Р Е Ш Е Н И Е

№ 330 11.12.2017 год. гр.Д.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Д.кият окръжен съд гражданско отделение

На втори октомври 2017 год.

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЯКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

Секретар:Павлина Пенева

като разгледа докладваното от председателя

въззивно гражданско дело № 431 по описа за 2017год.

за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по жалба рег.№ 2725/25.07.2017 год. на „А." АД,ЕИК *** ,със седалище и адрес на управление с.О., курортен комплекс „А.", административна сграда, срещу решение № 92/23.06.2017 год. по гр.д.№383 /2016 год. на Районен съд,гр.Б.,с което :1./е оставено без уважение възражението на дружеството за прихващане за сумата от 1966.75 лв. като недоказано и 2./ е признато за установено, че срещу него Д.И.Д.,ЕГН**********,*** има парично вземане за сумата 1966.75лв., представляваща неизплатено адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 20.06.2016 год., до изплащане на вземането,а 3./ дружеството е осъдено да заплати на Д. съдебно-деловодни разноски в исковото производство в размер на сумата от 480.55лв., както и разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№301/2016год. на БРС в размер на сумите от 39.34 лв. –ДТ и сумата 360.00лв.- адвокатско възнаграждение.

С доводи,че обжалваното решение е необосновано и постановено в отклонение от материалния и процесуалния закон се настоява за отмяната му,като въззивният съд постанови ново по съществото на спора ,с което предявеният срещу дружеството иск по чл. 422 от ГПК бъде отхвърлен като неоснователен,респективно бъде уважено възражението на дружеството за прихващане.Първоинстанционният съд описал в решението само твърдяните факти и възражения на страните,не изложил мотиви във връзка с произнасянето си по основателността на установителния иск,а по възражението за прихващане изложил неясни и незаконосъобразни такива.Спора по делото касаел дължимостта на определено от Съвета на Адвокатската колегия Д. с протоколно решение от 25.02.2016 год. и на основание чл. 36 ал.3 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение в размер от 1 966.75 лв.Ищецът осъществявал процесуално представителство на дружеството по гр.д.№ 278/2014 год. на БРС в две съдебни инстанции,но не сам,а заедно с юрисконсулт Е..При съобразяване,че двамата процесуални представители били разделили работата помежду си и ищецът подал отговор само по повод една от подадените въззивни жалби –тази на С.Л.П.,при общ материален интерес по делото от 47 891.57 лв.,от който за жалбоподателя П.-23 945.79 лв.,то минимума на възнаграждението по чл. 7 ал.2 т.4 от Наредба №1/09.07.2004 год. следвало да бъде определен в размер от 1 248.37 лв.Търговското дружество имало насрещно вземане в размер от 1 999.99 лв.,придобито по договор за цесия от 07.09.2016 год.,сключен с „Е.А.“АД.Цедирано било вземане срещу ищеца,съставляващо неоснователна платена сума по нищожен граждански договор от 01.04.2014 год.,подлежаща на връщане ведно с изтеклата законна лихва от датата на нейното получаване.Незаконосъобразни били изводите на БРС относно допустимия начин на заявяване и доказване на нищожността,правното значение на сключването на договор за цесия след образуване на заповедно производство,относно липсата на релевантни факти за уважаване на възражението за прихващане,както и процесуалните предпоставки ,то да бъде упражнено. Съдът не съобразил,че ищецът признал ,че е получил сумата от 1 999.99 лв.,респективно не е доказал основанието да я задържи като плащане по друг договор и предмет на спор по друго гр.д.№ 195/2016 год. на БРС.

При данни,че постановеното неизгодно за въззивника решение му е връчено на дата 10.07.2017 год.,жалба рег.№ 2725/25.07.2017 год.,изпратена по пощата на дата 22.07.2017 год. е подадена в срока по чл. 259 ал.1 от ГПК ,във връзка с чл. 62 ал.2 и е процесуално допустима.

Въззиваемата страна Д.И.Д. счита жалбата за неоснователна и настоява да не бъде уважавана,което свое становище е изразил в подаден по реда на чл. 263 ал.1 от ГПК отговор рег.№ 3118/05.09.2017 год.Основателен бил иска му по чл. 422 от ГПК,тъй като независимо от участието на двама процесуални представители по делото,всеки от тях защитавал материалния интерес на дружеството,неделим във всяка фаза на производството,обуславящ и неделимост на адвокатското възнаграждение.Нищожността на договора,въз основа на който било извършено плащане и за което бил сключен договора за цесия, следвало да бъде установявано от друго дружество и в друго съдебно производство,неприключило понастоящем и също във фазата на въззивно обжалване на постановен съдебен акт.

Предявеният от Д.И.Д.,ЕГН**********,*** иск е на адвокат за установяване парично вземане за неизплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на „А." АД, ЕИК ***,със седалище и адрес на управление с.О., курортен комплекс „А.", административна сграда по в.гр.д.№ 448/2015 год. на Д.кия окръжен съд,размерът на което поради липса на договор между адвоката и клиента е определен от адвокатския съвет на ДАКна основание чл. 36 ал.3 от Закона за адвокатурата,във връзка с чл. 7 ал.2 т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и за което по реда на чл. 37 от Закона за адвокатурата,ищецът се е снабдил със заповед по чл.410 ал.1 от ГПК.

Искът е предявен на основание чл.422 ал.1 от ГПК,в срока по чл.415 ал.1 от ГПК и има за предмет установяване съществуване на вземане по чл. 36 ал.3 от ЗА,идентично на присъденото с оспорена заповед по чл.410 от ГПК.Наличието на парично вземане на посоченото основание и в заявения размер е безспорно установено от събраните по делото доказателства,поради което искът следва да бъде уважен.

Пред Балчишкия районен съд е било образувано гр.д.№ 278/2014 год. на Балчишкия районен съд въз основа на искова молба на Б.К.П.и С.Л.П. ,с която срещу ”А.”АД,ЕИК *** е предявен иск за установяване притежавано в режим на съпружеска имуществена общност право на собственост върху реална част от поземлен имот,находящ се в с.О.,общ.Б..Изпълнителния директор на търговското дружество-ответник е упълномощил за процесуално представителство по конкретното дело адв.Д.И.Д. от Д.ката адвокатска колегия,съдържанието на което сочи,че е за водене на делото до приключването му във всички съдебни инстанции.По делото е приложено също така и адвокатско пълномощно,съобразно което Д.Д. представлява дружеството пред всички държавни , общински и съдебни органи,прокуратура МВР по заведените от и срещу „А.”АД дела до приключването им във всички инстанции.Съобразно договор за правна защита и съдействие от 10.03.2015 год. ,възложителят се е задължил да заплати на адвоката възнаграждение за водене на делото в първата инстанция,изчислено в размер на сумата от 1 966.75 лв. съгласно разпоредбата на чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения върху материален интерес от 47 891.57лв.Възнаграждението е било изплатено по банковата сметка на адв.Д.Д..С решение № 59/16.04.2015 год. по гр.д.№ 278/2014 год. на Балчишкия районен съд,вещната претенция е била отхвърлена. Въззивни жалби срещу решението са били подадени поотделно от двамата ищците както следва:от Б.К.П.с вх.рег.№ 1377/05.05.2015 год. и от С.Л.П. с вх.рег.№ 1553/19.05.2015 год.Отговора по чл. 263 ал.1 от ГПК на първата жалба е бил подаден от юрисконсулт Цветелина Е.,юрисконсулт на търговското дружество,упълномощена да го представлява пред всички държавни, общински и съдебни органи,прокуратура МВР по заведените от и срещу „А.”АД дела до приключването им във всички инстанции.Отговора по чл.263 ал.1 от ГПК на втората жалба е бил подаден от адв.Д.Д..Същият е представил адвокатско пълномощно за упълномощаването си от изпълнителния директор за представителство на търговското дружество като въззиваема страна по в.гр.д.№ 448/2015 год. по описа на Д.кия окръжен съд.В с.з. от дата 23.09.2015 год. дружеството е било представлявано от юрисконсулт Е. и адв.Д..Липсват данни,пълномощията на адвоката да са били изцяло или частично оттеглени по реда на чл. 35 от ГПК.С решение №290/13.10.2015 год. по в.гр.д.№ 448/2015 год.,Д.кия окръжен съд е потвърдил първоинстанционния съдебен акт, т.е.,действията на адвоката са били с положителен за клиента резултат.

С решение по т.6 от протокол № 7/25.02.2016 год. от заседание на Съвета на адвокатската колегия –Д. е била уважена подадена молба вх.№29/05.02.2016 год. от адв.Д.Д.,като на основание чл. 36 ал.3 от Закона за адвокатурата му е определено възнаграждение в размер на 1966.75 лв. съобразно Наредбата на Висшия адвокатски съвет,за оказана правна помощ по в.гр.д.№ 448/2015 год. на Д.кия окръжен съд.Въз основа на заявление рег.№ 2225/20.06.2016 год. ,със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 173/23.06.2016 год.,издадена по ч.гр.д.№ 301/2016 год. БРС е разпоредил длъжникът „А.”АД да заплати на кредитора Д.И.Д. сумата от 1966.75 лв.-неизплатено адвокатско възнаграждение във връзка с пълномощно и процесуално представителство по в.гр.д№ 448/2015 год. на ДОС и протокол № 7/25.02.2016 год.,ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението -20.06.2016 год. и до окончателното изплащане;39.34 лв.-ДТ и 360 лв.,адвокатско възнаграждение.

Не е спорно между страните,че материалния интерес по делото е в размер от 47 891.57 лв.,спорно е дали този интерес съставлява сбор от интереса на всеки един от двамата ищци,заявили съвместно претенция по делото срещу търговското дружество относно принадлежността на недвижим имот,както и осъществяваните от адвоката процесуални действия ,съставляват ли такива на защита на дружество срещу претенцията на единия или двамата ищци.

Съгласно разпоредбата на чл.25 ал.1 от Закона за адвокатурата,адвокатът представлява своя клиент въз основа на писмено пълномощно,а по силата на чл.32 т.1 и чл.33 от ГПК се легитимира пред съда въз основа на пълномощно,подписано от страната.

Адвокатското възнаграждение според чл. 36 ал.2 от ЗА се определя въз основа на писмен договор, а при липсата на такъв законодателят в чл. 36 ал. 3 ЗА е предвидил това да става от адвокатския съвет съгласно Наредба на Висшия адвокатски съвет. В тази хипотеза адвокатският съвет има правомощието да замести волята на страните по договарянето на справедлив и обоснован размер на адвокатското възнаграждение по едно правоотношение,отличаващо се доверителния елемент.

Съобразно чл.7 ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, размерът на възнаграждението на адвоката е обусловен единствено от материалния интерес на дело,а не от обема,броя и вида на извършените процесуални действия,респективно от избора на клиента да учреди представителна власт за защита на интересите му пред съда на повече от едно лице.В последния случай,възнаграждение се дължи на всеки от процесуалните представители,а не едно общо,поделено между отделните представители. Материалния интерес по делото е стойността на защитаваното имуществено благо,а относно преценката,кое е то меродавна е учредената на адвоката представителна власт.

Предмет на гражданското дело ,по което е осъществено процесуалното представителство е вещното право на собственост върху недвижим имот,обект на бездялова съпружеска имуществена общност,защита на която е потърсена и от двамата му титуляри.Субективното право е едно,а другарството на съпрузите -необходимо по смисъла на чл.216 ал.2 от ГПК,тъй като естеството му налага решението на съда да е еднакво по отношение и на двамата.

Упълномощаването е дадено за представителство по делото на търговското дружество като въззиваема страна,т.е. то касае защитата му в пълния обем от действия пред въззивния съд и без каквито и да е било ограничения по отношение на някоя от противните страни или част от предмета на делото.С оглед на горното ,ищецът е осъществявал процесуално представителство на дружеството –ответник по дело с материален интерес от 47 891.57 лв.,поради което дължимият размер на адвокатското му възнаграждение подлежи на определяне по правилото на чл. 7 ал.2 т.4 от Наредбата,което и е сторил Съвета на адвокатската колегия –Д.,посочил минимума от 1966.75 лв. в решението си по чл. 36 ал.3 от ЗА,постановено на дата 25.02.2016 год.

С отговора на исковата молба ответникът „А." АД, ЕИК ***,със седалище и адрес на управление с.О., курортен комплекс „А.", административна сграда е заявил,че прихваща вземането на Д.И.Д.,ЕГН**********,*** с насрещното си вземане в размер на 1 999.99 лв. (съставляващ сбор от 1 815.03 лв.- платена нетна сума за възнаграждение и 184.96 лв.,общо платени на НАП суми за осигуровки и данъци на ищеца) ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на получаването й до окончателното плащане.

Насрещното вземане е придобито в резултат на частно правоприемство по договор за цесия и е за неоснователно обогатяване,възникнало от изпълнението на нищожен граждански договор,сключен на дата 01.04.2014 год. ,черпещо правното си основание в разпоредбата на чл. 55 ал.1 пр.1-во,във връзка с чл.34 от ЗЗД,във връзка с чл. 26 ал.1 пр.І-во от ЗЗД.Наличието на парично вземане на посоченото основание не е установено по делото,поради което възражението за прихващане не следва да бъде уважавано.

Д.И.Д. е заемал длъжността”юрисконсулт” в ”Е.А” АД по силата на сключен трудов договор № ***/02.11.2011 год.,при уговорено непълно работно време и с основно трудово възнаграждение в размер от 200 лв.На дата 20.05.2013 год. е било сключено допълнително споразумение,по силата на което страните са се съгласили,във връзка с извършените процесуални представителства от работника по заведени дела,по които страна е работодателя,да му бъдат изплащани присъдените от съда юрисконсултски възнаграждения,след представяне на доказателства за размера им и че постановеният съдебен акт е влязъл в сила или че насрещната страна е заплатила по банкова сметка ***ие с искане за извънсъдебното уреждане на спора.Със заповед № **/17.04.2014 год. и на основание чл. 326 ал.1 и 2 от КТ,трудовото правоотношение е било прекратено,считано от 17.04.2014 год.Д.И.Д. е предявил срещу ”Е.А” АД осъдителна претенция по чл. 128 т.2 от КТ относно неплатени трудови възнаграждения по трудовия договор от дата 02.11.2011 год. и допълнителното споразумение от 20.05.2013 год.,възлизащи на сумата от 11 146.42 лв.,формирана като разлика от общо дължима към датата на прекратяване на трудовото правоотношение сума от 13 146.41 лв. и изплатена след прекратяването на трудовото правоотношение по банков път на дата 28.04.2016 год. сума от 1 815.03 лв.,с посочено основание хонорар и за която е издадена служебна бележка по чл. 45 ал.4 от ЗДДФЛ за изплатен доход по чл. 29 от с.з. в размер на 1 999.99 лв.,както служебна бележка по чл. 45 ал.2 т.1,2 и 3 от с.з.

По делото е представен документ от дата 01.04.2014 год.,изготвен на бланка,наименована граждански договор. В същата като възложител е вписано търговското дружество ”Е.А” АД,а като изпълнител Д.И.Д. .В графата за възложена работа на изпълнителя е посочено “хонорар –дела“.В т.2 е вписано задължение на възложителя за заплащане при приемане на извършената работа сума в размер от 2 000 лв.

На дата 28.04.2014 год. „Е.А” АД е превело по банковата сметка на ищеца сумата от 1 815.03 лв. с посочено основание-хонорар.

С договор по чл.99 ал.1 от ЗЗД от дата 07.092016 год.,”Е.А” АД,като цедент е прехвърлил безвъзмездно на ”А.”АД,като цесионер своето парично вземане в размер от 1999.99 лв. ,ведно с лихвите за забава,основано на чл. 55 ал.1 пр.1-во,във връзка с чл.34 от ЗЗД.Със сумата Д.И.Д. се обогатил неоснователно,тъй като му била платена от цедента по граждански договор от 01.04.2014 год. с невъзможен предмет и поради това нищожен на основанието по чл.26 ал.1 пр.І-во от ЗЗД.

Не е спорно между страните,че е налице висящ трудов спор,разглеждан по гр.д.№ 195/2016 год. на БРС със страни цедента,като работодател и ищеца ,като работник и с предмет неизплатено допълнително трудово възнаграждение. Не е спорно между страните с оглед изявленията им в с.з. от дата 02.10.2017 год.,че сумата от 1 999.99 лв.,не е била предмет на претенцията по това дело ,тъй като работникът е твърдял,че същата му е платена,а размера на претенцията му е формирана като разлика от общо дължимите суми за допълнително трудово възнаграждение и тази платена преди завеждането на дело сума ,а работодателят,че му е платена по сключено допълнително споразумение -формално като към трудов договор ,но по правното си естество –граждански договор.Не е спорно между страните с оглед изявленията им в с.з. от дата 02.10.2017 год.,че сумата от 1 999.99 лв. е именно сумата,предмет на прехвърляне по договора за цесия.Не е спорно между страните,че сумата е преведена от цедента по банковата сметка на ищеца.Спорно е между страните,дали сумата е получена по гражданския договор от 01.04.2014 год. или по трудовия договор от 02.11.2011 год. и допълнителното споразумения към същия от дата 20.05.2013 год.В тази връзка страните настояват преценката да бъде направена въз основа на съдържанието на договорите,данните за действието им във времето ,както и оформлението на преводните документи,тъй като начина на плащане на сумата и удръжките,сочели и характера на договора,послужил като основание.

Правноирелевантни са доводите във връзка със счетоводното оформяне,издавани документи и направени преводи по повод данъчни и осигурителни задължения,във връзка с плащанията на суми за процесуалните представителства-те могат и да не съответстват на законовите предвиждания и от тях извод за вида на правоотношението не може да бъде правен. Съгласно чл. 270, ал. 3 КТ изпълнението на произтичащото от писмения трудов договор парично задължение за изплащане на дължимото трудово възнаграждение се удостоверява с подписа на работника или посочено от него лице във ведомостта, в разписка, както и в документ за банков превод по влог на работника. Изпълнение на парично задължение ,удостоверено чрез подпис във ведомостта ,не буди никакво съмнение за основанието,на което работникът е получил плащането ,а именно като дължимо трудово възнаграждение.На общо основание ,когато основанието за плащане не е изрично посочено в нареждане на банков превод или е налице спор относно същото ,допустимо е провеждането на доказване,изведено от съдържанието на документа и обстоятелствата,при които е издаден.

Тълкуването на всяко писменото споразумение следва да бъде извършено въз основа на текста му по правилата на чл.20 от ЗЗД -систематически, логически и във връзка с клаузите на основния трудов договора,като същевременно следва да бъдат съобразени и всички обстоятелства във връзка с неговото сключване. При осъществяване на граматическо (лексикално, буквално) тълкуване на допълнителното споразумение от дата 20.05.2013 год. ,следва да бъде направен извод ,че действителната обща воля на страните, изразена в това съглашение, е била да се определи допълнително трудово възнаграждение, като това парично задължение възниква и става изискуемо наред с основното трудово възнаграждение,а целта му е насочена към стимулиране на служителя .Изрично е направена препратка,че допълнителното споразумение от дата 20.05.2013 год. е такова към трудовия договор от 02.11.2011 год.,както и изрично е посочено,че се сключва между страните в качеството им на работодател и работник. Предмет на споразумението е допълнителното заплащане по повод осъществени процесуални представителства по съдебни дела,като отново е поставен акцент върху качеството на страните на работник и работодател ,а заплащането касае изпълнение на присъщите на длъжността “ юрисконсулт“ –трудови задължения,в което именно качество е мислимо процесуалното представителство от работника на работодателя. Съгласно императивната правна норма на чл.1 ал.2 от КТ, отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.С оглед възможностите за представителство пред съд на страна –юридическо лице ,както и с оглед обстоятелството,че присъждането от съдебни органи на разноски на търговското дружество предпоставя,представителят му да е бил в трудовоправна връзка с него,уговорките по допълнителното споразумение следва да се тълкуват като такива за изменение на трудовото правоотношение,а не като такива за сключване на нов вид граждански договор,примерно по чл.280 и сл. от ЗЗД.Сключването на договор от друг вид би изключило възможността,дружеството да бъде представлявано от ищеца по заведените от и срещу дружеството дела,респективно да му бъдат присъждани разноски и по отношение на тях да бъде договоряно изплащането им.

Документа от дата 01.04.2014 год., макар изготвен на бланка, наименована граждански договор по правното си естество не съставлява договор,поради което не може да се поставя въпросът за нищожността му поради липса на предмет.С документа възложителят /цедента/ не е възложил на изпълнителя Д.И.Д. да извърши каквито и да е действия за негова сметка,срещу които да се е задължил да му заплати уговорено възнаграждение в размер от 2 000 лв. В случая не се касае до описание на дължими престации по договор, а е документиран размер на задълженията на цедента към Д.,които му се изплащат под формата на допълнително трудово възнаграждение и в размерите на хонорарите по делата,по които е осъществявал процесуално представителство на цедента ,с което се цели да бъде внесена яснота и безспорност в отношенията на страните по трудовия договор.

Плащането на тази сума не е по нищожен граждански договор,а по валиден трудов такъв,т.е. цедираното вземане за неоснователно обогатяване не съществува,което обуславя неоснователност на възражението за прихващане,с което е заявено.

Обжалваното решение е законосъобразно постановено,поради което и на основание чл. 271 ал.1 от ГПК следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода по спора пред въззивния съд ,на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски за защита срещу неоснователна въззивна жалба,а именно сумата от 441.21 лв.,платено адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения,съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 92/23.06.2017 год. по гр.д.№383 /2016 год. на Районен съд,гр.Б..

ОСЪЖДА „А." АД,ЕИК *** ,със седалище и адрес на управление с.О., курортен комплекс „А." ДА ЗАПЛАТИ на Д.И.Д.,ЕГН**********,*** сумата от 441.21 лв.,сторени съдебно-деловодни разноски пред въззивната инстанция.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.