Р Е
Ш Е Н
И Е №316
Гр.Д. 04.*.2017г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Д.кият окръжен съд търговско отделение в публичното заседание
на двадесет и трети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Адриана Панайотова
1. Таня Ангелова
Членове
: 2. Ева Иванова
При
секретаря Билсер Мехмедова –Юсуф като разгледа докладваното от съдия Т.Ангелова
в.гр.д.№ 449/2017г. по описа на Окръжен съд гр.Д. и за да се произнесе,взе
предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 84/05.*.2013г. по гр.д.№
278/2013г. на ДРС Г.Н.Г. и Г.К.Г. са били осъдени да премахнат за своя сметка
изграденото в съсобствен имот в гр.Д.,ул.”Б. Т.” *,представляващо
ограда и подпорна стена,построени в УПИ **кв.** по ПУП-ПРЗ на ЖК”С.” гр.Д.,на
регулационната линия,по западната граница с имота на С.С.Г.,съставляващ
УПИ **,кв.**,която ограда се състои от долна част с височина
С решение № 90/19.03.2014г. по в.гр.д.№
54/2014г. на ДОС е било отменено първоинстанционното
решение и е постановено отхвърляне на
заявената от С.С.Г.
срещу Г.Н.Г. и Г.К.Г. претенция по чл.109 от ЗС.
С решение № 138/08.05.2015г.по в.гр.д.№
854/2014г. при повторното въззивно разглеждане на делото,след като ВКС с решение № 282/19.*.2014г. по гр.д.№
4003/2014г. на
С решение № 14/22.02.2016г. по гр.д.№
4205/2015г. ВКС-Второ гр.о.е обезсилил решение № 138/08.05.2015г. по в.гр.д.№ 854/2014г.
на ДОС като връща делото на ДРС за ново разглеждане от друг състав с указания
за конституиране на всички задължителни
другари на страната на ответниците в лицето на
Общината и физическите лица –титуляри на правото на строеж върху мястото.
Образувано е ново гр.дело № 618/2016г.
на Д.кия районен съд ,приключило със съдебно решение
№ 447/25.05.2017г.
Постъпила е въззивна
жалба от В.Ц. Б. от гр.Д. - ответник по гр.д.№ 618/2016г. на РС-гр. Д.
против решението по същото дело,с което е осъдена ведно с останалите ответници да преустановят неоснователните си действия,с които пречат на
С.С.Г. *** да упражнява сервитутното право на отводняване на УПИ **,кв.** по
ПУП-ПРЗ на ЖК „С.” гр.Д.,респ.поземлен имот с идентификатор **по кадастралната
карта на гр.Д. през имот УПИ *,кв.** по ПУП-ПРЗ на ЖК”С.”гр.Д.,респ.поземлен
имот с идентификатор **по кадастралната карта на града,като премахнат преграждането
на естественото оттичане на водите,чрез направа на преустройството съобразно
вариант 2 на съдебно-техническата експертиза и допълнение към съдебно-техническата
експертиза,ведно със скицата,като отхвърля иска за разликата до пълното премахване на подпорното съоръжение
в УПИ *-**,кв.** по ПУП-ПРЗ на ЖК”С.” гр.Д.,респ. поземлен имот с идентификатор
**по кадастралната карта на града по протежение на регулационната линия с УПИ **,кв.**
по ПУП на града,респ.на кадастралната граница с поземлен имот с идентификатори **по
кадастралната карта на града,като е осъдена съвместно с другите ответници да заплати на С.Г. съдебно-деловодни разноски от 370 лв. В жалбата
се твърди,че решението е неправилно и необосновано.Сочи,че ДРС е
непоследователен като приема,че ответниците Г. не са
спазили нормите на ЗВ,не е съобразил факта,че не е имало наводняване на мазите
на въззивника от дъждовни води,винаги оттичането е
ставало по този начин поради придобито по давност право върху този поземлен сервитут,доказано от свидетелите.Виновни за промяната били ответниците Г.,които без знание на въззивника
и съгласие като съсобственик, са получили разрешение за строеж и са построили
оградата.Не било искано и съгласие на ищцата,така че те са причинили вредата в
имота.Оспорва варианта ,приет от ДРС по заключението на СТЕ,тъй като това
означавало в цялата полагаща й се за използване площ да се извършват
отводнителни мероприятия.Следвало да се изработи вариант на СТЕ, при който
водите да отиват към мястото на Г. и към неговия отводнителен канал,което е
посочено от свидетелите. Моли да се отмени решението като се уважи иска,а ако се приеме,че следва
да се търси техническо решение ,да се изработи вариант ,при който водите да се
отвеждат към мястото на Г. и Г.,но да не се извършват технически мероприятия в
имота на въззивника.Претендира сторените разноски.
Въззиваемата страна С.С.Г. в
подадения в срока по ГПК писмен отговор сочи,че счита жалбата за основателна и
моли същата да бъде уважена.
Постъпила е въззивна
жалба от С.С.Г. *** срещу решение № 477/25.05.2017г.
по гр.д.№ 618/2016г. на ДРС като се твърди,че решението е постановено при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила
и на материалния закон,същото е необосновано.ДРС не е съобразил факта,че делото
два пъти е разглеждано във ВКС и е върнато за ново разглеждане от първата
инстанция.Процесуалните действия следвало да се съобразят с новата искова
молба,а съдът е отхвърлил всички искания на ищцата и е разпоредил повтаряне на
стария материал по делото.Ценени били само показанията на свидетелите на ответниците.Вещите лица по двете СТЕ нямали нужната
компетентност.Оспорват се обясненията на вещите лица инж.А. К.и инж.Ц..Ищцата
не била уведомявана за проблем с дъждовните води в съседния имот.Свидетелите
посочили,че Г. е изградил отводнителен канал след построяването на оградата и това водело до
логичния извод,че отводняването на нейния имот следва да става през
мястото,което той ползва от имота,а не през имота на В. Б..Искането на ищцата
за друг вариант на СТЕ,водите да минават през мястото на Г. не било прието от ДРС.ДРС се произнесъл по
непредявен иск,а именно търсене на техническо решение за поправяне грешката на ответниците,като не е съобразил становището на В. Б.,че не
желае през нейното място да се извършват отводнителни мероприятия.Оспорва
компетентността на в.л. инж.Г. Ж. към датата на конструктивното становище.ДРС е
оставил без коментар факта,че оградата съществува от преди 47 години,което
означавало ,че поземленият сервитут е бил придобит по давност съгл. Чл.103 ал.3
от Закона за водите,като вместо това е предложил повторно изслушване на едни и
същи експертизи,с които се прави преценка,че е нужно с технически съоръжения да
се реши проблема.Необосновано ДРС се е произнесъл е за разноските,които е
следвало изцяло да се възложат на ответниците Г..Моли
да се отмени решението,като вместо него да се постанови съдебен акт,по силата
на който да бъде разпоредено събарянето на процесната ограда или евентуално да се разпореди
отводняването на имота й да става през отводнителния канал на ответниците Г..Претендира направените разноски.
Постъпил е писмен отговор от В. Б.
–ответник по делото,чрез майка й З.В.Д.,в
който сочи,че жалбата на ищеца е основателна и моли да бъде уважена.
Постъпил е писмен отговор от ответниците по делото Г.Н.Г. и Г.К.Г.-***,чрез адв.Ю.О.-ДАК ,в който се твърди,че жалбата на С.Г. е
неоснователна,поради което решението на ДРС следва да се потвърди.От данните по
делото било видно,че е предявен негаторен иск по
чл.109 от ЗС.Недопустимо било да се допусне защитата на правото на ищцата да се
реализира чрез накърняване на техните права ,като при премахване на законно
изградената от тях ограда имотът им ще продължи да се наводнява от стичащите
води от по-високо намиращия се имот на ищцата.Жалбоподателката
била задължена при упражняване на своите права
да им причини най-малко неудобства като служещ имот по смисъла на чл.106
ал.1т.4 от Закона за водите.Решението на съда е дало начина ,по който следва да
стане най-правилното отводняване на имота на въззивника,което
без изслушване на СТЕ било невъзможно.
По жалбата на В. Б. се сочи,че същата е
неоснователна,поставени са най-общи въпроси. Оспорват се доводите в
жалбата.Твърди се,че новата ограда укрепва старата подпорна стена,към която е
плътно прилепена,предпазва я от срутване,поради което подпомага експлоатацята й.Даденото от в.л.инж.Ц. разрешение било
най-рационално и добро за изпълнение така,че да се охранят правата на търсещата
защита по този ред ,а от друга да не се накърнят съществено както техните права,така и на
подалата жалба Б..Претендира съдебно-деловодни разноски като моли решението на
ДРС да бъде потвърдено.
Постъпила е писмена защита от Община гр.Д.,в
която се сочи,че решението на ДРС следва да бъде потвърдено.
За да се
произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо,постановено
от надлежен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в
изискуемата форма.Съдебният акт е постановен при наличност на всички
положителни,респ.липса на отрицателни процесуални предпоставки,обуславящи
правото на иск и неговото упражняване.
Извън проверката за валидност и
допустимост предвид чл.269 изр.2 от ГПК въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.
По първоинстанционното
дело са спазени указанията на ВКС,дадени с двете решения,посочени по-горе ,като
са конституирани всички съсобственици и са изготвени и приети експертни съдебно
технически заключения.Твърденията на въззивниците за
некомпетентност на вещите лица не са скрепени с доказателства или
доводи,оборващи констатациите в експертизите,поради което са неоснователни.
Безспорно е установено по делото,че страните са суперфициарни
собственици на самостоятелни обекти в сгради,построени в съседни поземлени
имоти,респ.титуляри на право на строеж върху поземлен имот по силата на нот.акт № ** т.* н.д.№ 2959/1997г. на нотариуса при ДРС и нот.акт № * т.* рег.№ ** д.№ 1008/2002г. на нотариуса Ю. Д.с
район на действие ДРС.Между имотите на страните е налице денивелация,като този
на ищцата /УПИ **/ е разположен по-високо
от този на ответниците/УПИ *-**/,а разликата
във височината възлиза на *0-1* см.Имотът на ищцата е ограден с подпорни
бетонови стени с височина над
На ответниците
– Г. и Г. Г. е издадено разрешение за строеж № ****г. при условията на чл.147
ал.1 т.5 и 7 от ЗУТ и чл.48 ал.4 от ЗУТ/без одобряване на инвестиционен проект
и съгласие на собствениците на засегнат съседен имот/ за ограда с дължина
Изграденото от ответниците
на място съответства на разрешението за строеж и придружаващото го
конструктивно становище.Безспорно е,че новата ограда,която поради съществуваща
денивелация между двата съседни имота в
едната част /до
След процесното
строителство имотът на ищцата вече е заграден по всички граници с високи
стени/т.нар.”котлован”/,при което атмосферните води
могат да се поемат единствено чрез филтриране през незаетата му с тротоар
площ.При тези данни действително новопостроените подпорна стена и ограда
препятстват естествения отток на водите и при обилни дъждове и снеговалежи
могат да станат причина за наводняване на имота,върху който ищцата има права.
Налице е поведение на страните по
делото,изразяващо се в реципрочно несъблюдаване и незачитане правата на
собственика на съседен имот,като първоначално с бездействието си ищцата е
допускала произволно оттичане на естествените води от имот УПИ ** към имот УПИ *-**,
а впоследствие ответниците с построяването на
оградата са направили невъзможно отводняването на имот УПИ **.Установено е,че ответниците са нарушили правилото на чл.108 ал.2 от Закона
за водите,тъй като изграденото от тях макар и законно,съоръжение-подпорна стена
и ограда ,съставлява преграда на естественото оттичане на водите от
господстващия имот на ищцата през техния служещ имот.Независимо от това,не е
налице достатъчно основание съдът да постанови премахване на преградата.Уважаването
на претенцията по чл.109 от Закона за собствеността е предпоставено от
установяване на техническите възможности за възстановяване на естественото
оттичане на водите,като бъде причинено най-малкото неудобство за ответниците-собственици на служещия имот и доколкото ищцата
–титуляр на сервитута поеме необходимите разноски за
това съгласно правилото на чл.106 т.4 от Закона за водите,т.е. съоръжението не
следва да бъде премахнато,ако съществува вариант,в който преустройството му или
частичното му премахване възстановява естествения отток.
Дадения втори вариант от приетите по
делото съдебно-техническа експертиза с допълнението към нея предлагат
най-целесъобразен начин за насочване на естественото оттичане на водите от
имота на ищцата към този на ответниците,с минимални
преустройства.Даденото техническо разрешение по този вариант е съобразено с
правилото на чл.106 т.4 от Закона за водите,като с цел причиняване на най-малко
неудобство от ищцата на ответниците същата следва да
изгради за своя сметка в УПИ ** върху който притежава вещно право отводнителен
канал с едностранен наклон,следващ естествения или моделирания на терена,който
да обира повърхностните води и ги отвежда до долната част на подпорната стена в
имота на ответниците.След като водите от горестоящия имот бъдат поети ,насочени и отведени в посока
стълбището в долната част на подпорната стена,ответниците
следва да изградят за своя сметка предвиденото във варианта отклонение в техния
имот под стълбището,което да позволи водите да бъдат включени в шахтата с Ф 200
и след това отведени през имота им в колектора по ул.”В. Д.”.Този вариант е
икономичен ,тъй като съществуващата подпорна стена служи за кофраж на едната
вертикална стена на отводнителния канал.Чрез него се постига ефекта на конструктивно
укрепване в горната част на съществуващата каменна подпорна стена,лишава я от
земен и воден натиск и по-нататъшни деформации,запазва градината на
ищцата,която ще продължи да се напоява с филтрираните повърхностни дъждовни
води и по този начин ще облекчи и намали водното количество,стигащо до
отводнителния канал.Съществуващото техническо разрешение за възстановяване
естественото оттичане на водите сочи,че
не се налага премахване на подпорната стена в имота на ответниците,поради
което възраженията на жалбоподателите в тази насока са неоснователни.Неоснователни
са възраженията на въззивника Г.,че ДРС се е
произнесъл по непредявен иск приемайки техническо разрешение за поправяне
грешката на ответниците.Относно правилното решаване
на спора е било необходимо чрез
експертна оценка да се посочи каква техническа възможност съществува за законно
преустройство/преработване/ на изграденото вече съоръжение,за да бъде осигурено
естественото оттичане на повърхностните води по най-целесъобразния начин./ в
тази насока реш.№
282/19.*.2014г. на ВКС-Първо гр.о. по гр.д.№ 4003/2014г./.
Предвид гореизложените съображения ответниците следва да бъдат осъдени да преустановят
неоснователните си действия и изпълнят преустройството на имота съобразно
вариант 2 от заключенията на вещото лице и скиците към същите,а претенцията за
премахване на подпорната стена в нейната цялост да бъде отхвърлена.Така
мотивиран съдът намира,че решението на Районен съд гр.Д. следва да бъде
потвърдено изцяло,като предвид чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Предвид изхода на спора и съгл. чл.78
ГПК въззивниците следва да заплатят на ответниците Г. и Г. Г. сторените съдебно-деловодни разноски
от *0 лв. заплатен адвокатски хонорар.
Воден от горното съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 477/25.05.2017г.
по гр.д.№ 618/2016г. на Районен съд гр.Д..
О С Ъ Ж Д А В.Ц.В./Б./ с ЕГН-**********
с адрес *** да заплати на Г.Н.Г. с ЕГН-********** и Г.К.Г. с ЕГН-**********,***
сумата от 150 лв./сто и петдесет лева/ съдебно-деловодни разноски.
О С Ъ Ж Д А С.С.Г.
с ЕГН-********** *** да заплати на Г.Н.Г. с ЕГН-********** и Г.К.Г. с ЕГН-**********
*** сумата от 150 лв./сто и петдесет лева/ съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване при
условията на чл.280 от ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: Членове:
1.
2.