РЕШЕНИЕ
№349
гр.Добрич,19.12.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публичното заседание на шести декември през 2017г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
при секретаря ПЕПА МИТЕВА в
присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от съдия Ж.МАРГЕНОВА
в.гр.дело № 477 по описа за 2017г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба
вх.№1785/25.07.2017г. от Е.Е.Ш. с ЕГН ********** ***, чрез адв.Г.А., срещу
решение №**/20.06.2017г. по гр.д.№84/2017г. на ** районен съд, в частта на
спора за упражняване на родителски права местоживеене , режим на лични
отношение и издръжка на малолетното дете Е..
Жалбоподателят
намира решението в обжалваните части за неправилно с доводи за не надлежно
уведомяване и настъпили след постановяване на решението обстоятелства,
обосноваващи отмяната му в тези части. Към момента на образуване на делото бил
в чужбина и баща му отказал да получи съобщенията за делото. На 07.07.2017г.
извършил справка в ТРС и установил, че срещу него има заведени две дела -
№84/2017г. за развод и съединените с него не брачни искове, и №83/2017г. по
чл.127а от СК. На следващия ден му се обадил братът на ищцата М, който му казал
да си вземе детето от тях, тъй като майката е напуснала дома си и го изоставила.
Посетил адреса им в с.Б. за да види и евентуално вземе детето си, майката
пристигнала с кола, придружавана от непознат за него мъж, за който разбрал от
разговор с близките и, че е нейн сводник, дала му детето и пак заминала. Детето
изглеждало зле, плачело, гледало страхливо, имало рани по тялото си. От тогава
до настоящия момент той се грижел за детето с помощта на неговите родители.
Майката не се била интересувала от детето , не предприела мерки или действия
във връзка с грижите за него, дезентересирала се от него и предвид поведението
и не следвало да и бъдат предоставени родителските права, които той фактически
упражнявал. Иска отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на
друго за предоставяне на родителските права на него, определяне местоживеене на
детето при него, режим на лични контакти на майката два пъти през месеца от
8.00часа в събота до 18.00часа в неделя и един месец през лятото, когато той не
е в платен годишен отпуск, осъждане на майката да заплаща месечна издръжка от
120лв.
В
срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по жалбата е подаден от
въззиваемата страна, която оспорва
твърденията за ненадлежно уведомяване на въззивника за първоинстанционното
производство, както и твърденията във връзка с новите обстоятелство по повод
детето. Твърди, че детето е предадено за свиждане с бащата, който сега отказвал
да го върне, като я набеждавал и клеветял. Бащата показал незаинтересованост от
водените дела, от семейството си, бил в чужбина и отказал да се грижи за дете и
съпруга. Майката се опитала да си вземе детето, но бащата отправял заплахи.
Иска потвърждаване на решението.
По повод жалбата Добричкият окръжен съд
разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становищата на страните и с оглед на
тях и събраните по делото доказателства провери обжалваното решение и
основателността на иска, като приема за установено следното:
При данни атакуваното решение да е
връчено на въззивника на 07.07.2017г., въззивната жалба се явява подадена в
срока по чл.259, ал.1 от ГПК, поради което е допустима. Подлежи на разглеждане
по същество в съответствие с уредените в чл.269 ГПК правомощия на настоящата
инстанция– служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта
в обжалваната част, а по правилността – в рамките на посоченото в жалбата. При
липсата на релевирани в жалбата конкретни оплаквания – само от гледна точка на
съобразяване на съдебния акт с императивните правни норми. В случая решението е
постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната
му власт, в писмена форма, подписано, като волята на съда е изразена по начин,
който позволява да се изведе нейното съдържание. Постановено е при надлежно
упражнено право на иск от С.М. Ш. ***,
против Е.Е.Ш. ***, иск за развод и съединените с него не брачни искове- за
упражняването на родителските права по
отношение на детето Е.Е.Е., за лични отношения между детето и бащата, за
осъждането на бащата за плащане на месечна издръжка на детето в размер на 120лв.,
за фамилното име на ищцата.
Районния съд е
разгледал предявените искове и е постановил прекратяването с развод по вина на
ответника сключения между страните на 03.05.2016г. брак, упражняването на
родителските права по отношение на роденото от брака, на 25.03.2016г., дете Е.Е.Е.
е предоставено на майката, определен е режим на лични отношения между бащата и
детето, бащата е осъдена за заплаща месечна издръжка на детето в размер на 120лв., постановено е съпругата след развода да носи
предбрачното си фамилно име А.. Решението в
частта досежно прекратяването на брака и възстановяване на предбрачното
име на съпругата не е обжалвано и е влязло в сила.
В предмета на
настоящото производство е спора относно упражняването на родителските права, местоживеене
, режим на лични отношение и издръжка на малолетното дете Е..
Обсъждайки
събраните доказателства, настоящата инстанция приема за установени от
фактическа страна, установените и от районния съд, безспорни и между страните,
обстоятелства за съществувало между страните брачно съжителство, произхода на
детето Е.Е.Е., родено на ***г. от страните негови родители, съгласно
представеното удостоверение за раждане. Установено, че съвместното живеене на страните
е продължило до към м.март 2017г./свидетелите Н.Р.И.и Б.Ю.Р/, когато майката напуска
жилището на бащата в гр.Д. заедно с детето и се установява в дома на родителите
си в с.Б., общ.Т. В този смисъл и данните от социалния доклад на Дирекция”С.П”-Д.
за посещение на майката и нейния баща на 16.03.2017г. в ОЗД при ДСПП-Д. с цел
информиране за намеренията на тогава непълнолетната майка трайно да се установи
в дома на родителите си в с.Б.. Както тогава пред социалния работник при
Дирекция”С.П”-Д., така и пред социалния работник по повод социалното проучване,
възложено на Дирекция”С.П”-Т, майката е заявила, че е напуснала дома на съпруга
си поради влошени отношения с него и неговата майка. Още на 09.03.2017г., по
данни от социалния доклад на ДСП-Т, майката е извършила промяна на своята, а на
28.03.2017г. на детето адресни регистрации, но не е сменила практикуващия на
територията на гр.Д. личен лекар на детето д-р Д. Социалният работник е констатирал, че в
дома на родителите на майката е създаден подходящ психо- климат за нормално
отглеждане и възпитание на детето. Битовите условия са добри. Нуждите на детето
от подслон, храна, облекло, обувки, внимание и грижи са адекватно задоволени.
Отразени са в доклада констатациите на социалния работник, че по време на
посещението детето е облечено с чисти и подходящи за сезона дрехи, съобразени с
пола и възрастта му. Констатирана е емоционална привързаност между майката
детето. В хода на проучването е констатирано, че майката се подпомага от ДСП-Д.
на основание чл.7, ал.1 и чл.8 от ЗСПД в размер на 137лева под формата на
ваучери. Пред социалния работник майката е заявила и, че получава не само
морална, но и финансова помощ от своите родители, които работели в РГ и всяка
седмица и изпращали по 50евро. При тяхното отсъствие в ежедневието била
подпомагана от чичо си Д..
От 08.07.2017г. и към настоящият
момент детето се отглежда в дома на бащата в гр.Д.. Грижи за него полага
бащата, подпомаган от своите родители. По данни от социалния доклад на
Дирекция”С.П”-Д., в жилището, представляващо двуетажна къща, собственост на
бабата и дядото на бащата, живеят както той и детето, така и неговите родители,
баба и дядо. Детето разполага със самостоятелна стая, обзаведена по
предназначение. На детето е осигурена стабилна семейна среда, потребностите му
са адекватно задоволени. Пред социалния работник бащата и родителите му са
заявили като източник на средства за живот спестявания от труд, полаган в Ия.
Изслушан по реда на чл.59, ал.6 от СК бащата
се вижда понастоящем като родител, който ще се справи по-добре с отглеждането
на детето като разчита и на помощта на своята майка. Споделя, че през деня е с
детето, разхожда го, а майка му го подпомага при поддържане хигиената на детето/миене,
смяна на пелени/.
При
изслушването и по реда на чл.59, ал.6 от СК майката заявява, че от три-четири
месеца е напуснала дома на родителите си и живее в с.С с мъж на име Ю, че не
желае да се грижи за детето. Иска баща му да го гледа, но смята да участва в
живота на детето като го посещава и се среща с него.
Събраните по делото доказателства и техния анализ налагат извода, че и двамата родители разполагат с условия за отглеждането на детето, липсват доказателства за прояви от страна и на двамата родители, несъвместими с общоприети морални норми, които биха са отразили отрицателно на отглеждането и възпитанието на детето. Не е спорен между страните обаче и новонастъпилия и релевиран в жалбата факт, че от 08.07.2017г., детето живее трайно при бащата , който се грижи за него, подпомаган от своята майка. Детето е предадена от майката на бащата след приключване на съдебното дирене пред първата инстанция и постановяване на обжалваното решение при липса на постигнато споразумение за упражняване на родителските права от бащата и начина на осъществяване на режимът на лични отношения с майката. Няма данни майката да е искала връщането на детето и да са създадени пречки за това от бащата, в какъвто смисъл са твърденията и в отговора на жалбата. Изрично в социалния доклад на Дирекция”С.П”-Д. е отразена липсата на постъпила сигнали от майката или нейни роднини за възпрепятстване на контактите и с детето. В производството пред въззивната инстанция желание и готовност за отглеждане и възпитание на детето заявява единствено бащата, като майката заявява категорично нежелание да упражнява родителските права- поведение, което компрометира нейните родителски качества. Следователно, при определяне кому от двамата да бъдат предоставени за упражняване родителските права по отношение на детето единствен критерий в случая следва да бъде интереса му, а той, според настоящата инстанция, отчитайки възрастта на детето и полаганите към момента грижи, материалните възможности, възможността за помощ от трети лица/бабата по бащина линия/, налага, че бащата е по-пригоден да се грижи за малолетното дете и на него следва да бъде предоставено упражняването на родителските права. На майката следва да бъде определен режим на лични контакти, всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00часа в събота до 18.00часа в неделя, с преспиване, както и 30дни през лятото, когато детето не е на училище и бащата не ползва платения си годишен отпуск, през което време майката може да взема детето при себе си, след което да го връща при баща му. В интерес на детето в случая е да има по-чести контакти с майката, но неустановеността на начина и на живот/напуснала е постоянния си адрес, във фактическо съжителство е с мъж, на кой съобщава само личното име, не съобщава точното си местоживеене, а сочи само населеното място/ не дава възможност за по-подробно регламентиране на контактите и с детето. От друга страна, времето за лични контакти с родителя, който не упражнява родителски права трябва да е достатъчно за поддържане на физическата и емоционалната връзка с този родител, но в никакъв случай то не следва да е за сметка на времето, необходимо за поддържане на пълноценен контакт и с другия родител. Противното би означавало да се пренебрегне основната цел на режима на лични контакти – осигуряване възможността на детето да расте под грижата и с подкрепата и на двамата си родителя, което е задължително за хармоничното му развитие като личност. Определеният в случая режим ще спомогне за запазване на отношенията на привързаност между майката и детето, ще даде възможност на майката да изпълнява своя родителски дълг, от който не е лишена, ако и упражняването на родителските права да е предоставено на бащата. Вън от това, определянето на режим на лични контакти от съда не изключва възможността за осъществяване на такива и извън него по споразумение между майката и бащата, които следва да възстановят диалога помежду си и да проявят воля за сътрудничество в интерес на детето си. Отношенията между родителите не следва да бъдат обстоятелства, определящи занапред участието на всеки един от двамата в живота на детето, тъй като то е задължително каквито и чувства двамата да изпитват един към друг
При осигуряване на издръжка, адекватна на
нуждите на детето предвид неговата възраст/на 1г.9м./, възможностите на
родителите/и двамата не работят и нямат собствено имущество/, отчитайки и
факта, че непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето се
поемат от бащата, съдът прецени, че майката следва да участва в месечната
издръжка на детето със сумата от 115лв., която се явява минималният размер
на издръжката на едно дете съгл. чл. 142, ал.2 ГПК от 1/4 от минималната работна заплата, която съгл. ПМС
№ ** от 26.01.2017 г. е 460 лв., а разликата до пълният размер на минимум необходимите 190 лв. месечни
средства за издръжка следва да се поемат от бащата.
При така установеното, въззивният съд следва
да отмени и реши спора за родителските
права с произтичащите от тях последици като съобрази установеното по-горе .
С.М. Ш. дължи в полза на държавата по бюджетната сметка на ДОС държавна такса върху уважения размер на претендираната издръжка – 165.60лв.
С оглед изхода от спора пред въззивната инстанция право на разноски има въззивника Е.Е.Ш. и такива следва да му бъдат присъдени в размер на общо 791.40лева/111.40лева държавни такси, 80лева възнаграждение за преводач, 600лева адвокатско възнаграждение/.
С оглед гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №**/20.06.2017г.
по гр.д.№84/2017г. на ** районен съд, в частта на спора за упражняване на
родителски права, местоживеене , режим на лични отношение и издръжка на
малолетното дете Е., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по
отношение детето Е.Е.Е. с ЕГН **********, на бащата Е.Е.Ш. с ЕГН ********** ***, и ОПРЕДЕЛЯ местоживеене
на детето в дома на неговия баща и
законен представител Е.Е.Ш. .
ОПРЕДЕЛЯ режим на
лични отношение на майката С.М. А. с ЕГН
********** ***, с детето Е.Е.Е. с ЕГН **********, всяка първа и трета събота и
неделя от месеца от 09.00часа в събота до 18.00часа в неделя, с преспиване, както
и 30дни през лятото, когато детето не е на училище и бащата не ползва платения
си годишен отпуск, през което време майката може да взема детето при себе си,
след което да го връща при баща му.
ОСЪЖДА С.М. А. с ЕГН ********** ***, да заплаща на детето
си Е.Е.Е. с ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител Е.Е.Ш. с ЕГН ********** ***, месечна издръжка в
размер на 115лв., начиная от датата на влизане на решението в сила, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на законно основание
за нейното изменение или прекратяване.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от С.М. А. с ЕГН ********** ***,
искове за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето Е.Е.Е. с ЕГН **********, постановяване
местоживеене на детето при нея, определяне режим на лични контакти с бащата,
осъждане на бащата да заплаща на детето месечна издръжка.
ОСЪЖДА С.М. А. с ЕГН ********** ***, да заплати на Е.Е.Ш.
с ЕГН ********** ***, съдебно-деловодни
разноски в размер на общо 791.40лева.
ОСЪЖДА Е.Е.Ш. с ЕГН ********** ***, да заплати по сметка на
ДОС държавна такса от 4% върху тригодишните платежи на издръжката от 115лв.,
равняваща се на сумата от 165.60лв.
Решението подлежи
на обжалване пред ** в едномесечен срок от съобщаването му при условията на
чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.