Р Е Ш Е Н И Е

 

№   332   , гр. Добрич, 12.12.2017 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

            ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ:  ДИАНА ДЯКОВА

                                                                                  ЕЛИЦА СТОЯНОВА

 

При участието на секретаря Пепа Митева, разгледа докладваното от съдия Елица Стоянова в. гр. д. № 496 по описа на Добричкия окръжен съд за 2017 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

 

Въззивното производство е образувано по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба, вх. № 1460/ *.06.2017 г., подадена от процесуалния представител на С.Н.Б., с ЕГН **********, Н.Н.Б., с ЕГН **********,***, А.Ю. ***, с ЕГН **********, и Н.А.Х. ***, с ЕГН **********, против решение № 53/ 26.05.2017 г., постановено по гр. д. № 56/ 2016 г. по описа на РС гр. Т, с което е било признато за установено по отношение на последните, че Ю.О.Т., с ЕГН **********, Н Ю.Е., с ЕГН **********, Н.Ю.З., с ЕГН **********, и Р. Ю.Т., с ЕГН **********, всички в качеството им на наследници на наследници на А.Е.Т.,***, са собственици на нива с площ от 37. 002 дка, в местността „***“, парцел * от масив *, имот №***по плана за земеразделяне землището на с. З., както и била отхвърлена претенцията за прогласяване нищожността на н.а. за собственост, с който ответниците са транслирали правото на собственост помежду си. Съобразно изложените в жалбата оплаквания, решението било процесуално недопустимо, тъй като с петитума на исковата молба се предявявал иск с правно основание чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ, не бил предявяван иск за нищожност на н. а. № *6 т. * рег. № */ 24.10.2014 г., н. д. № */ 2014 г. на СлВп гр. Т. Исковата молба била хаотична и нередовна, поради което постановеното съдебно решение било процесуално недопустимо. Освен това решението било неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Недоказани останали твърденията на ищците, че правото на собственост върху процесния имот принадлежал на тяхната наследодателка А.Е.Т.. Доказателствата сочели, че земята принадлежала преди обобщестяваването и на техния общ наследодател НАХ. От историята на имота се виждало, че внесената от наследодателката на ищците земя била с обща площ от 14 дка, която се различавала от процесните 37 дка. Земята била внесена в ТКЗС от неговите синове, затова следвало да възстановена на наследниците на общия наследодател. Не се доказало въпросните 37 дка да са принадлежали единствено на А.Е.Т.. Първоинстанционният съд не обсъдил всички доказателства по делото, не обсъдил възражението за изтекла в полза на ответника С.Б. придобивна давност. Той, както и останалите ответници били добросъвестни владелци и било достатъчно добросъвестността на владението да е съществувала към момента на неговото възникване. Не се обсъждали събраните в тази връзка доказателства, които сочат на изтичане на кратката придобивна давност. Настоява се за отмяна на решението и за постановяване на ново за отхвърляне ищцовата претенция.

По реда на чл. 263 ал. 1 от ГПК ответните по въззива страни Ю.О.Т., Н Ю.Е., Н.Ю.З. и Р.Ю.Т., чрез процесуалния си представител, са депозирали писмен отговор, в който са се противопоставили на основателността на подадената въззивна жалба. Производството не било по чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ, тъй като решението по предявената от въззивниците претенция на това основание, по която е било образувано гр. д. № 6/ 2009 г. на ТРС, е било отменено от ВКС на основание чл. 303 от ГПК. Процесният имот бил собствен на А Т., в полза на която било постановено положително административно решение на органа на поземлената собственост. Ответниците А. и Н.Х. не са били добросъвестни владелци, следователно тяхното владение не ползва С.Б.. Настоява се за потвърждаване на решението.

Препис от обжалваното решение е било връчено на ответниците чрез процесуалния им представител на 05.06.2017 г. Въззивната жалба е подадена на *.06.2017 г., изхожда от легитимирани лица, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от Ю.О.Т., Н Ю.Е., Н.Ю.З. и Р. Ю.Т., в качеството им на наследници на А.Е.Т., против А.Ю.Х. и Н.А.Х., и против С.Н.Б., Н.Н.Б., за признаване на установено по отношение на ответниците, че ищците притежават право на собственост върху нива с площ от 37. 002 дка, в местността „***“, парцел * от масив *, имот №***по плана за земеразделяне землището на с. З.. Съобразно изложените в исковата молба твърдения, въпросната земеделска земя била възстановена в полза на А.Е.Т. в качеството и на наследник на Е. Ответниците А.Ю.Х. и Н.А.Х. провели иск по чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ против А.Е.Т. по гр. д. № 6/ 2009 г. по описа на РС гр. Т, решението по което през 20* г. е било отменено от ВКС на основание чл. 303 от ГПК, тъй като към момента на образуването му А.Е.Т. е била починала. В периода на разглеждане на гр. д. № 5942/ 22.04.20* г. по описа на ВКС, А.Ю.Х. и Н.А.Х. прехвърлили 1/ 2 ид. част от процесната земеделска земя в полза на С.Н.Б., по време на брака му с Н.Н.Б.. Ищците настояват да бъде съдебно установено спрямо всички ответници, че притежават изцяло правото на собственост върху спорния земеделски имот. Извършената между ответниците прехвърлителна сделка не можела да породи вещно – транслативно действие, тъй като ответниците не можели да прехвърлят права, каквито не притежават. В тази връзка се настоява да се обезсили нотариалния акт за сделката. Претендирани са разноски.

Ответниците А.Ю.Х., Н.А.Х. и С.Н.Б., чрез процесуалния си представител, са депозирали писмен отговор, в който са се противопоставили на допустимостта и основателността на исковата молба. Същата била нередовна, тъй като съдържала в себе си противоречиви твърдения, сочещи, че исковата претенция е заявена на основание чл.1 4 ал. 4 от ЗСПЗЗ, а такъв иск вече бил процесуално недопустим, тъй като не можелода се предяви претенция по чл. 11 ал. 2 от ЗСПЗЗ. Освен това искът бил неоснователен, тъй като процесната земеделска земя е била възстановена на наследниците на Е.А, след като била притежание на общия наследодател НАХ, общ на страните наследодател. Именно той я е внесъл в ТКЗС. Поради тази причина неправилно земеделската земя, възстановена на неговия син Е.Н.А, чиято единствена наследница е наследодателката на ищците А.Е.Т.. Всъщност тя е била упълномощена да заяви възстановяване на земеделските земи на общия на страните наследодател НАХ. Тя заявила на свое име единствено 14 дка, а вместо това органът на поземлената собственост и е възстановил 37 дка, която била изцяло собственост на общия на страните наследодател. Ответникът С.Н.Б., който придобил собствеността върху имота по време на брака със съпургата си Н Н.Б., бил добросъвестен владелец и в негова полза изтекла кратката придобивна давност. Той присъединява своето владение към това на своите праводатели А.Ю.Х. и Н.А.Х., които са започнали да владеният недвижимия имот от момента на откриване на наследството на техния баща, съответно дядо Ю. Н.Х. Противопоставят се на искането за обезсилване на нотариалния акт за сделката, сключена между ответниците. Настояват за отхвърляне на исковете, претендират разноски.

В подобен смисъл са и възраженията в представения от Н.Н.Б. писмен отговор по чл. 131 ал. 1 от ГПК.

С оглед релевираните в жалбата оплаквания, доводите и съображенията, развити от страните в процеса и ангажираните по делото доказателства, Добричкият окръжен съд приема за установено от фактическа страна следното:

Ищците са наследници от първа низходяща степен на А.Е.Т., починала на 31.01.2009 г., единствена наследница на починалия на 13.12.1972 г. Е Н.Х. Последният е имал брат – Ю. Н.Х, починал на 13.06.197 /последната цифра не се чете/ г., който е оставил двама сина – А. Ю.Х, починал на 18.11.1965 г.  и оставил за наследник ответника Н.А.Х.; и А.Ю.Х.. Е Н.Х и Ю. Н.Хса наследници на Н.А.Х, б. ж. на с. З., общ. Т, починал на 13.04.1952 г.

В представеното уведомление по чл. 18 ж ал. 2 от ЗСПЗЗ е посочено, че А.Е.Т. е подала две заявления до органа по поземлената собственост – за възстановяване собствеността върху нива с площ от 14 дка и второ такова, за възстановяване собствеността върху нива с площ от 23 дка. Въз основа на решение № 14/ 05.10.1993 г. по преписка № 1112/ 30.01.1992 г. на ПК гр. Т, с което в полза на наследниците на Е Н.Х било възстановено правото на собственост върху 37 дка земеделски земи, А.Е.Т. се е снабдила с н. а. № *, т. *, дело № *99/ 1996 г. на ТРС за право на собственост на недвижим имот, възстановен по ЗСПЗЗ. Била призната за собственик на нива с площ от 37.002 дка, * категория в местността „***“,  имот №***по плана за земеразделяне землището на с. З., общ. Т.

            Гражданско дело № 6/ 2009 г. по описа на РС гр. Т е било образувано по искова молба, предявена на 13.01.2009 г. от А.Ю. Х, като наследник на Ю. Н.Х против А.Е.Т., като наследник на Е НТ., за признаване на установено, че възстановената и с решение № 14/ 05.10.1993 г. по преписка № 1112/ 30.01.1992 г. на ПК гр. Т, е принадлежала към момента на обобществяването и на общия на страните наследодател НАХ. С решение № 110/ 28.12.2009 г. по гр. д. № 6/ 2009 г. по описа на РС гр. Т искът по чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ е бил уважен, като е било признато за установено, че процесната земеделска земя принадлежи на наследниците на НАХ.

            По повод представено удостоверение за наследници на А.Е.Т., видно от което същата е починала на 31.01.1999г.  По молба на настоящите ищци за отмяна на съдебното решение по гр. д. № 6/ 2009 г. на ТРС е било образувано гр. д. № 5942/ 2014 г. на ВКС, * г. о., като с решение № 100/ 22.04.20* г. решението по гр. д. № 6/ 2009 г. на ТРС е било отменено на основание чл. 303 ал. 1 т. 5 от ГПК. Производството по новообразуваното гр. д. № 189/ 20* г. на ТРС е било прекратено поради процесуална недопустимост на иска по чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ.

            В рамките на образуваното производство по отмяна ответниците А.Ю.Х. и Н.А.Х. прехвърлили на С.Н.Б. по време на брака му, сключен с Н.Н.Б., 1/ 2 ид. част от гореописания имот.

            При така изложените фактически данни Добричкият окръжен съд достига до следните правни изводи:

            Предявеният от Ю.О.Т., с ЕГН **********, Н Ю.Е., с ЕГН **********, Н.Ю.З., с ЕГН **********, и Р. Ю.Т., с ЕГН **********, всички в качеството им на наследници на наследници на А.Е.Т.,***, против С.Н.Б., Н.Н.Б., А.Ю.А.  и Н.А.Х. иск за признаване на установено по отношение на последните, че ищците са собственици на нива с площ от 37. 002 дка, в местността „***“, парцел * от масив *, имот №***по плана за земеразделяне землището на с. З., е процесуално допустим, страните са легитимирани да участват в процеса, поради което при издвършената служебна проверка въззивната инстанция намира обжалваното решение за валидно и допустимо в частта му относно произнасянето по иска за собственост.

            По отношение на произнасянето на първоинстанционния съд, с  което е бил отхвърлен иска за прогласяване нищожността на договора за покупко – продажба на недвижимия имот, сключен между ответниците, то искането, посочено в исковата молба, е за обезсилването на нотариалния акт на основание чл. 537 ал. 2 от ГПК. Тъй като нотариалният акт е за сделка, а не констативен, това не може да стане по този ред. Иск за прогласяване нищожност на сделката не е бил  предявяван, поради което произнасянето на съда е процесуално недопустимо. Решението в тази му част следва да бъде обезсилено, а производството – прекратено.

            В останалите му части решението е процесуално допустимо, поради което следва да бъде разгледана неговата основателност. Окръжният съд не споделя твърденията на въззивника, че исковата молба е нередовна, тъй като е неясна и противоречива. Напротив, от нея без съмнение могат да се установят твърденията на ищците, фактите, от които черпят основанието на своя иск. Не могат да се приемат и твърденията, че в исковата молба са изложени факти, от които да се направи извод, че предявеният иск е с правно основание чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ. Нито в обстоятелствената част на исковата молба са изложени подобни твърдения, нито има петитум, с който да се цели установяване принадлежността на правото на собственост върху процесните земеделски земи към минал момент на кооперирането. Напротив, изложените твърдения ясно сочат, че се касае за установява правото на  собственост на ищците към момента на иницииране на съдебното производство. В тази връзка въззивният съд намира оплакванията за неоснователни.

            Ищците настояват да бъде установено правото им на собственост върху процесната земеделска земя по силата на наследствено правоприемство от А.Е.Т., в полза на която е било възстановено правото на собственост по земеделска реституция.

От приложените по делото доказателства се установява, че всички ищци са наследници от първа низходяща степен на А.Е.Т., единствен наследник на Е НТ., в полза на когото е било възстановено правото на собственост върху нива с площ от 37. 002 дка, в местността „***“, парцел * от масив *, имот №***по плана за земеразделяне землището на с. З..

Решение № 14/ 05.10.1993 г. по преписка № 1112/ 30.01.1992 г.  на органа на поземлената собственост има конститутивно действие. От приложените по делото доказателства се установява, че А.Е.Т. е депозирала две заявления до ПК гр. Т, за 14 дка и за 23 дка, поради което в нейна полза, като  наследник на Е НТ., е била възстановена собствеността върху 37 дка. Възраженията на въззивниците в тази насока са неоснователни.

Без значение за изхода на спора са оплакванията, че съдът не е съобразил кому е принадлежала земята пред внасянето и в ТКЗС. Това е така, тъй като подобни съображения, релевирани от ответниците, биха могли да бъдат разгледани единствено  в производство по чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ, което те не са провели. Решението по гр. д. № 6/ 2009 г. на ТРС, с което е било съдебно признато, че въпросните 37 дка са принадлежали преди кооперирането на НАХ, е било отменено по реда на чл. 303 ал. 1 т. 5 от ГПК, а новообразуваното гр. д. № 189/ 20* г. е било прекратено поради процесуална недопустимост на претенцията с правно основание чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ. След като липсва влязъл в сила съдебен акт, който да установява, че преди обобществяването спорната земеделска земя е принадлежала на общия на ищците и първите двама ответници наследодател, то следва да се зачете конститутивното действие на решение № 14/ 05.10.1993 г. по преписка № 1112/ 30.01.1992 г.  на ПК гр. Т.

Ответниците С.Н.Б. и Н.Н.Б. не установиха да са придобили правото на собственост върху процесния имот въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност. Няма спор, че тези ответници са придобили правото на собственост  върху спорните имоти на правно основание, годно да ги направи собственици, но от несобственици, без да знаят или да предполагат, че последните не притежават валидно право на собственост. Към момента на сключване на вещно – транслативната сделка А.Ю.А.  и Н.А.Х. са се легитимирали като собственици на 1/ 2 ид. част от спорния имот по силата на влязлото в сила решение по чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ по гр. д. № 6/ 2009 г. на ТРС. Последващата отмяна на това съдебно решение по чл. 303 ал. 1 т. 5 от ГПК не засяга добросъвестността на С.Н.Б. и Н Б.. Тяхното владение обаче, макар и добросъвестно, е започнало на 24.10.2014 г. и до датата на предявяване на исковата молба в съда на 16.03.2016 г. не е изтекъл краткия пет годишен придобивен давностен срок съобразно чл. 79 ал. 2 от ЗС.

В съдебно заседание процесуалният представител на ответниците е уточнил, че ответниците С.Н.Б. и Н.Н.Б. присъединяват своето владение към това на своите праводатели А.Ю.А.  и Н.А.Х.. Тяхното владение, от своя страна, според у2точнението пред въззивния съд, е започнало още от момента на смъртта на техния наследодател Ю. Н.Х. Последният също владял спорния имот. Данни за такова владение от страна на Ю. Н.Х липсват, а и е невъзможно, тъй като последният е починал през 70 – те години на 20 век, когато все още не е била отпочната земеделска реституция. Владение би било възможно единствено от страна на неговите наследници и то след проведеното възстановяване на собствеността в полза на наследниците на Е Т.. Липсват каквито и да е доказателства тези ответници да са осъществявали фактическа власт върху процесния имот, която да е отблъсквала владението на А.Е.Т.. Най – ранният момент, в който ответниците А.Ю.А. и Н.А.Х. биха могли да осъществят владение върху имотите е момента на постановяване на решението по чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ по гр. д. № 6/ 2009 г. по описа на ТРС. По силата на наследственото правоприемство от общия на страните наследодател НАХ и въз основа на съдебното решение те биха придобила право на собственост върху 1/ 2 ид. част върху имота. Това владение обаче е започнало не по – рано от 28.12.2009 г. Добросъвестността обаче, необходимо условие за изтичането на по – краткия придобивен давностен срок, не е налице. Това е така, тъй като гр. д. № 6/ 2009 г. на ТРС е инициирано от ответниците против А.Е.Т., независимо, че и двамата са знаели, че тя е починала. Добросъвестност не е съществувала и  към момента на прехвърляне на правото на собственост в полза на ответниците С.Б. и Н Б., тъй като е в рамките на образуваното гр. д. № 5942/ 2014 г.  на ВКС, * г. о., за отмяна на решението по чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ. Следователно владението на първите ответници е било недобросъвестно. Следователно владението на първите ответници и на вторите ответници е разнородно. Присъединяването на владението е допустимо само при наличие на правоприемство между двамата владелци: общо правоприемство /при наследяване/ или частно правоприемство /когато вторият владелец получава владението върху определен имот от предходния владелец на правно основание, което е годно да прехвърли собствеността върху имота/. Когато се присъединява еднородно владение /например когато и праводателят и правоприемникът са добросъвестни владелци или когато и праводателят и правоприемникът са недобросъвестни владелци/, необходимият срок за придобиване на имота по давност е този, предвиден в чл. 79 от ЗС за съответния вид владение: общо 10 г. недобросъвестно владение на праводателя и на правоприемника или общо 5 г. добросъвестно владение на праводателя и на правоприемника. Когато владението е разнородно /владението на праводателя е недобросъвестно, а на правоприемника е добросъвестно или обратно/, събирането на периодите на владение на праводателя и на правоприемника може да стане само чрез незачитане на добросъвестното владение като такова. Тоест, при присъединяване на разнородно владение необходимият срок за придобиване по давност на недвижим имот е срокът, предвиден за придобиване по давност при недобросъвестно владение - 10 г. , в този смисъл изрично постановеното по чл. 290 от ГПК решение Решение № 178 от 9.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7749/2013 г., I г. о.

При тези съображения Окръжният съд достига до извода, че поради разнородността на владението на първите и това на вторите ответници, при неговото присъединяване следва да е изтекъл по – дългия 10 – годишен  придобивен давностен срок. Считано от 28.12.2009 г. до датата на предявяване на исковата молба в съда, с която давността се прекъсва – 16.03.2016 г. е изтекъл срок, по – малък от 10 години. Следователно ответниците не са придобили индивидуално право на собственост върху спорния имот по силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност, поради което правото на собственост  върху спорния недвижим имот принадлежи на ищците като наследници на А.Е.Т., в чийто патримониум, като единствен наследник на Е Т., е било възстановено правото на собственост по земеделска реституция. Исковата претенция е основателна и правилно е била уважена от първоинстанционния съд. Решението е правилно в тази му част и следва да бъде потвърдено.

Съобразно изхода на спора съдът е възложил на ответниците сторените от ищците разноски, като на ответниците С. и Н Б. и възложил разноски за отхвърлената претенция за нищожност на нотариалния акт за сделката, по която са придобили собствеността върху спорния имот. Макар и в тази част решението да следва да бъде обезсилено, като краен резултат правилно част от разноските съобразно отхвърлената част от иска, в случая – поради прекратяване на производството по този иск, следва да бъдат възложени на ответниците Б..

При настоящото разглеждане на спора въззиваемият Ю.О.Т. у сторил разноски в размер на 900 лв., каквито следва да му бъдат присъдени, без да бъдат редуцирани съобразно прекратяването по иска за нищожност, какъвто ищците не са заявявяли за разглеждане. Незаконосъобразните действия на първоинстанционния съд не следва да бъдат разглеждани в техен ущърб. Поради тази причина и с оглед реалния резултат от жалбата на въззивниците, на тях не им се следват разноски.

Водим от горното и на основание чл. 271 и сл. от ГПК, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

 

Р Е Ш И :

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 53/ 26.05.2017 г., постановено по гр. д. № 56/ 2016 г. по описа на РС гр. Т в частта му, с която е било отхвърлено искането за прогласяване нищожността на договор  за  покупко – продажба на  недвижим имот от 24.10.2014 година, обективиран  в  нотариален акт №*, том *, рег. № 3*6, дело № 590/ 2014 г. по описа на нотариус Д. П , вписан  при службата по вписванията гр. Т – вх. Рег-. № * от 24.10.2014 година, акт № *6, том * , дело № */ 2014 година, като ПРЕКРАТЯВА производството в тази му част.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 53/ 26.05.2017 г., постановено по гр. д. № 56/ 2016 г. по описа на РС гр. Т в останалите му части.

 

Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280 ал. 1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                                   2.