Решение по Гражданско дело 466/2017г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 335

гр.Добрич 15.12.2017 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На четвърти декември 2017 год.

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

Секретар:ПАВЛИНА ПЕНЕВА

Прокурор:………………………

като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

въззивно гражданско дело №466 по описа за 2017 год.,

за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от „***” ЕООД-с.К.,общ.***,обл.Добрич срещу решение №103/12.07.2017 г. по гр.д.№456/2016 г. на Балчишкия районен съд,с което е отхвърлен иск на горното дружество срещу Етажната собственост на блок №8 с идентификатор ***по к.к.,жк „***”-с.К.,общ.*** за отмяна на решенията на ОС на ЕС,проведено на 27.04.2016 г.Навежда се неправилност на атакуваното решение като постановено в нарушение на материалния закон.Изложени са оплаквания от отказа на районния съд да уважи молба на въззивника-ищец по делото за спиране на производството до окончателно приключване на преюдициален спор по т.д.№58/2015 г. на ДОС.В тази връзка първоинстанционният съд неправилно приел,че с молбата за спиране било въведено ново основание за незаконосъобразност на взетите от ОС на ЕС решения,което можело да стане само по реда за изменение на иска.В случая не ставало въпрос за изменение на иска чрез въвеждане на ново основание,а за въвеждане на нововъзникнало обстоятелство от значение за спора по реда на чл.147 от ГПК,без да се променя основанието на иска.Решението на ДОС по цитираното търговско дело било постановено след завеждане на настоящото дело,т.е. било нововъзникнало обстоятелство,за което дружеството нямало как да знае към датата на подаване на исковата молба.Искането за спиране по своята същност било възражение за нищожност на взетите решения на ОС,което можело да се навежда безсрочно,и в този смисъл не ставало дума за изменение на иска и въвеждане на ново основание за незаконосъобразност,както приел районният съд.На следващо място първоинстанционният съд незаконосъобразно при проверката за спазване на процедурата по чл.16 ал.7 от ЗУЕС не съобразил,че ответникът по делото не представил изисканите от дружеството оригинали на съобщение и протокол от 01.05.2016 г.Освен това незаконосъобразен бил изводът,че процедурата по чл.16 ал.7 от ЗУЕС засяга само техническата дейност по уведомяване на етажните собственици за взетите от ОС решения.Тази процедура била задължителен елемент от процедурата по вземане на решенията и нарушаването й обуславяло незаконосъобразност на същите.Настоява се за отмяна на обжалваното решение и за уважаване на иска.Претендирани са сторените от въззивника разноски по делото.

В писмен отговор въззиваемата Етажна собственост /ЕС/ на бл.8 с идентификатор ***по кадастралната карта на с.К.,общ.***,обл.Добрич,находящ се в с.К.,жк „***”,изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на атакуваното решение.Изложени са доводи за липса на обусловеност на настоящия спор от спора по цитираното търговско дело на ДОС.Евентуална промяна в собствеността на етажните собственици вследствие решението по това дело нямало да се отрази с обратна сила на задълженията по провеждане на ОС и вземане на решения,касаещи съществуването и поддръжката на ЕС.Не отговаряло на истината,че посочените оригинали на документи не били представени от ЕС.Неправилен бил единствено изводът на районния съд,че управителят не може да упълномощи трети лица,които от негово име да подпишат и разлепят протоколи и уведомления.

Като постави на разглеждане въззивната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на 31.07.2017 г.,а въззивната жалба е подадена по пощата на 14.08.2017 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 14.08.2017 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице-страна в производството по делото-с правен интерес от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана по същество,жалбата е неоснователна.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,мотивирано и разбираемо.Същото е и допустимо като постановено по предявените допустими искове,за което ще се изложат съображения по-долу в изложението.Решението е и правилно,като съображенията за този извод са следните:

Гр.д.№456/2016 г. на БРС е образувано по повод искова молба,поправена с молба вх.№7008/02.11.2017 г. по описа на ДОС /листи 22-23 от делото на ДОС/,с която са предявени обективно кумулативно съединени искове на основание чл.40 ал.1 от ЗУЕС от „***” ЕООД-с.К.,общ.*** срещу Етажната собственост /ЕС/ на блок №8 с идентификатор ***по кадастралната карта на с.К.,общ.***,обл.Добрич,находящ се в с.К.,жк „***”,за отмяна като незаконосъобразни на всичките единадесет решения на Общото събрание /ОС/ на ЕС,проведено на 27.04.2016 г.

Най-общо в първоначалната искова молба е визирано,че решенията на ОС на ЕС били незаконосъобразни поради неспазване на предвидения ред в ЗУЕС-процедурата по вземане на решения и тяхното довеждане до знанието на всички собственици и обитатели в ЕС.По-нататък в исковата молба се развиват подробни доводи единствено за неспазване на процедурата по чл.16 ал.7 от ЗУЕС,касаеща реда за оповестяване изготвянето на протокола от ОС и взетите от последното решения.Твърди се,че управителят на ЕС не е поставил съобщение за изготвяне на протокола от ОС според изискванията на горната разпоредба.Горното наложило ищцовото дружество да се обърне към кмета на Община-гр.*** за получаване на книжата,като на 01.09.2016 г. именно чрез кмета получило копие от протокола от ОС от 27.04.2016 г.Сред изпратените от кмета книжа обаче липсвали изискуемите по чл.16 ал.7 от ЗУЕС съобщение и протокол за залепване на същото.В уточняващата молба,депозирана по реда на чл.129 ал.2 от ГПК пред въззивния съд,ищцовото дружество отново поддържа като единствено основание за незаконосъобразност на атакуваните решения на ОС на ЕС нарушаването на процедурата по чл.16 ал.7 от ЗУЕС.Въпреки възможността за изправяне нередовността на исковата молба чрез въвеждане на същински основания за незаконосъобразност на взетите решения дружеството не е въвело такива основания,като дори не е включило като основание на исковете доводите си за нищожност/незаконосъобразност на решенията като следствие от нищожност на сделките,с които са прехвърлени обекти на „***” ЕООД в процесния бл.8 на трето лице /”***” ЛТД ***/,което от своя страна е извършило последващи сделки на разпореждане в полза на трети лица,легитимирали се като етажни собственици именно въз основа на тези сделки,сключени с несобственик,и участвали при сформиране на кворума при провеждане на процесното ОС-доводи,само загатнати в горния смисъл и недоразвити в детайли в молбата на лист 48 от делото на БРС за спиране на производството по делото до приключване на твърдян преюдициален спор по т.д.№58/2015 г. на ДОС.Тези доводи в крайна сметка не са развити и въведени надлежно като основание на предявените искове по реда на процедурата по чл.129 ал.2 от ГПК,проведена от въззивния съд,и следователно искове на посоченото основание не са предявени.Според въззивника доводи за нищожност на решенията на ОС можело да се навеждат безсрочно и съдът бил длъжен да ги разгледа.Горното становище е незаконосъобразно.Решенията на ОС на ЕС са особен вид многостранни актове,взети от неперсонифицирана група лица,насочени към постигане на общи цели.ЗУЕС урежда специална процедура за вземането им,като регламентира начина на свикване на ОС,състав,представителна власт при гласуване,предметна компетентност на ОС и пр.Специалният закон не урежда специални основания за нищожност на решенията на ОС на ЕС.Последните не са сделки и за тях не се прилагат основанията за нищожност по общия ЗЗД.Специфичен е и контролът на тези решения-той е съдебен,ограничен с преклузивен срок за предявяване на иска,поради което безсрочното навеждане на основания за незаконосъобразност на решенията не е допустимо извън срока по чл.40 ал.2 от ЗУЕС /в тази насока решение №39/19.02.2013 г. по гр.д.№657/2012 г.,І г.о.,ГК на ВКС/.Именно тези изводи мотивират първоинстанционния и въззивния съд да откажат уважаване на молбата за спиране на производството по делото на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК до приключване на цитираното търговско дело,доколкото предметът на това дело е във връзка с основание за незаконосъобразност на атакуваните решения на ОС на ЕС,което не е наведено надлежно.

В писмения си отговор на исковата молба ЕС изразява становище за недопустимост на исковете поради подаване на исковата молба извън рамките на срока по чл.40 ал.2 от ЗУЕС.Сочи се,че процедурата по чл.16 ал.7 от ЗУЕС е спазена,което мотивира и неоснователност на исковете.

Според разпоредбата на чл.40 ал.2 от ЗУЕС /в редакция от ДВ,бр.26/01.04.2016 г./ иск за отмяна на решение на ОС на ЕС следва да се предяви в преклузивен 30-дневен срок от получаване на решението по реда на чл.16 ал.7 от ЗУЕС.Според редакцията на чл.16 ал.7 от ЗУЕС по ЗИДЗУЕС,обн.ДВ,бр.26/2016 г.,действаща през процесния период,управителят на ЕС следва в срока по ал.6 /7-дневен от провеждане на събранието/ да постави на видно и общодостъпно място на входа на сградата съобщение за изготвяне на протокола от ОС,като за поставяне на съобщението следва да се състави протокол от управителя и един собственик,ползвател или обитател,в който се посочват датата,часът и мястото на поставяне на съобщението.По смисъла на изр.4 на чл.16 ал.7 от ЗУЕС чрез поставяне на горното съобщение се уведомяват за изготвяне на протокола от ОС и за взетите решения етажните собственици,които не обитават своите обекти в ЕС или отсъстват от тях за повече от един месец и не са уведомили писмено управителя,респ. не са му посочили ел.поща или адрес в страната,на които да им се изпращат съобщения /т.е. относимо за етажни собственици по см. на чл.13 ал.2 от ЗУЕС,към която норма препраща чл.16 ал.7 изр.4 от ЗУЕС/.Не е спорно по делото,че етажният собственик „***” ЕООД не е обитавал своя обект/обекти в процесния бл.8 към момента на провеждане на ОС от 27.04.2016 г. и непосредствено след това,вкл. през май 2016 г. /в тази насока показанията на свидетелите ***,че в обекта на дружеството се е настанило семейството на ***едва през юли-август 2016 г.,а ***е генерален пълномощник на ищцовото дружество на територията на РБ според пълномощното с рег.№7242/12.08.2015 г. на нотариуса ***с район на действие ВРС на листи 82-86 от делото на БРС/.При липса на доказателства и твърдения от страните,че дружеството е предоставило свой адрес в страната или ел.адрес,на който да бъде уведомено,следва,че същото следва да се счита уведомено за изготвяне на протокола от ОС и за обективираните в него решения с поставяне на съобщението по реда на чл.16 ал.7 от ЗУЕС.

Твърди се от ЕС,че изискуемите съобщение и протокол по чл.16 ал.7 от ЗУЕС са били поставени на видно и общодостъпно място в бл.8 на 01.05.2016 г.Представят се оригинални съобщение и протокол от последната дата /листи 101 и 102 от делото на БРС/,като съобщението и протоколът за поставяне на съобщението са подписани от посочено като пълномощник на управителя Я. Хр.Н. лице-***,респ. протоколът за разгласа е подписан и от пълномощник на един от етажните собственици ***,упълномощен с пълномощно рег. №860/25.03.2016 г. на пом.нот. ***по заместване при нот.Обр.***с район на действие БРС-лист 21 от делото на БРС/.За пълномощията на *** спрямо управителя на ЕС към датата 01.05.2016 г. обаче не са депозирани доказателства от ответната ЕС.Вместо това е осъществено постфактум писмено потвърждаване на действията на горното лице,извършени без представителна власт,по поставяне на съобщение и съставяне на протокол по реда на чл.16 ал.7 от ЗУЕС едва в хода на първоинстанционното производство по настоящото дело /писмено изявление от 04.04.2017 г. на лист 89 от делото на БРС/.Едва с пълномощно рег.№1383/04.05.2016 г. на пом.нот.***по заместване при нот.Обр.***/лист 11 от делото на БРС/ е осъществено упълномощаване от управителя Я.Н. на лицето ***от гр.*** да го представлява като управител на ЕС,но това упълномощаване не е налице към датата 01.05.2016 г.Факт е,че към датата на осъществяване на процедурата по чл.16 ал.7 от ЗУЕС-01.05.2016 г. не е изпълнено изискването на закона именно управителят или надлежно упълномощено от него лице да постави съобщение за изготвяне на протокола от ОС,респ. да състави протокол,подписан и от него,за датата,часа и мястото на поставяне на първото съобщение.Съобщението и протоколът за разгласа са подписани от лице без представителна власт спрямо управителя към 01.05.2016 г.Това е нарушение,което опорочава процедурата по разгласа,но не би било съществено като единствено нарушение при положение,че е налице последващо потвърждаване действията на лицето *** от управителя на ЕС.Процедурата по чл.16 ал.7 от ЗУЕС следва да се приеме за неизпълнена обаче по други съображения.Горните съобщение и протокол от 01.05.2016 г. са оспорени своевременно от ищцовото дружество /същите са представени с отговора на исковата молба от ответната ЕС,а истинността им е оспорена с писмено становище вх.№445/03.02.2017 г. /лист 48 от делото на БРС/,депозирано преди първото по делото открито съдебно заседание пред БРС.Посочено е от ищеца по делото,че горните документи са неистински като съставени за целите на процеса,т.е. е твърдял,че са съставени не на 01.05.2016 г.,а много по-късно.По този начин е оспорена достоверността на датата на изготвянето им,т.е. и съществуването им като документи към 01.05.2016 г.,което съдържание на оспорването е потвърдено от страната при устно уточнение в открито съдебно заседание на 10.04.2017 г. пред БРС.Оспорена е и автентичността на двата документа-авторството на подписите,положени върху тях.Оспорените документи са частни свидетелстващи документи,които удостоверяват изгодни за своите издатели факти,поради което не се ползват с обвързваща съда доказателствена сила.Те нямат и по правило достоверна дата,обвързваща съда и третите лица.При оспорване датата на съставянето им от трети лица,които не са участвали в издаване на документите и не са ги подписали,в тежест на страната,която ги е представила и извежда от тях изгодни за себе си факти,да докаже истинността на документите и в частност достоверността на датата на съставянето им /чл.193 ал.3 изр.2 от ГПК/,т.е. доказателствената тежест е на ответната ЕС.Според разпоредбата на чл.181 ал.1 от ГПК частният документ има достоверна дата за трети лица от деня,в който е заверен,или от деня на смъртта,или от настъпване на физическа невъзможност за подписване на документа от лицето-негов издател,или от деня,в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ,или от деня,в който настъпи друг факт,установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа.В случая документите са представени за първи път пред държавен орган в хода на първоинстанционното производство по делото.Очевидно същите не са били част от преписката в Община-гр.*** по регистриране на учредената етажна собственост по реда на чл.44 и сл. от ЗУЕС,защото въпреки изрично отправеното от ищцовото дружество до кмета на Община-*** искане да му се предоставят в частност документи,удостоверяващи залепването на съобщение за изготвен протокол от учредителното ОС от 27.04.2016 г. /виж молба вх.№63-2045-1/11.08.2016 г. по описа на Община-*** на лист 6 от делото на БРС/,такива от Общината не са представени на дружеството.Според писмото на Общината от 26.08.2016 г. /лист 8 от делото на БРС/ на дружеството е изпратено само удостоверение за вписване в регистъра за етажната собственост.Според удостоверението /на лист 9 от делото на БРС/,касаещо бл.8,в Общината са били представени единствено уведомление по чл.46б от ЗУЕС вх.№94Я-224-1/15.06.2016 г.-на лист 10 от делото на БРС-и протокол от проведеното на 27.04.2016 г. ОС.След като представените по делото съобщение и протокол,датирани от 01.05.2016 г.,не са били депозирани пред Община-*** в процедурата по регистриране на ЕС,то първата им поява пред държавен орган е в рамките на производството по настоящото дело.Те нямат някаква заверка от нотариус или друг орган,не са обективирани като съществуване и съдържание в официални документи,нито е настъпил преди завеждане на делото някакъв друг факт,сочещ на вероятност да са съставени преди образуване на делото.Достоверността на датата на съставянето им не е доказана от ответната ЕС.Тя е потвърдена единствено от двамата свидетели *** и ***,но техните показания не могат да бъдат кредитирани,доколкото именно те са подписали документите и очевидно са заинтересовани да твърдят изгодни за себе си факти.Предвид горното не може да се приеме за доказано,че действително на 01.05.2016 г. процедурата по изготвяне и поставяне на съобщение,респ. по изготвяне на протокол за поставяне на съобщението,по реда на чл.16 ал.7 от ЗУЕС е спазена.В този случай следва да се приеме,че срокът за атакуване решенията на ОС от 27.04.2016 г. за ищцовото дружество не е започнал да тече на 01.05.2016 г.,а от датата 01.09.2016 г.,на която според разписката за връчване от куриерска служба на лист 7 от делото на БРС дружеството е получило документите от Община-гр.***,уведомяващи го,че има изготвен протокол от ОС на 27.04.2016 г.Исковата молба е подадена на 29.09.2016 г.,т.е. в рамките на 30-дневния срок по чл.40 ал.2 от ЗУЕС.В този смисъл исковете като предявени в срок и от активно легитимирано лице-етажен собственик са допустими.Следователно и атакуваното първоинстанционно решение е допустимо.

Както бе посочено,единственото основание за незаконосъобразност на атакуваните решения на ОС от 27.04.2016 г.,което е наведено от ищцовото дружество,е неспазване на процедурата по чл.16 ал.7 от ЗУЕС.Тази процедура обаче не е относима към законосъобразността на взетите от ОС решения.Тя има значение единствено за уведомяване на етажните собственици,че протоколът от ОС е изготвен.Въпросът дали е законосъобразно проведена е релевантен за определяне началния момент,от който започват да текат срокът по чл.16 ал.9 от ЗУЕС за оспорване съдържанието на протокола от ОС и срокът по чл.40 ал.2 от ЗУЕС за предявяване на иск пред съд за отмяна на взетите от ОС решения.Процедурата по чл.16 ал.7 от ЗУЕС е неотносима спрямо законосъобразността на взетите от ОС решения.За законосъобразността им е релевантно дали са спазени процедурата по свикване на ОС,кворумът за провеждане на ОС и за вземане на решения,материалната компетентност на ОС по вземане на съответните решения,регламентирани с разпоредбите на ЗУЕС.Доводи за конкретни нарушения в горната насока не са наведени от ищеца,поради което следва да се приеме,че атакуваните решения на ОС от 27.04.2016 г. са законосъобразни и не подлежат на отмяна.Исковете за отмяната им са неоснователни и подлежат на отхвърляне.Първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода от спора право на разноски за двете инстанции има ответната ЕС.Първоинстанционният съд не е присъдил разноски на ответника,сторени в първоинстанционното производство,приемайки че такова искане не е било отправено,а ЕС не е поискала допълване/изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските по реда на чл.248 от ГПК,поради което и правото на ЕС да претендира разноски за първата инстанция е преклудирано.Тя може да претендира пред въззивния съд такива,сторени във въззивната инстанция.Нито в отговора на въззивната жалба,нито в съдебно заседание е отправено обаче искане от ЕС за присъждане на разноски,поради което такива за производството пред ДОС не следва да й се присъждат.

Въззивникът и ищец по делото „***” ЕООД-с.К. е претендирал разноски по делото,но такива не му се следват поради отхвърляне на исковете му нито за първата,нито за въззивната инстанция,респ. не следва да му се присъждат.

Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №103/12.07.2017 г. по гр.д.№456/2016 г. на Балчишкия районен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.3 т.2 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.