Р Е Ш Е Н И Е

№ 324

гр. Добрич, 08.12.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На двадесет и седми ноември година 2017

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЯКОВА

ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

Секретар Павлина Пенева

разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева

въззивно гражданско дело номер 501 по описа за 2017 година

и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба на Р.Б.Д. – С. ***, чрез пълномощника й, срещу решение №863/27.09.2017г. по гр.д.№2334/2017г. на Добричкия районен съд, с което са отхвърлени предявените от въззивницата срещу Министерство на образованието и науката, като правоприемник на ПГСА„П.П.” - гр.Добрич, искове за признаване на извършеното със заповед №РД-12-331/28.10.2014г. на министъра на образованието и науката уволнение на

ищцата за незаконно и за отмяна на заповедта, за възстановяване на ищцата на длъжността „директор“ на ПГСА„П.П.” и за осъждане на ответника да ѝ заплати сумата от 4692 лв., представляваща обезщетение за оставането ѝ без работа в резултат на уволнението.

Решението се обжалва като неправилно, постановено при допуснати от първоинстанционния съд нарушения на процесуалните правила. Изводите на първоинстанционния съд за издаване на уволнителната заповед и връчването й на ищцата при спазване на установените в КТ изисквания били формирани при отчитане на обстоятелства, които ответникът въвел в спора след изтичане на преклузивния срок по чл.131 от ГПК и въз основа на представени несвоевременно и неприети по делото писмени доказателства. При липсата в отговора на ответника по исковата молба на каквито и да било твърдения по същество, изводът за законност на уволнението бил необоснован и формиран в противоречие с принципите на диспозитивното и състезателното начало. Изложени са доводи за неспазени срок и процедура за налагане на дисциплинарното наказание, ненадлежно връчване на заповедта, нейната немотивираност, а така също и доводи във връзка с част от нарушенията, за които е издадена заповедта – като неизвършени или неправилно преценени като тежки. Обратно приетото от първоинстанционния съд било неправилно в резултат на нарушения на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон. Иска решението да бъде отменено и исковете удовлетворени.

В писмено становище въззиваемата страна Министерство на образованието и науката оспорва жалбата като неоснователна и настоява за потвърждаване на решението.

Съдът обсъди съображенията на страните и въз основа на събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на Р.Б.Д., с която срещу Професионална гимназия по строителство и архитектура “П.П.” - гр.Добрич са предявени обективно съединени искове по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ, а именно - за отмяна поради незаконосъобразност на заповед №РД-12-331/28.10.2014г. на министъра на образованието и науката, с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание “уволнение” и е прекратено трудовото й правоотношение, - за възстановяването на ищцата на предишната заемана от нея длъжност “директор” на гимназията и - за осъждане на ответника да заплати на ищцата обезщетение за оставането й без работа поради незаконното уволнение, претендирано по чл.225 ал.1 от КТ за шест месечния период 29.10.2014г. – 29.04.2015г. в размер на 4 692 лева.

В срока за отговор ответникът Професионална гимназия по строителство и архитектура “П.П.” - гр.Добрич възразил, че не е пасивно легитимиран да отговаря по предявените срещу него искове. След изтичане на срока по чл.131 от ГПК този ответник е заместен на осн.чл.227 от ГПК от Министерство на образованието и науката.

Установено е по делото, че между Р.Б.Д. – С. и Професионална гимназия по строителство и архитектура “П.П.” – гр.Добрич е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността „директор“ в гимназията. Правоотношението е възникнало на осн.чл.96 ал.1 от КТ при класиране на ищцата на първо място в проведен конкурс за заемане на длъжността, за което е сключено споразумение №РД-12-32/03.02.2012г. с министъра на образованието и науката.

В периода 28.07.2014г. – 01.08.2014г. комисия, назначена със заповед №РД 09-1007/09.07.2014г. на министъра, извършила проверка на организацията и дейността в гимназията. За резултатите от проверката са изготвени констативен протокол и доклад до министъра с вх.№8089403-32/15.08.2014г.

Въз основа на данните от проверката министърът издал заповед №РД-12-331/28.10.2014г., с която наложил на ищцата дисциплинарно наказание „уволнение“ и прекратил трудовото й правоотношение.

В исковата молба дисциплинарното наказание и прекратяването на трудовото правоотношение се атакуват като незаконосъобразни на няколко основания.

Веднага следва да се отбележи, че подробно изложеното по т.2 от исковата молба касателно отношението и поведението на проверяващите по време на ревизията /арогантно, тенденциозно, манипулативно/ е ирелевантно за законността на уволнението, а нормите на Административно-процесуалния кодекс са неприложими, предвид, че уволнението на работник или служител, зает по трудово правоотношение, се регулира от разпоредбите на Кодекса на труда.

Неотносимо към законността на уволнението е и твърдяното по т.1 от исковата молба, че заповедта за налагане на дисциплинарното наказание и прекратяване на трудовото правоотношение не била връчена на ищцата. Законосъобразността на дисциплинарното наказание зависи от обстоятелства, осъществени преди и към момента на налагането му – извършени от работника или служителя от фактическа и правна страна нарушения на трудовата дисциплина, и спазване от работодателя на предвидените в чл.193 ал.1, чл.194 ал.1 и чл.195 ал.1 от КТ изисквания за процедура, форма и срокове за налагане на наказанието.

Връчването на заповедта не е елемент от изискванията за законосъобразност на наказанието, а е предпоставка то да породи действието си – чл.195 ал.3 от КТ. Ако, съответно на твърдяното по т.1 от исковата молба, се приеме, че заповедта не е връчена на ищцата, това би означавало, че тя не е породила действие, дисциплинарно наказани не е наложено и трудовото правоотношение не е прекратено, при което само на това основание исковете биха били неоснователни. Това обаче не е така.

В отклонение на посоченото в т.1 от исковата молба, по-нататък в съдебния спор пред първата инстанция и сега във въззивната жалба ищцата е развила становище, че заповедта е ненадлежно връчена. Касае се за това, че на последната страница на заповедта е отбелязано, че на 29.10.2014г. ищцата отказала да се подпише за получаването, като отказът е удостоверен от четирима свидетели. Според ищцата тази форма на връчване не е предвидена в закона и е ненадлежна.

Наистина съгласно чл.195 ал.2 от КТ връчването на заповедта за дисциплинарно наказание се извършва срещу подпис на работника или служителя, а ако това е невъзможно – тя му се изпраща с обратна разписка. При съпоставка на разпоредбата с тази по чл.195 ал.3 от КТ става ясно, че посочените начини на връчване са въведени за установяване на връчването като факт и на датата на неговото осъществяване. Връчването означава работникът или служителят да узнае наложеното му наказание, което е предпоставка за пораждане неговия ефект, а датата, на която това се е случило е от значение за проконтролиране сроковете за налагане на наказанието и за оспорване неговата законосъобразност. Ето защо релевантно е всяко узнаване от работника или служителя на издадената заповед с нейното съществено съдържание, а не само онова, което е резултат на връчване на заповедта по предвидените в чл.195 ал.2 от КТ начини /в този смисъл решение №39/27.02.2012г. по гр.д.№410/2011г. на 3-то ГО на ВКС/.

Като се има предвид изложеното и безспорният факт на узнаване от ищцата на издадената от министъра заповед №РД-12-331/28.10.2014г. с изразената в нея воля, следва, че заповедта е произвела действие.

Въпросът е за датата, на която това се е случило, като то е от значение за изясняване на посоченото по т.5 от исковата молба възражение за налагане на дисциплинарното наказание извън срока по чл.194 ал.1 от КТ. В тази насока следва да се възприеме удостовереното на последната страница на заповедта, че на 29.10.2014г. ищцата отказала да я получи. Възраженията на ищцата срещу отбелязаното са от формална страна /като непредвиден в чл.195 ал.2 от КТ начин на връчване на заповедта/, но не и срещу верността на удостовереното. Следователно то е вярно - на 29.10.2014г. ищцата е отказала да получи заповедта. Следователно на тази дата ищцата е узнала волята на работодателя и е настъпил ефектът на заповедта – дисциплинарното наказание е наложено и трудовото правоотношение е прекратено. Всъщност същата дата като такава за налагане на наказанието и прекратяване на трудовото правоотношение е изрично посочена и от ищцата в исковата молба /стр.4/, както и следва от заявената от нея начална дата, от която претендира обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ.

Съгласно разпоредбата на чл.194 ал.1 от КТ дисциплинарното наказание може да бъде наложено не по-късно от два месеца от откриване на нарушението. Поддържаното от ищцата становище, че нарушенията, за които й е наложено дисциплинарното наказание, са открити на 01.08.2014г. е неоснователно. Ищцата се позовава на датата, на която е приключила работата на проверяващата комисия, но под „откриване“ се разбира узнаване на нарушението от субекта на дисциплинарна власт. Установяването на нарушението от което и да било друго лице или помощен орган, дори и назначен от субекта на дисциплинарна власт, не съставлява откриване на нарушението по смисъла на чл.194 ал.1 от КТ. В случая субектът на дисциплинарна власт, министърът на образованието и науката, е узнал за нарушенията на ищцата, като му е бил представен докладът с вх.№8089403-32/15.08.2014г. Следователно нарушенията са открити на 15.08.2014г. и последният ден от двумесечния срок по чл.194 ал.1 от КТ е 15.10.2014.

Срокът обаче не изтича на посочената дата. Видно от приложените в трудовото досие на ищцата молба, заповед и три болнични листа, в рамките на периода 15.08.2014г. – 15.10.2014г. се включват 6 работни дни, в които ищцата е ползвала платен годишен отпуск /11.08. – 22.08.2014г. целия/ и 13 работни дни, в които ищцата е ползвала отпуск по болест /29.09. – 03.10.2014г., 16.10. – 20.10.2014г., 21.10. – 27.10.2014г./. Доказателствата се съдържат в трудовото досие на ищцата. То е събрано по нейно искане, въведено в исковата молба и посоченото във въззивната жалба срещу обсъждането на тези документи е неоснователно. В съответствие с чл.194 ал.3 от КТ в дните, в които ищцата е ползвала двата вида отпуск, срок за налагане на дисциплинарно наказание не е текъл и, като краен резултат, двумесечният срок по чл.194 ал.1 от КТ изтича на 11.11.2014г. Налагането на дисциплинарното наказание на 29.10.2014г. е преди изтичане на два месеца от откриването на нарушенията.

Макар в исковата молба да не е направено изрично възражение за налагане на дисциплинарното наказание след изтичане на една година от извършване на нарушенията, може да се посочи, че това също не е налице. Видно от уволнителната заповед, ищцата е санкционирана за неосъществяването на контрол на издаването, воденето, съхраняването на книги, дневници, заповеди, лични ученически картони, счетоводна документация, на дейността на педагогическия съвет, на отпускането и раздаването на стипендии, на изплащането на командировачни пари, за непубликуването на актове на училището по изискуемия за това ред, за липса на утвърдени вътрешни правила по ЗСФУК. Или ищцата е санкционирана за нарушения, изразяващи се в бездействие – неизпълнение на възложени трудови функции, продължило до откриването му, при което извършването на нарушението съвпада с откриването му. Или дисциплинарното наказание е наложено преди изтичане на една година от извършване на нарушенията.

Следователно изискванията на чл.194 ал.1 и 3 от КТ са спазени и обратно твърдяното от ищцата е неоснователно.

Следващото оплакване на ищцата е за неспазена процедура за установяване на нарушенията и налагане на наказанието. В т.3 от исковата молба се възразява за неспазени разпоредби от Устройствения правилник на Министерството, които обаче са относими към предварителната проверка, извършена от комисията, назначена със заповед №РД 09-1007/09.07.2014г., която не е част от дисциплинарното производство. Касателно дисциплинарното производство приложима е разпоредбата на чл.193 от КТ. Като твърди в т.3 от исковата молба, че тази разпоредба не е спазена, ищцата конкретизира, че проверяващата комисия не направила обективна преценка на изложените от нея /ищцата/ факти и не взела предвид представените от нея неопровержими доказателства. Както се отбеляза вече, проверяващата комисия не е органът на дисциплинарна власт, а изискванията на чл.193 ал.1 от КТ са отнесени към него. Твърдение, че министърът не е поискал становището на ищцата не е въведено, а и от представеното с исковата молба възражение на ищцата с вх.№РД-18-234/19.09.2014г. става ясно, че с писмо изх.№0602-1270/15.09.2014г. министърът е предоставил на ищцата доклада от проверката и й е дал възможност за обяснения. Следователно изискванията на чл.193 ал.1 от КТ са спазени от работодателя.

Спазени са и тези по чл.195 ал.1 от КТ. Като твърди обратното в допълнително представена от нея по делото молба, ищцата се позовава на това, че в заповедта не са вписани второто й фамилно име и единният й граждански номер. Това е така, но то не е пречка да е безспорно ясно, че именно ищцата е адресат на заповедта /всъщност тя самата в исковата си молба се е вписала само с първото си фамилно име/. Иначе заповедта е изключително подробно и ясно мотивирана. Групирани в няколко пункта, детайлно са описани обстоятелствата, от които работодателят е направил извод, че ищцата не е изпълнила възложени й като директор на училището конкретни действия; на тази база е направен и извод, че с бездействието си да изпълни задълженията си от вида по всяка отделна точка на заповедта ищцата е нарушила трудовата дисциплина; направен е и извод, че всяко отделно нарушение е тежко. Единствено не е посочена точна дата на извършване на нарушенията, но това не е недостатък на заповедта, предвид, че се касае за продължаващо във времето, вкл. към датата на откриването му, бездействие.

Като се има предвид изложеното касателно мотивите на заповедта, неоснователно се явява посоченото в т.4 от исковата молба, че работодателят не бил направил преценка за тежестта на нарушенията, за обстоятелствата, при които те са извършени и за поведението на ищцата. От подробно изложените мотиви на заповедта е ясно, че работодателят е извършил преценка по чл.189 ал.1 от КТ, за да квалифицира нарушенията на ищцата като тежки.

Следва да се подчертае, че в исковата молба /а и в допълнителната/ ищцата не е възразила, че не е извършила нарушенията, за които й е наложено наказанието – защото фактите и обстоятелствата не са се осъществили, както са изложени в заповедта, или, защото те не съставляват неизпълнение на възложени на ищцата трудови задължения. Липсата на такива възражения не може да бъде оправдана с незнание на съдържанието на заповедта, тъй като обратното следва от самото изложение по т.4 от исковата молба. А и, както се установи, ищцата е отказала да получи заповедта и не би следвало да черпи права от собствения си отказ. Следователно нарушенията на трудовата дисциплина, за които ищцата е санкционирана, от фактическа и правна страна са осъществени.

Възраженията на ищцата в исковата молба са единствено, че нито едно от нарушенията не е с такова сериозно отражение на учебния процес и финансовата дисциплина, та да бъде квалифицирано като тежко. Възражението не може да се възприеме. Групирани в десет точки, в заповедта са изложени множество обстоятелства за начина на издаване и водене на административната документация и кореспонденция в училището, дневниците на някои класове, личните картони, присъствените форми и оценяването на някои ученици, начина на работа на педагогическия съвет, на отпускане и раздаване на стипендии, на съхраняване на счетоводната документация, за неосъществяване на бюджетна дисциплина. Наистина, че отделни нарушения трудно могат да бъдат възприети като тежки – напр. бездействието на ищцата по повод липсата на номериране на иначе прошнурованите дневници за входяща и изходяща кореспонденция. Но това не е отделен и изолиран пропуск. В съответния дневник не е заведена пълната входяща кореспонденция, а и други книги /посочени в заповедта/ също не са били водени надлежно и ищцата е бездействала за отстраняване на пропуските. Изобщо фактите по всяка една от десетте точки от заповедта показват извършени от ищцата нарушения на задълженията й по чл.147 ал.1 т.1, т.5, т.12 от ППЗПН, които факти, отчетени в съвкупност обосновават извода, че нарушенията по всяка точка от заповедта са тежки.

С това се изчерпват възраженията на ищцата, изложени в исковата молба, срещу наложеното й дисциплинарно наказание. В спора по чл.344 ал.1 т.1 от КТ проверката за законност на уволнението се извършва по посочените в исковата молба основания за незаконосъобразност. Верно е, че ответникът е този, който трябва да докаже законосъобразността на уволнението, но той дължи да стори това само по посочените в исковата молба основания. В настоящия случай, въпреки липсата в срока за отговор на конкретни възражения по спора от страна на ответника, неоснователността на посоченото в исковата молба следва от самото й изложение /в някои части/ и от анализа на събраните по инициатива на ищцата доказателства.

Следва да се приеме, че наложеното на ищцата дисциплинарно наказание по чл.190 ал.1 т.7 от КТ „уволнение“ е законосъобразно, следствие което и на осн.чл.330 ал.2 т.6 от КТ извършеното прекратяване на трудовото правоотношение е законосъобразно. Искът по чл.344 ал.1 т.1 от КТ е неоснователен и така приетото от първоинстанционния съд е правилно. Съответно на резултата по този иск, правилно е и приетото в обжалваното решение, че са неоснователни и исковете по чл.344 ал.1 т.2 и 3 от КТ – за възстановяване на ищцата на заеманата от нея преди уволнението длъжност и за обезщетение за оставането й без работа поради незаконното уволнение.

Решението на районния съд за отхвърляне на неоснователните искове е правилно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №863/27.09.2017г. по гр.д.№2334/2017г. на Добричкия районен съд.

Решението подлежи на обжалване при условията на чл.280 ал.1 и 2 от ГПК пред ВКС в месечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.