Р Е Ш Е Н И Е

№ 337,15.12.2017 година, град Добрич

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение

На двадесети ноември две хиляди и седемнадесета година

В публичното заседание в следния състав :

Председател : ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

Членове : ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

при секретаря Павлина Пенева

като разгледа докладваното от съдията Десислава Николова въззивно гражданско дело № 436 по описа за 2017 година намира следното:

Производството е образувано по на член 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба с вх.№ 13782/ 14.08.2017 г. ( по регистратурата на ДРС ) на ответниците Д.Г.Я. и Х.К.А. *** чрез общ пълномощник срещу Решение № 646 от 17.07.2017 г. на Добричкия районен съд по гр.д.№ 365/2017 г. ,с което е обявена относителна недействителност по член 135,ал.1 от ЗЗД на сключен между тях договор за дарение на земеделски имот в село С. .

Въззивната жалба съдържа оплаквания ( подробно посочени в доклада на въззивния съд ), свеждащи се до допуснати процесуални нарушения и следваща от тях необоснованост на изводите на съда по фактите за съществуването на непогасени парични вземания на ищеца на обща стойност над 30 643,79 лева и недостатъчност на имуществото на длъжника Я. ( към 1.08.2013 г.) , за относителна симулация на оспорената сделка с оглед знанието на „ надарената” А. за увреждането на ищеца . Иска се след събиране на нови доказателства обжалваното решение да се отмени, претенцията да се отхвърли и разноските да се присъдят .

В отговор на К.Д. Я. въззивната жалба се оспорва като неоснователна поради обоснованост на изводите по правнозначимите факти . Настоява се за присъждане на разноските .

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбата, доводите в отговора и съобразно член 269 от ГПК въззивният съд приема, че то е валидно, процесуално допустимо и правилно .

В исковата молба въззиваемият е твърдял, че има парични вземания срещу ответницата Я. ( бивша съпруга ) , установени в искови производства по гр.д.№ 12565/2010 г. по описа на ВРС и по гр.д.№ 2746/

2012 г. по описа на ВОС , с качество на изпълняеми права , заявени за принудително събиране по изпълнително дело № 2016***04002200 на ЧСИ, с рег.№ ***, с район на действие – ВОС , като непрекратени ( към предявяването на иска ) са вземания или части от тях на обща стойност от 87 917,29 лева, както и че договорът по нот. акт № * от 1.08.2013 г., с който длъжникът Я. е дарила на втората ответница А. ( нейна майка ) своята нива в землището на село С., е сключен след влизане в сила на съдебното решение по гр. д.№ 12565/2010 г. по описа на ВРС и по време на висящността на спора по гр.д.№ 2746/2012 г. по описа на ВОС; договорът го уврежда в качеството му на кредитор на дарителката и последната знае за увреждането .

Правоотношенията, от които произтича материалноправната легитимация на въззиваемия ( ищец ) като кредитор , следва да се считат посочени чрез твърденията в исковата молба за формирана с двете съдебни решения ( по гр.д.№ 12565/2010 г. на ВРС и по гр.д.№ 2746/2012 г. на ВОС ) сила на пресъдено нещо относно вземанията му от тях срещу бившата съпруга . Ищецът не дължи да прави и в това производство „ недвусмислена индивидуализация” на същите „ с посочване на тяхното основание, размер и момент на възникване ” . Получил е искова защита в исковите производства. Установени са правопораждащите ги факти по член 127,ал.2,изр.1 от ЗЗД : отпускане на два кредита от 6.12.2006 г. и 11.12.2007 г. по време на брака ; използването им за нужди на семейството – придобиване и реконструкция на магазини , солидарна отговорност по член 25,ал.2 от СК (отм.) за връщането на кредитите и изплащане на част от вноските само от Я. . С решението по гр.д.№ 12565/2010 г. по описа на ВРС, влязло в сила на 21.12.2012 г., в производство по член 422 от ГПК, са признати вземания в общ размер от 5 816,79 лева , половината от стойността на платените от него в периода 19.03.2009 г. – 31.03.2010 г. вноски и обезщетение за забава в размера от 57,60 лева . С решението по гр.д.№ 2746/2012 г. по описа на ВОС, влязло в сила към 25.02.2016 г. ( когато е издаден изпълнителен лист № 99 ) са присъдени вземания в размер от 19 579,95 лева , половината от стойността на платените от него в периода 1.04.2010 г. – 15.08.2012 г. вноски по първия договор за кредит и вземания в размер от 23 132,10 лева , половината от стойността на платените от него в същия период вноски по втория договор за кредит, както и вземания за обезщетения за забава в размери от 951,20 лева и 1 123,20 лева и отделно разноски от 3 449,85 лева .

Следователно главните парични вземания по член 127,ал.2,изр.1 от ЗЗД на въззиваемия са породени към 15.08.2012 г. или около година преди сключване ( на 1.08.2013 г.) на оспорената сделка . Като освен това имат качество на „ пресъдено нещо”, което следва да бъде съобразено съгласно член 298,ал.1 от ГПК в производството по Павловия иск. Част от тях – притезанията по гр.д.№ 12565/2010 г. на ВРС – са били заявени за принудително удовлетворяване по изпълнително дело № 20133110400065 по описа на ДСИ при ВРС . Погасени са , с оглед констатираното ,въз основа на плащане от 31.07.2013 г. , в „ сметка за дълга” от 27.01.2016 г. и удостоверение с изх.№ 4171/ 27.01.2016 г. за приключване на изпълнителното дело. Но друга част от тях - притезанията по гр.д.№ 2746/2012 г. по описа на ВОС – не са били погасени към 1.08.2013 г. и са заявени за принудително удовлетворяване по изпълнително дело № 2016***0400220 на ЧСИ, с рег.№ *** , с район на действие – ВОС. Обстоятелството , че по същото дело се събират и други притезания между същите страни , възникнали според твърденията на въззивницата след сделката от 1.08.2013 г. , няма правно значение. Не-действителността по член 135,ал.1 от ЗЗД , която се претендира с иска, ще ползва ищеца само с оглед качеството му на кредитор по вземания , породени преди оспорената сделка, удостоверени в изпълнителния лист № 99 от 25.02.2016 г. , издаден от ВОС. Обстоятелството, че „ дългът е намален” и „ актуалният размер” не надхвърля 30 643,79 лева , както се сочи във въззивната жалба , не променя този извод. Ищецът, който е получил част от дължимото, продължава да е кредитор – член 79, ал.1 от ЗЗД и за обезпечаване удовлетворяването на неизпълнената част от вземането или вземания-та може да иска да се обяви за недействителна увреждащата го сделка. Правото му не е поставено в зависимост от стойността на неизпълнената част и съпоставката между нея и интереса му, както правото на разваляне на двустранен договор - член 87,ал.4 от ЗЗД . Правото му не е поставено в зависимост от това какво друго имущество има длъжникът му и достатъчна ли е ще бъде получената от осребряването му сума за погасяването на притезанията, защото цялото имущество на длъжника ( според включените в него секвестируеми имуществени права и състоянието му към по-раждане на задълженията ) служи за обезпечение на кредитора – член 133 от ЗЗД.

Законосъобразно ( с оглед на посочената в решението съдебна практика на ВКС ) е становището на районния съд, че ищецът по Павловия иск има положение, аналогично на това на кредитор на приобретателя по привидна сделка по член 17,ал.3 от ЗЗД и за правата му има значение дали исковата молба за привидността е по – рано вписана. Действително в друг съдебен спор – предмет на гр.д. № 3940/ 2015 г. по описа на ДРС – по иск на трето лице ( търговското дружество „ Е.” ЕООД, град В.) за обявяване относителна недействителност по член 135 от ЗЗД на същата сделка , тяхното възражение за симулативност на сделката е разгледано и след като е преценено за основателно и е установено, че третото лице не е кредитор на прехвърлителката Я. към датата на разпореждането , искът е отхвърлен с влязло в сила решение № 651 от 10.06.2016 г. Това решение няма сила на пресъдено нещо спрямо въззиваемия – член 298,ал.1 от ГПК. Обстоятелството, че едноличният собственик на капитала на дружеството е съпруга на въззиваемия, няма правно значение за добросъвестността му. Въззивниците нямат вписана искова молба за привидност на оспорената с настоящия иск дарствена сделка и за разкриване на прикрита-та с нея възмездна сделка ( прехвърляне на имот срещу извършено от „ надарената” погасяване на задължението на „ дарителката ” ), съгласно изявленията на пълномощника им в заседанието от 20.11.2017 г.( съдебен протокол на л. 38 от въз.д. ). Следователно не могат да противопоставят възражение за относителна симулация. При това положение знание за уврежда-нето се изисква само у длъжника, извършил увреждащата безвъзмездна сделка - член 135,ал.1,изр.1 от ЗЗД и след като то е налице, правилно е обявена нейната недействителност. Обжалваното решение следва да се потвърди.

Въззиваемият има право на разноски за това производство, в размер на заплатеното възнаграждение за един адвокат в размер от 600 лева, съгласно договора за правна защита и съдействие от 16.11.2017 г. ( на л. 32 от въз.д.) .

Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Решение № 646 от 17.07.2017 г. на Добричкия районен съд по гр.д.№ 365/2017 г.

ОСЪЖДА Д.Г.Я., ЕГН: ********** *** и Х.К.А., ЕГН: ********** ***, с адрес на общия пълномощник – адвокат О.Б.,*** да заплатят на К.Д. Я., ЕГН: ********** *** сумата от 600 ( шестстотин ) лева, сторени във въззивното производство разноски .

РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ на основание член 280,ал.3,т.1 от ГПК .

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.