Решение по Гражданско дело 432/2017г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 339

гр.Д. 18.12.2017 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Д.кият окръжен съд гражданско отделение

На единадесети декември 2017 год.

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

Секретар:ПАВЛИНА ПЕНЕВА

Прокурор:………………………

като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

въззивно гражданско дело №432 по описа за 2017 год.,

за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на чл.463 ал.1 от ГПК във връзка с чл.278 от ГПК.Подадена е жалба от И.З.В.-К. *** в качеството й на длъжник по изп.д.№* по описа на ЧСИ Л.Т.с район на действие ДОС срещу постановление от 07.04.2017 г. на горния ЧСИ по цитираното изпълнително дело за разпределение на събрана сума.Жалбоподателката е недоволна от горното разпределение,като навежда доводи,че е неясно какви по вид,основание и размер разноски,сторени от взискателя „*” АД,са включени в сумата от 8 475,84 лв по първи ред на привилегиите.Също толкова неясно било и какви по вид и размер разноски е сторил самият ЧСИ във връзка с принудителното изпълнение в общ размер по разпределението от 777,96 лв.Постановлението на ЧСИ било немотивирано,като липсвала конкретизация по пера на вземанията на взискателя и ЧСИ за разноски,което правело невъзможна преценката дали са изпълнени изискванията на закона в първи ред на привилегиите да се включат само разноски,сторени от взискателя по повод на конкретния изпълнителен способ,чрез който е събрана разпределяната сума.Настоява се за отмяна на атакуваното разпределение.

Взискателите „*” АД-гр.С. /първоначален взискател/ и Д.чрез ***-В.,офис-Д. /присъединен по право взискател/ не изразяват становище по допустимостта и основателността на жалбата.

Длъжникът Г.В.К. *** намира жалбата за допустима и основателна,като настоява за уважаването й.

Като постави на разглеждане депозираната жалба,Д.кият окръжен съд установи следното:

Жалбата изхожда от активно легитимирано лице-длъжник по изпълнението и е депозирана в рамките на преклузивния тридневен срок по чл.462 ал.2 от ГПК,тъй като разпределението е предявено на 07.04.2017 г.,за която дата всички страни по изпълнението са надлежно уведомени,а жалбата е подадена на 10.04.2017 г.Предвид горното и като насочена срещу акт на ЧСИ,подлежащ на самостоятелен контрол за законосъобразност по реда на обжалването,жалбата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Изп.д.№* по описа на ЧСИ Л.Т.е образувано по повод изпълнителен лист,издаден в полза на „*” АД-гр.С. срещу солидарните длъжници Г.В.К. и И.З.В.-К. ***,като изпълняемото право включва парични притезания на горната банка по договор за кредит,обезпечени с ипотека,учредена от двамата солидарни длъжници-съпрузи върху недвижим имот-апартамент №*,находящ се в гр.Д.,улМ.К.” №*,ет.*,представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****по кадастралната карта на града /нотариален акт №*,т.*,рег.№*,д.№*/2008 г. на пом.нот.М.П.по заместване при нот. В.Т. с район на действие ДРС на лист 10 от изп.д./.Д.в лицето на **-В.,офис Д. е присъединен по право взискател само за дължими й от длъжника Г.В.К. публични вземания /здравни осигуровки и лихви/ в общ размер от 2 643,93 лв,доколкото длъжникът И.З.В.-К. няма такива задължения,видно от удостоверенията на **-В. от 09.03.2017 г. на листи 396-398 от приложеното изп.д.

С атакуваното постановление съдебният изпълнител е разпределил събрана към 07.04.2017 г. от проведена публична продан на ипотекирания в полза на банката-взискател недвижим имот,описан по-горе,сума от 67 020 лв,както следва:

по ред 1 на привилегиите /чл.136 ал.1 т.1 от ЗЗД/-

-сума от 8 475,84 лв-разноски по изпълнението в полза на първоначалния взискател „*” АД-гр.С.;

-сума от 777,96 лв-разноски по изпълнението,дължими към ЧСИ;

-сума от 4 680,96 лв с вкл.ДДС-пропорционална такса по т.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ върху събраната сума,дължима към ЧСИ.

по ред 2 на привилегиите /чл.136 ал.1 т.3 от ЗЗД-

-сума от 53 085,24 лв за удовлетворяване вземането на взискателя „*” АД-гр.С.,обезпечено с ипотека.

В жалбата си длъжникът И. З.В.-К. заявява,че не възразява по начина на изчисление и включване в разпределението по ред първи на привилегиите на сумата от 4 680,96 лв с вкл.ДДС-пропорционална такса по т.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ върху събраната сума,дължима към ЧСИ,за която сочи,че е правилно изчислена.При проверката ДОС също констатира,че горната такса е изчислена правилно съобразно разпоредбата на т.26 б.”д” от цитираната Тарифа при начислен ДДС.

Възраженията на жалбоподателката се съсредоточават върху сумите за разноски от 8 475,84 лв и 777,96 лв.

В сумата на дължимите в полза на взискателя „*” АД разноски по изпълнението могат и следва да се включат по смисъла на т.6 от Тълкувателно решение №2/2013 от 26.06.2015 г. по тълк.д.№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС,доколкото се разпределя сумата от принудително изпълнение върху най-скъпата и единствена вещ-предмет на изпълнение,таксата за образуване на изпълнителното дело,възнаграждението за един адвокат и всички разноски,сторени от взискателя по повод осъществяването на конкретния изпълнителен способ,т.е. единствено разноските по повод принудителното изпълнение върху описания недвижим имот.От заключението на вещото лице С.И. по допуснатата ССЕ става ясно какви сторени от банката-взискател разноски са включени в общата сума от 8 475,84 лв /таблица №1/.Според експерта всички изброени и лично проверени от него в счетоводството на ЧСИ и съобразно книжата по изп.дело /според изявлението му при разпита в съдебно заседание/ разноски са реално направени от взискателя именно по повод на конкретния способ на принудително изпълнение с изключение на сумата от 54 лв с вкл.ДДС /графа №2,т.9 от таблица №1 в заключението/,която представлява разноски по налагане на три запора върху трудови възнаграждения на длъжниците.Очевидно разноските по налагане на горните запори следва да се изключат от общата сума на разноските в полза на взискателя,доколкото нямат връзка с процесния способ на изпълнение.Освен това вещото лице е констатирало допусната от ЧСИ при разпределението техническа грешка при сборуването,като по сметка №*/11.01.2016 г. за обща сума от 96 лв /графа 4 от таблица №1/,включваща две такси от по 48 лв за изпращане на книжа по пощата и за връчване,е включена в общия сбор на разноските само едната сума от 48 лв вместо цялата сума от 96 лв.Като е съобразило горните констатации,вещото лице в таблица №2 от заключението посочва кои са конкретните разноски,сторени от банката-взискател във връзка с принудителното изпълнение спрямо имота в гр.Д..Същото изключва сумата от 54 лв за запори,като добавя пропуснатата от ЧСИ при сборуването сума от 48 лв по сметка №*/11.01.2016 г.,и получава обща сума на дължимите в полза на банката разноски в размер на 8 469,84 лв.В тази сума правилно е включена и таксата за образуване на изп.дело-24 лв с вкл.ДДС,както и адвокатското възнаграждение,платено за един адвокат,в размер на 4 398,24 лв /изплатено съгл.преводно нареждане от 05.08.2015 г. на лист 17 от изп.д.;изрично прието от ЧСИ с постановление от 17.08.2015 г.-лист 45 от изп.д. и съобщено на двамата длъжници с връчване на покани за доброволно изпълнение на 27 и 31 август 2015 г.-листи 92 и 93 от изп.д./.Предвид изложеното сумата от * лв по разпределението следва да бъде намалена на * лв-разноски в полза на банката.Вещото лице в таблица №3 от заключението си посочва и конкретните по вид и размер разноски в общата сума от * лв,дължими към ЧСИ,а това са 288 лв такси за изпращане по пощата на 24 бр.съобщения /т.4 от ТТР към ЗЧСИ/;* лв такси за връчване /по т.5 от ТТР към ЗЧСИ/;18 лв такса за заличаване на възбрана /по т.10 от ТТР/;* лв такса за изготвяне на протокол-сметка /по т.12 от ТТР/;* лв такса за изготвяне и предявяване на разпределение /по т.13 от ТТР/;* лв допълнителни разноски за пощенски услуги,справки в СВ,банкови такси /по т.31 от ТТР/ и още * лв доп.разноски по т.31 от Тарифата-всички с начислен ДДС.Всички такси за горните извършени от ЧСИ дейности са дължими от длъжниците в полза на съдебния изпълнител съобразно цитираните разпоредби на ТТР към ЗЧСИ и съобразно правилото на чл.79 ал.1 от ГПК,че разноските по изпълнението са за сметка на длъжника,а съгласно чл.79 ал.2 от ГПК невнесените от взискателя такси се събират от длъжника.

Като взе предвид горните констатации съдът намира,че като цяло разпределението е правилно извършено,но предвид включването в общата сума на разноските,дължими в полза на банката-взискател,на сума от * лв /разноски по повод на друг способ на принудително изпълнение/ и установената от вещото лице техническа грешка при сборуването счита за необходимо извършване на разпределението наново.В този смисъл жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена.

Горните констатации налагат отмяна на атакуваното разпределение и извършване на ново такова.В първи ред на привилегиите следва да се включат тези по чл.136 ал.1 т.1 от ЗЗД относно установените разноски за принудителното изпълнение в полза на взискателя „*” АД и в полза на ЧСИ,а във втори ред-вземането на горната банка,обезпечено с ипотека,съгласно чл.136 ал.1 т.3 от ЗЗД.Д.няма вземания за данъци върху имота-предмет на изпълнение,поради което за нея сума по чл.136 ал.1 т.2 от ЗЗД не се заделя.Тъй като събраната сума не е достатъчна да покрие всички вземания,остатъкът от сумата след приспадане на разноските по чл.136 ал.1 т.1 от ЗЗД е изцяло предназначен за частично погасяване на привилегированото вземане на банката.

Разноски в производството не са претендирани,поради което не следва да се присъждат.

Водим от гореизложеното,Д.кият окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ постановление от 07.04.2017 г. за разпределение на събрана сума по изп.д.№* по описа на ЧСИ Л.Т.с район на действие ДОС,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

РАЗПРЕДЕЛЯ сумата от * лв /*/,събрана по изп.д.№* по описа на ЧСИ Л.Т.с район на действие ДОС,както следва-

1.По първи ред привилегии по чл.136 ал.1 т.1 от ЗЗД-вземания за разноски по принудителното изпълнение-

-сума от 8 469,84 лв-в полза на „*” АД-гр.С.;

-сума от 777,96 лв-в полза на ЧСИ;

2.По втори ред привилегии по чл.136 ал.1 т.3 от ЗЗД-вземания,обезпечени с ипотека-

-сума от 53 091,24 лв-в полза на „*” АД-гр.С..

Решението подлежи на обжалване на основание чл.463 ал.2 от ГПК във връзка с чл.274 и сл. от ГПК в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд-гр.В..

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.