РЕШЕНИЕ

№349

гр.Добрич,19.12.2017г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публичното заседание на шести декември  през 2017г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЯКОВА

                                                   ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

                    ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

при секретаря ПЕПА МИТЕВА в присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от съдия Ж.МАРГЕНОВА в.гр.дело № 477 по описа за 2017г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.№1785/25.07.2017г. от Е.Е.Ш. с ЕГН ********** ***, чрез адв.Г.А., срещу решение №**/20.06.2017г. по гр.д.№84/2017г. на ** районен съд, в частта на спора за упражняване на родителски права местоживеене , режим на лични отношение и издръжка на малолетното дете Е..

Жалбоподателят намира решението в обжалваните части за неправилно с доводи за не надлежно уведомяване и настъпили след постановяване на решението обстоятелства, обосноваващи отмяната му в тези части. Към момента на образуване на делото бил в чужбина и баща му отказал да получи съобщенията за делото. На 07.07.2017г. извършил справка в ТРС и установил, че срещу него има заведени две дела - №84/2017г. за развод и съединените с него не брачни искове, и №83/2017г. по чл.127а от СК. На следващия ден му се обадил братът на ищцата М, който му казал да си вземе детето от тях, тъй като майката е напуснала дома си и го изоставила. Посетил адреса им в с.Б. за да види и евентуално вземе детето си, майката пристигнала с кола, придружавана от непознат за него мъж, за който разбрал от разговор с близките и, че е нейн сводник, дала му детето и пак заминала. Детето изглеждало зле, плачело, гледало страхливо, имало рани по тялото си. От тогава до настоящия момент той се грижел за детето с помощта на неговите родители. Майката не се била интересувала от детето , не предприела мерки или действия във връзка с грижите за него, дезентересирала се от него и предвид поведението и не следвало да и бъдат предоставени родителските права, които той фактически упражнявал. Иска отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на друго за предоставяне на родителските права на него, определяне местоживеене на детето при него, режим на лични контакти на майката два пъти през месеца от 8.00часа в събота до 18.00часа в неделя и един месец през лятото, когато той не е в платен годишен отпуск, осъждане на майката да заплаща месечна издръжка от 120лв.

          В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по жалбата е подаден от въззиваемата страна, която оспорва твърденията за ненадлежно уведомяване на въззивника за първоинстанционното производство, както и твърденията във връзка с новите обстоятелство по повод детето. Твърди, че детето е предадено за свиждане с бащата, който сега отказвал да го върне, като я набеждавал и клеветял. Бащата показал незаинтересованост от водените дела, от семейството си, бил в чужбина и отказал да се грижи за дете и съпруга. Майката се опитала да си вземе детето, но бащата отправял заплахи. Иска потвърждаване на решението.

  По повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становищата на страните и с оглед на тях и събраните по делото доказателства провери обжалваното решение и основателността на иска, като приема за установено следното:

          При данни атакуваното решение да е връчено на въззивника на 07.07.2017г., въззивната жалба се явява подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, поради което е допустима. Подлежи на разглеждане по същество в съответствие с уредените в чл.269 ГПК правомощия на настоящата инстанция– служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, а по правилността – в рамките на посоченото в жалбата. При липсата на релевирани в жалбата конкретни оплаквания – само от гледна точка на съобразяване на съдебния акт с императивните правни норми. В случая решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната му власт, в писмена форма, подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Постановено е при надлежно упражнено право на иск от С.М.  Ш. ***, против Е.Е.Ш. ***, иск за развод и съединените с него не брачни искове- за упражняването на  родителските права по отношение на детето Е.Е.Е., за лични отношения между детето и бащата, за осъждането на бащата за плащане на месечна издръжка на детето в размер на 120лв., за фамилното име на ищцата.

Районния съд е разгледал предявените искове и е постановил прекратяването с развод по вина на ответника сключения между страните на 03.05.2016г. брак, упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака, на 25.03.2016г., дете Е.Е.Е. е предоставено на майката, определен е режим на лични отношения между бащата и детето, бащата е осъдена за заплаща месечна издръжка на детето в размер на 120лв.,  постановено е съпругата след развода да носи предбрачното си фамилно име А.. Решението в  частта досежно прекратяването на брака и възстановяване на предбрачното име на съпругата не е обжалвано и е влязло в сила.

В предмета на настоящото производство е спора относно упражняването на родителските права, местоживеене , режим на лични отношение и издръжка на малолетното дете Е..

Обсъждайки събраните доказателства, настоящата инстанция приема за установени от фактическа страна, установените и от районния съд, безспорни и между страните, обстоятелства за съществувало между страните брачно съжителство, произхода на детето Е.Е.Е., родено на ***г. от страните негови родители, съгласно представеното удостоверение за раждане. Установено, че съвместното живеене на страните е продължило до към м.март 2017г./свидетелите Н.Р.И.и Б.Ю.Р/, когато майката напуска жилището на бащата в гр.Д. заедно с детето и се установява в дома на родителите си в с.Б., общ.Т. В този смисъл и данните от социалния доклад на Дирекция”С.П”-Д. за посещение на майката и нейния баща на 16.03.2017г. в ОЗД при ДСПП-Д. с цел информиране за намеренията на тогава непълнолетната майка трайно да се установи в дома на родителите си в с.Б.. Както тогава пред социалния работник при Дирекция”С.П”-Д., така и пред социалния работник по повод социалното проучване, възложено на Дирекция”С.П”-Т, майката е заявила, че е напуснала дома на съпруга си поради влошени отношения с него и неговата майка. Още на 09.03.2017г., по данни от социалния доклад на ДСП-Т, майката е извършила промяна на своята, а на 28.03.2017г. на детето адресни регистрации, но не е сменила практикуващия на територията на гр.Д. личен лекар на детето  д-р Д. Социалният работник е констатирал, че в дома на родителите на майката е създаден подходящ психо- климат за нормално отглеждане и възпитание на детето. Битовите условия са добри. Нуждите на детето от подслон, храна, облекло, обувки, внимание и грижи са адекватно задоволени. Отразени са в доклада констатациите на социалния работник, че по време на посещението детето е облечено с чисти и подходящи за сезона дрехи, съобразени с пола и възрастта му. Констатирана е емоционална привързаност между майката детето. В хода на проучването е констатирано, че майката се подпомага от ДСП-Д. на основание чл.7, ал.1 и чл.8 от ЗСПД в размер на 137лева под формата на ваучери. Пред социалния работник майката е заявила и, че получава не само морална, но и финансова помощ от своите родители, които работели в РГ и всяка седмица и изпращали по 50евро. При тяхното отсъствие в ежедневието била подпомагана от чичо си Д..

От  08.07.2017г. и към настоящият момент детето се отглежда в дома на бащата в гр.Д.. Грижи за него полага бащата, подпомаган от своите родители. По данни от социалния доклад на Дирекция”С.П”-Д., в жилището, представляващо двуетажна къща, собственост на бабата и дядото на бащата, живеят както той и детето, така и неговите родители, баба и дядо. Детето разполага със самостоятелна стая, обзаведена по предназначение. На детето е осигурена стабилна семейна среда, потребностите му са адекватно задоволени. Пред социалния работник бащата и родителите му са заявили като източник на средства за живот спестявания от труд, полаган в Ия.

Изслушан по реда на чл.59, ал.6 от СК бащата се вижда понастоящем като родител, който ще се справи по-добре с отглеждането на детето като разчита и на помощта на своята майка. Споделя, че през деня е с детето, разхожда го, а майка му го подпомага при поддържане хигиената на детето/миене, смяна на пелени/.

 При изслушването и по реда на чл.59, ал.6 от СК майката заявява, че от три-четири месеца е напуснала дома на родителите си и живее в с.С с мъж на име Ю, че не желае да се грижи за детето. Иска баща му да го гледа, но смята да участва в живота на детето като го посещава и се среща с него.

 Събраните по делото доказателства и техния анализ налагат извода, че и двамата родители разполагат с условия за отглеждането на детето, липсват доказателства за прояви от страна и на двамата родители, несъвместими с общоприети морални норми, които биха са отразили отрицателно на отглеждането и възпитанието на детето. Не е спорен между страните обаче и новонастъпилия и релевиран в жалбата факт, че от 08.07.2017г., детето живее трайно при бащата , който се грижи за него, подпомаган от своята майка. Детето е предадена от майката на бащата след приключване на съдебното дирене пред първата инстанция и постановяване на обжалваното решение при липса на постигнато споразумение за упражняване на родителските права от бащата и начина на осъществяване на режимът на лични отношения с майката. Няма данни майката да е искала връщането на детето и да са създадени пречки за това от бащата, в какъвто смисъл са твърденията и в отговора на жалбата. Изрично в социалния доклад на Дирекция”С.П”-Д. е отразена липсата на постъпила сигнали от майката или нейни роднини за възпрепятстване на контактите и с детето. В производството пред въззивната инстанция желание и готовност за отглеждане и възпитание на детето заявява единствено бащата, като майката заявява категорично нежелание да упражнява родителските права- поведение, което  компрометира нейните родителски качества. Следователно, при определяне кому от двамата да бъдат предоставени за  упражняване родителските права по отношение на детето единствен критерий в случая следва да бъде интереса му, а той, според настоящата инстанция, отчитайки възрастта на детето и полаганите към момента грижи, материалните възможности, възможността за помощ от трети лица/бабата по бащина линия/, налага, че бащата е по-пригоден да се грижи за малолетното дете и на него следва да бъде предоставено упражняването на родителските права. На майката следва да бъде  определен режим на  лични контакти, всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00часа в събота до 18.00часа в неделя, с преспиване, както и 30дни през лятото, когато детето не е на училище и бащата не ползва платения си годишен отпуск, през което време майката може да взема детето при себе си, след което да го връща при баща му.  В интерес на детето в случая е да има по-чести контакти с майката, но неустановеността на начина и на живот/напуснала е постоянния си адрес, във фактическо съжителство е с мъж, на кой съобщава само личното име, не съобщава точното си местоживеене, а сочи само населеното място/ не дава възможност за по-подробно регламентиране на контактите и с детето. От друга страна, времето за лични контакти с родителя, който не упражнява родителски права трябва да е достатъчно за поддържане на физическата и емоционалната връзка с този родител, но в никакъв случай то не следва да е за сметка на времето, необходимо за поддържане на пълноценен контакт и с другия родител.  Противното би означавало да се пренебрегне основната цел на режима на лични контакти – осигуряване възможността на детето да расте под грижата и с подкрепата и на двамата си родителя, което е задължително за хармоничното му развитие като личност. Определеният в случая режим ще спомогне за запазване на отношенията на привързаност между майката и детето, ще даде възможност на майката да изпълнява своя родителски дълг, от който не е лишена, ако и упражняването на родителските права да е предоставено на бащата. Вън от това, определянето на режим на лични контакти от съда не изключва възможността за осъществяване на такива и извън него по споразумение между майката и бащата, които следва да възстановят диалога помежду си и да проявят воля за сътрудничество в интерес на детето си. Отношенията между родителите не следва да бъдат обстоятелства, определящи занапред участието на всеки един от двамата в живота на детето, тъй като то е задължително каквито и чувства двамата да изпитват един към друг

 При осигуряване на издръжка, адекватна на нуждите на детето предвид неговата възраст/на 1г.9м./, възможностите на родителите/и двамата не работят и нямат собствено имущество/, отчитайки и факта, че непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето се поемат от бащата, съдът прецени, че майката следва да участва в месечната издръжка на детето със сумата от 115лв., която се явява минималният размер на издръжката на едно дете съгл. чл. 142, ал.2 ГПК от 1/4 от минималната работна заплата, която съгл. ПМС № ** от 26.01.2017 г. е 460 лв., а разликата до пълният размер на минимум необходимите 190 лв. месечни средства за издръжка следва да се поемат от бащата.

  При така установеното, въззивният съд следва да  отмени и реши спора за родителските права с произтичащите от тях последици като съобрази установеното по-горе .

С.М.  Ш. дължи в полза на държавата по бюджетната сметка на ДОС държавна такса върху уважения размер на претендираната издръжка – 165.60лв.

С оглед изхода от спора пред въззивната инстанция право на разноски има  въззивника  Е.Е.Ш. и такива следва да му бъдат присъдени в размер на общо 791.40лева/111.40лева държавни такси, 80лева възнаграждение за преводач, 600лева адвокатско възнаграждение/.

С оглед гореизложеното, съдът

 

                                        РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ решение №**/20.06.2017г. по гр.д.№84/2017г. на ** районен съд, в частта на спора за упражняване на родителски права, местоживеене , режим на лични отношение и издръжка на малолетното дете Е., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРЕДОСТАВЯ  упражняването на родителските права по отношение детето Е.Е.Е. с ЕГН **********, на бащата Е.Е.Ш.  с ЕГН ********** ***, и ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето  в дома на неговия баща и законен представител Е.Е.Ш.  .

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношение на майката С.М.  А. с ЕГН ********** ***, с детето Е.Е.Е. с ЕГН **********, всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00часа в събота до 18.00часа в неделя, с преспиване, както и 30дни през лятото, когато детето не е на училище и бащата не ползва платения си годишен отпуск, през което време майката може да взема детето при себе си, след което да го връща при баща му.

ОСЪЖДА С.М.  А. с ЕГН ********** ***, да заплаща на детето си Е.Е.Е. с ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител Е.Е.Ш.  с ЕГН ********** ***, месечна издръжка в размер на 115лв., начиная от датата на влизане на решението в сила, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване.

ОТХВЪРЛЯ предявените от С.М.  А. с ЕГН ********** ***, искове за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на  детето Е.Е.Е. с ЕГН **********, постановяване местоживеене на детето при нея, определяне режим на лични контакти с бащата, осъждане на бащата да заплаща на детето месечна издръжка.

ОСЪЖДА С.М.  А. с ЕГН ********** ***, да заплати на Е.Е.Ш.  с ЕГН ********** ***, съдебно-деловодни разноски в размер на общо 791.40лева.

 ОСЪЖДА Е.Е.Ш.  с ЕГН ********** ***, да заплати по сметка на ДОС държавна такса от 4% върху тригодишните платежи на издръжката от 115лв., равняваща се на сумата от 165.60лв.

Решението подлежи на обжалване пред ** в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл.280 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                                                                                                                                     2.