Р Е Ш Е Н И Е

№ 320 , гр. Добрич, 06.12.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЯКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

ЕЛИЦА СТОЯНОВА

При участието на секретаря Пепа Митева, разгледа докладваното от съдия Елица Стоянова в. гр. д. № 434 по описа на Добричкия окръжен съд за 2017 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Съдебното производство е образувано по реда на чл. 258 и сл. по ГПК, по въззивна жалба, вх. № 1698/ 17.07.2017 г., подадена от особения представител на ответника Р.Н.А. ***, с ЕГН **********, против решение № 66/ 28.06.2017 г., постановено по гр. д. № 206/ 2015 г. по описа на РС гр. Т., с което е било признато на основание чл. 194 ал. 2 от ГПК, представеното от ищците Протоколно решение № 26 от 15.02.1996 година, с което е възстановена собствеността на наследниците на З. О. ***, в размер на 20 дка. – имот № *** по земеразделителния план на землището на с. К., общ. Т. за неавтентично, поради което е изключено от доказателствата по делото; с което решение и на основание чл. 537 ал. 2 от ГПК са отменени нотариални актове с №№ **г. на нотариус Д. П. до 1/ 2 ид. част в полза на ищците и с което решение е бил признат за нищожен, на основание чл. 75 ал. 2 от ЗН, договор за доброволна делба от 08.01.2015 г., вписан в СлВп гр. Т. под № *, том *, вх. рег. № **г. Решението било неправилно в обжалваните части, тъй като Районният съд приемал, че решението на органа на поземлената собственост е неавтентично, но въпреки това е породило съсобственост между страните. Пърноинстанционното решение се обжалва и по отношение допускането на делба на следните недвижими имоти: нива с площ от 24.191 дка. – имот № ** по земеразделителния план на землището на с. К., общ. Т.; нива с площ от 20. 298 дка., имот № *** по плана за земеразделяне землището на с. К., общ. Т.; лозе с площ от 0. 500 дка., имот № *** по земеразделителния план на землището на с. К., общ. Т. и лозе с площ от 0. 500 дка., имот № *** по земеразделителния план на землището на с. К., общ. Т., оставени в наследство от О.О. М. и имот оставен в наследство от З. О. М.а - нива с площ от 20. 000 дка., представляваща имот № *** по земеразделителния план на землището на с. К., общ. Т., между съдилителите И.С.А. с ЕГН **********, С.Д.М. с ЕГН **********, Ф.Ш.Ф. с ЕГН**********, Н.Ш.О. с ЕГН **********, Б.Ш.О. с ЕГН ********** и Ш.Ш.О. с ЕГН **********, при квоти както следва:

За ищеца И.С.А., с ЕГН ********** - 2/ 8 ид. ч. от процесните недвижим имоти,

За ищцата С.Д.М., с ЕГН ********** - 2/ 8 и.д. части от процесните недвижим имоти,

За ответника Ф.Ш.Ф., с ЕГН********** - 1/ 8 ид. ч. от процесните недвижими имоти,

За ответника Н.Ш.О., с ЕГН ********** - 1/ 8 ид. ч. от процесните недвижими имоти ,

За ответника Б.Ш.О., с ЕГН ********** - 1/ 8 ид. ч. от процесните недвижими имоти и

За ответника Ш.Ш.О., с ЕГН ********** - 1/ 8 ид. ч. от процесните недвижими имоти.

Решенията на поземлените комисии по чл. 27 от ЗСПЗЗ имали конститутивен по отношение възстановяването правото на собственост ефект. Преписът от електронен носител на решение № 26/ 15.02.1996 г. не представлявало годно и допустимо доказателствено средство, за да се установи, че възникването на съсобственост между страните в процеса. Настоява се за отмяна на решението и отхвърляне на исковете за делба. Претендират се адвокатски хонорар във въззивното производство.

Постъпила е втора въззивна жалба, вх. №**/ 01.08.2017 г., подадена от ответниците Ф.Ш.Ф. с ЕГН**********, Н.Ш.О. с ЕГН **********, Б.Ш.О. с ЕГН ********** и Ш.Ш.О. с ЕГН **********, чрез процесуалния им представител, против решението по гр. д. № 206/ 2015 г. на ТРС, с което е била допусната делба на горните недвижими имоти. Изложени са оплаквания за неоснователно кредитиране на част от доказателствата от първоинстанционния съд и игнориране на други. При правилна оценка на доказателствения материал по делото, съдът би достигнал до извода, че тези въззивници са доказали, че са придобили правото на собственост върху имотите по силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност. Районният съд допускал вътрешно противоречие, след като едновременно прогласявал неавтентичността на решение № 26/ 15.02.1996 г. на поземлената комисия, но приемал, че то поражда съсобствеността между страните. Настоява се за отмяна на решението и отхвърляне на иска за делба.

Ответните по въззивните жалби страни И.С.А. с ЕГН **********, С.Д.М. с ЕГН **********, чрез процесуалния им представител, са депоЗ.ли писмен отговор, в който се противопоставят на основателността на жалбите.

Всяка от жалбите е депоЗ.на в срока по чл. 259 ал. 1 от ГПК, изхождат от легитимирани лица, поради което са процесуално допустими.

Първоинстанционното производство е било образувано по предявени от С.Д.М. и И.С.А. първоначално против Ф.Ш.Ф., Н.Ш.О., Б.Ш.О. и Ш.Ш.О., а в последствие и против техните съпрузи Р.Н.А., С.Х.О., Ю.С.О. и Ю.Р.О., за делба на наследството на общите на страните наследодатели О.О. М. и З. О. М.а. Приживе дядото на ищците и на първите четирима ответници е притежавал право на собственост върху следните недвижими имоти: нива с площ от 24.191 дка. – имот № ** по земеразделителния план на землището на с. К., общ. Т.; нива с площ от 20. 298 дка., имот № *** по плана за земеразделяне землището на с. К., общ. Т.; лозе с площ от 0. 500 дка., имот № *** по земеразделителния план на землището на с. К., общ. Т. и лозе с площ от 0. 500 дка., имот № *** по земеразделителния план на землището на с. К., общ. Т.. Съпругата на общия наследодател З. О. М.а е притежавала право на собственост нива с площ от 20. 000 дка., представляваща имот № *** по земеразделителния план на землището на с. К., общ. Т.. Ищците, които твърдят, че живеят преумеществено в Р Турция, разбрали, че първите четирима ответници се снабдили с нотариални актове за правото на собственост върху горните имоти, които настояват да бъдат отменени по реда на чл. 537 ал. 2 от ГПК. Претендира да бъде допусната делба на горните имоти при законовите квоти между сънаследниците.

Ответниците Ф.Ш.Ф., Н.Ш.О., Б.Ш.О. и Ш.Ш.О., чрез процесуалния си представител, са депоЗ.ли писмени отговори по реда на чл. 131 ал. 1 от ГПК, във всеки от който са изразили становище за процесуална недопустимост на заявените претенции. Ищците не притежавали право на собственост върху спорните имоти, поради което не разполагали с процесуалноправна легитимация да искат тяхната делба. Алтернативно – искът бил неоснователен, тъй като ответниците са придобили правото на собственост върху имотите в резултат на изтекла в тяхна полза придобивна давност, текла непосредствено след възстановяването на земеделските земи в полза на Ш.О.Ш., наследодател на ответниците, което владение е било продължено от тях след неговата смърт трайно, необезпокоявано и явно. Основанието за владението върху имотите от страна на ответниците и техния наследодател било обстоятелството, че общият им наследодател О. Ч. О. /О.О. М./ и неговата съпруга З. Н. О. /З. О. Ч.а, З. О. М.а/ дарили своята дъщеря, наследодател на ищците, със зестра, поради което тя в последствие се отказала от наследствения си дял. Тя не е получавала приживе рента за земеделските имоти, а нейните деца и настоящи ищци били трайно дезинтересирани от имотите. След смъртта на З. О. на **г. единствените, които са отдавали под наем и аренда недвижимите имоти и са получавали гражданските плодове от тях, били ответниците, те са осъществявали владение върху тях със знанието и без противопоставянето на ищците. При тези съображения се настоява за отхвърляне на исковете.

Ответниците С. Х.О., Ю.Р.О. и Ю.С.О. не са представили писмени отговори по реда на чл. 131 ал. 1 от ГПК.

Ответникът Р.Н.А., чрез назначения му особен представител, е депоЗ.л писмен отговор, в който се е противопоставил на допустимостта, алтернативно – на основателността на заявените претенции доколото ищците не разполагали с активна материалноправна, а от там – и процесуална легитимация. Процесните имоти били придобити от първите ответници въз основа на давностно владение, продължило повече от десет години. Ищците не притежавали право на собственост върху недвижимите имоти, тъй като не притежавали оригинално решение по чл. 27 от ППЗСПЗЗ, който административен акт имал конститутивно действие и възстановявал правото на собственост в патримониума на общите наследодатели. Ако ищците разполагали с такъв административен акт, то следвало да бъде извършен косвен съдебен контрол относно неговата валидност и законосъобразност. В съдебно заседание е релевирано и възражение за нищожност на решението на органа на поземлената собственост, с което е възстановена земеделската земя в полза на З. О. М.а, тъй като членове на административния орган са посочени лица, които не са били в състава на Поземлената комисия гр. Т.. Настоява се за прекратяване на производството или за отхвърляне на иска за делба.

С оглед релевираните в жалбите оплаквания, доводите и съображенията, развити от страните в процеса и ангажираните по делото доказателства, Добричкият окръжен съд приема за установено от фактическа страна следното:

И.С.А., С.Д.М. са деца на починала на **г. дъщеря на О.О. М. и З. О. М.а – А. Ч. А., а Ф.Ш.Ф., Н.Ш.О., Б.Ш.О. и Ш.Ш.О. – също внуци на О.О. М. и З. О. М.а, деца на починалия им син Ш.О.О.. Ответникът Р.Н.А. е съпруг на Ф.Ш.Ф.. Ответниците С. Х. О., Ю.С.О. и Ю.Р.О. са съпруги съответно на ответниците Н.Ш.О., Б.Ш.О. и Ш.Ш.О..

По силата на решение № 26/ 31.08.1995 г., издадено от ПК гр. Т., в полза на наследниците на О.О. М. е било възстановено правото на собственост върху нива от 24. 191 дка, * категория, имот № **; нива с площ от 20. 299 дка, * категория, имот № **; лозе с площ от 0. 500 дка, * категория, имот № ** и друго трайно насаждение с площ от 0. 500 дка, * категория, имот № **, всички по плана за земеразделяне землището на с. К., общ. Т..

С решение № 26/ 15.02.1996 г., издадено въз основа на информационния масив в ОбСЗ гр. Т. към 28.02.2006 г., в полза на наследниците на З. О. М.а било възстановено правото на собственост върху нива от 20 дка, * категория, имот № *** по плана за земеразделяне землището на с. К., общ. Т.. От извършената справка с ОбСЗ става ясно, че не се съхранява оригиналът на това решение на органа на поземлената собственост.

Ответниците Ф.Ш.Ф., Н.Ш.О., Б.Ш.О. и Ш.Ш.О. се снабдили с н. а. за собственост на недвижим имот – земеделска земя, придобит по наследство и давностно владение № **, т. *, рег. № **, дело № 634/ 20* г. на нотариус с район на действие ТРС, вписан под № ** на НК гр. С., по силата на който били признати за собственици на недвижимите имоти, възстановени в полза на наследниите на О.О. М.. С н.а. за собственост на недвижим имот – земеделска земя № **, т. *, рег. № **, дело № **/ 20* г. на нотариус с район на действие ТРС, вписан под № ** на НК гр. С., същите били признати за собственици на недвижимия имот, възстановен в полза на наследниците на З. О. М.а.

Въз основа на горните титули на собственост ответниците Ф.Ш.Ф., Н.Ш.О., Б.Ш.О. и Ш.Ш.О. са сключили договор за доброволна делба № **дело № **г. на нотариус № ** с район на действие ТРС. В петитума на исковата молба не се съдържа искане за обявяването му за нищожен.

По делото са приложени договори за наем и аренда, според които ответниците Ф.Ш.Ф., Н.Ш.О., Б.Ш.О. и Ш.Ш.О. са отдавали под наем и аренда възстановените в полза на общите наследодатели земеделски земи.

Всяка от страните е ангажирала гласни доказателства в подкрепа на своите твърдения.

Св. З. И. М. е заявил, че ищците И. и С. притежавали наследствена земя в с. К., за която, с изключение периода 2015 г. – 2017 г., получавали рента. Тя била изплащана на свидетеля, който бил пълномощник на ищците и после им я предавал. Земята се обработвала от кооперацията в с. Б. и никога двамата не са твърдели, че я оставят на племенниците си. Ищците дълги години били в Р Турция.

Св. Е. М.О. е посочил, че бащата на първите четирима ответници притежавал общо около 47 дка земя, която единствено той обработвал. Н.Ш.О. сеел тикви и люцерна, после се отказал да я обработва лично и отдал земята под наем в кооперацията. Ищците живеели в Р Турция.

Св. Г. С. Б.познавал ответниците, като Н. и Б.Ш.О. обработвали земята, Ф. и Ш. живеели в Турция. Допреди две години първите двама ответници сеели тютюн, тикви, също люцерна и царевица за животните. Те сключвали договорите с арендатора и получавали полагащата се рента.

При така изложените фактически данни Добричкият окръжен съд достига до следните правни изводи:

Производството е делбено, във фазата на допускане на делбата.

Ищците и ответниците са наследници на О. Ч. О. /О.О. ***, починал през 1956 г.

По силата на позитивното решение № 26/ 31.08.1995 г. на органа на поземлената собственост, в полза на наследниците му е било възстановено правото на собственост върху нива от 24. 191 дка, * категория, имот № **; нива с площ от 20. 299 дка, * категория, имот № **; лозе с площ от 0. 500 дка, * категория, имот № ** и друго трайно насаждение с площ от 0. 500 дка, * категория, имот № **, всички по плана за земеразделяне землището на с. К., общ. Т.. По силата на наследственото правоприемство това право на собственост е преминало в патримониума на неговите внуци И.С.А. и С.Д.М., деца на починалата на **г. негова дъщеря А. Ч. А., както и в полза на неговите внуци Ф.Ш.Ф., Н.Ш.О., Б.Ш.О. и Ш.Ш.О., които са деца на починалия на 28.03.2005 г. негов син Ш.О.О.. Възстановяването правото на собственост по отношение на горните имоти не е спорно в настоящото производство.

Спорът между страните е повдигнат касателно възстановяването правото на собственост върху нива с площ от 20 дка, * категория, имот № *** по плана за земеразделяне землището на с. К., общ. Т., в полза на наследниците на З. О. М.а. Ответникът Р.Н.А. разполага с правен интерес да оспорва възстановяването на собствеността доколкото неговата съпруга Ф.Ш.Ф. се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост по наследство и давност, която давност е текла по време на брака и с този ответник. В отговора на исковата си молба Р.Н.А. е заявил възражение за нищожност на административния акт, с който е била възстановена собствеността, тъй като неговите издатели, членове на колективния административен орган, не са били тези, които са били надлежно назначени от М. З.към релевантния момент, в който смисъл е и представената справка. Въз основа на тези данни първоинстанционният съд е приел, че решение № 26/ 15.02.1996 г. е неавтентично и го е изключил от доказателствения материал по делото. В тази връзка Окръжният съд намира, че неправилно първоинстанционният съд е тълкувал разпоредбата на чл. 194 ал. 3 от ГПК. Действително по оспорването на документа съдът може да се произнесе и с решението, но това означава да изложи съображения в мотивната част на съдебния акт, а не в резолютивната му част. С диспозитива съдът се произнася по заявената искова претенция и формулира обективните и субективни предели на правния спор, по отношение на който се формира сила на пресъдено нещо. Автентичността или неистинността на оспорено писмено доказателства не се констатира с диспозитива на съдебния акт, поради което произнасянето на Районния съд в тази му част е процесуално недопустимо. Следва да бъде обезсилено и решението му и в частта му, с която съобщава на страните, че в Общинска служба З. не съдържа оригинала на решение № 26/ 15.02.1996 г., тъй като касае произнасяне по доказателство, което няма място в резолютивната част на решението.

Вън от горното, Окръжният съд намира и следното: решение № 26/ 15.02.1996 г. не може да бъде предмет на косвен съдебен контрол от гражданския съд, тъй като въпросът за неговата действителност е повдигнат от страна, която е съпруг на адресат на административния акт. Последният е участвал в административното производство по земеделска реституция, съответно не може да се позовава по реда на косвения съдебен контрол на неговата неавтентичност.

Освен това, ответникът оспорва решението, като твърди, че посочените в него членове на колективния административен орган не са тези, които са били редовно назначени към момента на неговото издаване. Тъй като се касае за официален документ, страната, която го оспорва, носи тежестта на докаже неговата неистинност. Факт е обаче, че представеният по делото административен акт не е оригинал, какъвто изобщо не се съхранява към настоящия момент в ОбСЗ, а е издаден въз основа на информационния масив в ОбСЗ гр. Т. към 28.02.2006 г., т. е. в този екземпляр на решението са посочени членове на административния орган към 2006 г. Това се установява от приложените по делото справки от административния орган, подписани от Началника на ОбСЗ към настоящия момент, което лице е посочено като Началник и в решение № 26/ 15.02.1996 г. За да успее да установи, че членовете на колективния административен орган не са надлежно назначени, страната, която твърди неистинност на официалния документ, следва да представи неговия оригинал, а това не е сторено в процеса. При това положение въззивната инстанция намира, че ответникът Р.Н.А. не е установил основателността на своето оспорване на официалния документ решение № 26/ 15.02.1996 г., поради което същото следва да бъде зачетено. С него е било възстановено правото на собственост в полза на З. О. М.а върху нива с площ от 20 дка, * категория, имот № *** по плана за земеразделяне землището на с. К., общ. Т., поради което това право е преминало по силата на наследственото правоприемство в полза на нейните наследници – ищците и първите четирима ответници.

Квотите им в съсобствеността възлизат в размер на 1/ 4 или 2/ 8 ид. части в полза на всеки от ищците И.С.А. и С.Д.М. и в размер на по 1/ 8 ид. част в полза на ответниците Ф.Ш.Ф., Н.Ш.О., Б.Ш.О. и Ш.Ш.О.. В този размер на изчислени и от първоинстанционния съд, поради което в тази му част решението е правилно.

Основното възражение, релевирано от ответниците, наследници на Ш.О. М., че са придобили правото на собственост по силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност. Твърденията им, уточнени пред въззивния съд, са в насока, че след възстановяването на земеделските земи през 1995/ 1996 г. техният наследодател Ш.О. е започнал да ги владее, като след неговата смърт на 28.03.2005 г. неговите наследници – четиримата ответници, са продължили това владение.

Това възражение се цени от Окръжния съд като неоснователно, предвид следното:

Съсобствеността между ищците и първите четирима ответници е възникнала по силата на наследяване. При това положение тези от съсобствениците, които упражняват фактическа власт върху наследственото имущество, владеят собствените си части, но държат частите на останалите наследници. Това означава, че Ф.Ш.Ф., Н.Ш.О., Б.Ш.О. и Ш.Ш.О., са осъществявали владение върху собствените си идеални части, но са държали частите на И.С.А. и С.Д.М.. Доказателствата по делото не установяват несъмнено, че Ш.О. М. е осъществявал владение не само върху собствената си 1/ 2 ид. част от процесните имоти, но и върху 1/ 2 ид. част, принадлежала на неговата сестра А. Ч. А., а след нейната смърт на **г. – на ищците. Твърденията, че обработвал имотите не сочат на трайно, необезпокоявано и явно фактическо господство, което да отблъсква владението на другите съсобственици. В показанията си свидетелите Е. М.и Г. С. Б.сочат, че земеделеските земи са били обработвани от Н.Ш.О., сеел тикви и люцерна, което сочи на просто упражняване на фактическа власт върху процесните имоти. За да осъществи състава на владението следва фактическата власт да бъде съпроводена от намерението имотите да се държат като свои. Св. З. И. М. твърди, че до около 2015 г. ищците също са получавали рента чрез него като техен пълномощник, т. е. получавали са като собственици граждански плодове от процесните имоти, които твърдения опровергават възражението за осъществявано от първите четирима ответници за владение, което отблъсква владението на ищците. При тези съображения въззивната инстанция намира, че правилно е било отхвърлено като недоказано възражението за изтекла в полза на Ф.Ш.Ф., Н.Ш.О., Б.Ш.О. и Ш.Ш.О. придобивна давност, поради което процесните имоти следва да бъдат допуснати до делба при законовите квоти, в каквато насока е законосъобразното и правилно решение на първостепенния съд.

В исковата молба е отправено искане съдът и на основание чл. 537 ал. 2 от ГПК да отмени констативните нотариални актове, с които първите четирима ответници са се снабдили. Това правилно е сторено от Районния съд до размера на 1/ 2 ид. част, колкото са правата на ищците, тъй като за останалата общо 1/ 2 ид. част /по 1/ 8 ид. част за всеки от ответниците Ф.Ш.Ф., Н.Ш.О., Б.Ш.О. и Ш.Ш.О./ нотариалният акт отразява правилно фактическата принадлежност на правото на собственост върху спорните недвижими имоти.

В петитума на исковата молба не се съдържа искане договорът за доброволна делба от 08.01.2015 г. да бъде прогласен за нищожен. За яснота следва да бъде посочено, че един такъв договор за делба би бил нищожен поради неучастие на всички съсобственици, а не на основание чл. 75 ал. 2 от ЗН. Фактът, че липсва такова искане от страна на ищците води до процесуална недопустимост на произнасянето на първоинстанционния съд като свръхпетитум, поради което в тази му част решението следва да бъде обезсилено, а производството – прекратено.

Предвид изложените съображения и на основание чл. 270, чл. 271 и сл. от ГПК, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 66/ 28.06.2017 г., постановено по гр. д. № 206/ 2015 г. по описа на РС гр. Т. в частите му, с които е признато на основание чл. 194 ал. 2 от ГПК, че представеното от ищците Протоколно решение № 26 от 15.02.1996 г., с което е възстановена собствеността на наследниците на З. О. *** в размер на 20 дка., имот № *** по земеразделителния план на землището на с. К., общ. Т., у неавтентично и е изключено от доказателствата по делото и с които е съобщено на страните по делото, че при ОС „З.“ гр. Т. не се съхранява оригинал на Протоколно решение № 26 от 15.02.1996 г. , с което е възстановена собствеността на наследниците на З. О. *** в размер на 20 дка., имот № *** по земеразделителния план на землището на с. К., общ. Т. и че при формиране на своята воля ТРС ще ползва и кредитира представеното писмено доказателство - препис от магнитен носител на цитираното протоколно решение.

ОБЕЗСИЛВА решение № 66/ 28.06.2017 г., постановено по гр. д. № 206/ 2015 г. по описа на РС гр. Т. в частта му, с която е признат за нищожен на основание чл. 75 ал. 2 от ЗН договор за доброволна делба, сключен между ответниците Ф.Ш.Ф., Н.Ш.О., Б.Ш.О. и Ш.Ш.О. на 08.01.2015 г., с нотариална заверка на подписите, вписан при службата по вписванията гр. Т. под № *, том *, рег. № * от 08.01.2015 г., като ПРЕКРАТЯВА производството в тази му част.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 66/ 28.06.2017 г., постановено по гр. д. № 206/ 2015 г. по описа на РС гр. Т. в останалите му части.

Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280 ал. 1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.