност се противопоставя в подобни хипотези не на праводателя на
лицето, което се позовава на това придобивно основание, а на лицето, отрекло
правата на последния по реда на чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ. Лицата, които са заявили за възстановяване
правото си на собственост по реда на ЗСПЗЗ, могат да предявят иск за защита на
правото си след влизане в сила на решението на ОСЗ.Поради това следва да се
приеме, че от този момент по отношение на тях започва да тече придобивна
давност в полза на трети лица, осъществяващи фактическа власт върху заявения за
възстановяване имот, дори тази фактическа власт да е била установена в
предходен момент, вкл. като последица от осъществяване на правно основание,
което по смисъла на чл. 77 от ЗС е годно
да ги направи собственици на този имот. И доколкото между прехвърлителя и
приобретателите по договора за продажба, не съществува спор за
принадлежността на правото на собственост и възражението е въведено с цел
отричане правата на ответниците,които са лицата, позоваващи се на
възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ, началният момент на давността
не може да бъде обвързан с датата, на която са сключени договорите, нито с
датата, на която фактическата власт е била реално установена.
Тъй като в случая органа
на поземлена собственост е постановил решението по чл.14 ал.7 а от ЗСПЗЗ № **/3
на дата 01.11.2010 год.,респективно
същото е влязло в сила след обжалването му от праводателя на ищците на дата 13.02.2012
год., то до завеждане на настоящия
спор с искова молба рег.№ 5408/19.08.2014
год., сроковете по чл. 79 ал.1 и 2 от ЗС ,съответно от 5 и 10 години не са
изтекли,поради което съдът не следва да обсъжда останалите елементи от
фактическия състав на придобивната давност.
Горното налага обжалваното решение да бъде отчасти отменено,отчасти
потвърдено.
Ответниците имат качеството на обикновени другари по предявените против тях
от съпрузите А. и М. Б. субективно съединени установителни искове за
собственост на земеделски имот . По аргумент от чл.216 ал.1 от ГПК
подаването от част от ответниците
на въззивна жалба ,нито ползва нито
уврежда тезиответници, неподали въззивна жалба
-така определение № 288/08.10.2015 год. по гр.д.№ 4056/2015 год. на І
г.о. и решение № 139/04.10.2010 год. по гр.д.№ **8/2009 год. на І г.о.
Ответниците
:1./В.К.М., ЕГН ********** *** административен център В.; 2./В. И. С., ЕГН **********,***;3./О.К.С.,
ЕГН ********** ***; 4/ Ю.П.Р.-Г., ЕГН ********** ***;5/ Г.Н.Н. ЕГН ********** ***;6./
Й.Б.Н. ЕГН ********** *** и 7./ А.Б.Н. ЕГН ********** *** са подали въззивна
жалба срещу решение №29 /21.02.2017 год.
по гр.д.№347 /2014 год. на Районен
съд,гр.Г.Т.,с което е уважена претенция по чл.124 ал.1 от ГПК,респективно
молба по чл.265 ал.2 изр.2-ро от ГПК за
присъединяване към подадените от съответниците им въззивна жалба рег.№ 906/09.03.2017
год.,т.е.спрямо тях същото е влязло в сила-чл. 296 т.2 от ГПК.С оглед на
горното ,не са налице условията на чл.271 ал.3 о ПК да бъде постановена и
спрямо тях отмяна на обжалваното решение.
Ищците са сторили съдебно деловодни разноски в производството пред районния съд в общ размер от 533
лв.-заплатена ДТ и възнаграждение на вещо лице.Въззивниците са сторили съдебно
деловодни разноски в производството пред районния съд в размер от 1400
лв.-адвокатско възнаграждение за процесуално представителство,а пред въззивния
съд в размер от 1581 лв.-заплатена ДТ и адвокатско възнаграждение,т.е. в общ
размер от 2 981 лв.С оглед изхода по спора,съразмерно на уважената част от
претенцията,на ищците се следват разноски в размер от 72 лв.,а на въззивниците
в размер от 1983 лв.С оглед на горното,първоинстанционния съдебен акт следва да
бъде отменен в частта за горницата над 72 лв.,присъдени разноски на ищците ,а
на въззивниците следва да бъдат присъдени с въззивното решение такива в размер
от 1983 лв.
По изложените
съображения и на основание чл. 271 ал.1 от ГПК,съдът
Р Е Ш
И
ПОТВЪРЖАВА решение №29 /21.02.2017 год. по гр.д.№347 /2014 год.
на Районен съд,гр.Г.Т.,с което е уважена
претенция по чл.124 ал.1 от ГПК на А.Р.Б.,
ЕГН ********** и М.Д.Б., ЕГН **********,***
срещу 1./ К.Т.В., ЕГН ********** *** административен център В.; 2./ С.К.С., ЕГН
********** ***;3./ Н.Р.З., ЕГН ********** ****;4./Н.Р.С., ЕГН ********** ***;5./
А.А.К., ЕГН ********** ***;6./ Н.К.Д.,
ЕГН ********** *** и 7/ Е.К.У., ЕГН ********** ***,за установяване правото им
на собственост върху земеделска земя в обема от 33.70 дка,съставляваща
идеална част от бивш имот № ***,а понастоящем от имот № *** по КВС на с.***, ЕКАТТЕ ***,общ.Г.Т., с площ от 250.004 дка,образуван след
обединяването на имоти с №№*** и ***.
ОТМЕНЯ решение №29
/21.02.2017 год. по гр.д.№347 /2014 год. на
Районен съд,гр.Г.Т.,с коетое уважена претенцията по чл.124 ал.1 от ГПК
на А.Р.Б., ЕГН ********** и М.Д.Б., ЕГН **********,*** срещу К.Т.В., ЕГН ********** ***;С.К.С., ЕГН **********
***;Н.Р.З., ЕГН ********** ****; Н.Р.С., ЕГН ********** ***; А.А.К., ЕГН **********
***; Н.К.Д., ЕГН ********** *** и Е.К.У., ЕГН ********** *** за установяване
правото им на собственост върху
земеделска земя за горницата над 33.700
дка и до 200.04 дка ,като вместо това п
о с т а н о в я в а :
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.Р.Б., ЕГН ********** и М.Д.Б., ЕГН **********,*** срещу 1./ К.Т.В., ЕГН ********** *** административен
център В.; 2./ С.К.С., ЕГН ********** ***;3./ Н.Р.З., ЕГН ********** ***9;4./Н.Р.С.,
ЕГН ********** ***;5./ А.А.К., ЕГН ********** ***;6./ Н.К.Д., ЕГН ********** *** и 7/ Е.К.У., ЕГН **********
***,искове за установяване придобито въз основа на договор за издръжка и гледане от
26.04.2001 год. и договор за доброволна делба от 06.06.2002 год.,право
на собственост на земеделска земя в обем
от 166.300 дка , съставляваща идеална част от бивш имот № ***,съответно от
бивш имот № ***, а понастоящем от
имот № *** по КВС на с.***, ЕКАТТЕ
***,общ.Г.Т., с площ от 250.004 дка,образуван
след обединяването на имоти с №№*** и ***.
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.Р.Б., ЕГН ********** и М.Д.Б., ЕГН **********,*** срещу 1./ К.Т.В.,
ЕГН ********** *** административен център В.; 2./ С.К.С., ЕГН ********** ***;3./
Н.Р.З., ЕГН ********** ***9;4./Н.Р.С., ЕГН ********** ***;5./ А.А.К., ЕГН **********
***;6./ Н.К.Д., ЕГН ********** *** и 7/ Е.К.У.,
ЕГН ********** ***, искове за
установяване на придобито с непрекъснато
добросъвестно владение за период от 5
години ,считано от 26.04.2001 год., респ. 06.06.2002 год. и по давност,право на собственост
на земеделска земя в обем от 166.300 дка
, съставляваща идеална част от имот № *** по КВС на с.***, ЕКАТТЕ ***,общ.Г.Т., с площ от 250.004 дка.
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.Р.Б., ЕГН ********** и М.Д.Б., ЕГН **********,*** срещу 1./ К.Т.В., ЕГН ********** *** административен
център В.; 2./ С.К.С., ЕГН ********** ***;3./ Н.Р.З., ЕГН ********** ***9;4./Н.Р.С.,
ЕГН ********** ***;5./ А.А.К., ЕГН ********** ***;6./ Н.К.Д., ЕГН ********** *** и 7/ Е.К.У., ЕГН **********
***,искове за установяване на
придобито с непрекъснато владение за период от 10 години,първоначално от праводателя им Ю.П.Р.-Г., ЕГН **********
,считано от 16.06.1994 год. , а
впоследствие продължено от тях след
26.04.2001 год. и по давност ,право на собственост на земеделска земя в обем от 166.300 дка , съставляваща идеална част от имот № ***
по КВС на с.***, ЕКАТТЕ ***,общ.Г.Т., с
площ от 250.004 дка.
ОТМЕНЯ решение №29
/21.02.2017 год. по гр.д.№347 /2014 год. на
Районен съд,гр.Г.Т.в частта ,в която на
А.Р.Б., ЕГН ********** и М.Д.Б.,
ЕГН **********,*** са присъдени
сторените съдебно-деловодни разноски за горницата над 72 лв.
ОСЪЖДА А.Р.Б., ЕГН **********
и М.Д.Б., ЕГН **********,*** ДА
ЗАПЛАТЯТ на 1./ К.Т.В., ЕГН ********** *** административен център В.; 2./ С.К.С.,
ЕГН ********** ***;3./ Н.Р.З., ЕГН ********** ***9;4./Н.Р.С., ЕГН ********** ***;5./
А.А.К., ЕГН ********** ***;6./ Н.К.Д.,
ЕГН ********** *** и 7/ Е.К.У., ЕГН ********** *** сумата от 1 983 лв.-сторени съдебно-деловодни разноски за две съдебни
инстанции.
Решението подлежи на обжалване при
условията на чл. 280 ал.1 от ГПК в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.