Р     Е   Ш    Е   Н   И   Е

     347                                           19.12.2017 год.                                 гр.Добрич                 

В    И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

Добричкият окръжен съд                                        гражданско отделение

На  четвърти    декември                                                                     2017 год.

В открито заседание в следния състав:

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

                                                    ЧЛЕНОВЕ:                         ДИАНА ДЯКОВА

                                                                                   ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

Секретар:Павлина Пенева

като разгледа докладваното от съдия Дякова

въззивно гражданско дело         № 470          по    описа  за 2017       год.

за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК въз основа на жалба рег.№2961/17.08.2017 год. на “***“ ЕООД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление с.К.,общ.Балчик,ул.“Д.“ №46,подадена чрез пълномощниците му адв.Х.П. *** адв.Т.Р.В.срещу решение № 104/12.07.2017 год.  по гр.д.№ 461/2016 год. на  Районен съд,гр.Балчик ,с което е  отхвърлен иска на дружеството срещу Етажната собственост на собствениците в блок № 17 с идентификатор№ ***, Ж.К. „***“, с. К., община Балчик за отмяна на решенията на ОС на ЕС, проведено на 27.04.2016 год.

Законосъобразното разрешаване на спора ,предпоставяло съдът да съобрази решение №121/20.10.2016 год. по т.д.№ 58/2015 год. на Добричкия окръжен съд.Решението по търговското дело касаело въпроси за собствеността на обектите в режим на етажна собственост,които са от значение за точното прилагане на разпоредбите на ЗУЕС относно състава на Общото събрание на етажната собственост и взетите от него решения.Решението по търговския спор било постановено след датата на подаване на исковата молба по настоящото дело,поради което и по реда на чл.147 т.2 от ГПК ,като нововъзникнало обстоятелство,което не води до промяна в основанието на иска,може да бъде изтъквано в хода на производството.Искането за спиране на производството на основанието по чл.229 ал.1 т.4 от ГПК  целяло установяване на действителното правно положение и по своята правна същност представлявало възражение за нищожност на взетите от ОС решения,което може да бъде заявявано безсрочно.

Ответникът не бил представил  изисканите от ищеца оригинали на документи,удостоверяващи обстоятелствата по чл.16 ал. 7 от ЗУЕС.Поставянето на съобщение за изготвяне на протокола с взетите от ОС решения,не съставлявало само техническа дейност във връзка с уведомяването на етажните собственици,а   елемент от специално предвидена процедура в ЗУЕС,поради което нарушението в която и да е от частите й ,обуславя отмяна на решенията на ОС.

При данни,че постановеното неизгодно за въззивника решение му е връчено на дата 31.07.2017 год., жалба рег.№2961/17.08.2017 год.,изпратена по пощата на дата 14.08.2017 год. е подадена в срока по чл. 259 ал.1 от ГПК ,във връзка с чл. 62 ал.2 и е процесуално допустима.

Въззивамата страна  счита жалбата за неоснователна и настоява да не бъде уважавана,което свое становище е изразил в подаден в срока  и по реда на чл.263 ал.1 от ГПК отговор рег. №3357/27.09.2017 год.

Искането за спиране на производството било недопустимо,тъй като би имало за последица блокиране и възпрепятстване на образуването и функционирането на етажната собственост,съответно поддръжката и управлението на общите части на сградата.Влязло в сила решение по иск относно промяна в собствеността на обектите в режим на етажна собственост имало действие за напред  за правоотношенията по повод етажната собственост,но не можело с обратна сила да засегне задълженията за провеждане на общо събрание и вземане на решенията за съществуването и поддръжката на етажната собственост съгласно чл.12 ал.6 от ЗУЕС.

Изисканите от ищеца оригинали на документи били своевременно представени по делото  и истинността и автентичността им установена в хода на производството.

Не можело да бъде отречено правото на управителя на етажната собственост да упълномощава трети лица,които да извършат действията по разгласа на взетите от общото събрание решения,а отношенията помежду им се уреждали по правилата на договора по чл. 258 и л. от ЗЗД.

Обжалваното решение е постановено по иск по чл.40 ал.1 от ЗУЕС ,заявен от “***“ ЕООД, с.К. с искова молба рег.№ 3530/29.09.2016 год.  

Изложени са фактически твърдения,че решенията на ОС на ЕС били незаконосъобразни поради неспазване на предвидения ред в ЗУЕС-процедурата по вземане на решения и тяхното довеждане до знанието на всички собственици и обитатели в ЕС,както и такива относно  действия на управителя  във връзка с разгласата на изготвения протокол за проведеното Общо събрание,извършени в отклонение от регламентацията на чл.16 ал.7 от ЗУЕС.С оглед на горното е заявено искане за отмяна на 11  решения на проведеното на дата  27.04.2016 год. Общото събрание на Етажната собственост на собствениците в блок № * с идентификатор№ ***, Ж.К. „***“, с. К., община Балчик ,поради тяхната незаконосъобразност.

С определение № 952/20.10.2017 год.,въззивният съд е указал на ищеца,че общото позоваване на незаконосъобразност на решенията на Общото събрание,без излагане на правнорелевантни факти във връзка с  конкретни нарушения на правилата на ЗУЕС относно реда за свикване и провеждане на Общото събрание и приемане на решенията, не изпълнява изискванията на разпоредбата на чл.127 ал.1 т.4 от ГПК относно съдържанието на исковата молба.

С молба  рег.№ 7007/02.11.2017 год., ищецът повторно  е изложил твърденията си ,че процедурата по чл. 16 ал.7 от ЗУЕС не е била спазена,което опорочавало взетите от Общото събрание решения и съставлявало основание  те да бъдат отменени, без да е необходимо да бъде изследвано съответствието им с материалния закон.

В писмения си отговор на исковата молба ЕС изразява становище за недопустимост на исковете поради подаване на исковата молба извън рамките на срока по чл.40 ал.2 от ЗУЕС.Сочи се,че процедурата по чл.16 ал.7 от ЗУЕС е спазена,което мотивира и неоснователност на исковете.

С оглед така очертания предмет на спора,следва да бъдат направени някои предварителни бележки:

За провеждане на общото събрание на етажната собственост се води протокол от избран от него протоколчик - чл. 16 ал. 4 ЗУЕС,като изискуемото се съдържание на протокола е нормативно установено в разпоредбата на чл. 16 ал.5 от ЗУЕС.С това съдържание протокола е свидетелствуващ документ, установяващ извършените от общото събрание действия и взетите решения. Законодателят е предвидил специален ред за съставяне и оповестяване на този протокол - съставя се в 7-девен срок, подписва се от председателя и протоколчика,които удостоверяват верността на вписаните обстоятелства- чл.16 ал. 6 от ЗУЕС. Изготвянето на протокола се съобщава на етажните собственици чрез обявление на видно место в етажната собственост, за поставянето на което също се изготвя протокол от председателя на управителния съвет, респективно управителя и един етажен собственик, ползвател, или обитател, в който също се посочва датата, часът и мястото на поставяне на съобщението - чл. 16 ал. 7 ЗУЕС, а при поискване се предоставя и копие от протокола,респективно изпраща се на собствениците /ползвателите,които не ползват самостоятелните си обекти или отсъстват повече от месец на посочената от тях електронна поща или адрес. В производство по чл. 40 ЗУЕС при оспорване законосъобразността на взетите решения, съдържанието им се удостоверява с протокола,съставен по посочения по –горе ред,респективно  преценката за срочността на подадената молба за отмяна е обусловена от спазването на процедурата по разгласа на протокола-така  решение № 8/24.02.2015 год. по гр.д.№ 4294/2014 год. на ВКС,І г.о.

Когато се касае до проверка на законосъобразността на решения на общото събрание на етажна собственост по реда на чл. 40, ал. 2 ЗУЕС, предметът на делото се определя от твърденията на ищеца за допуснати нарушения с оглед разпоредбите на ЗУЕС относно свикването, провеждането и вземането на решения от общото събрание, като във всички случаи тези нарушения трябва да са конкретно посочени. Отмяната на решение на общото събрание на етажната собственост не може да бъде постигната поради наличието на порок, който не е бил въведен като предмет на спора  и въз основа на извършена от съда служебна проверка -така решение № 37/20.04.2016 год. по гр.д.№ 4432/2015 год. на ВКС,І г.о.

По правната си природа,решенията на етажната собственост   са особен вид многостранни актове, взети от неперсонифицирана група лица, насочени към постигане на обща цел.Субективните предели на действие на решенията на общото събрание на етажната собственост са по широки от тези на многостранните сделки. След влизането им в сила решенията на етажните собственици са задължителни за всички етажни собственици, включително за тези които са гласували против, за не участвалите във вземането им и за лицата, които по-късно ще станат етажни собственици или обитатели. Същевременно задължителността им отпада за лицата, които вече не са етажни собственици или обитатели, дори да са гласували за тях. ЗУЕС урежда специална процедура за вземането на тези решения, като регламентира начина на свикване, състав, представителна власт гласуване, предметна компетентност, спазването на която е  основание за действителността им. ЗС и ЗУЕС не урежда специални основания за нищожност на решенията на общото събрание на етажната собственост. Отликите между вземането на решенията от сключването на сделките са съществени, което е основание да се приеме, че решенията на етажната собственост не са сделки и за тях няма да се прилага ЗЗД. Законосъобразността на тези решения се определя от правилата за тях в ЗС и ЗУЕС, а не от ЗЗД. Специфичен е и контрола за спазването им. За разлика от нищожността на сделките, на която може да се позове всяка страна и заинтересовано лице безсрочно, контролът за законосъобразност на решенията на етажната собственост е съдебен, ограничен е със срок за предявяване на иска, който като процесуален е преклузивен и тече от узнаването на решението, извършено по реда за уведомяването за събранието - чл. 40 ал. 2 ЗУЕС. Отмяната на решението на етажната собственост може да се иска при нарушаване на процедурата и при неспазване на императивни правни норми. Ограничението на срока за съдебен контрол кореспондира на това, че и изпълнението на решенията е свързано със срок- чл. 38 ЗУЕС, уредена е специална процедура за изготвяне и оспорване съдържанието на протокола и за уведомяване на собствениците и обитателите за взетите решения. Определянето на срок за иска по чл. 40 от ЗУЕС е съобразен и с това, че тези решения засягат широк кръг лица и отношения, включително и с трети лица, което изисква сигурност, налага се бързина, включително и при изпълнение на решенията. Неспазването на различни правила от предвидените за свикване и провеждане на общото събрание и за вземане на решенията не е равностойно, но законът не определя кои пороци водят до нищожност и кои до незаконосъобразност, като е оставил тази преценка на съда в рамките на съдебното производство. Затова извън определения от закона срок не може да се иска отмяна нито на нищожните, нито на незаконосъобразните решения. Тук е неприложим принципа, че нищожност може да се установява без срок -така решение № 39 /19.02.2013 год. по гр. д. № 657/2012 год.на ВКС, I г. о., ГК и  решение  № 654/01.10.2009 год. по гр. д. № 1506/2008 год.на ВКС, III г. о.

 

Относно допустимостта на исковата претенция:

 

Същата е заявена от активно легитимирано лице-етажен собственик,съобразно приложения списък на собствениците и упълномощените представители,присъствали на Общото събрание на Етажната собственост на собствениците на сграда  с идентификатор № ***, проведено на 27.04.2016 год.от 15.00 часа.

Спори се между страните относно заявяването на претенцията в срок, тъй като всяка от страните сочи  различна дата като начало на   30-дневния срок по  чл. 40 ал.2 от ЗУЕС :ищецът датата 01.09.2016 год.,на която е получил изискани документи от кмета на Община гр.Балчик, а ответникът   датата 01.05.2016 год.,на която  е постановено съобщението ,че е изготвен протокола от проведеното  Общо  събрание.

Съобщение и протокол по чл.16 ал.7 от ЗУЕС са били поставени на видно и общодостъпно място в бл.11 на 01.05.2016 год.,като видно от оригиналите на посочените документи,приложени на л.88 и 89 от делото , подписани са  за управителя от ***и Ц.Попов-пълномощник на един от собствениците.Към тази дата ***не е бил пълномощник на управителя на Етажната собственост -Я.Х.Н. . Факт е,че към датата на осъществяване на процедурата по чл.16 ал.7 от ЗУЕС-01.05.2016 год. не е изпълнено изискването на закона именно управителят или надлежно упълномощено от него лице да постави съобщение за изготвяне на протокола от ОС,респ. да състави протокол,подписан и от него,за датата,часа и мястото на поставяне на първото съобщение,т.е. процедурата по разгласа е опорочена.Нарушението е санирано с обратна сила,след като на 04.04.2017 год.  и в хода на настоящото производство управителя на Етажната действия е потвърдил извършеното от негово име без представителна власт действия  и по този начин ги е валидирал   . Процедурата по чл.16 ал.7 от ЗУЕС обаче  въпреки това  следва да се приеме за неизпълнена . Своевременно ищцовото дружество е оспорило достоверността на датата на изготвяне на съобщението  и протокола от 01.05.2016 год. и  по този начин и съществуването им като документи към 01.05.2016 год. Оспорена е и автентичността на двата документа-авторството на подписите,положени върху тях.Оспорените документи са частни свидетелстващи документи,които удостоверяват изгодни за своите издатели факти,поради което не се ползват с обвързваща съда доказателствена сила.Те нямат и по правило достоверна дата,обвързваща съда и третите лица.При оспорване датата на съставянето им от трети лица,които не са участвали в издаване на документите и не са ги подписали,в тежест на страната,която ги е представила и извежда от тях изгодни за себе си факти,да докаже истинността на документите и в частност достоверността на датата на съставянето им (чл.193 ал.3 изр.2 от ГПК),т.е. доказателствената тежест е на ответната ЕС. Според разпоредбата на чл.181 ал.1 от ГПК частният документ има достоверна дата за трети лица от деня,в който е заверен,или от деня на смъртта,или от настъпване на физическа невъзможност за подписване на документа от лицето-негов издател,или от деня,в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ,или от деня,в който настъпи друг факт,установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа.В случая документите са представени за първи път пред държавен орган в хода на първоинстанционното производство по делото. Те нямат някаква заверка от нотариус или друг орган,не са обективирани като съществуване и съдържание в официални документи,нито е настъпил преди завеждане на делото някакъв друг факт,сочещ на вероятност да са съставени преди образуване на делото.Достоверността на датата на съставянето им е потвърдена единствено от двамата свидетели ***,но техните показания не могат да бъдат кредитирани,доколкото именно те са подписали документите и очевидно са заинтересовани да твърдят изгодни за себе си факти.Предвид горното не може да се приеме за доказано,че действително на 01.05.2016 год. процедурата по изготвяне и поставяне на съобщение,респ. по изготвяне на протокол за поставяне на съобщението,по реда на чл.16 ал.7 от ЗУЕС е спазена.

В този случай следва да се приеме,че срокът за атакуване решенията на ОС от 27.04.2016 год. за ищцовото дружество не е започнал да тече на 01.05.2016 г.,а от датата 01.09.2016 г.,на която според разписката за връчване от куриерска служба ,дружеството е получило документите от Община-гр.Балчик,уведомяващи го,че има изготвен протокол от ОС на 27.04.2016 год.

Исковата молба е подадена на 29.09.2016 год.,т.е. в рамките на 30-дневния срок по чл.40 ал.2 от ЗУЕС.

 

         Относно основателността на исковата претенция:

 

Релеванти за законосъобразността на решенията на Общото събрание са обстоятелствата във връзка с неговото свикване и провеждане, кворумът за провеждане на ОС и за вземане на решения,материалната компетентност на ОС по вземане на съответните решения,регламентирани с разпоредбите на ЗУЕС.За разлика от процедурата по свикване на ОС и надлежното разгласяване на датата и мястото за провеждането му, опорочаването на която  като подготвително действие накърнява правата на участниците в ЕС  за участие в органите за управлението й и обуславя незаконосъобразност на решенията на ОС,то процедурата по уведомяване на собствениците,че протоколът от ОС е изготвен,като последващо и информативно действие  не е от значение за преценката,взети ли са съответните решения съобразно предвижданията на ЗУЕС.

Изложените от ищеца  конкретни  фактически твърдения,както в исковата молба,така и в молбата за отстраняване на нередовностите й  се свеждат единствено   до действията на управителя  във връзка с разгласата на изготвения протокол за проведеното Общо събрание ,извършени в отклонение от регламентацията на чл.16 ал.7 от ЗУЕС.Не съставлява   излагане на правнорелевантни факти относно конкретни нарушения на правилата на ЗУЕС ,извършеното позоваване в хода на производството на налично основание за спиране на производството,поради висящ преюдициален спор относно действителността на действителността на разпоредителни сделки с обекти на етажната собственост.Безспорно  евентуалната нищожност на разпоредителните сделки е от значение за легитимацията на участниците в етажната собственост и сформиране на кворума за провеждане на процесното събрание,както и за кворума  за вземане на решенията,чиято отмяна се претендира  с иска по чл. 40 от ЗУЕС.

След като  тези твърдения не са наведени от страната с исковата й молба ,респективно искането за спиране на производството по реда на чл. 229 ал.1 т.4 от ГПК  не е равнозначно на въведено твърдение за порок на решенията на Общото събрание,заявяването на който даже да е за нищожност е обусловено от преклузивен срок (неспазен в случая) ,исковата претенция следва да бъде преценена като неоснователна и като последица отхвърлена.

При извършената служебна проверка на обжалваното решение, съдът не установи порок, който да го определя като недопустим или нищожен акт. Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав,в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност ,мотивирано и разбираемо е ,поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването правото на иск при постановяване на съдебното решение,обуславя неговата допустимост.

Решението е постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон,поради което и на основание чл. 271 ал.1 от ГПК следва да бъде потвърдено.

По тия съображения,съдът

 

Р   Е  Ш   И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 104/12.07.2017 год.  по гр.д.№ 461/2016 год. на  Районен съд,гр.Балчик.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                        ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                                             2.