Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 333
Гр.Д. 13.12.2017г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание на СЕДМИ ДЕКЕМВРИ 2017г.в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т.АНГЕЛОВА ЧЛЕНОВЕ: Т.СТОЕВА
ЕВА И.
При участието на секретаря Билсер
Мехмедова-Юсуф като разгледа докладваното от съдия-докладчика Ева И. вз.гр.д.№487/2017г. по
описа на ДОС и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.278,във вр. с чл.463 от ГПК.
Образувано е по подадена от Ю.В.А.,ЕГН:**********,***,чрез
адв.П.П.,ДАК,жалба срещу
изготвеното по изп.д.№ ** по описа на ЧСИ Н.Н.,рег.**,район на действие ОС Д.,Постановление за
разпределение на сума по чл.460 от ГПК,предявено на 14.07.2017г.Като твърди,че
постановлението е изцяло неправилно и незаконосъобразно,жалбоподателят моли за
отмяната му.Претендира присъждане и на сторените по настоящото дело разноски.
В жалбата се излагат следните доводи за
неправилност и незаконосъобразност на атакуваното разпределение:
Жалбоподателят е кредитор на лицето Г.Т.Р.въз
основа на два изпълнителни листа.За събиране на вземането му е образувано изп.д.№ **по описа на ЧСИ Н.Н..След
образуване на изпълнителното дело,на 17.05.2013г. Г.Т.Р.дарява на сина си Т.Р.Дсобствения си недвижим имот,представляващ апартамент № *,с
административен адрес:гр.Д.,ул.“ *“ № *,вх.*,ет.*,с идентификатор № ****.Ю.А. е
завел иск пред Окръжен съд,гр.Д. за обявяване по отношение на него за
недействителен на договора,сключен с нотариален акт за дарение,с който е отчужден гореописаният недвижим
имот.Образувано е било гр.д.№ 358/2014г.по описа на ДОС.Исковата молба е
вписана в Служба по вписванията,гр.Д. под № *,том *,вх.рег.№ 4455/14.05.2014г.С
влязло в сила решение сделката е обявена за недействителна по отношение на
кредитора Ю.А..Решението е вписано в Служба по вписванията,гр.Д. под № *,том *,вх.рег.№
11855/11.12.2015г.За обезпечаване на вземането е вписана и възбрана върху имота
в СВ Д. под № *,том I,вх.рег.№ 745/02.02.2016г.
На 03.11.2016г.вземането е присъединено към изп.д.№ 223/2015г.по описа на ЧСИ Н.Н..
На 24.02.2017г. е извършено разпределение на
сумата от 56 011 лв.,постъпила по изп.д.№ **
от проведената публична продан на гореописания недвижим имот.Съгласно чл.136 от ЗЗД са
удовлетворени привилегированите взискатели,за
обезпечаване вземането на които длъжникът Г.Ре
учредила договорни ипотеки върху процесния недвижим
имот – АД „ У.Б“ и частично АД „П.Б“.АД „П.Б“ и ЕООД „ ***“ изрично
заявяват,че няма да се ползват от
ипотечното право.Предвид
обстоятелството,че Г.Ре само ипотекарен
длъжник по договорните ипотеки,а синът й Т. Р.е собственик на имота спрямо тези
кредитори,като вземането единствено е обезпечено със вписана възбрана,то със
заделената сума за АД „П.Б“ следва да се удовлетворят вземанията на Ю.А. към
длъжника му Г.Р,като едва след удовлетворяването му,остатъкът от сумата може да
послужи за удовлетворяване вземанията на кредиторите на Т.Дпо
вписаните възбрани.Това е така,защото:
Съгласно чл.453,т.2 от ГПК на взискателя и на
присъединените кредитори не могат да се
противопоставят решенията по исковите молби,подлежащи на вписване,които
не са били вписани преди възбраната.В
случая вписването на исковата молба има оповестително-защитно
действие,следователно конкуренцията законодателят решава според поредността на вписванията на възбраната и исковата
молба,като се зачитат правата на лицето на основанието,вписано първо поред.
В обжалваното постановление за разпределение
участват следните кредитори с вписани обезпечения върху имота:
-Ю.А. с исковата молба,вписана в Служба по
вписванията,гр.Д. под № *,том 9,вх.рег.№ 4455/14.05.2014г.;
-ЕАД „ Р.Б“ – с вписана възбрана акт № *3,том
2,вх.рег.№ 4649/20.05.2015г.;
- ЕООД „ ***“ – с вписана възбрана акт № *,том
3,вх.рег.№ 7264/29.07.2015г.
Вписаните по-късно обезпечения на вземанията
на участващите в разпределението други
двама кредитори са непротивопоставими на Ю.А.,вписал
исковата молба преди тях,поради което със сумата следва да се удовлетвори
вземането на кредитора Ю.А.,което съгласно влязлото в сила Постановление за
разпределение от 24.02.2017г.към тази дата е в размер на 25 316.64 лв.
Според жалбоподателя обжалваното
разпределение е неправилно и по отношение вземанията за разноски по
принудителното изпълнение на ЧСИ Н.Н.,тъй като същите
неправилно са включени като привилегировано вземане по чл.136,ал.1,т.1 от
ЗЗД.Съгласно цитираната норма,с право на предпочтително удовлетворяване се
ползват само вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение,следователно
разноските за предявяване на разпределението,а именно: по т.4-* лв.;т.5-120
лв.;т.13-36 лв. и по т.31-6.50 лв. не се ползват с привилегия.
Не е дължима и начислената по т.26 от ТТР
към ЗЧСИ такса.Същата вече е начислена и удържана от съдебния изпълнител с
влязлото в сила Постановление за разпределение от 24.02.2017г.,поради което
повторното и начисляване е неправомерно.
От страна на участващите в обжалваното
разпределение кредитори ЕАД „Р.Б“ и ЕАД
„ Р.Б“ не е депозиран писмен отговор по
жалбата.
ЧСИ прилага мотивите си,намирайки жалбата за
неоснователна.
Настоящият състав на Д.ки
окръжен съд,като взе предвид постъпилата жалба,наведените в нея
доводи,становищата на страните,и прецени събраните по делото доказателства,намира
за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима,като подадена
от надлежна страна,срещу подлежащо на обжалване действие на ЧСИ по смисъла на
чл.462,ал.1 от ГПК,а именно-извършено разпределение на постъпила сума по
изпълнителното дело,в законоустановения срок по
чл.462,ал.2 от ГПК-обжалваното разпределение е предявено на страните на 14.07.2017г.,а
жалбата,въз основа на която е образувано настоящото дело,е подадена на
17.07.2017г.
Разгледана по същество,депозираната жалба е частично
основателна.
От доказателствата по делото се установява
следната фактическа обстановка:
Изп.д.№ ** по описа
на ЧСИ Н.Н.,рег.**,район на действие ОС Д.,е
образувано по молба на кредитора АД „ У.Б“,гр.С.,ЕИК **,против длъжниците ЕООД „ П“,гр.Д.,ЕИК **и М.В.Б.,ЕГН:**********,***.
С предходно разпределение от 24.02.2017г.
след извършване на публична продан на ипотекирания от третото лице-ипотекарен длъжник Г.Т.Р,ЕГН:**********,от гр.Д. в
полза на първоначалния взискател по делото АД „ У.Б“,гр.С.
недвижим имот са разпределени и изплатени суми на всички взискатели
по делото,като с разпределената му с
постановлението сума първоначалният взискател
АД „ У.Б“,гр.С.,е бил напълно удовлетворен,поради което с писмена молба,вх.№
2157/08.03.2017г.е поискал прекратяване на изпълнителните действия срещу длъжниците.По
партидата на имота са вписани още две последващи
ипотеки в полза на АД „ П.Б/България/“ и
АД „ П.К.К“.На това основание в
разпределението от 24.02.2017г.е заделена сумата от 13 744.45 лв.
за удовлетворяване на тези обезпечени кредитори.След изрично изявление от същите,че
няма да се ползват от привилегията на вписаните ипотеки,е извършено обжалваното
разпределение от 06.07.2017г.Разпределението е извършено между тримата взискатели:Ю.В.А.,ЕАД
„Р.Б“ и ЕООД „ ***“,които се явяват присъединени такива по
изпълнителното дело,като вземанията и на тримата са обезпечени с
възбрана,вписана върху продадения на публична продан недвижим имот.Жалбоподателят
е кредитор на ипотекарния длъжник по делото Г.Т.Р,ЕГН:**********,от
гр.Д.,въз основа на два изпълнителни листа,за събиране на вземанията по които е
образувано изп.д.№ **по описа на ЧСИ Н.Н..На 17.03.2013г.Рачева дарява на сина си П.Р.Д,ЕГН:**********,от
гр.Д. недвижимия си имот,ипотекиран в полза на кредиторите по изп.д.№ ** по описа на ЧСИ Н.Н.
и продаден по реда на проведената по
това дело публична продан.Ю.А. е предявил и по гр.д.№ 358/2014г. по описа на
ДОС е уважен иск,с който по отношение на него тази разпоредителна сделка е
обявена за недействителна.Исковата молба е вписана преди възбраните на
останалите двама кредитори.Жалбоподателят е присъединен по изп.д.№
** по описа на ЧСИ Н.Н. въз основа на молба от
03.11.2016г.
Така установената фактическа обстановка
обосновава следните правни изводи:
Неоснователно е възражението на жалбоподателя,че
със сумата за разпределение по постановлението за разпределение от 06.07.2017г.,в
размер на 13 744.45 лв.,е следвало да се удовлетвори изцяло вземането на Ю.А.,тъй
като той е вписал исковата си молба
преди участващите в разпределението други двама кредитори да впишат възбраните за обезпечаване на
вземанията си.
Видно от приложеното по делото решение по
гр.д.№ 358/2014г.по описа на ДОС,с влязъл в сила съдебен акт съдът е уважил
предявения от Ю.В.А. иск с правно основание чл.135,ал.1,изр.1 от ЗЗД,като е
обявил за недействителен по отношение на него сделката,с която Г.Т.Р.е дарила
на Т.Р.Дсобствен недвижим имот,продаден на публична
продан по изп.д.№ ** по описа на ЧСИ Н.Н..Вписването на исковата молба,въз основа на която е
образувано гр.д.№ 358/2014г.по описа на ДОС,има само оповестително
действие,а нормата на чл.453,т.2 от ГПК,според която на взискателя
и присъединилите се кредитори не могат да се противопоставят решенията по
исковите молби,подлежащи на вписване,които не са били вписани преди
възбраната,не е приложима в хипотезата,при която вписването има оповестително действие,както е в случая.В този смисъл е и
съдебната практика,напр.постановеното по чл.290 от ГПК Решение №
41/05.03.2015г.на ВКС по гр.д.№ 5464/2014г.,І г.о.,ГК.Обстоятелството,че Ю.А. е
вписал исковата си молба преди възбраните,обезпечаващи вземанията на останалите
двама кредитори по обжалваното разпределение,е без правно значение при разпределение
на сумата.Липсва правна норма,която да обосновава извода на жалбоподателя,че в
случая тримата кредитори се конкурират,като според поредността
на вписванията на исковата молба и
възбраните първо поред следва да бъде удовлетворено вземането на Ю.А..Редът за
удовлетворяване на вземанията се определя съобразно реда на привилегиите по чл.136 от ЗЗД,а степента на
удовлетворяването им-от правилото за съразмерно удовлетворяване на вземания с
еднакъв ред/ал.3 на чл.136 от ЗЗД/.Когато
се върши разпределение между хирографарни
кредитори,каквито са тези по обжалваното разпределение,те се удовлетворяват по
съразмерност/чл.133 ЗЗД/.Сумата от 13 744.45 лв.по Постановлението за
разпределение от 06.07.2017г.не е била достатъчна за удовлетворяване на всички хирографарни кредитори,с оглед на което съгласно
чл.460,ал.1 от ГПК съдебният изпълнител правилно е предприел нейното разпределение по
съразмерност.Критерий за разпределението е размера на вземането на всеки от хирографарните кредитори,независимо от поредността
на вписване на исковата молба на Ю.А.,както и на поредността
на вписване на възбрани върху процесния имот от всеки
от тримата кредитори.Що се отнася до довода,че след обявяване за недействителна
по отношение на Ю.А. на сделката по даряване на процесния имот,цялата сума по обжалваното разпределение
е следвало да бъде възложена на него,понеже е кредитор на Г.Р,а останалите
кредитори били такива на Т.Д,то той неоснователен,тъй като не кореспондира с
доказателствата по изпълнителното дело.Съгласно
издаденото от ЧСИ Л.Тудостоверение по
чл.456,ал.2 от ГПК,присъединеният взискател ЕАД „Р.Б“ е кредитор на солидарни длъжници,сред които Г.Т.Р.и Т.Р.Д..
Основателно е възражението в жалбата,че
неправилно с обжалваното разпределение с привилегията по чл.136,ал.1,т.1 от ЗЗД
в полза на ЧСИ Н.Н. са разпределени следните вземания
за разноски: по т.4-* лв.;по т.5-120 лв.,по т.13-36 лв. и по т.31-6.50 лв.,както
и е начислена такса по т.26 в размер на *13.35
лв.
От неоспорено
и прието от съда като обективно и компетентно заключение на назначената по делото
съдебно-счетоводна експертиза става ясно,че разноските по т.1 от обжалваното
постановление,а именно тези по т.4,т.5 и т.13 от ТТР към ЗЧСИ са за изготвяне и
предявяване на разпределението от
06.07.2017г.,като същите не са заплатени/раздел III,таблица 1,колона-остатък за плащане/,а разноските по
т.31 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 6.50 лв.експертизата не може да отговори какво
включват.
Според чл.136,ал.1,т.1 от ЗЗД с право на
предпочтително удовлетворение се ползват вземанията за разноски по
обезпечаването и принудителното изпълнение,както и за исковете по чл.134 и 135
– от стойността на имота,за който са направени,спрямо кредиторите,които се
ползват от тези разноски.Според задължителните указания по т.6 от ТР №
2/26.06.2015г.по т.д.№ 2/2013г.на ОСГТК на ВКС,не се ползват с право на
предпочтително удовлетворение никакви разноски на присъединени взискатели,освен разноските по исковете по чл.134 и 135
ЗЗД,когато са направени от тях и от първоначалния взискател.
В случая,освен,че всички кредитори по
обжалваното разпределение са присъединени взискатели,които
не се ползват с право на предпочтително удовлетворение за разноски,направени
във връзка с изготвяне и предявяване на разпределението,то става дума за разноски,част от които – т.31,не става
ясно какво включват,а всички съгласно експертизата не са и заплатени,а
неплатените разноски не се ползват с привилегията по чл.136,ал.1,т.1 от ЗЗД.ЧСИ
е следвало в съответствие с разпоредбите на чл.29 от ТТР към ЗЧСИ и чл.80 от
ЗЧСИ да изиска авансовото заплащане на
тези разноски от взискателите.След като това не е
сторено,то тези суми не представляват разноски,сторени от взискател,които
да се ползват с привилегията по чл.136,ал.1,т.1 от ЗЗД,а съставляват частно
вземане на ЧСИ и според правилото на чл.79,ал.2 от ГПК са дължими от
длъжника,но това частно вземане на ЧСИ
не е сред вземанията по чл.136,ал.1,т.1 ЗЗД.
Що се отнася до посочената в обжалваното
постановление дължима сума по т.26 от ТТР към ЗЧСИ в размер на *13.35
лв.,същата е недължима като неправилно определена върху събрана сума от
13 744.45 лв.Посочената за разпределение в обжалваното постановление сума
от 13 744.45 лв. не е новосъбрана в
изпълнителното производство,а е останала
заделена от предходното влязло в сила разпределение от 24.02.2017г.Съгласно
заключението на ССЕ,посочената в обжалваното постановление такса по т.26 от ТТР
към ЗЧСИ,в размер на 1 013.35 лв.,е включена и представлява част от посочената
като дължима такса от 3 550.65 лв.по т.26 в постановлението за
разпределение от 24.02.2017г./дължимата такава съгласно експертизата възлиза на
3429.33 лв.,т.е посочената 3 550.65 лв.е математически неправилно
изчислена с посочване на 121.33 лв.в повече от дължимата такса/,поради което
липсва основание за повторното й начисляване като вземане по т.1 от обжалваното
постановление,ползващо се с привилегията по чл.136,ал.1,т.1 от ЗЗД.
По изложените съображения,съдът приема,че неправилно
в т.1 на обжалваното разпределение са включени вземания за разноски от ЧСИ Н.Н. по чл.136,ал.1,т.1 от ЗЗД,в размер на общата сума от 1223.85
лв.В тази част разпределението следва да бъде отменено,като сумата от 1223.85
лв. се изключи от размера на привилегированите вземания по чл.136,ал.1,т.1 от
ЗЗД.Делото следва да бъде върнато на съдебния изпълнител за изготвяне на ново
разпределение,в което тази сума да бъде разпределена по съразмерност между присъединените взискатели
Ю.В.А.,ЕАД „ Р.Б“ и ЕООД „ ***“.
Относно искането на жалбоподателя за
присъждане на сторените по делото разноски:
Предвид спецификите относно реда за обжалване
на разпределението,в случая разноските следва да останат за сметка на
жалбоподателя.Разпоредбата на чл.78,ал.1 от ГПК е неприложима в настоящото производство.Същата
е приложима за съдебни производства,в които участват насрещни страни-ищец и
ответник,съответно длъжник и взискател-в
изпълнителното производство,между които се разпределя отговорността за разноски
в процеса.В случая ответници по жалбата са
останалите,участващи в обжалваното разпределение взискатели.Дори
да се приеме приложимост при обжалване на разпределението
на общите правила по ГПК за разноски,то в случая приложение следва да намери разпоредбата
на чл.78,ал.2 от ГПК,тъй като останалите,участващи в обжалваното разпределение взискатели,нито са дали повод за подаване на жалбата,нито са оспорили основателността
й.При това положение същите не дължат заплащане на сторените от жалбоподателя
разноски.
Воден от горното,Д.кият
окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
изготвеното на 06.07.2017г. по изп.д.№ ** по описа на
ЧСИ Н.Н.,рег.**,район на действие ОС Д.,Постановление
за разпределение на сума по чл.460 от ГПК,предявено на 14.07.2017г.,в ЧАСТТА МУ по т.1,като ВРЪЩА делото на
ЧСИ за изготвяне на ново разпределение,съобразно следните указания:
При изготвяне на разпределението вземанията
за разноски на ЧСИ Н.Н.,в размер на общата сума от
1223.85 лв.,да се изключат от реда на привилегированите вземания по чл.136,ал.1,т.1
от ЗЗД,като сумата от 1223.85 лв. да бъде разпределена по съразмерност
между присъединените взискатели
Ю.В.А.,ЕАД „ Р.Б“ и ЕООД „***“.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване на основание
чл.463,ал.2 от ГПК пред Апелативен съд,гр.Варна в едноседмичен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на жалбоподателя,чрез
пълномощника му по делото - адв.П.,както и на ЕАД „Р.Б“ и ЕООД „ ***“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.